Темата е ясна. Успявате ли да си починете пълноценно на почивката или се налага да почивате от почивката  Какво ви е впечатлило и допринесло за приятния отдих и какво е превърнало почивката ви кошмар?

Мецанче, имаше много сладка графика за това в нета, при мен горе-долу е по същия начин:

не знам защо, но винаги, когато съм на почивка съм друг човек в положителния смисъл на думата. върнем ли се в софия, става страшно, особено ако веднага след това съм на работа.
зареждаме слънцето определено и морето, планината не толкова, но заради детето съм щастлива и там. трудно се развалявам настроението на почивка и неуредиците ги пренебрегвам, доколкото е възможно, все пак сме за по десетина дни, а не за цяла вечност, пък и предпочитам изпитани места, курорти и хотели от приятели, за да спестявам изненадите до минимум. докато нямахме дете беше рай, сега е разлочно, но пак се зареждам, пък ако има и баба с нас, кефа е пълен.
за мен приятел отдих е присъствието на любимия мъж и дете, кошмари до сега не съм имала и дано и занапред е така.

Лично аз - успявам да си почина честно казано. Дани много обича смяна на обстановката и като сме на ново място - всъщност е много по-малко прилепчив и досаден. Отделно, че местата които избирам за почивка са пълни с други семейства с деца, пък като има деца - очите му не виждам.  Ако се преселя да живея в такъв вид хотел - направо няма да усещам, че имам дете, не се шегувам.

Ако сме на море - тотално си рахатясвам. Взимам шезлонги на първа линия, той си цапурка на брега и копае в краката ми дето се вика - аз си се пека и пия коктейли (е, книга не мога да чета, ама карай). От бебе го научих да спи следобед на плажа - преди в количката, сега на шезлонга - там сме си по цял ден - няма размъкване на деца и багажи нон стоп. Не обичам да се мокря, ама заради него влизам на дълбокото през час, като ме помоли - не е натоварване да кажеш някакво. Той пък не е от тези дето не слушат какво им разправяш, че да хукне по плажа, или във водата като свободен електрон - много е разбран. Когато нямаше две години - правеше някакви такива опити, ама нищо фрапантно де. Казала съм какво може сам и какво може само с мама, тати, баба и не се е налагало да повтарям. Вечер на някой ресторант - също има деца винаги - та си ядем и пием ние - той си играе и прелита да яде и той и това е. Дерт с него нямам на почивка.

За мен и Иван персонално, ако сме сами с Дани на море - единственият недостатък е, че няма как да посетим и някой бар, изобщо нощно заведение, а ние обичаме все пак. Ама чак пък да е драма това - тцъ. А и съм облагодетелствана за моретата и почивки по принцип, защото планираме такива ходения стиковано с майка ми. Хем не я товарим тя да гледа Дани само - и ние сме там и се грижим за него, хем тя си ляга по-раничко все пак, та към 23ч. - хващат се двамката, отиват да си лягат, а ние с баща му - нощна програма  Та така за всички ни почивката е почивка. Все тая къде сме. Но и без майка ми да сме някъде - просто не излизаме на нощно заведение и това цялата "загуба". Таман пък се наспивам добре като се случи така и пак си почивам ефективно. 

За съжаление в последно време ми е все по-трудно да почина. И май вече мечтая за почивка някъде сам сама Да се наспя като бял човек, да ми вдига и слага някой друг и аз нищо да не правя

Почивам си и то добре, е не както преди появата на детето, но съм доволна. Преди детето много обикаляхме, не се заседявахме за повече от 2-3 дни на едно място, което също си е под някаква форма хамалуване, но на нас ни харесва. Сега почивката е концентрирана на едно място, но достатъчно ми е, че няма да се грижа за храна и всички домашни дреболии. Особено ако сме по-големи компании с повече деца всеки си намира подходящо забавление.

Море 2014-та предстои, но да си кажа за миналогодишното.
На първото ни море за 2013-та имаше още едно детенце на възрастта на София. Познават се от бебета и много се разбират. Чудно си изкарахме, не разбрах, че има деца с нас и не се натоварих. След обяд момата  спеше с баща си и  аз си крадвах 2 часа за мен. Ходех на плаж или на по бира с другата майка. На второто море бяхме само ние, но пак беше супер. Нашата девойка на плажа се чувства супер. Единствено се сърди като си тръгваме от плаж.
Тази година ще ходим на бунгала в Гърция, 4 семейства. Само едното семейство е с бебе на 4 месеца, другите деца са от 3 до 7 години. Идеята на бунгалата е, да сме близо дни до други. Децата ще играят, има мегдан за това, а ние ще си пием бирата и те така. Ще докладвам като се върнем 

Зайче, аз отговарям на първата и последна фаза от графиката 

Преди да се роди детето определено ми трябваше почивка от почивката и то не заради неприятни емоции, а точно обратното. "Беснеенето" с шумни компании беше в пълна сила.

Тази година успях да си почина, за разлика от миналогодишната, която беше кошмарна. И ние бяхме в компанията на семейство с дете и беше чудничко. Абе порастват си децата, друго е 

Ники, приятно ви море, хубаво да си починете.

п.п. за догодина и ние сме се насочили към бунгала или да наемем кемпер и да пообиколим малко. Последното ме блазни много и досега не сме го правили.

Мец, аз съм от три дни "в почивка" - разбирай, че Дани го взеха мама и баба, че аз тука приятелки на гости и ала-бала - да мога да обърна внимание... Имам спешна нужда да си почина от тази почивка точно  То нали рядко ме огрява - та като "скъсах синджира" - по цели нощи лаф, барове, пиене, до разсъмване... не мога повече!!! Искам си детето, да ме лази и тормози, уиски да не виждам 5 дни поне...дъртизъм вече, к'во да праИш. 

Иначе преди детето - морски и други почивки, включваха и "разбиване" някоя вечер, ама не всяка - умерено така. През вечер-две, та успявах и да си почина и да си взема от "нощния живот" колкото ми е нужно. След детето обаче - много екстремистки ги правя тези неща, по обективни причини. Имам там 2-3 дни фри да кажем - и в тях опитвам всичко накуп да вместя. От козметичния салон, до обяд и вечеря с приятели + нощните излизания и то става такъв маратон, че после седмица реанимирам. Ама като знам, че скоро просто няма да ми се случи - как се ляга и спи спокойно, че предната вечер било тежко а?  Два хапа за глава, един за дископатията и излитам наново.

Сега переспективата да пекна и бурканизирам 20 кила чушки ми се вижда идеалната ваканция и релаксче вече. Преди три дни - не беше баш така. Носеха ми се токчета и рокли, ходеше ми се на бар почти истерично...е, походих си истерично баш    поне месец не ме търси за такива мероприятия. Но пък - беше си важно и баш навреме да я свърша и тази работа и сега ми е едно хармоничнооо. Дани ми е мил, та мил, та ми липсва.  Пърхам вече да ми го доставят в 19.30ч. и да го водя на парко-пицарията до нас и да му кудкудякам умилително. И после да си спим заедно, че три дни никой не ме е ритал и не ме боли кръста от огъване по спалнята, че да не му преча да се разстила - крайно време е да погъделичкам дископатийката. Иначе ще взема да свикна да не ме боли...

Сега переспективата да пекна и бурканизирам 20 кила чушки ми се вижда идеалната ваканция и релаксче вече.

Я земи релаксирай и за мен 20 кила тогава, пък като дойда да си ги взема ще ометем баровете 
  На почивките аз обичам да съм свободна, да правя квото си искам, ако ми се спи да спя, ако ми се обикаля да обикалям. От като имам дете се съобразявам предимно с неговите желания и на почивка, та не ми е релакс и там

Цитат на: Jbrul в Август 28, 2014, 15:54:31 pm

Сега переспективата да пекна и бурканизирам 20 кила чушки ми се вижда идеалната ваканция и релаксче вече.

Я земи релаксирай и за мен 20 кила тогава, пък като дойда да си ги взема ще ометем баровете 

За чушките - нямаш грижи, ама за барове не ме търси скоро  Аз на почивка - също обичам да правя каквото ми се прави, но имам късмет, че не съм от любителите на природата и разходките. Та циркулацията между плажа и заведенията ми е напълно достатъчна и баш в стандартите ми за релакс. Т.е. с дете - без дете - все едно и също ми се ще и правя когато съм на почивка. Както казах - разлика може да има относно излизанията нощем, ама и там не е дерт особен. И на почивка - винаги се наспивам добре и много бързо аз. Тук и до обяд мога да спя и все ми се спи. Пък там се самосъбуждам в 8-9, Дани винаги след мен става, следобед се просва да си спи на плажа (аз нямам навик да спя следобед) та изобщо "не ми прави разлика" дали съм с него, или не, в смисъл да се натоварвам, че съм с него. Е, постоянното и безцелно мамосване леко дразни, ама на фона на всичко останало - съвсем не толкова колкото тука му се впрягам. Понеже пък и той си е Ампир  - не съм принудена да кажем в 21-22ч. да ходя да го слагам да спи, както е при други семейства и деца с режим. Висим си по ресторанти минимум до 12ч. и си ходим когато на нас ни се доспи, не се съобразяваме с него, понеже няма такава нужда. Пък и както казах - като сме на почивка (все едно къде) - все има много други деца наооколо, та играе с тях и търчи нанякъде обикновено и освен да го държа под око - не ме ангажира пряко с нищо.