Чувствах се така в клиниката, където правих първия си опит във Варна. Нито едно хормонално изследване за мен, нищичко, една спермограма на мъжа и хайде на инвитрото. Забележка: имам заченато естествено дете преди 8 години от друг партньор. Приемах всичко това като добър сигнал за успех, но уви.
Нямах пробен трансфер.
Отношението към възрастта ми (тогава на 35) също беше пренебрежително.
Да не говоря за липсата на организация от рода "ела в 10ч.", а на място, представете си изумлението ми, че това се е казало на всички останали пациенти. Ако щеш чакай.
Финалът беше, че ми казаха да си направя уринен тест вкъщи на 14 ден след трансфера. Беше отрицателен и без преглед, без нищо ми казаха да си спра лекарствата. Е, преди това ме попитаха поне 3 пъти дали съм напълно сигурна, че няма поне бледа чертичка.
Мислено дълго ги оправдавах, че видите ли не съм само аз на главата им.
За парите, които платих, не съм видяла нито една квитанцийка. Ама да съм си питала и искала. Аз патешката реших да се доверя на лекаря си.

Във Варна нещата са много зле от гледна точка клиники и отношение към пациента. Не мога да намеря причини за това..... честно. В София всичко е по друг начин.

Как доц. Щерев с целия си огромен опит, пълен еродит и невероятен специалист, винаги ми прави хипер обстоен преглед, чете задълбочено досието ми 20-30 минути, задава ми различни въпроси, дава препоръки, варианти, обяснява ми на разбираем език, дори той ме пита какво аз съм разбрала. Впечатлена съм!

А тук във Варна ще ме апострофират постоянно, няма да ме изслушват и ще се държат с мен като с втора ръка човек. Не мога да си обясня липсата на елементарно уважение към пациента, особено в контекста на "класата" на варненските лекари. За мен също е загадка.

Ann Marie, не си се чувствала само ти така. Точно преди месец приключи поредната ни неуспешна процедура в 'Щерев'. И при нас нещата стояха точно така, абсолютно неглижиране на пациента/клиента..., както при гинеколога, така и при андролога. Ти си просто един от многото...претупване....Разбирам,че са натоварени,но все пак ние не сме на поточна линия, минаваме-заминаваме. Имаме нужда от човешко отношение и съпричастност, психологически подход....Честно казано, готвим се психически и физически за нови опити и незнам коя клиника ще изберем.