Добре дошли в новата тема.

Предишната тема е ТУК.

Иначе омразното ми - запис.

Аааа, сетих се - моля някоя другарка, която посети Музейко да пише. Че отдавна му се каня, па то днес го открили.

Аз мисля да почакаме да мине първоначалния наплив в Музейко (така, че от мен не чакай скоро отзиви).

Ето тук мисля да се поразходим тези дни, че с тази любов към динозаврите, мисля ще му е интересно на Коко.
Вчера имали театрално ателие - учели се как се прави театър. Всяко дете си намисляло по едно животно и излизало на сцената да го "изиграе". Нашият бил "спинозавър" 

https://www.facebook.com/events/1669899359892973/

Привет и от мен, здраве за малки и големи 

Ние в събота ще посетим Празник на плодородието, това има в нашия вилает 
https://www.facebook.com/events/1687434581491154/

То ясно че сега ще е голям наплив. Но аз за по нататък си мисля. И се чудя - можем ли да се съберем „организирана група“. Хем да се видим, хем да позяпаме.

можем

Почнаха се "простотиите" в училище 
От няколко дни ми говори за някаква ел.игра "Слендрина" - всички деца я знаели. Реших да я сваля на таблета, "да не останем и ние по-назад". Пускам си първо ниво и докато се чудя какво става в някакви подземия, изведнъж ми се появява някакъв призрак.  Изкарах си акъла! Изтрих я веднага. Вечерта питам от къде знае за играта, а той ми отговаря "ми ние в междучасията я играем на Преслав на телефона"... А според г-жата, всички телефони прибирала сутрин в нейния шкаф. "Ама тя, г-жата, не знае, че той си носи телефон"...
На другия ден говоря с учителката. Разбрала за телефона и играта, и ми казва, че днес му го взела, и "ей, сега му го върнах".
Тръгваме си и Константин ми казва "Мамо, г-жата не ти каза истината - върна му го доста по-рано, ние преди да излезем навън пак играхме"
Мисля, че взе да си сваля реномето доста рано нашата учителка...

мдааа, аз затова още на първата родителска среща през юни повдигнах въпроса за обсъждане - дали всички родители са съгласни, че не трябва да се носят телефони. За щастие всички + госпожата бяхме единодушни и никой не носи, не да им ги събира, а просто не носят.

И ние го коментирахме. Доста от децата обаче, пътуват с бусчетата на училището. Разбирам ги тези родители, че искат да имат връзка с децата си, когато напуснат сградата, докато се приберат. Та събирането на телефоните от учителката изглеждаше най-разумното решение.

В такъв случай да, но при нас тази екстра я няма с бусчетата, а сутрин ги предаваме на госпожата, след това тя ги предава и те така, реално нямат самостоятелно обикаляне

при нас телефоните не се прибират и не са забранени, но учтиво ни предупредиха да се съобразяваме с програмата им и да им звъним само в междучасието. Моята дъщеря все още няма телефон, макар че иска. Не считам, че й е толкова нужен засега. Иначе при нас само в 1 клас ги приема директно госпожата, след това не ни допускат до коридора им. Влизат сами. При взимане се обажда охраната и учителката на занималнята ги води.

А не може ли родителите да дадат на децата телефони, на които няма възможност да се играе? Или да са изтрити всички игри?
Моят също няма. За момента го водим и взимаме ние. Не му е необходим.

А не може ли родителите да дадат на децата телефони, на които няма възможност да се играе? Или да са изтрити всички игри?

А, де? Ей тва ми е въпроса!!!

да, точно, защо са им смартфони, аджеба. всичко е родителска комплексарщина или безхаберие, няма друго!

Взехме на Алекс телефон, въпреки нашето нежелание, защото миналата година препоръчаха. За да им звъним да излизат от занималнята, защото няма да ни пускат да ходим до стаята. Избрах и план на Виваком - Хибрид. Целенасочено не съм инсталирала никакви игри и други приложения, въпреки че има възможност.
Стои на вибрация в чантата и съм казала при нужда да ми звъни само ако учителката позволи. За половин месец два пъти ми е звъняла от училище.

Вчера пак ме помоли да сложим игри, защото в Британика всички в междучасието си играели на телефоните. Ама не е случило нашето дете на родители. 

Вчера пак ме помоли да сложим игри, защото в Британика всички в междучасието си играели на телефоните. Ама не е случило нашето дете на родители. 

 

нивото на населението (и съответно - на родителите) много пада, оттам и всички проблеми.

вчера при нас РС в занималнята, пак реве гусжата за смартфоните, тя говори по урока, те отдолу под масата цъкат в телефоните и кво да праим?
и една супермама, чийто синче е от първите със смартфон, още от първи клас, веднага генерира услужливо идея - тя щяла да донесе кутия с ключ, като почват занятия да събира гусжата телефоните там и да ги заключва. боже, ела си прибери вересиите.... а не може ли просто да имат телефони от тип "слушалка", като моя син и да се реши проблема генерално? кажете ми сега, че това са хора с мисъл в главата....

Тръгваме си и Константин ми казва "Мамо, г-жата не ти каза истината - върна му го доста по-рано, ние преди да излезем навън пак играхме"
Мисля, че взе да си сваля реномето доста рано нашата учителка...

тепърва ще установяваш по разни поводи колко свободно и пространно лъжат учителите. лъжат като цигани - на едро, нагло и без да им трепне окото. и това е масово явление. по-скоро единици са изключенията. просто родителите рядко имат шанс да разберат, че ги меткат на черешата или пък не се интересуват и не им пука.

Неда, ами учителката да постави въпроса пред родителите. Какво ще се прави на надзирател и ще събира телефоните и ще гледа кой какво има инсталирано. За щастие, още са сополанковци и мисля, че нямат да могат да си свалят и инсталират игри.

Лъжат, Джаме, та ушите им плющят. Аз нали след нашата РС те питах за оная наредба, касаеща децата в последна група. По твой съвет ровнах в нета, намерих нужното звено в общината, писах им с въпрос и ... забравих. Но вечерта си проверих пощата и - имах отговор. Посочена ми е наредбата и точно кой член от нея и ми е отговорено кратко и ясно. 12 месеца е учебната година за деца посещаващи детска градина. И аз щот съм гадинка по душа снимах мейла им и го постнах на страницата на градината във фейса. Аааама-ха шъ ма цакат те с топла бира.

Това с лъжите и мен ме вбесява.
Питам директорката на градината при подаване на молбата какво им е отношението към гледането на  филмчета в градината. Отговорът беше, че те ги занимавали, не толерирала такива неща....
Поне да каже, че им пускат в някакъв промеждутък, ще разбера, ама при такъв отговор да ми се връщав къщи още първия ден гледала  няколко нови филмчета- е направо ми призля.

Добре, де. Не мога да разбера защо въобще имат в градините на какво да гледат филмчета. За какво ми е иначе да ходят на градина? Че аз мога и вкъщи да си ги сложа пред екрана и те да гледат (нямаме телевизор, но и компютърът ще свърши работа при нужда). Толкова ли е трудно да ги оставят да играят или да им четат книжки, да режат, изрязват, да съберат листа и да направят някаква апликация, да им разкажат за есента, да порисуват? Има хиляди неща, които могат да правят и със сигурност учителките знаят по-добре от такива лаици като мен. Знам, че са им малки заплатите и сигурно не са мотивирани, писнало им е, някои деца са невъзпитани, ама какво да направят нормалните родители?! Те не са виновни за нищо. 

Абе не е до директорка, и двете ми деца ходеха в една и съща градина. В групата на голямата телевизора беше в един шкаф, сигурно за 4 г. да са го пуснали два пъти. В групата на малката почти всеки ден им пускаха филмче след 5 часа зимата, т.е. когато не са навън и родителите не си ги взимахме от двора.

Аз бих се оплакала на директорката. Да видим какво ще лъже и маже!

Ооооо, свате, идея си нямаш как мажат.
Значи на онази РС, след като ги репликирах на момента, че това с „отписваме децата на 31.05.“ не вярно, да знаеш само колко мазничко, с усмивка и благ тон ми беше обяснено, че „то това е било преди, сега вече не може“ и бла, бла, бла. Само дето аз със съвсем същия тон съм обяснявала на клиент, че няма как да му направя това, което иска, понеже няма право, няма как да стане и .... Понеже чисто и просто не ми се е занимавало. Не се гордея с това, ама съм го правила и тона ми е много познат.

Абе Пеше, я им кажи, че ще отнесеш въпроса до инспектората. Аз се ядосвам само като ви чета. За ТВ в градините, познавам родител, който имаше големи претенции да Се гледа, защото "детето така било свикнало в къщи", дори наличието на ТВ често е спонсорирано от родителите, някой носят и ДВД-та, аз съм безмълвна по тоя въпрос.

Наистина би било удачно всички деца да са с елементарни телефони, но пък от друга страна как да спреш прогреса?! Вече никой не използва елементарни телефони, а и самите деца се оправят много по-добре със смартфоните от голяма част възрастните. В интерес на истината при Мия имаше невероятен ефект играта на теклефона ми. Финната й моторика се подобри в пъти. Разбира се в нейния случай това е положително. Явор пък реди много добре пъзели, което също е положително за развитието му. Мисля си, че най-удачно би било да се въведе правило, което да важи за всички ученици, за да няма сърдещи се. От друга страна има много възможности съвременните технологии да се използват в учебния процес. Вместо да се ограничват таблетите, да се използват в час.

Момичета, чета ви за тези смартфони и аз мисля, че малко излишно се притеснявате и сте малко крайни в позицията си. Още не ми е дошло до главата и не знам как ще реагирам спрямо моето дете, но не ми се вижда толкова страшно това, че щяло да изиграе една игра. И аз като Мешко си мисля, че това е част от прогреса и ако едно дете се ограничава откъм нови технологии, това по-скоро би го ограничило, отколкото да му попречи нещо на развитието.
Моят племенник например (на 5.5 г), иска да играе на игри. Давам му телефона си и точно за 10-15 мин му омръзва и ми го връща. И таблет има, но с месеци не си го е пускал. Предпочита да рита топка и да играе с колички. Кръщелникът ни пък обратно (на 6 г. е, няма телефон) само му дай телефони, компютри, таблети. Дори и да му ги вземеш пак не иска да потича и да поиграе нещо "истинско". Баща му, който много обича спорта, се е примирил, че синът му не е като него и това е. Различни деца са просто.
На племенничката ми пък (8 клас) в училище са им разрешили смартфоните, за да ползват речници. При нея проблемът е не само със смартфоните, а с телефоните по принцип, защото като стана 6-7 клас започна едно непрекъснато висене на телефона да си говори с приятелки (правеше нечовешки сметки), а сега със смартфона просто разшири тази комуникация и в социалните мрежи. Но тази болест ходи не само по децата, а и по възрастните 

Аз лично не спирам прогреса. В къщи има и личен компютър, и таблет. Ползва ги и за учене, и за игри. Лимитирано, разбира се. Че и филми пускам чат пат.
 Но училището е място за учене, не за игра на телефони. А междучасието е за подготовка за следващия час и за кратка почивка. По-добре да я прекара в разговори и игри с приятели отколкото да забоде поглед в телефона.
И понеже не спирам прогреса, тя знае как да тегли приложения, обаче на телефона не смее, защото сме забранили.

Естествено, че нищо няма да му стане, ако изиграе една игричка. Но още по-нищо няма да му стане, ако НЕ я играе в училище.
И аз вкъщи позволявам, но там мога да контролирам КАКВО прави...Вчера му казвам "айде, стига с тия миньони", а той ми отговаря "еххх, мамо... ако можех да те върна в детството ти и да ти дам един таблет - тогава щеше да ме разбереш" 
Но, попитан защо не си е изял банана в у-ще, като ми отговори, че нямал време, щото "на Преслав на телефона..." меко казано съм бясна. На родителите, най-вече...

Честно казано - избягвам да чета тази тема, въпреки, че следва да пиша в нея. Откакто имам дете - все по-усърдно избягвам общуване с други майки, почти съм докарала степен "непоносимост" към поредното "тръш" на поредната такава. Вероятно съм просто много кофти майка и ще си плащам за това в бъдеще. Все ми е тая да ви кажа. Ако "цената" да съм "добра майка", минава през това да спра да съществувам като човек и да се втелясвам 24/7 в тотално незначителни глупости - предпочитам. Децата ни живеят в своето време и не те трябва да бъдат адекватни на нашите закостенели виждания за едно и друго, а ние да сме в час с техния реален живот и комуникация. Няма да му давам да гледа филми - ще ходи да ги гледа тайно при съученици, няма да му купя смарт - ще вземе да открадне накрая нечий такъв, защото и той иска да има, нормално е. В добавка - ще изградим помежду си едни лицемерни отношения, които да ми ядат главата, когато стане на години и не мога нищо да забраня, огранича, да контролирам и пр. Не, благодаря.

Може и да е случайно съвпадение - не знам, но всички щастливи и успешни хора, от моя си набор, които познавам - не са деца на "майки-орлици" Родителите им имаха поведение "осъдително" почти, ако седна днес да чета из фейса и някой родителски форум, кое е "добро и правилно родителско поведение, полезно за децата". Към днешна дата - това са щастливи и успели възрастни хора, със свои семейства, с прекрасни отношения с родителите си. Онези "много обгрижваните ни съученици" - напротив. Стресирани, неадекватни, нереализирани хора, с някакъв безумен бекграунд от натрупани знания и умения, които не могат да прилагат, асоциални, без семейства собствени, тотално неспособни да се справят с реални живот. Това, че мама и татаи са им мислили доброто - е слаба утеха от моя гледна точка поне.

абе какъв прогрес бре, да ми играят в междучасията, айде моля.
В къщи има 3 лаптопа, таблет, айпад, айпод и всичко друго ай което сетите, стоят си в шкафа, интереса е точно 10-15 мин. на 5 дена. Не са ограничавани, просто не ги оставяме да скучаят до толкова, че да кесят по таблетите

Ето например в събота бяха на испански сутринта, след това на баскетбол, обядвахме и поехме пътеките по витоша до вечерта. 

Допълвам, че със Сиса сме писали едновремно. Сис, защо тълкуваш нещата като "майки орлици", какво общо има в случая това. Говорим за нещо конкретно, не генерализираме. А конкретното е ако бяга фокуса - игра на телефон в междучасие, че и в час. Ами за съжаление ситемата ни е такава, че ако няма съдействие и от страна на родител учителите категорично не могат да се справят сами. Това е голата истина, образованието няма нищо общо с това което ние знаем.
Ето дадах пример с моите деца, никога не са ограничавани, предвид знаете професията на баща им в къщи гъмжи от всякакви техники. Още в невръстната възраст от 2г. и двете имаха айподи, нищо че елена нейния го миеше със сапун на чешмата, че бил мръсен Ми не, не са вманиячени, напротив. Така че не знам какво точно се има предвид под толкова често използвания термин-майки орлици, може би само тези които децата им ходят боси и голи по контейнерите не спадат в тази графа според теб.

Стеф, ужасно е разбира се да играят на оная боНбонената игра в междучасието вместо на ластик.  През 2015-а. Как може да не им се играе на каквото на нас ни се играеше едно време? Потрес!  Съботната ви програма ще е такава, докато можеш силово да налагаш програмата ти, което хич не е пиниза в тия неща.   Скоро няма да можеш, или ще я налагаш още известно време с "насрещно мусене", но не са ли запалени те по нещо...няма как да е трайно като навик и желание. Още по-малко ще бъде, ако то се случва за сметка на друго, което те наистина искат в момента. Хипотетично го казвам, не отнесено към вашето семейство конкретно. Като механизъм просто.

Допълвам, щото четох сега твоето допълнение. Аз лично влагам в термина "майки-орлици" жени, които се занимават основно с житието-битието на децата си и често се видиотяват буквално в тази посока (не визирам теб, или друг писал тук), но предоволно ги гледам такива. Те друга тема нямат, те само с децата си и какво правят и не правят се разправят, па как трябва и не трябва, адска гордост за милиона неща дето им забранили... Тотални кукувици са това за мен. Имаше ги и по мое време, ама не беше за смарт-ове тогава, за други неща беше. Все тая какъв е предмета на видиотяване на мама - ефектът е същия. Трагичен. Аз поне - прокопсало дете на такива майки (родители) - лично не познавам. Че тая простотия все с добри намерения е била - нямам грам съмнение, ама...к'во от това?

Телефон в училище - да. В час да се ползва - не. Голямото сложно задание. Или им ги събират в една кутия преди час, или се пускат заглушители на сигнала по време на час. Няма нужда от особена дискусия и драма. Нито ще спрат да ползват телефони заради нея - прости, или сложни.

Стеф, ужасно е разбира се да играят на оная боНбонената игра в междучасието вместо на ластик.  През 2015-а. Как може да не им се играе на каквото на нас ни се играеше едно време? Потрес!

Повярвай ми, ако един възрастен "заиграе" с тях на ластик в междучасията, никак няма да им е скучно, напротив...

еее кой говори за силово бе, ти пък, естествено, че ако не искат няма да го правят. Истината е че Деси обожава да ходи и на испански и на баскет. Елена към момента е поинерция щото кака й иска и ходи, та и тя да не е по назад Виж на шах се записала душата сама, майка й дори не й е минало през ум да я записва на шах щото освен как се местят фигурите друго не знае
Абе да са здрави, аз това се моля всеки ден, другото е вятър и мъгла.

проблемът със смартфоните и липсата на концентрация в час е сериозен, нека не намесваме орлиците в тая работа. Джибруле, па ще ми се обидиш, ама изчакай душко да стане детето ученик и пак ще приказваме.

мешко, изобщо не е вярно, че никой вече не ползвал обикновени телефони. звучиш ми като Мария Антоанета, дето не знаела, че като нямаш хляб да ядеш, решението не е да ядеш пасти. смартфоните са изкуствено и принудително наложен продукт, в чиято мрежа се хващат и оплитат яко и възрастните, та какво остава за крехките детски мозъчета и психики. последиците са толкова много пластови, че ви е просто трудно да си ги представите всичките.

Разликата е, че вкъщи правя осъзнат избор какво и колко да му разреша. А в случая на Неда в междучасието никой за нищо не ги контролира. И да, реално трябва да си починат, а не да си натоварват още психиката.

Сакън, как ще спираме прогресЪТ
Ама-ха, я оставете децата да се развиват, те знаят най-добре!

Ахам... и утре като ги заваря да гледат порно в междучасието (на една приятелка се случи - във 2-ри клас), пак ще викаме "да живей прогреса"!

... ама вижте как живна темата, а?

jam, поне хората около мен не ползват телефони тип слушалка -дори свекър ми и свекърва ми, които са на по 76 години и те ползват смартфони. Както казах моята дъщеря в трети клас няма телефон за училище -нито слушалка, нито смарт. запазила съм една моя стара нокия, но и тя е доста повече от обикновена слушалка. Просто е железен телефон, изживял набезите на деца с години, та затова съм го запазила. Ще й го дам, когато преценя, че наистина й трябва. засега се справяме без да си звъним, докато е на училище и оцеляваме всички. Вкъщи, както казах й се разрешава да играе на игри, което наистина й беше супер полезно, както вече писах. Дори не подозирах колко добре може да й се отрази. А пък Яворчо освен, че реди пъзели, гледа "Маша и мечока" преди лягане. В 12 вечерта трудно бих могла да му измисля по-интересно и тихо занимание. Наскоро гледах репортаж как в едно училище се изполват съвременните технологии. Страшно ми хареса идеята по география вместо да се обяснява кое къде и с какво граничи, да се види директно с google earth. Това имах предвид -интерактивното обучение би било в пъти по-интересно за децата ни. И това няма нищо общо с носталгията по нашето детство. И аз помня с какво удоволствие обикаляхме квартала с колелета, играехме на ръбче пред блока, ама сега тия дейсности са абсолютно неприложими и невъзможни. Аз едвам пресичам пред блока, та какво остава за игра с топка. Боже опази.Всяко нещо с времето си и с мястото си. за децата ни ще бъде всичко много различно и колкото по-рано свикнем с тази мисъл, толкова по-добре.

мешко, много съм любопитна - твоите свекъри на възраст 76 години кои точно функции на смартфона ползват, освен телефонията и текстовите съобщения?

интерактивното обучение съществува много отдавна - още от преди на Сергей Брин да му хрумне да прави Гугъл - и не се изчерпва с ползване на ресурси от Интернет чрез смартфона. но това е дълга тема... като човек, който през 1984-та година е написал първия си програмен ред на първия си персонален компютър и от 25 години си вади хляба с компютри (не го пиша за първи път, извинете!) са ми малко смешни и нелепи изказвания от типа на "няма я вече филията с пипер, свиквай с технологиите"...

но, дето се вика, всяка коза за свой крак. всеки си решава сам как да живее и да отглежда децата си. лошото е, когато почне да решава и за чуждите...

jam, наслушах се откакто съм родила, "как да почакам да видя колко страшно ставало нататък" Е, ще приема за невероятна случайност, че на мен поне ми става само по-лесно с детето ми всеки изминал ден и за всичко, или просто съм твърде небрежна майка и затова не му виждам трудното. За училището специално - наскоро писах какви са ми главните тревоги. Безумните учебни планове и учебни помагала, налагащи масово родителите да карат един учебен ден след работния с детето си, та барем то вдене нещо от материала. Дълбоко съм убедена, че за тия неща - не са виновни смартфоните, или каквито и да било игри в междучасието (дори одобрявани от родителите такива). Та главната ми грижа по темата е всъщност - да избера добро училище с целодневно обучение за Дани, поне за началния курс. И ако не се окаже просто тъп (за което в момента няма изгледи) - очаквам, че по-натам ще е способен да учи и пише домашни относително сам, със спорадични мои намеси в някои случаи. Електронните джаджи, които ползва откъм 2,5 години досега - не съм забелязала с нещо да са му навредили на развитието. Не се налага и да го контролирам и ограничавам при употребата им, когато сме навън, или има деца наооколо - и да му се моля - няма да ги пипне. Та да, има го и момента с "когато нещо е напълно достъпно - то не е чааак толкова интересно и привлекателно". Никого не агитирам да прави като мен с написаното дотук - просто споделям личен опит по темата, ефекти при ползването на такива неща от детето и, че родителите, които не допускат употреба - трупат повече излишен страх от това, на база чуто, разказано, прочетено, отколкото реално да има особена причина за това. Въпреки таблети, игрални конзоли и постоянна нет-връзка на личните му устройства ( с неконтролиран софтуерно достъп засега) - той си играе активно и с всякакви полезни и одобрявани от всички вас играчки, за които аз съм чела тук - конструктори, пъзели, разни пластелини, рисувателни принадлежности, магнитна дъска с цифри и букви, чета му книжки... Предвид времето, което изкарваме на село пък с него - активно движение и всякакви игри на открито - реално (по стечение на обстоятелствата) - успявам да осигуря в пъти повече от повечето родители тук. Та да - хич не ми е дерт, че цъкал на устройства, които са вече масово навлезли, ще навлизат още по-ударно в ежедневието ни и да не щем, в неговия курс на училищно образование - убедена съм, че ще бъдат част от самото обучение, дори в клас.

Неда, има куп дори напълно безплатни приложения за "родителски контрол" за такива устройства ползвани от деца. Онзи ден замалко по невнимание да си инсталирам едно от тях на смарта.  Мяташ му едно такова на телефона/таблета и - няма порно, кървави игри и каквото там още е неподходящо за деца съдържание. Помислено е и да не може детето да деинсталира такова приложение от устройството си. Те тези дето ги правят тези неща - не са толкУ гламави. Не считам естествено, че дете във 2-ри клас трябва да гледа порно, просто не е във възраст да разбира какво и що гледа точно. Но да си призная, подобна издънка направих аз пред детето преди 2-3 месеца. С телевизора.  Абонамента ми е от тия "напомпаните пакети", дето са с много HD-програми, а те вървят и с 3-4 порно канала. Бях седнала да нареждам програмите, както на мен са ми удобни, порното не беше фабрично заключено и при цъкване на следващ канал - тръгна един як секс. Хем в HD нали.... Дани естествено се загледа и полюбопитства какво правят, докато сваря да изляза от менютата и да го сменя това. Ами казах, че това е секс, това го правят само големите хора като мама и тати и така се правят бебета. Което беше напълно достатъчно за него - нито се втрещи, нито повече ме е питал, или искал да гледа. Та голяма работа, че бил видял да ти кажа, ако беше по-голям - щях поне да мога дълго и напоително да обясня за секса и други неща, засега - просто няма смисъл.

Разликата е, че вкъщи правя осъзнат избор какво и колко да му разреша. А в случая на Неда в междучасието никой за нищо не ги контролира. И да, реално трябва да си починат, а не да си натоварват още психиката.

Гледаме си от нашата камбанария за всичко Блу - и да не щем - пак го правим. В междучасието да ги контролира някой, да не се пребият, сбият и да пострадат ми стига на мен напълно. Относно почивката и това, че считаш, че те не си почиват играейки на телефона любима игра (приемаме, че е безобидна такава, да речем редят електронни пъзели) - не съм особено на мнение, че не е почивка за мозъка. Мозъка почива и когато е относително "изключен" да кажем, почива и когато е ангажиран с приятна за притежателя си дейност също. Знам, че ТВ не гледате у вас, но ползваш таблет. Ако още не си пробвала - за експеримента си изтегли играта "О! Думи", предполагам, че повечето потребителки на сайта, ползващи такива устройства активно си цъкат на нея. Представлява букви в квадратчета, които можеш да свързваш по определени правила и да "откриваш" думи, за определено време е всеки тур, играеш в сървър, в реално време. Полезно е и за концентрацията и за речника и да ти кажа - и за нервите е полезно хахахаха. Ако съм яхнала метлата, 10-ина мин. да поиграя на това и ми минава. Просто ми пренасочва вниманието на другаде бързо и ефективно и реално мозъка ми си почива, работейки в някакъв приятен за мен режим. Вместо в мислене за поредния дерт. Давам ти го за пример, защото и децата като играят на нещо, което е подходящо за тях и обичат - получават същия ефект. Дали на ластик, дали на криеница, дали на смарта си някаква игрица - кой каквото го влече. Това, че ние по презумпция приемаме заниманията им с всякакъв вид компютри за натоварване за тях и психиката им - не го прави факт. Разбира се, че това го казвам с уговорката - не е проблем, ако не висят и не се занимават само с това часове наред, без прекъсване, всеки ден и пр. С мярка - проблем не виждам никакъв. За училище - и за малките и за тези в горния курс - намирам за проблем да се ползват тези неща по време на час обаче. И съм напълно ЗА - физически да се попречи да ги ползват в часовете. Дали ще им ги прибират преди час, дали ще се ползват заглушители (коментираше се като вариант наскоро) - все е някакво решение на този проблем.

Момичета, леко смесвате нещата, разбира се хубаво е да се използват съвремените технологии за преподаване в училище. Нашата госпожа от първи клас използва мултимедия и лаптоп, прожектира им много неща, именно от гугъл ърт и т.н. Изобщо не става дума за това. На времето са пишели върху пясък в сандъчета, след това с моливчета, писалки и т.н., сега пишем на тетрадки, няма лошо да пишат на таблети, примерно. НО, не съм съгласна да се зомбират във всяка една свободна минута, пък било то и в игра, развиваща финната им моторика. Всяко нещо с мярка е ок.
Сис, не се оправдавай бе съкровище, детето ти седи 4м. на въздух, няма лошо да поиграе на таблети. Точно за това говорим, за баланса. Както казах и моите го правят, но толкова рядко, че дори не ми прави впечатление, а аз съм човек, който през живота си не е изиграл и една електорнна игра. За мен това е загуба на време, но лудостта не ходи по гората, предпочитам да плета примерно, вместо да си губя времето в цъкане на ферми, да кажем
Така, че няма нужда да изпадаме в крайности, всяко нещо с мярка е ок.

Стефи душко - аз баш същото казвам бе  Днес "ми кипна млякото" по въпроса за смарт-овете баш, след като приятелка (която си беше нормална преди да роди) - изля в скайпа такава помия по всички родители дето разрешавали на децата си телевизия, игри, телефони и пр., че се зачудих наистина, дали раждайки - не е изкарала и част от главния си мозък. Мислех, че ще й минат тези потреси като й поотрасне детето, ама уви - задълбочават се само. И ти казвам, че това вреди на самото дете, ама отговорно го твърдя. Тя още малко ще спре тока у тях и на свещи ще го кара да чете книги на старобългарски, че иначе "ще стане тъп консуматор на съвременни джаджи и тъпак". Нон стоп е четене в нет-а за кое е вредно и опасно и филмиране по въпроса. Кукувица ти казвам. Даже ме трийна от скайп  днес, щото не издържах вече и й "сипах" на корем  Наясно съм, че тук списващите не са такива откачалки, но честно казано - има си залитания и при нас редовно по този и други въпроси.

Иначе аз...к'во да се оправдавам. Аз съм от "лежерните майки", казвам си го, считам че така е по-добре и за децата, не само за родителите им, с цялата условност на "лежерна", но все пак съм. И грам не ме притеснява този факт. Моето както ме разиграва за спане и пр. три години и половина - сега ми компенсира ударно всичко това. Ляга си само, облича, съблича, хич не се занимавам. Когато не е на ДГ - поне час-два преди мен е станал в общия случай, тихУ (сакън да не ме събуди), закусва си на самообслужване - уведомен е къде му е закуската от вечерта. Закуска приготвена на момента - от мен е получавал като бебе, сега чат-пат от баба ми може да получи, следващата ще е от жена му, ако е навита.    Гладен ли е? Не е. Ама ял студена баница? Баница ли е? Баница. Отделно, че у нас почти всичко се яде студено по принцип де. Размъквам го къде ли не от бебе, няма капризи, претенции къде щял да спи, ядене в колата, лиготии, мрън там докато карам, че и да го забавлявам видиш ли ти. За тия неща - ме гледат масово осъдително старателните майки, ама така ми дреме на черупката, че пушек се вдига.  Който иска да си усложнява живота излишно - негово право.

Освен цитираната по-горе игра - мен също не ме влекат и никога не съм играла. Само плейстейшъна ми беше интересен в някакъв период като нов, ама бързо начесах крастата и повече не ме е ползвала. Но то е конзола. Буквално компютърни - не играя, не ме влекат, даже не ги и знам. Сериозен дебил съм в това направление.  Дани се го влекат такива неща обаче, както и баща му - против нямам. Всеки с интересите си все пак. Аз и детето ми сме съвсем отделни личности, няма как едни и същи да са ни интересите, не само заради възрастовата разлика. Аз следя само да има мярка за всичко, а какво ще е точно - избира той, аз не го спирам (извън убийство на малки котенца и от сорта разбира се)

пиши по-кратко ма, нямам време
тъй де, тъй, всичко с мярка, но това с тока ми хареса
аз проблеми от тоя род нямам, моята все мъкне някакви книги от библиотеката, не стига че раницата й тежи един тон, ами и книга, да четяла в междучасието. Та имахме разправия одеве по тоз повод, сакън, за 10 мин. кой знай какво ще прочете, ама не, носи бе. Едни бият - чети мама, чети, други недей та така всеки с пробелмите си
както казах, мисля че всеки възпитава с идеята да отгледаме добри, съвестни, честни и разбира се все пак образовани люде.

пиши по-кратко ма, нямам време

Спасявай сЪ. На мен ми "нулев ден" днес и поспамих доволно и напоително. Ама не сЪ притеснявай. аз тука по принцип не пиша, та скоро няма да се повтори. 
Иначе, че всеки възпитава с идеята за...така е. Както доволно си се убедила и сама - те си правят каквото им иде отвътре, па ти си възпитавай с каквито щеш идеи.  Не може да са на самотек децата естествено, ама филмирането е в повечко. Доста при това. И съвсем откровено ти казвам - драйфа ми се, ако имам нещастието да се видя/седна някъде с майки в общия случай, колкото и старателно да го избягвам това - стават и издънки.  Тия жена нямат свой живот никакъв явно, живеят чрез децата си, друга тема нямат. Кога е настъпило това върло извращение - нямам хабер, ама е масовка и някаква супер жалка картинка за мен. Тотално изкривени хора, които си изкривяват и децата "за тяхно добро" разбира се. Не визирам нормалния и закономерен родителски интерес и загриженост за отрочетата много ясно, а наистина - друго НЯМА бе! Като тема, интерси някакви, работа, личен живот.... Да кажеш на някоя такава "А" - стига, за да ти захване с " Пък детето..."  Аз поне мога да се спася, ама горките им деца на такива.

О да, съгласна съм, и аз ибягвам такива индивиди от как са се родили моите, защото етапите са много - НИЕ не сме акаЛИ, не сме яЛИ, та до сега, така че напълно разбирам за какво ми говориш
Чак такава "самоотверженост" няма нужда!

Сис, не ме подкокоросвай да хващам нова игра! Отне ми известно време да се откача от фермата. 
И на моя му пускам на компютъра филмчета понякога. Ей това ми действа добре на нервите.  Преди съвсем да ми прелее чашата, го строявам и пускам да погледа малко, докато сляза от черешата.
То през седмицата реално няма и кога, защото е по цял ден на училище и после си ляга рано, за да може да става в шест.
Иначе след всяко посещение в библиотеката имам гарантирани няколко часа тишина. Затваря се в стаята си и почва да прослушва дисковете, които сме взели, или да разглежда/чете книжките.

А, Стеф - разбрахме сЪ. Просто "ние сме акалИ" по-натам избива в "ние имаме златен медал по карате", "ние ходим на френски", "ние не пипаме смарт-ове, а четем само хартиени книги". Проявления на едно и също, ама в различните етапи на развитието на детето. И това е вредно и сбъркано. И много различно от възпитание, нормален родителски контрол за едно-друго, според възрастта и пр., ама МНОГО различно.

Блу, не я сваляй тогава, от тая няма да сЪ откачиш.  Аз постоянно я цъкам, ако чакам нещо някъде (примерно детето след градина), на някаква опашка за нещо, във всякакви такива "паузички". Като имам няколко часа съвсем свободни - телефона има нужда от ново зареждане.

Абе таблетите имат и доста полезно приложение, именно за четене. Аз като една видна скръндза, книжките от задължителния списък за 3 клас, които нямах, а не ми се даваха пари, баща й й ги свали на айпада и от там си ги чете детето. Пък и няма място вече в къщи за толкова играчки и гнижки

основен дефект на повечето разсъждения на JBrul по детските теми е, че винаги пречупва всичко през призмата "Дани". поради което, ако обсъжданата проблематика не съвпада с наклона на нейната призма, тя бива общо-взето отхвърляна като несъществена и преувеличена

когато тук се пише за вредата от смартфоните в училище, не се имат предвид частни и отделни случаи. пак казвам, изчакай да видиш какво ще стане с училището, все пак. ако имаш късмет Дани да не се  заплесва непрестанно по своя или чуждите смартфони в час, занималнята и междучасието, значи си извадила късмет, но не обобщавай, че това не е проблем. сега ще ми се обидиш отново, но знаеш, че съм откровена и пряма. и моля те, не ме заливай с просторни разкази, за да се аргументираш за едно или друго. аз схващам и от по-малко.

Нищо подобно jam, щото няма как "да пречупвам през призмата Дани" какво ставало в училище, след като той не ходи на училище Нямам и за какво да ти се обиждам, защото конкретно твоите тези за едно и друго - не са се сбъднали като прогноза за момента, нито за моето дете, нито ги наблюдавам като сбъднати, при деца на хората около мен. Та не аз отхвърлям всичко, освен "моето", като несъществуващо и частни случаи, обикновено го правиш ти. Свикнала съм ти отдавна, няма проблем за мен.
"Истерясвайте" си за каквото желаете на тема "деца и възпитание", дано има полза за децата.  И понеже схващаш от малко - разчитам, че последното ми изречение ще приемеш просто за прямота и няма да се обиждаш.

кои по-точно "мои тези", JBrul?

в последните 2 страници говорим отново за телефоните в училище. аз разказах от какво се оплака гусжата в нашата занималня - че докато тя обяснява урока или някое от децата чете урока на глас, останалите държат смартфоните под масата и си цъкат игрички, вместо да слушат и внимават.
това моя теза, която не се е сбъднала при някого ли е или разказ за една училищна реалност, с която и други майки на ученици са се сблъскали?

за това говорим в момента. не за тези и прогнози. и категорично не приемам квалификации за "истерясване", особено като си се знаем тука кой какво е писал през годините....  хайде холан, дет се вика.

"Истерясвайте" си за каквото желаете на тема "деца и възпитание", дано има полза за децата. 

Кой и къде "истеряса", бе, Jbrul?
Вмени ми чувство на вина, че споделих, честно...

ето още една "лоша майка" - http://www.specialna.bg/semejstvo/roditeli/pismo-do-sina-mi-az-sam-losha-majka/

Нашата учителка отказва да събира и съхранява телефони, това са скъпи устройства и не влиза в служебните й задължения да събира и връща смартфони на 20 или повече деца, някои от тях доста скъпи и веднъж да се съглася с нея. Това е работа на родителите и не изисква особено усилие. Елементарно е поне в училище да се използва обикновен телефон - по 10 лева са. Щом имаш за 300 можеш да купиш и за 10. Факт, че за концентрацията и вниманието в училище такива устройства са изключително вредни, но друг факт е, че на повечето родители просто не им пука.

За училището специално - наскоро писах какви са ми главните тревоги. Безумните учебни планове и учебни помагала, налагащи масово родителите да карат един учебен ден след работния с детето си, та барем то вдене нещо от материала. Дълбоко съм убедена, че за тия неща - не са виновни смартфоните, или каквито и да било игри в междучасието (дори одобрявани от родителите такива).

Изключително точно казано. напълно безумни неща се учат, поднесени по още по-безумен начин. За нас учебната година е един постоянен, всекидневен кошмар. Дъщеря ми не желае да ходи на училище, не й харесва там, скучно й е, трудно й е, учителката ни е адски смотана. Освен обичайните истерии, викове, крясъци, сълзи и сополи, с които излизаме всяка сутрин, вече е прибавила и нов акцент. Сега се опитва да повръща нарочно и успява, та да я изпратят вкъщи да си боледува. Ами ако й беше по-интересно в училище, може би част от този кошмар нямаше да се налага да го изживяваме. Аз съм от онези работещи майки, които вечер продължават с уроците на дъщеря си и наистина съм потресена от учебниците. Не знам колко от вас учат ежедневно с децата си, но текстовете в читанката са меко казано странни. Чудя се кое по-напред да обясня, смисъла на архаичните думи, които няма да й се наложи да използва никога в живота си или как да ги напише правилно. Пълна глупост. А как са поставени задачите???Налага ми се понякога да прочета няколко пъти условието, за да разбера какво точно искат да се направи. Та за мен лично всичко би могло да бъде много по-интересно. Лятото й бях намерила онлайн уроци по математика. Седнаха и гледаха с интерес и двамата с Явор. затова говоря. Вместо да се ограничават всякакви модерни устройства в училище, да се използват хубавите им приложения, за да са в крак с времето. Когато бях студентка и учехме културна антропология, имахме за преподавател една доцентка, която успя от един безкрайно интригуващ и вълнуващ материал да направи най-сухия, най-трудно издържащия се и безплоден курс. Следващият випуск след нас имаше късмет да има за преподавател човек, живеещ с тази материя наистина, правел нещата в действителност. Ходех да го слушам и направо се влюбих в антропологията. Същия материал беше поднесен раздвижено с истински примери, с филми, които илюстрираха теориите и беше просто безкрайно интересно. Все едно нямаха нищо общо.

О да, напълно съм съгласна и не веднъж съм казвала, че цялата ни образователна система е пълна скръб. За съжаление обаче не можем да направим много, но поне това което зависи от нас като родители е добре да се опитваме да правим с цел подпомагане именно на този процес - ходене на училище с желание, айде не с безграничен ентусиазъм, но поне не с плач. Стана ми много тъжно за Мия 

Мешко, ако детето не се чувства добре в това училище, мислили ли сте за смяната му с друго?

малко да се позабавлявате :
http://vchas.net/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5/178413/?xjt=1

Мешко, ако детето не се чувства добре в това училище, мислили ли сте за смяната му с друго?

За съжаление проблемът не е в училището, то само по себе си е доста добро. Проблемът е в нежеланието изобщо да се ходи на училище. По същия начин ходехме и на детска градина, макар че в самата градина през деня не е създавала никакви проблеми, воденето сутрин си беше кошмар. Всичко, което й се налага като задължение, се посреща с огромна доза отрицание. И все пак знам, че ако поне малко й беше интересно , ако бяхме случили на готина учителка, щеше да има дни, в които да ходи по-лесно. Знам го, защото когато работеше с логопедката ни, имаше желание да продължи да учи и след като приключи с нея. Тази жена успяваше да я вдъхнови. Същото съм изживявала и аз с моя учителка, понасточщем моя много близка приятелка. Ужасно тежко изживяване е за нас този половин час преди училище. Направо не знам как ще го преживея още 9 години . А и сега все пак е по-малка и мога да я замъкна насила на училище, ама след някоя и друга година какво ще правим? Как ще я накарам насила да ходи? тя ни се води, ни се кара, ни с добро, ни с лощо. А колко психолози обиколих, не е истина. какви глупости ми обясняваха от рода: Ами то проблемът щом е основно вкъщи при вас, значи не е толкова страшно. Или, ами приемете, че това си е характер, не можете да нзправите много. не можете да очаквате чудеса и т.н. Мислех си на една да й кажа: Добре де, наш е проблемът, но ние не сме ли хора?! Не трябва ли да оцелеем все пак?! Имаме и друго дете, не е само тя....Най-накрая намерих свестен психолог, една жена, в чийто разсъждения видях разум и загриженост. Започнахме работа с нея и нещата вървяха доста добре, но за съжаление майка ми си счупи крака и сега няма как да я водим.  да не се оплаквам повече. приятен ден на всички.

Мешко, стискам палци скоро да намерите възможност Мия да продължи работа с психоложката, която й действа така добре.

Застудя времето и се вдигна активността във форума

Честно казано, не мисля, че телефонът и таблетът сам по себе си е нещо лошо. В училище го смятам за ненужен, поде в началния курс, но няма строги правила и всеки родител ги тълкува както иска. Доколкото чета по форумите и мятам по едно око над задачите по математика и учебни програми във Фейса  - трагедия братче! препускат през материала не целенасочено. Още не научили основни части на речта - глагол, съществително, въпросително изречение, прилагателно, прескачат на подлог, сказуемо, допълнение - за място, време, и т.н. Много е излишната информация за втори клас, ама много! Професори по всичко и накрая нищо. Та основното, което куца според мен е точно липсата на единна система за обучение.
В училището на Ники играят в един сайт, който тук е с игри, одобрени за игра. Лично аз не съм фен, но позволявам при добро поведение да играе, понякога и на телефона, но като цело редим пъзели, измисля си филми/истории и гледам да говоря. Само понякога не внимавам какво говоря и сега ме пита що ям шоколад като и Катето ще яде като се кърми, а шоколадът е вреден за бебетата

Аз не знам кога децата успяват да играят в междучасията. На мен ми стигаше да ида до тоалетна, да си измия ръцете и да доям кашкавалката от голямото междучасие. До там.

Мешко, съчувствам ти. За съжаление нямате начин за домашно обучение, а както виждам, Мия има непоносимост към всякаква форма на авторитет. Лошото е, че аворитетните фигури в живота й едва започват

Мешко, и на мен ми стана мъчно за Мия като те чета.
Върнаха ли зъболекарите в училище? Или не са ги махали?
На Константин са им правили профилактични прегледи, открили му кариес. Уж редовно гледам в устата му, но ми е убягнало това малко петънце.
Предложиха ни, ако искаме там да му го оправят (по ЗК), ако не - да си го водим където искаме.

Неда, не знам наистина върнаха ли ги зъболекарите в училище, бяха ги махнали по едно време със сигурност де, ама в момента как е - хабер нямам. И без да целя да ти вкарвам излишна паника, само като човек нямащ късмет с генчето за зъби и добил твърде много опит с разрешаването на такива проблеми - не оставяй лечението и на най-дребния кариес на случаен стоматолог, по НЗОК. Проучи кои са топ-стоматолозите за деца, в София си все пак, та не е да няма. Не ви светя на семейните финанси, но не е цифромания оправянето на един кариес и в най-скъпата клиника да е. Пред риска някой нещо да оплеска от небрежност и некадърност за зъби баш, особено пък ако е някой постоянен - няма сума, която да не си заслужава да дадеш, че да се избегне такъв риск.

Едва ли помниш на ДРЗ-Русе като се видяхме, че много внимавах колко си отварям устата и не смеех да ям, заради временни предни коронки на резците. Тия фасадните зъбки, дето са ти най-отпред и ти правят половината "зъбна визия". Заради тия същите 2 зъбчета, близо 7 години съм носила скоби, че да са правички и красиви. От тия античните с небцето, къде ти брекети едно време. Едно кариесче дребно, такова петънце се появи на единия когато бях на 18 - веднага на зъболекар (моя го нямаше в града, та друг), пилна човека с машинката, сложи една фотополимерна пломбичка и....час по-късно щях да припадна от болки. Щото не било просто кариесче, ми пулпитче, при това вече затапено с пломбичка - инфекция на горна челюст, невралгия на лицев нерв, болки нечовешки до степен да пия обезболяващо на база морфин + аналгин от ветеринарната аптека (конския) и все едно аспирин съм пила стана ситуацията. Моят зъболекар си дойде от морето аварийно тогава, щото бях взела-дала, без майтап. Последва месец мъки и лечения, разбира се от зъба ми остана люспа отгоре и пълнежи и бои. Стресът, мъките и болежките - да не ги коментирам. Естествено след 2-3 години този мъртъв фасаден зъб, който реално го и нямаше накъм 90% стана синьо-черен т.е. каквото беше останало от него. Още известно време с бои и пълнежи го крепихме, ама....не става. За да се протезира - трябваше да е коронка и за съседния, иначе не моЙ да стане добре. Съседния здрав и прав, ама - наложи се да го умъртвим и него, да изпилим и него и сега, ако ми падне коронката - гледката си я представяш и сама мисля. Крайната сума дето ми легна "едното кариесче" - не я споменавам, създаденият рефлекс да не се усмихвам "със зъби", който добих - го имам все още, безбройните часове на стола, безбройните игли във венец и небце, които отнесох, пиленето, шепите обезболяващи са другите "екстри". Та да не бях патила - да си притрая, ама и 1% риск да стане нещо такова и с Дани - не поемам аз лично.

Имам един изваден зъб само, от постоянните, заради намесите точно на училищната стоматоложка. Беше вадила нерв уж, ама не го доизвадила, не напълнила каналите както трябва...айде и там поправки, пилене, щифтове, изграждане....ама заминала раУта. На 21 бях, когато нямаше какво вече да се направи за него и му казах "чао". Другият постоянен, който същата дама ми прецака в училище - сходна ситуация, накрая и той остана без нерв. Пак изграждане, щифтове, ремонти. Снощи хапвах пица и половината от него, ама съвсем буквално половината - остана върху отхапаното парче. Там вече и коронка няма да е опция, ами ще се налага имплант. "Приятно и евтино" изживяване - дума да няма.
Гореописаните случки Неда - до една стартираха, като: "А, едно дребно кариесче има тука, да го оправим". За жалост, когато намерих зъболекаря, благодарение на който съм все още с повечето си естествени зъби, всеки с поне по 3 фотополимера, (тука ген наистина, няма спасение) ама мои и живи - го намерих, след непоправими щети нанесени на постоянни и важни за фасадата ми зъби. Та питай и разпитвай наред кой от кого е доволен, защо и пр. точно както си избирала репродуктивен специалист. Дори, защото, ако за себе си сгрешиш в такава ситуация - ще го преживееш, ама ако за детето я объркаш - трудно би си простила.

Не е ли точно и момента за силанизация? И аз бих си потърсила читав зъболекар. Пък и де да го знам тоя дето  е гледал дали не си търси работа (това е другата крайност, но някой с две леви да се престарава точно в моята или на детето ми уста не бих искала).

А, въпросът дали да го оставям в ръцете на "училищен" зъболекар или не, изобщо не съм си го задавала. Имам близка приятелка, много добър и "модерен" стоматолог. Преди две години направи някаква пружинираща пломба на едното млечно зъбче. Явно носи гена на баща си, що се отнася до зъбите. Моят първи кариес се появи в студентските години 
Просто споделих, че ситуацията ми напомни нашето време в училище 
А за силанизацията - нали се прави на постоянни зъби? На Коко само предните му са такива, 4 отгоре и 4 отдолу. Нали и кътниците се сменят?

Силантите се поставяват на постоянните кътници - шестите по ред. Тези, които никнат на около 6 години. Прави се зарадидълбокия им релеф, за да се избегнат кариеси.

Върнаха ли зъболекарите в училище? Или не са ги махали?
На Константин са им правили профилактични прегледи, открили му кариес. Уж редовно гледам в устата му, но ми е убягнало това малко петънце.
Предложиха ни, ако искаме там да му го оправят (по ЗК), ако не - да си го водим където искаме.

то лекари няма, ти за зъболекари питаш. никакви зъболекари няма в училищата, не знам това вашето какво чудо на природата е, че и профилактични прегледи на зъбите им правят.

колкото до "аз редовно му гледам в устата" - не разчитай! детските кариесчета често са толкова малки и обикновено са по контактните повърхности на вътрешните зъби, едва ли можеш да ги видиш и разбереш. профилактичен преглед на 6 месеца е разумната норма както за дете, така и за възрастен.

не знам това вашето какво чудо на природата е, че и профилактични прегледи на зъбите им правят.

Чак пък чудо 
Училището е държавно (води се Национално), всички останали в квартала са общински. Не знам колко са такива в София, не съм и запозната в какво точно се състои разликата. Освен, че са пряко подчинени и финансирани от министерството и нямат нищо общо с общината (тайно ми споделиха, че това е и причината в него да не записват деца от малцинствата, щото не били длъжни, другите от общината ги задължавали...). Явно наличието на лекар и зъболекар е една от разликите 

Тия от градината как ме ядосаха вчера. И това без дори да ида до там. Допълнителните дейности са обявени, родителите могат да избират и да запишат децата си. Но това явно не им е достатъчно, правят на децата „демонстрации“, та да мрънкат, че искат „да ме запишеш на ......“. Освен това на РС ни показаха някакво помагало, имахме възможност да решим дали искаме да го купим. Всеки индивидуално. Обаче и на децата после е показвано това помагало и е обяснено на децата, че родителите „трябва да го закупят“, за да могат да учат по-добре. Еми писна ми да ни муфтят чрез децата. Видяла съм им и допълнителните дейности, и помагалото, решила съм каквото съм решила, защо после децата трябва да бъдат зарибявани и да искат 1001 неща.

Пеше, пренебрегваш "правото" на децата да направят собствен избор 
Константин мин. година няколко пъти спомена, че бил на модерни танци. Реших, че репетират нещо за тържеството. На завършването, ръководителката на танците ми носи "грамота". Казвам "има някаква грешка, Коко не е записан на танци". Знаели, че не е записан, но толкова му се "отдавали", че било грехота да не танцува. Повече от два месеца е ходил, без да ми кажат дори. Не поискаха да платим.
Колкото до помагалата аз смятам, че е правилно "всички или никой" 

Оооо да, Неда, аз не давам такива права.
А помагалото уж е за работа в къщи, не за в ДГ.

идеи за училищния обяд/закуска в чантата:
http://www.dailymail.co.uk/femail/article-3261805/Parents-share-ingenious-notes-children-s-packed-lunches-Instagram.html
 

Учителката по немски казала на моя син, че май скоро ще трябва да го прехвърлят във втори клас. Мъжът ми каза, че щял да се поинтересува. Аз не съм особено навита, но в крайна сметка май няма да успея да се преборя да си остане с децата и учителите, които познава.

Блу, т.е. да прескочи един клас, така ли? Не е лошо, щом преценя, че детето ще се справи защо да тъпче на едно място цяла година.

Да, Стеф, направо да го преместят във втори. Ще ви държа в течение.

Не искам да отварям нова тема, за да не пълня форума с лични неща...
Момичета, имам нужда да изокам, а наистина нямам с кого да споделя. Или не искам. А имам нужда от външно мнение и разумен съвет или потупване по рамото, абе май и аз не зная какво.
Накратко. Напоследък се чувствам съвсем изгубена, уморена, изнервена. И без да искам си го изкарвам на Марти. Станала съм сприхава и язвителна и към съпруга ми. Всичко започна след като се върнах на работа след отпуска. Може би и да съм се отпуснала. Не зная. Както знаете в образованието дал бог дълга отпуска. Случи се така, че откакто аз излязох в отпуск, до края му детето си беше плътно вкъщи, един ден нямах да се погледна себе си или къщата без той да е около мен. Не зная другите деца на неговата възраст доколко са самостоятелни, но истината е че Марти все още е суперобсебващ вниманието ми и трудно прави каквото и да е сам, винаги трябва да съм в същата стая с него. През цялото лято се посветихме на негов здравословен проблем, който макар и не особено тежък /постоянна хрема/, застрашаваше да стане хроничен и да е предизвика по-сериозни последствия. Та от април до септември имаше една хоспитализация за 10 дни - пневмония, втора за 3 дни - операция за махане на трета сливица, малко море, малко балкан, нагревки и какво ли не... Слава богу вече 2 седмици плътно е без никаква хрема /това от октомври 2014 насам за пръв път/
Паралелно и здравословното състояние на мъжа ми се влоши. откриха му още 2 болести - хронични. Диабет и подагра. И за двете трябва да спазва строги диети, като едната противоречи на другата... и в крайна сметка храненето на семейството се превръща в сериозно предизвикателство. В мометна правим ремонт на баня, като подготвяме обстановката за придвижване и вкъщи на инвалидна количка. Както някои от вас знаят навън той отдавна е на количка.
Нямаме никаква помощ от никого, родителите и на двама ни са покойници. Зная, че момичетата, живеещи извън България ще кажат, с основание, че и на тях никой не им помага, а се справят, сигурно е така. Само че аз отдавна съм на педал и на програма максимум и вече трудно намирам сили. И сякаш всяко нещо, което трябва да извърша ми се явява пряко сили. И този ремонт... Плочките и теракота са купени още през лятото, и тъй като живеем в гарсониера сметнахме, че е най-добре да ги съхраним в ателието на съпруга ми, което е точно на 50 метра от блока. Майсторите обаче като дошли в петък да слагат плочките казали, че не е тяхна работа да пренасят и хамалогията ще им струва 100лв. Пренесли си 3 кашончета с плочки и след работа като се прибрах с мъжа ми натоварихме останалите на инвалидния скутер и па две, по две пренесохме заедно плочките. Днес пък ново 20 - скъсали един кабел, който е сензорен и подава информация от външен колектор, за да топли водата в бойлера през лятото. И вместо да кажат го покрили зад плочките. Съответно стана скандал и те си взеха инструментите и си тръгнаха - аз с малко дете, което утре е на градина, аз на работа и в командировка сме без баня и топла вода поне за още седмица... Малка светлина в тунела - май намерихме нов майстор, който обаче може да започне работа при нас най-рано в сряда.
И да се върна на основното. Днес вече суперизнервена се разкрещях много грозно на детето. Като си давам ясна сметка, че той е най-малко виновния.
На работа също съм буре с барут. На основната ми работа в понеделник казах на една колежка че говори глупости сякаш не е специалист дефектолог, а се изразява сякаш е на пейката с бабите. Във вторник пък казах доста истини на една директорка на изцяло ромско училище. В сряда на една педагогическа съветничка ѝ препоръчах да иде на допълнителни опреснителни курсове. в четвъртък отказах да подпиша един документ, на който пишеше че "мисловният процес е непривлекателен за ученика". В петък пък забравих да си изпратя графика си за идната седмица на шефа и го изпратих чак преди малко, преди да седна да ви пиша... На втората работа имам само един ученик, който е с умерена умствена изостаналост и съвсем чистосърдечно ми казва "и ти май полудя". Горкия още не е много сигурен, но е на прав път в преценката си.
Стана много дълго и вероятно несвързано, но имах нужда да се изплача. Ако някой има идея как да се справя, приемам мнения. Благодаря!

cofee lungo, всичко звучи крайно разочароващо и без изход, но и с нерви не си помагаш. Аз преди известно време бях доста нервна и крещях най-вече на детето, че е около мен по цял ден и освен, че ме натоварва, го и отнасяше за всичко. Отделно карах деня в летаргия и не можех да се събера. Реших, че проблемът е от ЩЗ и бях супер възмутена, че ми изписват Деанксит (не съм много сигурна в името), пих го сигурно седмица, съответно по-рядко от предписаното, защото то това не е за мен, но истината е, че явно подейства, защото се успокоих и ободрих.
Дано намериш твоето решение!

Първото и най-важното си го направила - изляла си поне малко това, което ти ври и кипи от много време и все повече става. Не мога да се поставя на твое място, та не си и помислям да кажа "разбирам какво ти е". Не и като цяло. За някои конкретни неща само... Но нищо по-нормално няма като реакция на психиката и нервите ти, когато са толкова претоварени и то при теб това е от много, много време все пак. Не се чувствай виновна, че и ти си човек и, че имаш предел се опитвам да ти кажа.
На мен ми е много по-лесно от теб и въпреки това - имам си и аз такива периоди след детето, след развода, след м'найстия ремонт  (ей тука вече - да, знам за какво говориш, ама идеааално). Иска ми се да ти кажа, че обсебващите хлапета са такива до определена възраст, но не е съвсем така. Ако им е такова характерчето, а на моичкият определено е такова (копи-пейст на баща си е по темата), по някое време  - спира да досажда и обсебва 24/7 поне, да. Просто открива някакви нови и свои си неща за правене, които в много моменти са му по-интересни от това да те лази, лази, лази и да е "мамо, мамо, мамо...". Но си остават "ревниви" откъм внимание и особено не обичат някой да има занимания, в които те не са включени. Тогава се зарязва всичко и се застава на челна стойка, ако трябва, за да не правиш каквото правиш, а да се занимаваш с него. Снощният волейболен мач - беше такъв епизод. Цял ден очите не му видяхме, едвам го привикахме да яде два пъти, но това докато трима души се блъскахме на къщата в село - всеки със своето. А се седна на маса и всички заязяпахме волейбола...майкоУУУУУ  Ядене - бол, играчки каквито ти щукнат, книжки, книжки за оцветяване, пъзели, таблет, отделен телевизор само за него, каквото иска детско да гледа... Тцъ. Отива към 5-те години, няма да ми повярваш какви неща разбира, камо ли да не схваща "Моля те, тихо сега, искаме да гледаме това". Схваща го и точно по тази причина - бреййй то въпроси, то спешни нужди за какво ли не, то чекнене по масата, край масата, по врата на този , в скута на онзи... Трима възрастни стискаме зъби да няма викове, да не е грубо, някак да го включим, на маймуни станахме ти казвам. На, виж сега, ето сега имаме точка, хайде нашите ще бият, хайде направи магия, а така! Още шум и още чекнеж, тормоз, отказ да спре, отказ да прави нещо друго. Искам шоколаааааааад! Давам шоколад, шоколадът бива засилен по мен, че не бил такъв, ами онакъв...
Еми след час и нещо от описаното - съвсем "грубо" и без повече обяснения -  станах и му извъртях един шамар, почти крещейки, че трябва да уважава другите, храната, жестовете и да си заминава в стаят без шоколад и, ако пак посмее да ми се весне - ще го набия вече, ама наистина. Не, не се чувствам виновна за реакцията си, ама никак. Чувствам се виновна, че допускам толкова много тормоз преди "да го сложа на място". И понеже съм майка на наистина такъв модел обсебващо хлапе - ясно ми е какви нерви коства да си все споко, да не реагираш с лошо, аз съм почти дебил вече по отношение на това, което мога да понеса от него. Околните рядко издържат и 1/10 преди да ги хване истерията, не се шегувам.  Детето бива да има някакви граници все пак, нищо, че е дете. Тук става дума за поведение, за изграждане на механизъм и навик да общуваш и съжителстваш с околните - като не викаме и не удряме (при ей такива прояви), че да сме "добри майки" - услуга не им правим мисля аз. Така си живеят с идеята, че е нормално да издевателстваш над околните както ти се доще, само защото си ти. Ами не, не е нормално. Не е бебе и твоят синковец, не е да не разбира какво и защо, ако трябва да викаш и да се караш - ми викаш и се караш. Иначе средата ти на живот става налудничева и накрая и ти лудваш. Неизбежно е.

При теб факторите за стрес и напрежение са толкова много и извън детето, че ако и то те тероризира с поведението си - просто ще се сринеш психически и емоционално, ама много трайно и много лошо. Опции много да подобриш ситуацията, че нямаш - разбирам. Ни помощ да чакаш от някого, ни пари валят отгоре ти, че да си платиш за такава. Единственият разумен вариант, не само за теб, а за всички ви е - там и за каквото можеш да се наложиш, коригираш като поведение, с викове ли ще е, с наказания ли, с дълги и детайлни разговори с половинката, с реорганизация на задълженията в ежедневието където и за каквото може поне - просто го направи. Аз поне на майка ми мога да разчитам за Дани, не постоянно, но при нужда и доволно често - да. И въпреки това, така се бях сдухала миналата година по това време, мислейки си, че ни детето мога малко от малко "да вкарам в пътя" и да спре да ме тормози така и, че така ще е тя все и изход няма, че не искам и да си го спомням. И когато най-после опря ножа до кокала така да се каже и нещата станаха "или, или" - ти да видиш как бързо се намериха начини всичко да стане далеч по-нормално и човешко. И детето стана по-нормално, когато отказах повече да му пърхам и подгъзувам за всичко, че сакън да не съм лоша майка.

Дано скоро ви направят банята, да са ти здрави мъжете у дома и кураж! С детето само по-лесно ще става в това отношение, което коментираме с времето, не се тревожи.

Снеже, моят е вече на 6, но си е почти залепен за мен. Когато съм само със сестра му, все едно нямам дете. Играе си сама в нейната стая, пее си, минава през хола, решава, че й се свири на пиано, сяда и свири. Е, понякога иска и внимание, нормално е. Но е съвсем друга работа от брат си. Той беше 7 седмици ваканция. Майка ми бешв при нас, за да се занимава с него, докато още работех. Просто явно детето не умее да се занимава само и мрънка, че му е скучно, не знае какво да играе (не е от липса на играчки). И на мен понякога ужасно ми лази по нервите, чак отивам да спя следобяд, за да ме остави малко на мира.
Иначе гледам да му измислям занимания, срещи с приятели, да го водя да играе на двора и да изразходва енергия, че като му се събере в повече, уж е кротък за момче, но го избива на лигавщина, понякога и на агресия, а мен - на нерви. Майка ми все казва да се опитам да му отвличам вниманието, обаче когато се стигне дотам, че да се вбеся, ми е безумно трудно да действам рационално.
Не знам дали е типично за момченцата.
Съвет не мога да ти дам. Просто исках да ти кажа, че не си само ти в това положение. Болестите на мъжа ти и ремонтът само влошават нещата.

Прегръщам те и стискам палци скоро полека-лека да се нареди всичко.

Снежи, прегърдки и от мен и решение едва ли ще ти дам, но ако това поне мъчничко ще те успокои ще ти кажа, че и аз съм в подобно психическо състояние, като отежняващите обстоятелства при мен са доста различни от твоите, но не по-малко натоварващи
Просто знай, че проблемът не е само в теб, не се обвинявай за всичко. Хубаво скарала си се на детето, ела ме виж мене как крещя. И както казва блу, нейния на 6, моята днес става на 9 г. и пак е същата като Марти. Такова си е детето, просто нито може сама да се занимава с нещо, нито пък те оставя за 5 мин. на спокойствие, абсолютно обсебваща е. Малката не е така и никога не е била, за щастие, че ако и двете бяха такъв модел до сега да съм се гръмнала
Пак казвам съвет едва ли мога да дам, но намери някое детско клубче, остави го за 2-3 час и направи нещо любимо, сама, нещо което си отлагала с месеци, ти си знаеш какво. Дори и да реве и да се тръшка, нищо няма да му стане за 2 часа, айде холан

Стефи, честит рожден ден на голямата ми адашка! ))) Да ви е жива и здрава и много радост да ви носи! След има-няма 10-15 години на друг ще му виси на главата, няма да е на вашата. 

Писахме на класната. Каза, че би била внимателна при прескачането на клас. Отдъхнах си. Според мен психически няма да се справи, ама този негов баща, дето само гении си мисли, че прави. 

Иначе онзи ден каза, че го боли зъб. Ъхъ! Клати се един, затова си мисли, че го боли. Днес и без това сме на профилактичен преглед.

Хубава ви седмица!

Мерси Дес, от твоята уста в божиите уши, както се казва хахахах 

coffee lungo, мисля, че си постъпила правилно, като сподели с нас нещата, които те мъчат и тормозят. при жените споделянето е важен момент и обикновено винаги помага - кога повече, кога по-малко, но помага. прави го по-често. ако ние нямаме на кого да изплачем мъката си, тогава е най-зле.

положението ти е трудно, особено сега явно моментът е критичен. полека лека текущите остри проблеми ще ги решите. няма да стане напълно розово, но ти това си го приела и го знаеш. моя скромен принос в съветите и утехата е: споделяй (с отбрана публика като нас, разбира се), опитвай се да отхлабваш понякога връзката с детето и почни да пиеш нещо леко успокоително - има доста неща на билкова основа, които помагат: мента-глог-валериана, седакур, стрезам и др.подобни.

coffee lungo, съчувствам ти искрено. Преди време и аз имах такива тежки стресови изживявания. Пих известно време мента, глог и валериан. Има го на сиропче, ама забравих как се сазва + магнезий. Според мението на околните, ми е подействало положително. За съжаление в такива ситуации най-близките ни са най-потърпевши. не можеш ли да си вземеш малко отпуск сега? Детето докато е на градина, да отделиш малко време за себе си? да се видиш с приятели, да се отпуснеш. Бих ти препоръчла и физически тренировки. при мен действат като страхотен отдушник. Късмет мила.

Момичета, благодаря ви че ме мислите и предлагате решения.
Да си призная снощи препуших от нерви. Днес май утрото беше по-мъдро от вечерта и просто на работа се стараех да съм просто учтива и да не избухвам без причина. Истината е, че и никой не ме провокира. Моите си колеги /ние сме 3 -ма психолога и 3-ма логопеда, които пътуваме заедно, ме пазят от изцепките от миналата седмица. Като се прибрахме от командировката си купих шал и мишка... и се почувствах мааалко по-добре.
В интерес на истината Марто не е мрънкало, което да ми "пили" нервите. Просто в момента, в който започна да правя нещо и той се провиква "мамооооо ела! За минутка само! Мооооля теее!" и  очаква вече да бия спирачки пред него. Стефи, ако го заведа на клубче или друго място с деца и забавления влиза с 200 и не се тръшка, просто тези занимания ги оставям за зимата, сега гледам да сме навън. Исках да го запиша на плуване, но в нашия умрял град има само едно място, където тренират деца и са категорични, че приемат след навълшване на 5 год. ще изчакаме до март. Някой водил ли е детето си на неделно училище?! Предложиха ми да го водя. Все още обмислям, клоня към отказ, но пък си мисля, че ще получи нов светоглед и ценностна система различна от получената вкъщи. В градината учителките твърдят, че единствено той от цялата група не познава цифрите до 5 купувам книжки, принтирам , правим цифрите от тесто-печем, ядем цифри, правим ги от пластилин, търсим ги навсякъде около нас, оцветява ги и какво ли още не... е не ги научи пусти му и цифри. Познава повечето букви, но само цифра 1  !
Върбан днес е с високо кръвно и високи стойности на кръвна захар. вероятно е следствие от вчерашния скандал...
Банята е на етапа от вчера. Мислих си, че днес майстора-беглец ще звъни на Върбан да му иска още пари, за извършената работа, но и това не се е случило. Новия майстор пристига в сряда и въоръжени с още търпение ще чакаме да довърши ремонта.
на втората работа една майка днес ми върза тенекия и не дойде.
До края на годината би трябвало да започна курс по психотерапия. Хубавото е че ще е при проф. Матанова - най-добрата според мен /и не само според мен/ , а се започва със 150 часа личен опит - което значи психотерапия за мен на много добра цена  дано поне това ми помогне. Утре ще си купя мента глог и валериан. Ако не помогне до седмица ще потърся нещо по-силно в аптеката.
Благодаря на всички!
Стефи да ви е живо и здраво момичето! Гордейте се с нея! Прекрасна е!
Блу, може би тате е прав и да си отглеждате малък гений! Но да знаеш, че момичетата винаги са по-умни 

Стефи, да ти е жива и здрава рожденичката!
cofee lungo, днес си нов човек  Чудесно!

Благодаря момичета, нека да е жива и здрава!

Снеж, днес наистина звучиш по друг начин. Утре отиди и си купи още един шал, не се шегувам, аз имам две чекмеджета и много им се радвам. Друго си е като сложиш нещо цветничко

Утре ще си купя мента глог и валериан. Ако не помогне до седмица ще потърся нещо по-силно в аптеката.

coffee lungo, гледай да се наспиваш добре всяка нощ. Колкото и работа да имаш вечер, ако си налагаш да спиш по 7-8 часа редовно, ако е нужно с тапи в ушите, ще усетиш незабавен ефект.
Дано ти олекне скоро теглото!

Подкрепям цигу за спането. И майка ми същото ми го говори.

Не знам дали момичетата са по-умни. Честно казано, не мога да си сравнявам дясната с лявата ръка. Децата ми са много различни. Синът ми е страшно чувствителен и интровертен. Баща му си мисли, че би излязъл добър музикант от него. За другото - не знам. Факт е, че знае много неща и може да чете добре на немски (който реално му е родният език), но още не може да пише. Иначе просто смятам, че е във възрастта, когато може да се налива на огромни порции и всичко поема.
Сестра му е голяма хитруша. Тя пък е много социална, но от друга страна си има собствено мнение. В часовете по музика и танци в градината, учителката показва нещо, а нашата си прави каквото си знае. Тя може да се занимава и да си играе сама, въпреки че обожава компания. За възрастта си бърбори много (основно на немски, често е някаква смесица от три езика), повече от брат си на тази възраст. А сега не мога да му затворя устата. Колко пъти ми се е искало щъркелът да ги доставя с копче за изключване?! Понякога си има нужда. За мой късмет, немската дисциплина им е наложила ранно лягане и така имаме време за себе си.
Оказа се, че имал три нови зъба и четвърти на път, намърдали се на празното място. Освен това явно са минали две години от последния му преглед (нещо не се разбрах с предишната зъболекарка и докато намеря нова, взема час, мина доста време, все едно аудиенция при папата искам). Почувствах се като ужасно лоша майка. Както и да е. Каза, че при всички положения трябва да доизтърква възрастен човек зъбите. Чак в трети клас вече биха могли сами. Препоръча да си вземем и час за почистване на зъбен камък.

Сестра му е голяма хитруша. Тя пък е много социална, но от друга страна си има собствено мнение. В часовете по музика и танци в градината, учителката показва нещо, а нашата си прави каквото си знае.

Свате, а честито ти скорпионче  . Така сме - със собствено мнение за всичко и все трябва да ни убедят, че трябва да направим нещо, та да го поискаме и да се заемем. Единственото, което на мен ми е в + е че имам 38 години преднина в скорпионстването.
Тази седмица тук в Природонаучния музей, ще има седмица с безплатни посещения на новоткрития в музея Планетаруим. Много искам да я заведа, моята любопитка, сигурно ще пробвам в четвъртък.
Започна да се интересува ат такива неща и аз като израснала с планетариум под носа, го намирам за нормално и естествено. В Д-град точно в парка, който беше до нас имаше, та и от училище често ни водеха, и сами ходехме ... Това лято направих опит да заведа и детето, да поразгледа родния ми град и да видим планетариума. Ама тя се разболя и се прибрахме по спешност.
И нещо смешно за край да ви кажа - слушаме по тв за Марс и намерената там вода, за планираните полети до там. Мъжът ми взе, че спомена за идеята и хора да отидат там и като стигнахме до това, че не са измислили още как да се върнат и онази като го взе присърце. Ама разсъждава, как, защо, ама те там ще умрат, ама не може ли .... Три дни това говори, обяснявах аз защо, рисувах ракета носител с отделящите се при излитането части - не и не. Да идат и други след тях и да ги приберат. Изобщо много им бере дерт на бъдещите космонавти. Хубавото поне е, че реши и тя да става космонавт, та лафа с „много да учиш и тренираш“ за сега минава. Добре, че не чу баща ѝ как подмята „или да имаш мнооооого пари“

Pesheck, Кало  също си е избрал космонавт или водолаз . Да ги пращаме двамата  да тренират? Байконур ?

coffee lungo, има  периоди , когато  усещането е , че света  около нас се сгромолясва , но отминават . Вкусна храна  , малки удоволствия и повече време за почивка , разходка и сред  природа  са разковничето . Умората и напрежението  на основен стресов фактор , които запраща към депресивна дупка .
За мен разходките сред природата са невероятно зареждащи .

Утре отиди и си купи още един шал, не се шегувам, аз имам две чекмеджета и много им се радвам. Друго си е като сложиш нещо цветничко

Ставаме две    Много ги  обичам , а и шала е евтин начин да се зарадваш  с нещо ново  и  красиво .

Колко пъти ми се е искало щъркелът да ги доставя с копче за изключване?!

И аз . Особено като  включи на  мрънкане и безкраен  инат.

Почнах да ровя за адвент календари и попаднах на подходящ за малки фенки на Ана и Елза
http://www.mytoys.de/UNDERCOVER-Adventskalender-Die-Eisk%C3%B6nigin/KID/de-mt.mk.adventskalender.04/4026880

Аууууу Сиа, ако поръчваш поръчай ми и на мен 2, моляяяяя
давам паричките веднага където и както кажеш

За сега само разглеждам, но ако поръчвам, ще те имам предвид Само да не свършат, че са доста намалени.

не се чуди много, ще ги изпущим

О не, аз между други два се чудя. А и имам една новозарибена майнкрафтърка, та се чудя ще пуснат ли Лего и такъв календар.

Този от линка ми се струва, че е за по-малки деца - стикери, мини пъзел, книжки за оцветяване. Не знам доколко ще са интересни за ученички.

О не, аз между други два се чудя. А и имам една новозарибена майнкрафтърка, та се чудя ще пуснат ли Лего и такъв календар.

календарите за тази година вече се продават - няма такъв с майнкрафт тематика. има лего сити, лего френдс и лего стар уорс.

апропо, дайте малко инфо за тоз майнкрафт - какво е, що е, яде ли се, с кво се пие, подходящо ли е за нашите дяца.... лятото една приятелка от щатите донесе на детето подарък тениска с майнкрафт и беше много учудена, че не сме завладяни от тази мания.

"Лего стар уорс" календар откъде мога да купя? Моето лапе още не е гледало епизодите на "Междузвездни войни" и знае за тях само от Лего - играчките. Вчера рекламират последния епизод, че ще излиза и пожела да го водя да гледал "Лего стар уорс" на киното. Ако няма Лего в заглавието - не е е стар уорс за него.    Та си мисля, че ще се радва на такъв календар...

Дайте ми съвет кога е време да търся помощ от логопед. Синът ми не може да произнася изобщо "л" и "р", а "ж"-то му звучи като "з". На четири години е.

Жбрул, има в Майтойса, но е 30 евро с доставката е да се гръмнеш. Аз лично миналата година не бях очарована от лего календара, гледам сега има и повтарящи, май с календар с лакомства ще е по-добре за нас. Няма да споменавам ежедневният рев защо отваряме това, а не онова, което той си е харесал на кутията(аз съответно и не знам къде какво има де) и защо отваряме само едно  Имало е дни в които мислих да му го дам целия и да се приключи.
Цигу, може би е време за консултация. Педиатърът там няма ли да ви насочи или да каже на каква възраст се препоръчва? Мои близки водиха техният син, но той имаше и проблем със заекване и т.н. не помня вече на 4 или 5 започнаха.

кво е туй майнкрафт бре, за първи път го чувам, ужас, колко съм изостанала
добре, разчитам на вас да ми кажете какви календари да вземем, че моите девойки и те като мен са изостанали явно

цигу, аз съм водила Деси като беше на 4 г., но тя само "р" не можеше да каже и тогава логопедката ми каза, че до 5 г. ако не го каже с няколко сеанса ще го. Но не е имала проблеми с другите звуци. Така че, заведи го за твое успокоение, пък ако е рано ще ти кажат.

В градината веднъж годишно идва логопед и ако конкретни деца имат проблеми, учителките препоръчват преглед. Моето хлапе миналата година само български говореше, та нямаше какво да му открият. Сега вече говори и английски. Но аз искам да съм подготвена дали да настоявам за преглед и как да приема препоръките от такъв човек. Това с перипатетичния логопед е малко самосиндикална история и ми мирише на набиране на клиентела. Ще питам и педиатърката на годишния преглед дали да го водя при специалист и къде конкретно. По бегли спомени логопедът в градината ще дойде преди рутинния преглед около рожденя ден...

Благодаря за съветите!

Стефке, и аз съм изостанала и не знам какво е майнкрафт.

И за Адвент календара ли дойде време?!

Пеше, и зет ти иска да става космонавт.
 В училище имат футбол. Веднъж седмично идва треньор да ги занимава. Възпитателката ме пита дали разрешаваме. Казах й, че да. И един ден нашият взе да разпитва дали има професия футболист. Отговорих, че да, има. После заяви, че вече не искал да играе с децата футбол в училище, защото той не желае да става футболист, а космонавт. Обясних му, че пак може да спортува с децата, но само от него зависи какъв ще стане. И ще е това, което иска. Да не се притеснява и да не спира футбола! Викам си на акъла "на мен ми се падна сигурно първото, което не иска да става футболист".
На София сигурно още бая ще има да й сърбам попарата със скорпионските особености. Ама ти си тук, ще помагаш. 

в амазон го дават адвент календара лего стар уорс, ама срещу 30 евро, бог да ги убие...

Цигу, в България логопедията /повечето са от руската школа/ смята, че преди 4 години не е уместно да се посещава логопед. Разбира се когато става въпрос както при вас за някои звукове. Когато детето е със сериозни диагнози и има нужда от комплексна услуга - специален педагог+логопед+психолог е друга работа.
Ако детето е съхранено интелектуално, може да съдейства при консултацията /т.е. да повтаря думички, да звукоподражава, да изпълнява инструкция къде и как да постави езичето и т.н./ вече може да има смисъл да посещава логопед, защото бързо и лесно ще върви корекцията. Не зная при вас как се процедира, но моите логопедки много се радват когато родителя е заедно с детето в кабинета, за да може да гледа и вкъщи да подпомага детенце, с цел по-бързо автоматизиране на звука в правилния начин на звукоизвличане от целия говорен апарат.

И малко извън темата лятото идва на консултация една мама с детето си - аутист от Доминикана. Там нямало такова нещо като безплатна консултация или държавен логопед и психолог. Всичко се заплаща от родителя. И въпреки това логопедката-доминиканка казала"Докато това дете не седне на стол и не прави каквото му казвам няма да работя с него. Точка!" Майката беше много обидена, аз си плащам казва, а тази не ще! 
та тъй с логопедите по света. Ще ми е интересно да напишеш какво  и как се случва при вас

кво е туй майнкрафт бре, за първи път го чувам, ужас, колко съм изостанала

https://www.google.com/search?q=%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8+%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=0CAcQ_AUoAWoVChMImsuWpYrSyAIVK5VyCh2xtArb&biw=1366&bih=643#tbm=isch&q=%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D0%B8+
Миньони бре, светът вЕрно е откачил по тях, няколко филма има(поне 2) последният беше в кината това лято, дори аз съм ги чувала 

в амазон го дават адвент календара лего стар уорс, ама срещу 30 евро, бог да ги убие...

Всички богове, ако може! 

И много ви моля, не са миньони, а миЛьони - някои сме случили на меркантилни деца явно.

Цигу, аз на тази им възраст не съм сигурна какво могат и не могат да изговорят, или кога от глезня нещо "не могат". Моето е бруталната "тракачка" (няма да мяза на гората де  ), Може да казва "Р" идеално. Ако не се усети защо го карам да каже "Рачо реже риба" - такова натъртено "Р" се чува, че да ти пробие тъпанчето. Ако се усети защо го карам - същата фраза е с едно заваляно "р", дето не знам дали на английско, или на френско ми ляга повече, ама не е на българско де. Когато е уморен, или разлиготен - същата работа и за други звуци. "Завалва" ги някак. Според мен - поизчакай още преди да търсиш консултация, за да си спестиш излишно филмиране, за неща дето ги няма реално и няма да ги има след година да кажем. Ако все пак се окаже, че наистина произнасянето на даден звук е проблем - това може да се коригира и на по-късна възраст. Лично аз намирам някои "говорни дефекти" за очарователни и ако Дани имаше "френско Р" - за нищо на света не бих опитала да му го коригирам, честно. Е, ако беше като Михаил Миков  - друга работа 

Цитат на: sia в Октомври 20, 2015, 17:19:47 pm

О не, аз между други два се чудя. А и имам една новозарибена майнкрафтърка, та се чудя ще пуснат ли Лего и такъв календар.

календарите за тази година вече се продават - няма такъв с майнкрафт тематика. има лего сити, лего френдс и лего стар уорс.

апропо, дайте малко инфо за тоз майнкрафт - какво е, що е, яде ли се, с кво се пие, подходящо ли е за нашите дяца.... лятото една приятелка от щатите донесе на детето подарък тениска с майнкрафт и беше много учудена, че не сме завладяни от тази мания.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Minecraft
Най-общо казано се строи с едни четвъртити блокчета. Човечетата и животните и те четвъртити. И едни такива грозни. Да се чудиш как са луднали децата.
За над 7 години я дават. 

Александра след едноседмичен спортен лагер се върна зарибена. Гледала как момчетата играят и на нея и харесала. И както дотогава играеше на понита, сега манията е майнкрафт. За неин късмет се случи около рождения ден, та баща й се съгласи да я купи.
Даже и наръчници продават гадините. Та и наръчник за начинаещи си купи детето със събраните парички.
Създателят й станал милиардер покрай нея. И, моля ви се, бил нещастен и самотен. Жив да го оплачеш.

Добре, че няма майнкрафт календар, че сигурно и той щеше да е 30 евро. 
Аз се колебая между лего сити и лего френдс. Досега все на Плеймобил съм купувала, но тази година ми се ще да пробвам с лего. Има време, ще го мисля още малко.

И последно: май е по-скоро за темата за коледните подаръци, но сега се сетих. В сайта на Немски център има Лабиринт Спайдърмен за 22 лв. http://nemski-centar.com/Vsichko-za-deteto/pazeli-knizhki-i-nastolni-igri/Igra-detska-labirint-sjs-Spajdjrmen-Ravensburger

Уффф, май е по-добре, че моята е леко залюхана. То по-точно в градината още никой не я е домъкнал и наложил тая мода, че няма отърване.
Логопед идва в градината 2 поредни години. Дава предписания, кои деца имат нужда от повече работа. Сега това, че според мен е поискала допълнително работа с деца, които си говорят нормално, сигурно е моя грешка. Моето дете по принцип артикулира вярно. Почти. Понеже до скоро казваше „гвадна съм“ - не винаги, но имаше такива думи с В вместо Л. И тя като Дани на Сиса е „тракачка“ (и аз не знам на кого прилича  ), но освен това е и „скороречна“ и понякога в бързината да изприкаже всичко, което си е наумила, заварва и изяжда звуци. Но май това не е говорен дефект.

ти да видиш кво било туй майнкрафт
чОдесно, не я знаят, няма да ги светкам, пък да я купя хич

И много ви моля, не са миньони, а миЛьони - някои сме случили на меркантилни деца явно.

Когато е уморен, или разлиготен - същата работа и за други звуци. "Завалва" ги някак. С:lol:

Трябва  да запознаем Дани и Кало - от една порода са !!!! С тез миЛьони  !!!

По въпроса с логопеда и аз си мисля дали имаме нужда , че баш сдъвква някой дума и ги завалва,ама госпожата в градината каза  -споко бре жена . Смятам има опит   да прецени ,сума ти деца  слуша и вижда , каза- като минат логопедите ,ако има нещо те ще кажат.
Разменя някой букви в думи  и в един момент ги казва правилно и  даже се смее как казвал преди .
Дълго време приятеля му беше Алеск  вместо Алекс , таксито беше таски  ...

Но да го водя на частен  логопед  по самоинициатива  -нямам намерение - ами разбира се , че ако отидем логопеда ще реши , че има проблем . cofee lungo , не приемай лично това ми изказване

Благодаря ви за мненията и съветите, особено за професионалното мнение на coffee lungo!
Марко категорично има проблем с "л" и в български, и в английски думи, дотколкова, че не му се разбира какво казва. Явно сега е добро време да питам, да видим какво ще кажат учените хора.

nimika, определено няма за какво да се сърдя. Зави си си от човека как подхожда към професията и собствения си професионализъм.
Може би в многословието си не стана ясно какво точно мисля по въпроса на каква възраст точно трябва да се посети логопед. Затова пояснявам:
1. на логопед трябва задължително да се отиде преди детето да започне да се ограмотява и не преди да е готово да съдейства на логопеда в задачите, които му поставя. 
2. трябва да се случи преди да започне да се ограмотява, защото при една диктовка детето си диктува думичката така както ще я произнесе и тогава идва фактическа грешка при изписването. Пример: ако детето заменя "Ц" с "Ч" ще изпише ЦаревиЦа, като ЧаревиЧа или нещо подобно. Наблюдава се в работата ми много често подобни примери.
3. Редно е да се случи преди детето да е автоматизирало погрешното звукопроизношение, защото след това става по-трудно "преправянето" на постановката на езика, зъбките, лицевите мимики и т.н.
4. Ако се открие т.н. "къса подезична юздичка" в никакъв случай НЕ се съгласявайте да я режат. Кървавия период в логопедията е безвъвратно отминал. До скоро са я рязали с цел да се освободи езика. Рязали са я лицево-челюстни хирурзи, да не остане някой с убеждение, че логопеда е вършел това, просто може все още някой да насочи неправилно детето към такава манипулация. Направи ли го бягайте с 200. Къса подезична юздичка се остановява като се помоли детето да се изплези и се вижда езичето като разцепено "змийско" езиче. Дано го описах добре. Други физиологични проблеми са скована мимика на лицето и устата /правят се масажи на лице и гимнастика на устни и език/, както и специфика на челюст и зъби.
5. НЕ се посещава логопед при смяна на зъбите, особено при липсващи зъбки
6. Родителя трябва да направи паралелна консултация с ортодонт при наличие на проблем със зъбките

Да поясня, че не съм логопед, просто от 15 години плътно работя в тясно сътрудничество с логопеди. От последните ми постове и моментното ми емоционално състояние никой няма да повярва, че професията ми е детски психолог... но както се шегуваме с колегите всеки психолог си има нужда от психиатър 

Това с късата юздичка не го разбрах. Не трябва изобщо да се реже или само ако се разцепва езичето или ако пречи по някакъв начин? На моят син му се разцепва езичето, но за сега като го поправям и повтаряме буква по буква думата, после сричкеваме и успява да изговори( не знам дали така се прави, до някъзе го правя с цел ако не е чул/разбрал, до някъде да подредим правилно сричките). Р не казва добре, но то и моето Р е едно,  че намерил кой да дири кусури   
Пък това последното за психолога, мога само да припомня, че обущаря бос ходел  и е нормално, малко или много и с чужди драми се товари човек.

Но да го водя на частен  логопед  по самоинициатива  -нямам намерение - ами разбира се , че ако отидем логопеда ще реши , че има проблем . cofee lungo , не приемай лично това ми изказване

не всички логопеди са меркантилни. жената, с която Мия работи от 3 годишна възраст е невероятен човек. Никога не би си позволила да работи с дете, което няма нужда от това. Най-малкото, което е тя работи със страшно много деца, има и 3 собствени, та определени за нея не бройката на децата е определящата. В различните нива на развитие на детето логопедът работи по различен начин. Освен за речта, тя работеше с Мия и много в посока на развитие на координация ръка-око, на развитие на финната моторика. Правехме страшно много упражнения, които на пръв поглед нямат много общо с проговарянето, но в последствие дадоха своите плодове. невероятен професионалист и човек, който освен всичко друго винаги подхождаше с много обич към дъщеря ми. А Мия искаше да продължава да работи вкъщи след като й е свършил урока, което оттогава насетне не съм го виждала повече, за съжаление. Има и такива специалисти.

Явно и аз по традиция някаква мамешка си подценявам детето. Още миналата година разбрах, че е ходил логопед в ДГ. Карала ги да повтарят думички с Р и нещо друго и моето дете „всичко си казало вярно“. Тя дето с педиатърката си я размени 2 думи, я не, на непознатата за нея „не леличка, а госпожа“ повтаряла думите и изпълнявала всичко. А аз я мисля срамежлива
Ние вчера отидохме до прословутия Планетариум, бая почакахме пред музея, но се вредихме. Интересно беше, на нея особено. Само дето си беше филмче в което се опитваха да разкажат за 30 минути всичко за Вселената - то галактики, черни дупки, свръх-нови, комети, метеорити, кратери от тях ..... Като цяло, ако бях сама щеше да ми е по-интересно, че сега трябваше да обяснявам и шъткам през цялото време, ама ... за детето беше „супер яко“ и аз съм доволна.
Лошото е, че нещо ѝ се позачервиха сливиците (настина  ) и днес си е в къщи, болна. То не е баш болна де, понеже няма Т, не кашля и сополи пуска само като се разплаче, ама я оставих в къщи.

Яворчо сигурно страшно ще се изкефи на планетариума. Когато видя за пръв път луната, беше запленен. След това ме караше да му показвам снимки в интернет. Сега всеки път, когато я види и спираме да я погледа. наскоро разглеждахме слънчевата система и му показвах различните планети. Много му хареса, така че в някакъв хубав момент ще трябва да отскочим до Пловдив, за да видим планетариума.

coffee lungo, трябва да ти отворим една темичка да даваш консултации! сериозно...

може ли и на по-големичките (нас имам предвид)

Това с късата юздичка не го разбрах. Не трябва изобщо да се реже или само ако се разцепва езичето или ако пречи по някакъв начин? На моят син му се разцепва езичето, но за сега като го поправям и повтаряме буква по буква думата, после сричкеваме и успява да изговори( не знам дали така се прави, до някъзе го правя с цел ако не е чул/разбрал, до някъде да подредим правилно сричките). Р не казва добре, но то и моето Р е едно,  че намерил кой да дири кусури   

М-и, специално заради теб отново питах и трите ми логопедки поотделно за късата юздичка. Първата е млад специалист скоро завършила и учила нови методики и т.н. каза, че НЕ се реже. И точка, тя не би препоръчала. Други те две са от по-старата школа, но са работили в единственото в България логопедично училище в с. Тотлебен през комунизма, а в момента няма нито едно, та са с по 30 и нагоре стаж, казаха - може да се стигне до опериране в изключително редки случаи, когато връзката стига съвсем до върха на езика и той остава съвсем неподвижен, но това пречи не само на говора, но и на хранене и изобщо на функционирането на детето. Срещало се изключително рядко и то основно при деца със Синдром на Даун, при пречупена не знам под какъв ъгъл Х-хромозома, като страничен ефект от силно удебеления език. Но те двете такова чак не са виждали... 

coffee lungo, трябва да ти отворим една темичка да даваш консултации! сериозно...

може ли и на по-големичките (нас имам предвид)

чак пък толкова не бива. Знаете, че не пиша много повече ви чета, но когато мога да съм полезна се включвам, но те нашите деца са златни, да знаете хората какви лоши деца имат! 

cofee lungo, благодаря ти! Реално и аз така си мисля и не съм повдигала въпроса дори пред педиатъра. На него му се разцепва само ако ревни силно, не съм видяла да пречи нито на кърмене, нито на хранене. Мои приятели специално си дойдоха от чужбина за да резнат езичето на бебенцето, че там не искали и ми беше чудно при какви и колко сериозни случаи се прави.

Току що коментирайки нещо за хранене и кръвни  групи , аз се замислих , че не знам кръвната група на Калоян . А би  било хубаво .Макар , че  за операцията от херния дали  пък не са му правили изследване ,ама нямам спомен да му  вземаха кръв тогава.
 Но  да го бодат сега пък  само за това  , няма да е - само  с кръв от вената става , нали от пръста не може ?
Вие знаете ли кръвната група на децата  , заплаща ли се изследването ?

Питам понеже искам профилактично  да му пуснем една кръвна картина , хемоглобин , нали на 4 г нямат кръвни изследвания , което на мен ми с е струва   нужно пък .

Нимика, като му правиш профилактичните изследвания например на 5г. поискай да му изследват и кръвната група. Аз на моите момичета я знам, защото съм отрицателен резус фактор и още като се родиха им я изследваха.

Нимика, дали наистина не са му я изследвали при операцията?
На Кати вадиха трета сливица лятото и искаха документ за кръвна група. Аз я знаех, защото и двамата с мъжа ми сме съвсем еднаква кръвна група и нямаше откъде Кати да е друга, но нямах документ. Изследвахме я, срещу заплащане, взима се кръв само от вената.

Nimika, на Дани кръвната група я имаше в документите от раждането (в епикризата мисля се водеше). Провери дали и при вас я няма.

А сега де?! Май и аз не знам на детето кръвната група. Но и при нас като при Grace двамата с мъжа ми сме еднаква група и резус фактор, та изненади не очаквам.
И докато сме на темата - има ли някакви изследвания при навършване на 6 г. Да съм подготвена.

Nimika, на Дани кръвната група я имаше в документите от раждането (в епикризата мисля се водеше). Провери дали и при вас я няма.

На мен епикриза за детето така и не ми дадоха при раждането. Аз не съм и питала, през ум не ми мина предвид, че това ми беше първата болница в живота. Та и аз не знам кръвна група.

Но и при нас като при Grace двамата с мъжа ми сме еднаква група и резус фактор, та изненади не очаквам.

Това не е гаранция за кръвната група на детето. Ние и двамата сме А с различни резуси, но едното ни дете е 0. Има в нета едни таблици за възможните комбинации на кръвните групи.

Цитат на: Pesheck в Октомври 26, 2015, 18:36:43 pm

Но и при нас като при Grace двамата с мъжа ми сме еднаква група и резус фактор, та изненади не очаквам.

Това не е гаранция за кръвната група на детето. Ние и двамата сме А с различни резуси, но едното ни дете е 0. Има в нета едни таблици за възможните комбинации на кръвните групи.

Така е, моите родители са кръвна група В, и двамата. Аз съм кр. група В, а брат ми е 0.

Детето на 100% ще унаследи кръвната група на родителите, само ако двамата родители са с кр. група 0. Когато двамата родители са А, има малък процент вероятност детето да е 0, при В аналогично, а ако двамата родители са АВ, детето може да е АВ, А или В.

А по отношение на резус-фактора 100% унаследяване от родителите има само при 0- на двамата родители (примерно при 0+ на двамата, детето може да е както 0+, така и 0-). За резус-фактора има отделна таблица.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D1%8A%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B0

Би трябвало да са искали кръвна група за операцията. На мен във ВМА ми искаха нарочен документ, а не знаех къде точно е епикризата от раждането с кръвната група, така че платих допълнително, тъй като не не е по ЗК.

А иначе при раждането изследват само децата на майки с отрицателен резус фактор заради евентуален резус конфликт.

А иначе при раждането изследват само децата на майки с отрицателен резус фактор заради евентуален резус конфликт.

Аз не съм с отрицателен резус фактор, но пак имаме кръвна група. Може би зависи от болницата.

Възможно е и да има промени в частните болници и зависи от пакета, който заплащаш. Аз съм раждала преди 8 години.

47 Smailes ,предполагам зависи от болницата :
-В Епикризата от раждането  няма данни за кръвна група -Света София преди 4г.
-За операцията на  хернията- Пирогов -   много добре помня , че не са му вземали венозна кръв  , дали по някакъв друг начин са изследвали или когато е отведен направо  за операция  -не знам ,но и в документите от там никъде не се споменава кръвна група
-от друга страна имаме пълни кръвни изследвания , когато беше на около 20 дни  заради  жълтеницата - помня кошмара да му вземат кръв от вената  - там има изследвано каквото с е сетиш ,но няма данни за кръвна група.

Та  ще я  изследваме при първи удобен случаи .

Да. .. и ние нямаме информация за кръвната група от Майчин Дом.  Разбрахме я, когато го оперираха в Токуда, той е А+ като баща си.

-За операцията на  хернията- Пирогов -   много добре помня , че не са му вземали венозна кръв  , дали по някакъв друг начин са изследвали или когато е отведен направо  за операция  -не знам ,но и в документите от там никъде не се споменава кръвна група

Странно. Може би си зависи и от самата операция.
На Алекс за една сливица искаха пълен набор от изследвания от ВМА. Даже за малко да отложим операцията, защото детето отказваше въобще да си даде ръката да й вземат кръв от вената първия път. Направо се тресеше от страх. Но след цял ден "взимане кръв" на куклите и след обещан солиден рушвет (наречен от мен Награда за смелост), на втория ден стоя милата мирно и само й се търкаляха сълзи по бузите. След третата епруветка вече нямаше налягане, та се наложи и пръста да й дупчат. Направо не искам да си го спомням.

В епикризите и на двете ми деца -съответно от Шейново преди 9 години и от Токуда преди 2 пише кръвната група. И двамата са взели моята кръвна група 0+.

Накарахте ме да търся епикризата на Ники и да проверямам - пише, че е взимано кръв за нещо си (абревиатура някаква). Не пише кръвна група обаче. И двамата с таткото сме А+

Пеше, като сте и двамата А, детето може и да е 0  защото може да сте 0А и така двете нулички да станат дете с 0

Стеф, наистина ли? Аз си мислех, че ако майката и бащата са една и съща, няма как детето да е друга.

ми мисля, че може, все пак съм го учила има няма преди 25 г., знам ли
но знам че примерно В група, може да е ВВ или 0В, та ако двамата родители са 0В то детето може да кръстоса нулите, бетата или нула бе, ама как го обясних само 

Ох, шумръ, честно ви казвам. Мисля си аз, та даже ви обяснявам, как и двамата с Кръстю сме А+ и понеже Стефи каза, че можело и при две еднакви пак да е 0, му го казвам. Той ме поглежда и ми вика „не бе, 0 съм“  . Даже мислел, че е 0-, ама не помнел. Та не ѝ знам кръвната група на дребната.
Само се чудя, що така реших за неговата група.

нали дадох линк бре 

добре, хайде ще копирам таблицата за унаследяване на кръвните групи 
там има таблица и за резус-фактора (не успявам да я копирам)



Пеше, номинирам те за  "баба Гицка" и вЕрвам ще спечелиш

та ако действително ти си А+, а Кръстю  0-, детето може да е A+, А-, 0+, 0-

ей на, значи все пак правилно си спомням
Петкееее, изби рибата тоя път

Не Петка, ами Кръстьо. Тия мъже! Моят пък преди няколко дена ми сервира, че бил с резус отрицателен.  Иначе и двамата сме нула.
Гледай ти как и след 10 години не спира да ме изненадва този човек! 

Ми той каза, че е 0-, ама когато му казах, че е рядка тая кръвна група се замисли някак и рече „може и + да съм“. А аз явно съм се объркала защото той е давал кръв и за мен и за мама, а и двете сме А+.

marsi, дойде ред за номинации и се активирах,а?

Пеше , той като е  давал кръв за вас , предполагам не ви е преливана директно  същата кръв веднага - не е ли била на принципа на замяната- за кръвна банка да отива  ?

Така де, ама някой трябва да се сети за това. Освен това, по мои спомени 0  е универсален кръводарител. Вкъщи ситуацията беше същата - мама А, а татко 0. И двамата с брат ми сме А, ама то като гледам таблицата - шансовете са били по-големи.

Ах тези шансове... Аз съм А, мъжът ми 0, момчетата и двете 0 - при само 25% вероятност. Обаче те на моите им се паднаха и други слаби гени - руса коса и сини очи. И на двамата! Пък ние с мъжа ми с кафяви. Съмнителна история

Така де, ама някой трябва да се сети за това.

Ей, просиш си нещо номинация ми се струва:)

rumyanau, баби  , дядовци нямате ли със светли коси  или  очи  ?

Направо разнищихме тайните на генетиката .

Някой знае ли  какви  са правата на пациент , ако е диспансеризиран при специалист за дадено заболяване ?
Конкретно питам за Хашимото  при ендокринолог -ако някой има   наблюдения и опит-  има ли смисъл  от тази процедура  , дава ли  някакви преимущества   и задължава ли с нещо пациента ?

Според моята Ендокриноложка, няма смисъл и едва ли не напротив, нещо мърмореше за ограничения за изследване(те не че сега ми покриват повече). Иначе в една аптека ми казаха, че диспансеризираните могат да ползват по-евтино лекарствата или безплатно, то колко е една кутия и наистина не си заслужава хамалогията заради нея.

м-и , благодаря .
Досега  понякога  личния лекар ми пускаше ТСХ , понякога  аз си плащах , а се консултирах с ендокринолог на частно  и не съм ходила при ендокринолог по ЗК.
Настоящия личен лекар  казва ,че не може да ми пуска  ТСХ  , дали ми е направление за ендокринолог  със съвет да се  диспансеризирам .  Като отида при ендокринолога ще разбера какво включва това и има ли смисъл  -например колко пъти може да му пусне контроли  на  ТСХ , понеже някой ми каза-  ами два пъти в  годината 
Ако е само  за една опаковка л тироксин хич и не не ми се ходи  да вися по ЗК , това е ясно .  По скоро за изследване на хормони или ако се полага по ЗК  посещение на санаториум , такива ми ти работи ме интересуват  .

Оспамих темата  -май трябваше в Хормонални проблеми да питам

rumyanau, баби  , дядовци нямате ли със светли коси  или очи 

Имаме - баща ми и свекърва ми. Чудех се аз на кой приличат и като ги гушна баба им, стана ясно

Оспамих темата  -май трябваше в Хормонални проблеми да питам

Аз ще я дооспамя ама тоя ЛЛ се прави на улав си мисля и моят ми пуска (никога не съм настоявала, случвало се е да кажа, че отивам за изследвания и да ме върне да ми даде талон или между редовните да ми пусне и ТСХ ), но те май по принцип ни се полагат 2 пъти годишно по ЗК и надали нещо променя диспансеризацията.
Нямам идея за другите неща. Те там само с връзки имам чувството, че се случват 

Аз, че съм баба Гицка - баба Гицка съм, ама дайте да се разберем нещо. На майка си, баща си и брат си знаех и знам кръвната група. Обаче на Кръстю не я знам - ми той ми е мъж, бе хора, да не ми е роднина

Петке, значи ти за него си приносител на роднината, а той на теб - майстор на същата.