Здравейте! Искам първо да споделя колко полезни,мили, даващи кураж и надежда сте ❤️ Миналата година решихме със съпруга ми най-после да си имаме дете, но уви тогава разбрах, че не е така лесно както в училище ни плашеха. Забраменях след третия месец опити и щастливи,че всичко е наред при първия преглед в 8седм. се оказа,че развитието е спряло още в 6седм.и няма пулс. Пуснах си ЧХГ стойностите падаха и се наложи изчистване. Тогава това заедно и със семейните проблеми беше истински кошмар. Сринаха се психически и само четейки ви имах още някаква надежда. Сега година по-късно пак забременях първите 3-4 дни с болки в гърдите, корема и кръста, гадене, умора, ужасно сърцебиене.Разбрах на 18.09 на 21.09 ЧХГ ми беше 1487,63 при последна менструация 17.08. Как ли не смятах излизаха ми високи стойностите, притесних се, плаках много. Същия ден трябваше да чистя и след това имах много силни болки в кръста. От следващия ден имам чувството, че всички симптоми започнаха да изчезват нищо освен чувствителните гърди не остана. И като започнах да си внушавам и изпадам в паника,че всичко е приключило. На 27ми съм на преглед. Днес ще си пусна ЧХГ, но толкова ме е страх от това вътрешно усещане. Извинявам се за дългия пост. Никой в къщи не ме разбира. Исках да споделя с някой, който знае какво е да се чувстваш непълноценен и сам в толкова важен момент.
