Eврика!
Разбрах латинското наименование на цветето с неприличнот име! Специално ходих до една колежка да проверя в книгата й за цветя как се казва. Имаше снимка и отдолу пише "плектрантус".
Намерих и друга информация за него. Ето: Плектрантус -
Plectranthus Семейство: Устоцветни Lamiaceae
Плектрантусът е изключително непретенциозно растение. При разтъркване на листата на някои видове се разпространява аромат, който прогонва молците.
Листата му са почти кръгли, назъбени по периферията, дълги около 5 см. Стеблата са крехки, воднисти, стелещи се, достигат дължина 50 – 60 см. В домашни условия цъфти рядко. Цветовете са невзрачни, дори загрозяват растението. Ако се появи цветонос, добре е той да се отстрани, за да не изтощава растението.
Добре е да се подрязва всяка година – пролет. За да е кичесто растението, връхчетата трябва често да се прищипват.
Подходящ е за висящи кошници или за покриване на пръстта на големи саксии с други растения. Растението е подходящо и за хидрокултура.
Някои видове:
Plectranthus australis – със зелени лъскави листа
Plectranthus oertendahlii – с пъстри листа
Светлина: светло, полу-сянка, непряка слънчева светлина
Температура: умерена температура; зимата – минимална to – 10oС, но е добре температурата да не пада под 15оС
Поливане: лятото – обилно, зимата – умерено
Пръскане: от време на време
Въздушна влажност
Торене: пролет, лято – от март до септември – на 2 седмици
Пресаждане: на 2 – 3 години – пролет, но по-добре е растението да се подновява
Размножаване: връхни резници – във вода или в почва – пролет и лято;
пасности: - Преполиване; - Засушаване; - Недостатъчна светлина.
Проблеми:
- Ако краищата на листата почерняват и изсъхват, причината е преполиване или недостатъчно подхранване;
- Ако стеблата са полегнали – при млади растения (при стари е нормално), причината е недостатъчна светлина.
Вредители: растението е относително устойчиво на вредители – Щитоносни въшки; Белокрилки; Листни въшки.
