0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« -: Април 22, 2005, 13:27:55 pm »
Здравейте мили мои... Току що научих в крайна сметка причината да нямаме дете. Делеция на У-хромозомата при приятеля ми. Дори и да успеем с ИКСИ,ако имаме момченце то никога няма да има свои дечица, освен ако не са момиченца. При успешно оплождане на ембриони - тоест да са жизнени и добре да се делят, трябва да се провери и полът им и ако са женски да се трансферират тогава, но естествено никой не може да ми гарантира първо колко ембриона ще се оплодят, второ колко от тях ще оцелеят, трето дали ще са женски.... Мисля си че би било жестоко да създадем син, който след време няма да може да има свои деца, макар че медицината напредва наистина бързо... Незнам, сега ми се реве, а на всичкото отгоре съм на работа с двама колеги в стая и дори не мога да се наплача... Тжното е, че това се случва след като имахме напоследък толкова хубави емоции с приятеля ми - на рождения ми ден ми направи най-невероятното и романтично предложение за брак - просто беше прекрасно... Сватбата ни ще бъде вероятно през септември, някакси не вярвах, че генетичн ите резултати ще са лоши... Мисля си, защо, защо става така?!! :cry: Той е най - прекрасния мъж - за него съм мечтала, невероятен човек е, като сме двамата нищо няма значение, защо така съдбата ни наказва... В момента съм на дъното, но знам, че трябва да се стегна и да си съставим план за действие... Донор също е вариант, но мисля, че трябва да направим всичко възможно да си имаме свое дете преди това, незнам това дали ще повлияе и на отношенията ни - надявам се че не... Извинявайте, че така ви рева на рамото, макар и виртуално, и че сигурно постингът ми е адски несвързан...но няма с кого другиго да поговоря за това, а и на всичкото отгоре той е в командировка и се връща утре, не искам да го тревожа по телефона и не искам да е сам по пътищата с мрачните си мисли...Моля ви, ако някой е чувал нещо обнадеждаващо за случаи като  нашия нека го сподели... Благодаря ви, че сте изчели това,ако сте имали търпението...Благодаря ви и че ви има! Сега сигурно щях да рева в тоалетната в службата ми...Това което ме плаши най много, е че успеваемостта при ИКСИ е все пак не огромна и без усложнения като нашите, а така...
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #1 -: Април 22, 2005, 13:41:18 pm »
Миличка, знам, че ще ти бъде трудно, но трябва да бъдеш много силна, за да можете да го преодолеете и двамата.
Много пъти се е случвало и се случва да плачем и двамата посред нощ, да се питаме защо все на нас... Ти си неговата опора, той е твоята. Заедно ще успеете да се преборите!
От сърце ви желая здраве! За другото - ще се намери начин!
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #2 -: Април 22, 2005, 14:01:24 pm »
Мила Лекси, благодаря ти за думите, притеснява ме само доколко той ще издържи и няма да рухне, въпреки че е силно момче/ бе какво момче, мъж на 32 години е/ но все пак още от началото на проблема го гледам как се отдръпва сякаш в себе си... Аз се опитвам да го връщам - засега успешно, но сега подозирам, че новината отново ще го запрати в бездната на неговите мрачни мисли...А точно сега е нужно да е много силен...Аз също имам нужда от неговата сила...
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #3 -: Април 22, 2005, 14:04:45 pm »
Скъпа, пожелавам ти да сте много, много силни, да вярвате един в друг и ти пожелавам от все сърце да има начин да се оправи тази ситуация.
Вярвам, че всеки един от тук ще сбъдне мечтата си!

*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #4 -: Април 22, 2005, 14:07:09 pm »
Я, се хвърляй с главата надолу и не мисли.
Каквото дойде - такова.
Пък и медицината след 20 години ще е напреднала много.
Важното е, че се обичате.
Какво по-ценно от това.
Обичайте се, обърни гръб на всичко.
Мисли за обичта, за любовта, за всичко хубаво, което предстои.
*
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #5 -: Април 22, 2005, 14:30:24 pm »
От това което прочетох, разбрах че безкрайно много се обичате. Знам че двамата ще намерите подходящо решение на проблема. Знам че ти няма да му позволиш да потъне, знам че ще се справите.

Бъдете силни и се подкрепяйте както до сега.

Съгласна съм с Лали. Давайте смело напред. Наистина след 20 години, живота и възможностите ще са съвсем различни.

Успех Ви пожелавам и на двамата

"С моя приятел споделяме всички проблеми. Често не успяваме да ги решим, но това, че сме един до друг, готови да се изслушаме, е единствената помощ която ни е нужна!"Линда Макфарлън
*

    FreshBreeze

Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #6 -: Април 22, 2005, 14:32:28 pm »
Здрасти Флайбой,

Не съм в течение с останалата част от историята? Какви други пречки имате, че се налага ИКСИ? Какво по-точно означава тази диагноза? Миличка, на мен не ми звучи като края на света! При доста от нас борбата се оказва трудна, но важното е, че не е невъзможна! Значи, с ИКСИ се преодолява пречката да имате момченце? И след време, ако иска деца, ще трябва да прави и той ИКСИ, така ли? А за момиче може ли да стане по естествен път? Това щом се предава по генетичен път, значи ли че и бащата на твоя мъж го е имал? Как са го заченали тогава? Извинявай, тъй като не съм много компететнна и в течение на проблемите ви, и може да задавам глупави и дразнещи въпроси...
Много, ама много е важно да имаш точния човек до себе си... дано това ви дава сили и съм сигурна, че е така! Искам да ти разкажа набързо за моя много близка приятелка, която дълги години търсеше точния човек (както и аз :wink: ) и се чувстваше в крайна сметка самотна, живя и в чужбина, и там същото... докато най-накрая срещна точния човек, заедно са от първата вечер, в която се запознаха и са семейство вече от 2 години. Толкова са привързани един към друг, много са сладки! Любовта им премина и през изпитания - принудителни раздели от по над половин година, в които се чуваха по няколко пъти на ден и не губеха вяра! Толкова ценят времето си заедно, че когато го имат, избягват да излизат с компании, защото искат да използват максимално времето им заедно - въобще много се обичат, няма никакъв егоизъм в отношенията им. Тази ми приятелка сега е на 33 г., и още не пробват за дете, което на мен ми е много, ама много чудно. Тя има предна операция в БГ, при която й отстраниха единия яйчник, а сега в USA й правиха пак операция на другия, но го спасиха - един вид има достатъчно гинекологични проблеми, които мен примерно биха ме побъркали и не бих губила и ден време да почна опити... Тя обаче ми разказа, че още преди да се оженят, тя му споделила за проблемите си, и си били казали, че нещо ако не стане, ще си осиновят дечица, и го казват с толкова спокоен и ведър тон... Да ти кажа честно, на мен цялата тая работа ми е много странна, предвид моите притеснеия ще имаме ли деца и КОГА, но пък от друга страна като се замисля, това прави ли я по-малко щастлива .. мисля че НЕ. Разказвам това за да ти кажа, че човекът до теб е най-важното нещо, а изход от проблема винаги ще се намери...

Съжалявам, че се е наложило да минете през тези изпитания, и то точно преди планираната сватба... В семейството на моя мъж пък например има близки с психично заболяване, и аз съм изпитала много страхове и още ги изпитвам, пък не стига това, ами и забременяването се оказа проблемно... Но you never know, така че е добре да гледаме напред и да се радваме на хубавите мигове със свестния човек до нас...

Желая ти много успех и късмет!
*
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #7 -: Април 22, 2005, 14:37:44 pm »
Съзалявам Флай, че се налага да преживеете всичко това. Не съм запозната с проблема и не мога да ти дам практически съвет, но мога да ти дам още едно приятелско рамо, на което да си поплачеш. Всички сме изпадали в състояния, в които всичко ни се струва фатално и безвъзвратно загубено, но въпреки това се изправяме и продължаваме. Лали е права, че щом все пак има възможност вие сте длъжни да опитате, не се отказвай.
*
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #8 -: Април 22, 2005, 14:47:41 pm »
Фреш, доц. Кременски обясни, че микроделецията на Y- хромозомата доколкото разбрах става във сперматозоидите на бащата на мъжът, който има микроделеция, т. е. доколкото разбрах е възможно бащата да е нямал проблеми. Медицината толкова напредва..
Флайбой, моят съвет е да направите консултация с генетик най-добре - например или доц. Кременски или д-р Алексей Савов (пак от екипа на доц. Кременски) !
Знам, че ти е много трудно в момента, но искам да те успокоя, че не е толкова отчайващо положението. Надежда винаги има !
Важното е, че се обичате и сте заедно. Ние сме с теб също!
*

    FreshBreeze

Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #9 -: Април 22, 2005, 15:07:24 pm »
Мерси, Сигнусче, не съм запозната с този проблем... А девойки може ли да има такъв мъж на воля?
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #10 -: Април 22, 2005, 15:08:04 pm »
Благодаря ви мили момичета за топлите думи, Дони с теб си бяхме писали, ако помниш, нали щяхме да правим операция на тестисите при Кацаров, слава богу, че не го рязаха напразно. Проблемът е генетичен, Таня Милачич каза, че или го е наследил от баща си или вътеутробно се е получил тази мутация на У хромозомата - част от ДНК-то просто липсва. Вероятно това е причината да няма и сперматозоиди и съответно да има такива диагнози като азооспермия и тежка астенозооспермия. Баща му очевидно не е имал проблем да има деца - в крайна сметка има двама сина, но ако ние имаме син той няма да има деца. Фрешче, ами то това е проблемът - няма сперматозоиди! И заради това направихме и генетичните изследвания, които показаха защо няма с-ди. А с ИКСИто евентуално ще преодолеем невъзможността да нямаме деца, а не момченце. Ако е момченце обаче - стерилно. /Ужасно звучи!/  :cry: Иначе Таня каза че ще си е съвсем нормално във всяко друго отношение. Това сега ме тормози и затова искам да ви питам - ако знаете, че при евентуално инвитро зачеване на момче то ще е със същия генетичен проблем, бихте ли го направили? Или да пробваме да трансферираме само женски ембриони, което пък много намалява шанса да имаме дете изобщо - ами представете си, че всички оплодени ембриони са мъжки!!! Страшно много ако-таи евентуално-та има в нашата история...Дори самата Таня Милачич казва че това са доста рискове накуп....Но наистина аз ще направя всичко каквото зависи от мен - страшно много обичам този мъж и искам дасме щастливи заедно! Аз съм готова и на донор, но на него това не му допада особено, въпреки, че сме говорили, че е съгласен... Дори бяхме умували дали брат му може да ни стане донор, но сега освен всичките етично-морални проблеми от евентуална подобна постъпка възниква въпросът дали и брат му няма същото генетично увреждане?? Много е гадно!
*

    FreshBreeze

Re: Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #11 -: Април 22, 2005, 15:10:02 pm »
Цитат на: flyboy
ако имаме момченце то никога няма да има свои дечица, освен ако не са момиченца. ...




Ето това имам предвид, нали и момиченцата са дечица?
*
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #12 -: Април 22, 2005, 15:13:04 pm »
Цитат на: FreshBreeze
Мерси, Сигнусче, не съм запозната с този проблем... А девойки може ли да има такъв мъж на воля?


Fresh, все пак на девойките не им е нужно да правят сперматозоиди. Не знам, все пак, затова мисля, че е най-добре консултация със специалист по генетика.
Силно се надявам да има начин Флай да решат проблема.
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12150
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #13 -: Април 22, 2005, 15:17:12 pm »
Флай, да ти казвам, че има и много по - страшни неща на тоя свят, едва ли ще ти е от полза точно в този момент. Въпреки това погледни нещата от положителната им страна и заложи на любовта и разбирателството между вас.

Рискове накуп има, но не пречи да се опита. Може пък да си късметлийка, ембриологът да хване за опашките само Х - сперматозоиди и от първия път да заременееш с момиченце, или пък с две момиченца. И обратно - дори при добри показатели някои момичета правят поредица неуспешни ин витро опити. Затова не пресмятай рисковете кръчмарската.

И още нещо - аз бих препоръчала и брат му да се изследва.

От сърце ви желая успех! :)


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Вяра

Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #14 -: Април 22, 2005, 15:25:09 pm »
Флаибой много съжалявам за това през което трябва да преминете! Но най-важното е че това за тебе е точния човек и тогава трябва направиш жертви. Дори и да се отдръпне малко от тебе, естествено е човек да иска да остане малко насаме със себе си за да може да приеме фактите. Бъди сигурно обаче че ще се върне, защото и той има нужда от опора. Не си единствената която се пита 'Защо на мене', но този въпрос никога няма отговор затова аз се стремя във всички ситуации да го избягвам. Просто прави това което трябва и ако можеш е най-добре да се абстрахираш от ситуацията, все едно го правиш за някой друг.

Един практически съвет: сперматозоидите могат да се разделят на такива които носят Y и такива които носят X хромозома. Може би чистотата на фракциите не е 100%, но има начин да се концетрират повече от единия вид на едно място. Поинтересувай се не може ли да се използва някакъв такъв метод за селекция на сперматозидите които ще бъдат използвани за ICSI. Предполагам че технически не би трябвало да има пречки и ако не се прави то е само от морални съображения. Но във вашия случай вероятно могат да направят компромис и да извършат оплождане само с X сперматозоиди, което ще ти даде възможност да за повече ембриони без генетичен дефект.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14917
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #15 -: Април 22, 2005, 15:25:46 pm »
С две ръце се подписвам под всяка дума от постинга на Мели!
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #16 -: Април 22, 2005, 15:26:41 pm »
Да Мели, предполагам че и брат му ще се изследва, дано при него да няма този проблем! За мен полът на детето ми /дай боже да имам такова/ е без значение и никога не е имало значение - ще го отгледам и възпитавам с цялата си любов - въпросът е да е здраво! Представете си един ден синът ви дави каже - "Като сте знаели, че ще е така защо сте ме създали - само и само да имате дете, егоисти такива!"Или нещо подобно! Та така - с 2-3 сперматозоида в целия еякулат нито момченце нито момиченце можем да имаме, уви! Така че ИКСИ-то не ни мърда, въпросът е да подбираме ли пола или просто д се надяваме, че науката след 20 години ще е разрешила подобен проблем!?
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #17 -: Април 22, 2005, 15:31:07 pm »
Честно казано не се сетих да попитам дали самото инжектиране на яйцеклетката може да стане само с Х хромозоми, ембриоложката ми каза, че ги оплождат с най-добрите с-ди и едва като се оплодят ще видят момче или момиче и ще преценят дали да трансферират. Дали е възможно наистина преди самото инжектиране на сп-да да се определи дали е Х или У??
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12150
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Накрая се разбра...Отчаяна съм...
« Отговор #18 -: Април 22, 2005, 15:34:53 pm »
Цитат на: flyboy
Представете си един ден синът ви дави каже - "Като сте знаели, че ще е така защо сте ме създали - само и само да имате дете, егоисти такива!"


Миличка, никой не може да даде гаранция, че дори и заченато по естествен начин и при абсолютно здрави родители едно дете ще се роди здраво, ще живее дълго и ще бъде щастливо. Ами ако не е здраво? Нали пак ще го обичаш и ще го гледаш, възпитаваш и т.н.

Има компромисен вариант - селектирате пола, но ако не стане, връщат ти мъжките зародиши.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    нов

Без черни мисли...
« Отговор #19 -: Април 22, 2005, 15:35:41 pm »
Здравей миличка,
 Каквото и да ти кажа точно днес няма да ти променя настроението..., но въпреки това не ми пречи да опитам. Не съм много наясно какъв е точният ти проблем, но ще ти разкажа една история и силно се надявам тя да те успокои. :balk_119:
 Преди известно време, моя позната ми я разказа, става дума за нейна приятелка. Момичето направило аборт от тагавашния си приятел. Събитието протекло с големи усложнения, в слдствие на което се запушили и двете тръби. Минали няколко години, в които въпросното момиче не се притеснявало за "нежелана бременност" и действително такава нямало. Гинекологът / известен специалист/, който посещавала и който й правил операциите уверил с "абсолютна сигурност" :balk_77: , че поколение нама да има и "увещавал" родителитей да дадат разрешение да я изчистят. Майката не се съгласила. Две години по-късно момичето срещнало мъжа на живота си :D  , запознала го с проблема , но въпреки всичко се оженили. Никой не очаквал, :blowingdust:  след 1 година БЕБЧЕТО да ги изненада, но сега имат едно здраво и щастливо момиченце. Пиша ти всичко това защото искам да повярваш в 3 неща:
 1. Има чудеса и те не се случват само на "другите"!!!!!!!!!
 2. Любовта е истинска, когато минава и през най-лошите препядствия
 3. Има Бог и той ще ти помогне!!!!!!!!

 От сърце ти желая СМЕЛОСТ И УСПЕХ!!!!!!!!!!

 П.П. И се наплачи, недей да го таиш в себе си, това е вредно.  Утре ще се почувстваш по-добре и ще имаш сили да мислиш в нова по-оптимистична посока!