0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #61 -: Октомври 07, 2015, 09:46:41 am »
Мешко, ако детето не се чувства добре в това училище, мислили ли сте за смяната му с друго?
За съжаление проблемът не е в училището, то само по себе си е доста добро. Проблемът е в нежеланието изобщо да се ходи на училище. По същия начин ходехме и на детска градина, макар че в самата градина през деня не е създавала никакви проблеми, воденето сутрин си беше кошмар. Всичко, което й се налага като задължение, се посреща с огромна доза отрицание. И все пак знам, че ако поне малко й беше интересно , ако бяхме случили на готина учителка, щеше да има дни, в които да ходи по-лесно. Знам го, защото когато работеше с логопедката ни, имаше желание да продължи да учи и след като приключи с нея. Тази жена успяваше да я вдъхнови. Същото съм изживявала и аз с моя учителка, понасточщем моя много близка приятелка. Ужасно тежко изживяване е за нас този половин час преди училище. Направо не знам как ще го преживея още 9 години :(. А и сега все пак е по-малка и мога да я замъкна насила на училище, ама след някоя и друга година какво ще правим? Как ще я накарам насила да ходи? тя ни се води, ни се кара, ни с добро, ни с лощо. А колко психолози обиколих, не е истина. какви глупости ми обясняваха от рода: Ами то проблемът щом е основно вкъщи при вас, значи не е толкова страшно. Или, ами приемете, че това си е характер, не можете да нзправите много. не можете да очаквате чудеса и т.н. Мислех си на една да й кажа: Добре де, наш е проблемът, но ние не сме ли хора?! Не трябва ли да оцелеем все пак?! Имаме и друго дете, не е само тя....Най-накрая намерих свестен психолог, една жена, в чийто разсъждения видях разум и загриженост. Започнахме работа с нея и нещата вървяха доста добре, но за съжаление майка ми си счупи крака и сега няма как да я водим.  да не се оплаквам повече. приятен ден на всички.
<br />[link=http:
*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #62 -: Октомври 07, 2015, 10:02:33 am »
Мешко, стискам палци скоро да намерите възможност Мия да продължи работа с психоложката, която й действа така добре.

Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #63 -: Октомври 08, 2015, 06:55:57 am »
Застудя времето и се вдигна активността във форума :)

Честно казано, не мисля, че телефонът и таблетът сам по себе си е нещо лошо. В училище го смятам за ненужен, поде в началния курс, но няма строги правила и всеки родител ги тълкува както иска. Доколкото чета по форумите и мятам по едно око над задачите по математика и учебни програми във Фейса  - трагедия братче! препускат през материала не целенасочено. Още не научили основни части на речта - глагол, съществително, въпросително изречение, прилагателно, прескачат на подлог, сказуемо, допълнение - за място, време, и т.н. Много е излишната информация за втори клас, ама много! Професори по всичко и накрая нищо. Та основното, което куца според мен е точно липсата на единна система за обучение.
В училището на Ники играят в един сайт, който тук е с игри, одобрени за игра. Лично аз не съм фен, но позволявам при добро поведение да играе, понякога и на телефона, но като цело редим пъзели, измисля си филми/истории и гледам да говоря. Само понякога не внимавам какво говоря и сега ме пита що ям шоколад като и Катето ще яде като се кърми, а шоколадът е вреден за бебетата :lol:

Аз не знам кога децата успяват да играят в междучасията. На мен ми стигаше да ида до тоалетна, да си измия ръцете и да доям кашкавалката от голямото междучасие. До там.

Мешко, съчувствам ти. За съжаление нямате начин за домашно обучение, а както виждам, Мия има непоносимост към всякаква форма на авторитет. Лошото е, че аворитетните фигури в живота й едва започват :(
[/url][/url]
*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #64 -: Октомври 08, 2015, 11:26:47 am »
Мешко, и на мен ми стана мъчно за Мия като те чета.
Върнаха ли зъболекарите в училище? Или не са ги махали?
На Константин са им правили профилактични прегледи, открили му кариес. Уж редовно гледам в устата му, но ми е убягнало това малко петънце.
Предложиха ни, ако искаме там да му го оправят (по ЗК), ако не - да си го водим където искаме.



*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #65 -: Октомври 08, 2015, 13:06:46 pm »
Неда, не знам наистина върнаха ли ги зъболекарите в училище, бяха ги махнали по едно време със сигурност де, ама в момента как е - хабер нямам. И без да целя да ти вкарвам излишна паника, само като човек нямащ късмет с генчето за зъби и добил твърде много опит с разрешаването на такива проблеми - не оставяй лечението и на най-дребния кариес на случаен стоматолог, по НЗОК. Проучи кои са топ-стоматолозите за деца, в София си все пак, та не е да няма. Не ви светя на семейните финанси, но не е цифромания оправянето на един кариес и в най-скъпата клиника да е. Пред риска някой нещо да оплеска от небрежност и некадърност за зъби баш, особено пък ако е някой постоянен - няма сума, която да не си заслужава да дадеш, че да се избегне такъв риск.

Едва ли помниш на ДРЗ-Русе като се видяхме, че много внимавах колко си отварям устата и не смеех да ям, заради временни предни коронки на резците. Тия фасадните зъбки, дето са ти най-отпред и ти правят половината "зъбна визия". Заради тия същите 2 зъбчета, близо 7 години съм носила скоби, че да са правички и красиви. От тия античните с небцето, къде ти брекети едно време. Едно кариесче дребно, такова петънце се появи на единия когато бях на 18 - веднага на зъболекар (моя го нямаше в града, та друг), пилна човека с машинката, сложи една фотополимерна пломбичка и....час по-късно щях да припадна от болки. Щото не било просто кариесче, ми пулпитче, при това вече затапено с пломбичка - инфекция на горна челюст, невралгия на лицев нерв, болки нечовешки до степен да пия обезболяващо на база морфин + аналгин от ветеринарната аптека (конския) и все едно аспирин съм пила стана ситуацията. Моят зъболекар си дойде от морето аварийно тогава, щото бях взела-дала, без майтап. Последва месец мъки и лечения, разбира се от зъба ми остана люспа отгоре и пълнежи и бои. Стресът, мъките и болежките - да не ги коментирам. Естествено след 2-3 години този мъртъв фасаден зъб, който реално го и нямаше накъм 90% стана синьо-черен т.е. каквото беше останало от него. Още известно време с бои и пълнежи го крепихме, ама....не става. За да се протезира - трябваше да е коронка и за съседния, иначе не моЙ да стане добре. Съседния здрав и прав, ама - наложи се да го умъртвим и него, да изпилим и него и сега, ако ми падне коронката - гледката си я представяш и сама мисля. Крайната сума дето ми легна "едното кариесче" - не я споменавам, създаденият рефлекс да не се усмихвам "със зъби", който добих - го имам все още, безбройните часове на стола, безбройните игли във венец и небце, които отнесох, пиленето, шепите обезболяващи са другите "екстри". Та да не бях патила - да си притрая, ама и 1% риск да стане нещо такова и с Дани - не поемам аз лично.

Имам един изваден зъб само, от постоянните, заради намесите точно на училищната стоматоложка. Беше вадила нерв уж, ама не го доизвадила, не напълнила каналите както трябва...айде и там поправки, пилене, щифтове, изграждане....ама заминала раУта. На 21 бях, когато нямаше какво вече да се направи за него и му казах "чао". Другият постоянен, който същата дама ми прецака в училище - сходна ситуация, накрая и той остана без нерв. Пак изграждане, щифтове, ремонти. Снощи хапвах пица и половината от него, ама съвсем буквално половината - остана върху отхапаното парче. Там вече и коронка няма да е опция, ами ще се налага имплант. "Приятно и евтино" изживяване - дума да няма.
Гореописаните случки Неда - до една стартираха, като: "А, едно дребно кариесче има тука, да го оправим". За жалост, когато намерих зъболекаря, благодарение на който съм все още с повечето си естествени зъби, всеки с поне по 3 фотополимера, (тука ген наистина, няма спасение) ама мои и живи - го намерих, след непоправими щети нанесени на постоянни и важни за фасадата ми зъби. Та питай и разпитвай наред кой от кого е доволен, защо и пр. точно както си избирала репродуктивен специалист. Дори, защото, ако за себе си сгрешиш в такава ситуация - ще го преживееш, ама ако за детето я объркаш - трудно би си простила.
« Последна редакция: Октомври 08, 2015, 13:09:05 pm от Jbrul »
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #66 -: Октомври 08, 2015, 13:44:26 pm »
Не е ли точно и момента за силанизация? И аз бих си потърсила читав зъболекар. Пък и де да го знам тоя дето  е гледал дали не си търси работа (това е другата крайност, но някой с две леви да се престарава точно в моята или на детето ми уста не бих искала).
*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #67 -: Октомври 08, 2015, 14:13:51 pm »
А, въпросът дали да го оставям в ръцете на "училищен" зъболекар или не, изобщо не съм си го задавала. Имам близка приятелка, много добър и "модерен" стоматолог. Преди две години направи някаква пружинираща пломба на едното млечно зъбче. Явно носи гена на баща си, що се отнася до зъбите. Моят първи кариес се появи в студентските години  :wink:
Просто споделих, че ситуацията ми напомни нашето време в училище  :lol:
А за силанизацията - нали се прави на постоянни зъби? На Коко само предните му са такива, 4 отгоре и 4 отдолу. Нали и кътниците се сменят? :oops:



*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #68 -: Октомври 08, 2015, 15:29:21 pm »
Силантите се поставяват на постоянните кътници - шестите по ред. Тези, които никнат на около 6 години. Прави се зарадидълбокия им релеф, за да се избегнат кариеси.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14916
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #69 -: Октомври 08, 2015, 15:59:13 pm »
Върнаха ли зъболекарите в училище? Или не са ги махали?
На Константин са им правили профилактични прегледи, открили му кариес. Уж редовно гледам в устата му, но ми е убягнало това малко петънце.
Предложиха ни, ако искаме там да му го оправят (по ЗК), ако не - да си го водим където искаме.

то лекари няма, ти за зъболекари питаш. никакви зъболекари няма в училищата, не знам това вашето какво чудо на природата е, че и профилактични прегледи на зъбите им правят.

колкото до "аз редовно му гледам в устата" - не разчитай! детските кариесчета често са толкова малки и обикновено са по контактните повърхности на вътрешните зъби, едва ли можеш да ги видиш и разбереш. профилактичен преглед на 6 месеца е разумната норма както за дете, така и за възрастен.
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #70 -: Октомври 08, 2015, 23:21:02 pm »
не знам това вашето какво чудо на природата е, че и профилактични прегледи на зъбите им правят.

Чак пък чудо  :lol:
Училището е държавно (води се Национално), всички останали в квартала са общински. Не знам колко са такива в София, не съм и запозната в какво точно се състои разликата. Освен, че са пряко подчинени и финансирани от министерството и нямат нищо общо с общината (тайно ми споделиха, че това е и причината в него да не записват деца от малцинствата, щото не били длъжни, другите от общината ги задължавали...). Явно наличието на лекар и зъболекар е една от разликите  :?



*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #71 -: Октомври 09, 2015, 08:08:08 am »
Тия от градината как ме ядосаха вчера. И това без дори да ида до там. Допълнителните дейности са обявени, родителите могат да избират и да запишат децата си. Но това явно не им е достатъчно, правят на децата „демонстрации“, та да мрънкат, че искат „да ме запишеш на ......“. Освен това на РС ни показаха някакво помагало, имахме възможност да решим дали искаме да го купим. Всеки индивидуално. Обаче и на децата после е показвано това помагало и е обяснено на децата, че родителите „трябва да го закупят“, за да могат да учат по-добре. Еми писна ми да ни муфтят чрез децата. Видяла съм им и допълнителните дейности, и помагалото, решила съм каквото съм решила, защо после децата трябва да бъдат зарибявани и да искат 1001 неща.
« Последна редакция: Октомври 09, 2015, 08:09:50 am от Pesheck »
*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #72 -: Октомври 09, 2015, 09:41:32 am »
Пеше, пренебрегваш "правото" на децата да направят собствен избор  :lol:
Константин мин. година няколко пъти спомена, че бил на модерни танци. Реших, че репетират нещо за тържеството. На завършването, ръководителката на танците ми носи "грамота". Казвам "има някаква грешка, Коко не е записан на танци". Знаели, че не е записан, но толкова му се "отдавали", че било грехота да не танцува. Повече от два месеца е ходил, без да ми кажат дори. Не поискаха да платим.
Колкото до помагалата аз смятам, че е правилно "всички или никой"  :wink:



*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #73 -: Октомври 09, 2015, 09:55:28 am »
Оооо да, Неда, аз не давам такива права. :lol:
А помагалото уж е за работа в къщи, не за в ДГ.
*

    jam

  • Piu nessuno mi portera nel Sud.
  • *
  • 14916
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #74 -: Октомври 09, 2015, 16:01:11 pm »
"Форумите са място за свободна дискусия между потребителите на сайта при спазване на правилата. Сдружение "Зачатие" не носи отговорност за изразените мнения от потребителите. Тези мнения не изразяват официалното становище на сдружение "Зачатие", освен в случаите, когато са публикувани изрично от името на сдружението."

Клостилбегит не се пие без да имате направено изследване за проходимост на тръбите, на репродуктивните хормони и спермограма на мъжа!

*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #75 -: Октомври 11, 2015, 15:05:14 pm »
Учителката по немски казала на моя син, че май скоро ще трябва да го прехвърлят във втори клас. Мъжът ми каза, че щял да се поинтересува. Аз не съм особено навита, но в крайна сметка май няма да успея да се преборя да си остане с децата и учителите, които познава.

*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #76 -: Октомври 13, 2015, 11:00:47 am »
Блу, т.е. да прескочи един клас, така ли? Не е лошо, щом преценя, че детето ще се справи защо да тъпче на едно място цяла година. :)
*
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #77 -: Октомври 13, 2015, 13:09:15 pm »
Да, Стеф, направо да го преместят във втори. Ще ви държа в течение.

Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #78 -: Октомври 18, 2015, 22:15:38 pm »
Не искам да отварям нова тема, за да не пълня форума с лични неща...
Момичета, имам нужда да изокам, а наистина нямам с кого да споделя. Или не искам. А имам нужда от външно мнение и разумен съвет или потупване по рамото, абе май и аз не зная какво.
Накратко. Напоследък се чувствам съвсем изгубена, уморена, изнервена. И без да искам си го изкарвам на Марти. Станала съм сприхава и язвителна и към съпруга ми. Всичко започна след като се върнах на работа след отпуска. Може би и да съм се отпуснала. Не зная. Както знаете в образованието дал бог дълга отпуска. Случи се така, че откакто аз излязох в отпуск, до края му детето си беше плътно вкъщи, един ден нямах да се погледна себе си или къщата без той да е около мен. Не зная другите деца на неговата възраст доколко са самостоятелни, но истината е че Марти все още е суперобсебващ вниманието ми и трудно прави каквото и да е сам, винаги трябва да съм в същата стая с него. През цялото лято се посветихме на негов здравословен проблем, който макар и не особено тежък /постоянна хрема/, застрашаваше да стане хроничен и да е предизвика по-сериозни последствия. Та от април до септември имаше една хоспитализация за 10 дни - пневмония, втора за 3 дни - операция за махане на трета сливица, малко море, малко балкан, нагревки и какво ли не... Слава богу вече 2 седмици плътно е без никаква хрема /това от октомври 2014 насам за пръв път/
Паралелно и здравословното състояние на мъжа ми се влоши. откриха му още 2 болести - хронични. Диабет и подагра. И за двете трябва да спазва строги диети, като едната противоречи на другата... и в крайна сметка храненето на семейството се превръща в сериозно предизвикателство. В мометна правим ремонт на баня, като подготвяме обстановката за придвижване и вкъщи на инвалидна количка. Както някои от вас знаят навън той отдавна е на количка.
Нямаме никаква помощ от никого, родителите и на двама ни са покойници. Зная, че момичетата, живеещи извън България ще кажат, с основание, че и на тях никой не им помага, а се справят, сигурно е така. Само че аз отдавна съм на педал и на програма максимум и вече трудно намирам сили. И сякаш всяко нещо, което трябва да извърша ми се явява пряко сили. И този ремонт... Плочките и теракота са купени още през лятото, и тъй като живеем в гарсониера сметнахме, че е най-добре да ги съхраним в ателието на съпруга ми, което е точно на 50 метра от блока. Майсторите обаче като дошли в петък да слагат плочките казали, че не е тяхна работа да пренасят и хамалогията ще им струва 100лв. Пренесли си 3 кашончета с плочки и след работа като се прибрах с мъжа ми натоварихме останалите на инвалидния скутер и па две, по две пренесохме заедно плочките. Днес пък ново 20 - скъсали един кабел, който е сензорен и подава информация от външен колектор, за да топли водата в бойлера през лятото. И вместо да кажат го покрили зад плочките. Съответно стана скандал и те си взеха инструментите и си тръгнаха - аз с малко дете, което утре е на градина, аз на работа и в командировка сме без баня и топла вода поне за още седмица... Малка светлина в тунела - май намерихме нов майстор, който обаче може да започне работа при нас най-рано в сряда.
И да се върна на основното. Днес вече суперизнервена се разкрещях много грозно на детето. Като си давам ясна сметка, че той е най-малко виновния.
На работа също съм буре с барут. На основната ми работа в понеделник казах на една колежка че говори глупости сякаш не е специалист дефектолог, а се изразява сякаш е на пейката с бабите. Във вторник пък казах доста истини на една директорка на изцяло ромско училище. В сряда на една педагогическа съветничка ѝ препоръчах да иде на допълнителни опреснителни курсове. в четвъртък отказах да подпиша един документ, на който пишеше че "мисловният процес е непривлекателен за ученика". В петък пък забравих да си изпратя графика си за идната седмица на шефа и го изпратих чак преди малко, преди да седна да ви пиша... На втората работа имам само един ученик, който е с умерена умствена изостаналост и съвсем чистосърдечно ми казва "и ти май полудя". Горкия още не е много сигурен, но е на прав път в преценката си.
Стана много дълго и вероятно несвързано, но имах нужда да се изплача. Ако някой има идея как да се справя, приемам мнения. Благодаря!
Има във морето на детските игри бисерче, което ни прави по–добри!
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: Нашите пораснали деца през октомври 2015
« Отговор #79 -: Октомври 18, 2015, 22:49:14 pm »
Кафенце, ще те прегърна заради смелостта ти да излееш всичко насъбрано.
Ти си един прекрасен човек на когото просто му е много трудно....Съвет не мога да ти дам,
защото и на мен ми се случва все по често да избухвам, опитвам се да поемам дъх,
да броя до 10, понякога се получава, понякога не! Едно е сигурно децата не бива да
бъдат обект на освобождаването ни... Пиши по-често тук това помага много  :hug2:
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)