Здравейте.
Навсякъде в интернет чета и моят лекар го потвърди, че когато се използва епидурална упойка по време на раждането, по време на излизането на бебето т.нар. изгонване на плода, се спира напълно или намалява упойката. Има ли опитни вече раждали жени тук, които да кажат какво беше чувството ? Наистина ли е толкова силна болката ? Наистина ли се чувства сякаш нямаш упойка и ли все пак някакво количество от нея е останало в организма въпреки всичко ?

По всички книги пише, че бебето излиза с няколко напъна, които продължават до няколко минути. С второто ми раждане беше така, много ме заболя, но акушерката нямаше време да ми сложи инжекция с обезболяващо, защото бебето изскочи.
С първото продължи доооста повече и то защото бебето не беше слязло долу, а докторът ми предизвика раждане. И да, боли, разбира се. Дори и с упойка накрая я намаляват, за да можеш да напъваш. Така че, вярно е. Но в крайна сметка не мисля, че има раждане без никакви болки.
И двата пъти бях с епидурална упойка, като първия път не можех да се движа изобщо (от кръста надолу), а втория само коремът ми беше безчувствен и ми беше много по-добре.
Няма от какво да се страхуваш. Минава и заминава сравнително бързо. После те завърта въртележката с бебето и съвсем други неща са ти на дневен ред. Аз се радвам, че за мен имаше изобщо упойка. Знам, че звучи банално, но майките ни са ни раждали без (аз бая съм я измъчила моята като първо бебе).
Ако имаш някакви страхове, сподели ги с лекаря си! Също може би и курс за бременни ще ти помогне да се успокоиш малко.
От какво точно се притесняваш?

Привет
И аз раждах два пъти с епидурална упойка. Да, като наближи моментът за напъване, я спират и почва да боли. Но наистина е за кратко и поне преди това по време на контракциите за разкритие няма болка. Първият път до пълно разкритие минаха 10 часа, втория път само 3. На мен упойката определено ми помогна в този период.
Успех

Благодаря  ви за отговорите. Иначе се страхувам от болката наистина, от това дали ще се справя, как ще се чувствам после, колко време ще ми отнеме възстановяването. Дали ще бъда същата във всеки един смисъл на думата. Нормалните страхове...  А с какво сравнявате болката ? Или е по-силна от това, което ви е било познато до момента ?

Ще се справиш, разбира се. Няма жена, която да не се е справила с раждането.
Болката е като при мнооого силен цикъл. Но както казах, ще поискаш да ти сложат упойка, ако не можеш да търпиш. Аз предварително имах консултация с анестезиолог. Първия път не можех без упойка, но втория може би щях да мина и без, ако не ме беше убедила акушерката. Разхождах се напред-назад и не ме болеше почти, но като сядах за мерене на тонове, тогава ме болеше. Както виждаш, всяко раждане е различно.
В началото е добре някой да ти помага поне през деня. Първите три месеца, а може би и повече сънят си е един голям мираж. Единственото решение е да спиш през деня с бебето (ако спи, защото има и неспящи). Но ако имаш помощник, пращаш го с бебето на разходка, а ти лягаш да спиш. На помощника се възлагат и задачи в домакинството, докато ти си почиваш.
Животът ти никога няма да бъде същият, защото просто ще стане по-хубав. В началото е трудно, но с годините става все по-лесно. А и ти свикваш, че детето е част от живота ти.
Всички сме имали такива терзания преди да се роди първото дете. Ще бъда ли добра майка, съпруга, жена, професионалистка? Ще мога ли да работя, да излизам с приятелки, да правя неща, които ми доставят удоволствие? Разбира се, че ще можеш. Но според мен е важно и мъжът да участва активно. Това дете е и на двамата. Не си длъжна само ти да се грижиш за него по 24 часа в денонощие.
Имам нова колежка. На 33 г., омъжена от година и половина. Каза, че всяка година отлага с още една бебето, за да можела да си бъде свободна. Просто се страхува, защото не знае какво я очаква. А останалите в офиса почти всички имаме деца. Казахме й, че не е страшно. Просто е различно. Наивно е да си мисли човек, че всичко ще е както досега. Наивно е и е вредно, защото така не си помага. В някакъв момент просто фрустрацията го залива, защото няма как всичко да е същото. На самата мен ми отне няколко месеца, докато го осъзная, а хем и бебето беше от икси, не е станало случайно. Когато го приех, ми стана по-леко. И да, правя всичко описано по-горе. И пътувам с приятелки, дори с мъжа ми излизаме понякога на концерт, ресторант. Иначе си имаме видео стена вкъщи, където си гледаме концерти.

А ако имаш нужда от съвет, ние сме тук. Е, невинаги сме единни, но ти ще можеш да отсееш мнения и да си съставиш твое. Иначе обичаме да сме полезни.