Преди малко ми се  обади една моя колежка. Момичето е по-младо от мен и преди 40 дни се върна на работа след почти две години отпуск по майчинство. Имаше едно много сладко момиченце. Днес това детенце е починало. Шокът е голям за всички ни. Всички ние непрекъснато мислим и се стремим към ражданетоо на дете. Но тази потресаваща новина ме накара да осъзная, че всъщност раждането на едно дете е само началото на една борба за негото опазване, толкова много опасности го дебнат. Желанието да имаме дете не свършва с акта на раждането, борбата да го опазим продължава.

Здрасти Габи,
  Много съм съгласна с това което казваш че всъщност раждането е само началото на едно целоживотно ходене по мъките... Щастливо ходене разбира се   .  Безкрайно съжалявам за това детенце, на човек му се къса сърцето в такива моменти от живота и на никой не ги пожелавам. Аз даже ти благодаря че пусна тази тема , аз мислех да пиша нещо в същия дух.  Искам да кажа на всички момичета във форума че това което изживяват в момента ,чакането, е най-леката част. Започва раждане, после бебетата често боледуват, ами когато стане тинейджър??? ТАКА, ЧЕ СЕ ИЗИСКВА ДОСТА СМЕЛОСТ ЗА ВСИЧКО ТОВА  Изобщо , искам да кажа че не е лесно да си жена и по-точно майка. Пожелавам на всички тук да станат родители, но най-вече да станат добри майки, много силни и смели и да не си позволяват отчаяние още на старта. Нищо,  което си струва, не става лесно!
     Поздрави и успех на всички!

Много пъти и аз като нещо ми напомни за това, че не всичко свършва със забременяването, раждането на бебето и ставането през нощта. - Ей това понякога ме кара да се замислям, колко съм готова и колко искам да поемам такава отговорност за друго живо същество, което ще е напълно зависимо от мен и от баща си години наред.
Ще мине първата година - нощно събуждане, памперси, колики, първите зъбчета изкарани с температур.... - проблеми!
Втората година - нощно събуждане, напикаване в гащичките, обелено коляно, цепната устна... - по-големи проблеми
.......
Да ви изброявам ли нататък!

Най-важното, което ме оправя в такива моменти е мисълта, че никой не е достатъчно подготвен да стане родител!!! И че щом моите родители, и твоите, и на колегите, и на хората по улицата са отгледали деца, които вече имат техни деца.... значе не е чак толкова страшно да си родител!!!

Потресена съм от това, което прочетох ... Още от снощи и ми се сви гърлото от болка. В такива моменти просто имам само един въпрос: защо, защо и пак защо. Просто не зная какво да кажа, защото ... уффф .... Защо има толкова мъка?

Много е тъжно, след това идват много въпроси защо на нас ...
Преди месеци си мислих веднъж да забремене, но не си мислих веднъж да забременя, да го износя, да се роди живо и здраво, да го отгледаме, да го опазим. Е да забременях, но не се запази.
От тогава внимавам какво си пожелавам!

Като ти прочетох отговора и аз се замислих, преди две години на 17.09 на празника на Вяра, Надежда и Любов си пожелах да забременея най-накрая, е добре месец по-късно забременях и какво...
Та сега и аз като си пожелавам си ги изреждам подред, да забременея, да износя и родя здраво бебе. Лелеее, колко суеверна съм станала