Здравейте,
не знам дали темата ми е за тук, но имам нужда от ... и аз не знам от какво.
Бременна съм за втори път, като първата ми бременност беше след ин витро, а втората е спонтанно забременяване. От първата бременност имам дъщеричка на 4 години. Но момченцето, с което съм бременна вече не е живо. Днес влизам в 19-та седмица.
За всичко се разбра вчера когато отидох на преглед, защото не усещах бебето да мърда. Оказа се, че сърдечната дейност е спряла преди 10 илк повече дни. Приеха ме в спешно отделение. Направиха ми амниоцентеза и ми дадоха хапче, което да подготви матката за раждане. Ще имам нормално раждане в четвъртък, което ще предизвикат с хапчета.
Много ме е страх. Не искам да раждам. Не искам да знам и резултата от изследванията и аутопсията, но ще ми го кажат така или иначе. Ами ако се окаже, че е можело да направя нещо. Не знам как ще живея тогава.
Но в момента изпитвам истински ужас от раждането. В същото време се побърквам, че в мен е мъртвото ми дете. Нямам с кого да говоря. Имам предвид някой който е преживял същото. Единствената ми приятелка, на която се е случило вчера роди момиченце от третата си бременност. Няма как да я питам нищо.
Изобщо не знам какво да правя.

Яничка, съжалявам за всичко случващо се. Не знам през какво минаваш и колко ужасно се чувстваш, но аз бих искала да знам защо така се е получило.Ние сме ужасни същества, оцеляваме някак с огромната болка която носим.Взимаме си поука понякога, внимаваме.А понякога просто е трябвало така да стане.
Кураж!

Яничка, първо се успокой, до колкото е възможно и мисли трезво. Едва ли си можела да направиш нещо, случват се такива неща. Да, тежко е, но и това ще мине.
В никакъв случай не се самообвинявай, няма полза от това.

Яничка, почти никога не се открива причината за вътреутробната смърт на плода, освен в случаите на генетично заболяване (заради което са ти направили амниоцентеза). И рядко е нещо, което майката е можела да направи и не е направила или обратно - е направила нещо, което да е предизвикало увреждания на бебето. Искрено съжалявам за това, през което трябва да преминеш. Ако можеш, поискай среща с психолог. И мисли за живите - това е жестоко клише, но помага.

Яничка, съжалявам много за загубата ти. Съвет не мога да ти дам, не знам какво е. Най- късно съм губила в 10гс. Прави каквото  ти се прави- плачи, смей се, а не каквото се очаква от теб. Потърси помощ. Грижи се за детето си. Както ти е казала и Мели- причините рядко се знаят какви са, а почти никога не може да се им се повлияе.
Знай, че тук има много хора, които са готови да те изслушат, да поговорят с теб или ако искаш, дори да си помълчите заедно. Не бягай от помощ, когато си готова.

Кураж, Яничка. Ужасно е това, което преживяваш. С теб сме, когато ти се говори. Имам познати, преминали през подобни ситуации. Едното семейство имаше две последователни загуби в 20+ г.с. Третата бременност беше успешна. Другото семейство загуби бебето дори по-късно. Тежко беше, но те намериха сили и продължиха. И вие ще се справите. Прегръщам те

Благодаря ви момичета!

Д-р Даскалова надявам се да видите питането ми. Като един “послушен” пациент прочетох листовката на Misofar (misoprostol). Четох листовката и съм изключително притеснена от следното нещо написано в нея: “Описан е повишен риск от дисеминирана интраваскуларна коагулация (силно кървене) след раждането при пациенти, предизвиквани по някакъв метод.”
Снощи ми дадоха мифепристон. Утре сутрин в 8 часа трябва да сложа вагинално двете таблетки мизопристол (общо 400 микрограма). В 9 часа съм в болницата където ще започнат окситоцин през 4 часа, доколкото разбрах на таблетки.
Не знам дали сега да ходя до спешното да ги питам за този повишен риск, или утре да ида в болницата в 8 часа, вместо в 9.

Отделно днес ходих при личният лекар, за да го помоля да ми даде нещо от което мога да спя и той изписа диазепан. Само че се чудя дали да го пия, защото той не знаеше нищо за мизопростал. Иначе нямам идея как ще заспя.
Благодаря!

Яничка, мила, не чети никакви листовки. Зная, че е трудно, но това, за което споменаваш, е хипотетичен риск ако си на върха на някоя планина и няма лекар покрай тебе. А ти не си. За диазепама не зная, съжалявам, че не мога да ти помогна тук. Аз не бих го пила заради други съображения. Стискай зъби, и това ще мине ...

Яничка, мила, не чети никакви листовки. Зная, че е трудно, но това, за което споменаваш, е хипотетичен риск ако си на върха на някоя планина и няма лекар покрай тебе. А ти не си. За диазепама не зная, съжалявам, че не мога да ти помогна тук. Аз не бих го пила заради други съображения. Стискай зъби, и това ще мине ...

Благодаря!

Здравей, Яничка. Рядко влизам във форума напоследък, но не мога са отмина този път. Пиши как си? Имаш ли нужда да разкажеш още нещо - за възстановяването ти, за бъдещи планове, за настоящи тревоги  или просто да споделиш някой хубав момент с твоето семейство...пиши...