0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Здравейте. На 25 съм. За пръв път пиша във форум на такава тема. Бях се затворила дълго време в себе си и не говорих с никой за това, което ми беше в главата. Историята ми е следната:

Забременях от вторият опит от партньор, с който нямах и 6 месеца връзка. Нашите като разбраха ме натиснаха да правя аборт. Под натиснаха имам в предвид, че ме заплашиха, че щяло да стане страшно, детето било нежелано, нямало да ме приютят. Аз бях съкратена от работа 4-5 месеца преди това и бях към края си на обезщетението, което вземах от борсата. Нямах шанс да си намеря работа, понеже не бях завършила университета, а на предната работа ме взеха на стаж. Дори да успеех трябваше да минат 6 месеца пробен период и тогава да ме вземат на постоянен договор. 6 месеца бяха твърде много, бременността щеше да проличи. Да не говорим че ми трябваха пари за квартира, капарота, за агенциите, защото съм от малък град, а дипломната ми е за работа, която я има само в големите градове. Приятелят ми пък живееше при родителите си, въпреки възрастта си - 37 години. Него го беше съсипало напускането на бившата му жена, вземайки детето със себе си. Преди да се намерим той се беше обезкуражил за житейски постижения и я караше на автопилот, с алкохол, цигари и футболно хулиганство. Той беше прекалено уплашен, че ако ме остави бременна, един ден и аз ще го напусна и ще си взема детето. Притисната от всички обстоятелства за които мога да се сетя, взех решението да направя аборт. Поведението на майка ми ме нарани най-много. Понеже с баща ми двамата категорично бяха против приятеля ми, тя малко преди аборта ме привика с приятеля ми и започна да ми обяснява как щели да го приемат, ако било минело повече време. След аборта обаче ме пита "Вие няма ли скоро да се разделяте?".
След като аборта стана факт усетих че съм взела грешното решение. Думите "Това беше правилното решение" активираха неконтрулируем гняв в мен. И не просто гняв, а неадекватно поведение. Крещях, ревах, говорих за самоубийство, обвинявах приятеля ми в убийство, в това че не е дал шанс на едно създание да се появи на бял свят заради страха, че няма да има с какво да го изхрани. Но чия е грешката?
Скоро разбрах, че е моя. Обърнах гнева си срещу мен. Спрях да говоря със всички. Спрях да споделям. Видях, че никой не ме разбира, ставаше ми все по-тъжно. И така цял месец. След това ми писна окончателно от поведението ми. Измислих как да поправя грешката си. Като повторя всичко, но този път по правилният начин.
Първо си намерих работа във Варна, после изкарах шофьорска книжка, защото по мои наблюдения е ужасно тежко да се мъкнат малки деца в градски транспорт. С приятеля ми се преместихме на квартира във Варна. Всички зяпнаха когато разбраха, че приятеля ми не бил чак такъв неудачник. Той също си намери работа. Скоро я смени, както и квартирата, защото бяха ужасни. Сегашната му работа е добре платена и той дори записа да учи. Започва този септември. Аз минах успешно обучението на работа и съм на месец от постоянният договор. Колкото до родителите ми дори не мисля да им казвам. Направих си тест за бременност и излезе положителен. Този път опитите бяха около месец, понеже имунитета ми беше слаб след аборта (3 настинки за месец имах). Реших да го подсиля с Prenatal, витамините които ми предписа гинеколога, преди да реша да правя аборт. Учудващо добре ми подействаха, за разлика от всичките хапчалъци, които изпих по предписания на лекарите. Постепенно гнева ми се превърна в мотивация. Този път нямам право на грешка, ще се старая всичко да е перфектно и ако някой ми застане на пътя ще мина през него с рогата напред.

Сега към съветите, изчетох доста неща в нета за спортуването. В крайна сметка не намерих случай точно като моя. Общо взето пише, ако нямате проблеми с бременността спортувайте редовно, но си нагласете програмата спрямо възможностите, ако имате проблемна бременност не спортувайте, най-много вървене може и си почивайте. Някой може ли да ми каже аз проблемна ли съм, заради този аборт? Опасно ли е да продължа да ходя на Зумба, да карам колело до работа по 30мин отиване и 30 мин връщане на ден? Бях стигнала до там да ходя на Зумба и Канго джъмпс по 6 дена в седмицата, дори свалих 3 килограма за един месец и достигнах перфектното си тегло. Сега много ли ще е лошо, ако изведнъж се обездвижа супер много? Като цяло нямам доверие на лекари, които от едно кихане ти предписват антибиотици ... Бях попитала и една инструкторка по въртене на обръч, дали мога да въртя по време на бременност на един месец. Тя категорично ме отряза. Не прекаляват ли доста с мерките за сигурност? Обездвижването не вреди ли?
*
Да упражняваш зумба, колоездене или въртене на обръч не значи обездвижване. Ако си толкова мотивирана да родиш това дете е по-добре да се лишиш от тях. Ходене, плуване, йога в приемливи дози са благотворни за една нормална бременност. А тя е такава само до настоящия момент,  не се знае утре какво може да се обърка  за съжаление.
Отделно -  от 8-9 месеца подобно обездвижване повярвай нищо няма да ти стане. След раждане с малко усилие и ген формата мноооого бързо се възвръща.
Успех!
П.С. Харесва ми такава мотивация и усилията и на двама ви.
На 23.01.2014 в 10,49 Нора пое първата си глътка въздух.
Здравей avallon,
 по принцип съм съгласна, че не си струва риска да се натоварвам, само защото съм свикнала така да живея до сега. Може би трябва да опитам да си оправя графика някак си, за да мога да ходя на йога за бременни, понеже часовете са все едни измислени в 10:00ч, в 12:00Ч, В 14:00ч ... а пък центровете са на другият край на града. А за плуването се притеснявам да не настина в късните часове, като свърша работа. Казаха ми че не трябвало да се разболявам в никакъв случай.
Знаеш ли горе долу колко седмици след раждането една жена може да започне да спортува по-сериозно? Чувства ли голяма умора?
Пиша да се похваля! Вчера ходих на гинеколог, 6-та седмица, точицата мига!! Много съм щастлива! След 2 седмици пак.  :) :) :) :) :) :) :) :)
*
 :bighug: :bighug: :bighug: :bighug:
Честито, Кристи!
Лека бременност ти желая.
Относно физическото натоварване, скоро ще разбереш, че тялото само ти дава знак дали можеш да поемеш определено физическо натоварване и това се мени през месеците.
Не те съветвам да спортуваш спортове с интензивни подскоци. Плуването може да доведе до нежелани инфекции и като цяло трябва да се избягва през бременността, същото важи и за влизането в морето. Разходки и йога за бременни са може би най-удачните варианти.

Ако искаш заповядай в темата на бременните, http://www.zachatie.org/forum/index.php?topic=51622.new#new
« Последна редакция: Юли 07, 2016, 15:20:22 pm от Mirracles »
Здрасти Mirracles! :)

Относно спортуването ... май ще се окаже тежка бременност. Напоследък ми прилошаваше от време на време, но тази сутрин след като изядох едни кайсии ми стана много зле. Цялата настръхнах, а беше жега вкъщи и ги върнах. Цял ден не ми се яде и нямам енергия за нищо.
Кристи,

Това е съвсем нормално. Често между 6 и 12 седмица е такова положението - гадене, повръщане, липса на тонус. Гледай да се храниш все пак, да пиеш достатъчно течности и си почивай. Като премине този период обикновено става по-леко. Горе главата!
« Последна редакция: Юли 07, 2016, 15:21:42 pm от Mirracles »
*
Никакво плуване, почивай и се радвай на момента, разхождай се, и мисли позитивно  :)
Здрасти f_31,

Иска ми се да се разхождам и да мисля позитивно, но съм затворена по 8 часа в един офис и на всичкото отгоре нямам работа ... нищо с което да се занимавам. Гледам си жално през прозореца и си почивам.