Здравейте
Подържате ли връзка с приемното семейство. Ние сме на финалната права и въпрос на приемната майка, че те желаят да продължат връзка с нас ме изненада и смути. Как е при вас. Моля споделете опит.

mary_13, моите наблюдения са, че е различно, и много зависи както от приемното семейство, така и от нагласата на осиновителите. Поддържам контакт с други осиновители, споделяли са ми за ползотворни взаимоотношения между двете семейства, при нас обаче не се получи.

Ще разкажа накратко. На първата среща си разменихме координати и за около месец, докато вървяха срещите и делото, се чухме няколко пъти по конкретни поводи: изследвания и ваксини, подготовка за срещите, пътуването ни след взимане на решението от Съда .....
Впоследствие продължихме да се чуваме по телефона (основно по нейна инициатива), искаше да й изпращам снимки, клипчета.... което вече ми се стори в повече, а настоятелните обаждания по 2-3 пъти седмично започнаха да ме притесняват. Пробвах различни варианти да подскажа тактично, че не сме склонни да поддържаме чести контакти и не желаем да пращаме снимки, а тя продължаваше да звъни всяка седмица... даже ме изненада от непознат номер...
Това беше повод да се свържа със социалната от съответното РДСП, с нея бях говорила да поддържаме личен контакт и да заведем децата след време на среща при тях (наистина имаме намерение да отидем да ги видим това лято), възползвах се да спомена, че с приемното семейство сме се чули няколко пъти по телефона.... инспекторката директно ме попита дали ни притесняват и има ли нужда да се намеси, отговорих че, всичко е наред.... Не знам дали след това е протекъл някакъв разговор помежду им, но е факт, че от тогава не се е обаждала въпросната жена.

Пак да кажа, наши приятели поддържат контакт с приемното семейство и не са усетили това да ги притеснява, при нас обаче не се получи, според мен е най-добре да следваш своето си усещане. Лека адаптация ви желая!
На колко годинки е детенцето?

Детето е на 2 годинки и е много привързано към тях.

И нашите деца бяха на 2 години, ходехме всяка седмица на срещи, за да свикнат с нас, съответно игри, песнички.....  Струва ми се, това че направихме повече срещи, беше от значение за лесната адаптация.

Нашето дете беше на 1г и 8м. В началото не бях съгласна да се виждат по скайп за да не му стане мъчно.  Чувахме се по телефона за да питам неща, които ни интересуваха, информирах ги как е малкия. Когато усетих, че  е свикнал с нас започнахме да се виждаме. Е не прекалено често - горе-долу веднъж в месеца. Мога да кажа, че са тактични и се съобразяват, когато на нас ни е удобно. След 6 месеца им отидохме на гости (имахме път натам). Малкия отиде в другата стая да си играе с децата, само идваше да провери от време на време дали сме там.
В крайна сметка вие ще си прецените кое е най-добро за детето и за вас. Не се притеснявай да откажеш тактично.

Много се извинявам, че се намесвам в темата. Нямам личен опит, но мога да споделя, този на мои познати, които са приемно семейство. Първото детенце, за което се грижиха беше осиновено преди 1,5 г, през това време моята позната и осиновителката подържаха контакт от врме на време по телефона и едва сега наскоро се срещнаха с детенцето. Когато то вече се беше адаптирало в новото си семейство и се беше привързало достатъчно към майка си и баща си. Срещата е била много приятна и за двете страни.
Според мен в началото е трудно и за детето и за семейството, но те от своя страна би трябвало да влязат в положение на осиновителите и да не ги притесняват излишно.
Дописяам: Детенцето беше осиновено на 3 г.