0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #40 -: Септември 03, 2014, 00:56:29 am »
Виж сега... не е льохманче дете (човек), което ще удари при "неизбежна самоотбрана" и "като няма накъде вече с други средства". Това е просто нормален, възпитан човек. Нормалният, възпитан, сигурен в себе си индивид - не приема физическата саморазправа с някого, като първа и единствено възможна опция, а като последна и вече напълно неизбежна. Аз поне - на това уча своето дете, доколкото ми е възможно за момента да му го обясня смилаемо, но явно не е да не може. Не е льохманче, смотльо и пр. Ако е до това да бие някого - ще набие половината си връстници на площадката от воле. Но не го прави, нито при конфликт - това му е първа мисъл. Нито пък, за да е така - аз съм седяла и благо съм казвала "ехххх ми период".
Моят син е по-голям вече, прави и разлики в ситуации, така че аз мога да си позволя и "другото обяснение", а именно - "Ако няма накъде наистина - удряй и ти, няма да те бият, но не това първо, а последно". С деца под 2 годинки...трудна раУта да ти кажа. Но, ако беше Дани от тези, дето за всичко налитат да бият и хапят наред - наред щях да търча и да го дърпам. Да - тегаво, трудно, неприятно за родителя, ама деца - всякакви има и такива има. Като е такова - иска повече намеса от страна на родителите, докато вземе "да му работи вторият етаж" - не стоене, помайване и чакане да му минело... :?

Пък за съветите на свекървата-педагожка....ами освен да се "заям" с "колежките" за пореден път на тема ДГ и "великите специалисти" масово работещи там, та и ползите за нашите деца от тяхната раУта с тях.  :lol: :lol: :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #41 -: Септември 03, 2014, 01:07:07 am »
Jbrul -че , съдейки от твоя горчив опит, ти казвам ,че нейното момченце относно заспиването и приспиването е 1/1 с твоя Дани още от сега, и почти съм убедена , че и тя ще хапне от твойта "вкусна"попара един ден (то тя вече я яде даже). И те като вас заспиват двамата задължително и без значение дали на обяд или вечер и тя е закована там до него на леглото, и мръдне ли дори до тоалетна само, на нейния датчиците се включват и се буди веднага. Даже и разказах за вашият проблем и и казах ,да взима мерки ,че на вас още не ви е минал периода , но тя каза ,че ако не спи до него той просто няма да спи, ще е кисел и крив и ще и е още по-зор от това да лежи при него докато негово Височество се наспи. Лошото е ,че по този начин не можете да си свършите нещо друго, дори да си изпиете 1 кафе рахат , да си прострете или каквото ще да е. Ето на мен напр. са ми най-отморяващите часове , тези в които Калоян спи на обяд и върша много неща в това време, в което вие стоите заковани за леглата и то вместо да си починете се изнервяте още повече, че  не можете да направите 1000 неща на спокойствие, които така или иначе вас чакат, ама това е за съседната тема.Мисълта ми беше ,че накрая сама ще разбере ,че някои периоди са доста безкрайни

Иначе тя постоянно е зад дупето му и варди другите деца от него, ама не винаги успява да реагира на време и то няма как, то за миг да го изпуснеш и хоп , но като стане това хоп няма забележка няма реакция. Точно за това и се чудя как е склонна да чака от само себе си това да спре, като така и е в пъти по-трудно , че постоянно трябва да е до него , все да се черви пред непознати майки на нахапани деца. Аз напр ,  се мъча много бързо да потуша лошите навици , или както ти казваш да ги парирам в зародиш, за да ми е и на мен по-леко занапред

« Последна редакция: Септември 03, 2014, 01:30:42 am от ivelinca »
*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #42 -: Септември 03, 2014, 02:04:19 am »
Ивелинка...., ако мога да ти кажа как за куп неща не вързах на "това си е период", ама баш за спането - вързах пък на!  :lol: Много пъти съм го казвала вече, по разни поводи, пак го казвам - за което се намесих, реагирах навреме, адекватно...не  беше "период да минава", ами не започна даже. Без да бия, викам ,тормозя. За ден-два беше парирано.

Със спането обаче - от самото начало у нас тръгна много халтаво. Новородено, със сериозен рефлукс - хем шубе да не повърне да се задави, а аз да съм заспала, хем аз изтощена физически гледам да спестя всяко ставане (баща му още в началото се ската). Проблемът със спането се разрази и разви у нас (според мен поне), защото баш на него  - беше ми непосилно - физически, психически, всякак - да реагирам неотстъпчиво, адекватно, системно, навреме... Аз издържам на много неща, ама безсънието ме е морило винаги, вкл. и сега. Та за да спи, насред всички проблеми, развод, местене, ремонти, наред с грижите за толкова малко дете...е, нямах сили явно и на този "фронт" да се боря до дупка и "си платих цената" от-до. За всичко друго проблемно при Дани - тогава намерих силица, оправих се, нямам проблем. Но това като естество на проблем ми беше непосилно за отстояване тогава поне. Сега - вече имам сериозен напредък смея да кажа, но и обстоятелствата са други и то мнооого други. А и вече е голямо дете - стават уговорки, кандърм чат-пат...по други механизми се въздейства. Не като при бебешорите все пак. Ама , ако не беше "семейната ни криза" - щях и това да си спестя си мисля...

Обяснявам го САМО като илюстрация, че нищо кофти не си минава само при децата, ей така. Със спането му - подобрения има, но те не са спонтанно възникнали. Системно, малко по малко драпам да ги има. Преди две години - щеше да е по-лесно и бързо, ама....животът понякога е си е*о м**а  :lol: Аз, (за разлика явно) от твоята приятелка - за много други неща все пак успях да се намеся и да 'въдворя ред". Допускам, че и Дани е "по-лесен" от нейното дете, всичко допускам...
Не допускам изобщо обаче, че кое да е дете оставено буквално на самотек - ще става читав човек. Все тая с какви благи и мУдерни обяснения се оправдава въпросният "самотек" - той си е това по същество. Практиката показва, че не става нищо добро по тази схема. Нищо!

Не само не е в интерес на детето й, а и в неин личен не е, да продължават така все. Ако е склонна да те слуша - говори й, дано поема. Много по-сериозни проблеми от "детската площадка" ще си има скоро, ако все така лежерно чака на "принцът да му минел периода". Акъл насила не се дава, знам. Ама аз трудно се отказвам от приятелите си, дори и най-лудите от тях  :lol:
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #43 -: Септември 05, 2014, 19:08:51 pm »
Ми ок, имам друго предложение. Като посегне да хапе хвани го ти и му се скарай, бъди лоша, на висок тон обясни,  че Забраняваш да хапе детето ти. Понякога чуждите хора са по-страшни :)
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #44 -: Септември 10, 2014, 17:36:59 pm »
м-и, пробвахме твоето предложение, из онзи ден , пак ни бяха на гости и пак моя беше ухапан, даже другата майка ме накара аз да се скарам ... е , направих го и познайте какво последва.... моят Калоян се изкефи ,че се карам на другото дете и го гледам как усул-усул си подава и другата ръка към устата му, да го ухапе пак и аз пак да му се карам. Направо ще ме уморят тези деца.... иначе кумичката ми драстично е обърнала подхода, започнала е да се кара , но не помага нищо, даже ,когато я ухапе го хапе и тя.... заболява го ,даже примрънква ,ама отива при нея и то си подава ръката и вика "ПАК".Направо от период това нещо се превърна в проблем.... не и е леко изобщо и на нея, чак я съжалих. Посъветвах я да бъде строга, ама наистина строга- той като захапе някой -тя да викне рязко Не, пляс през дупе или ръчичка и наказан в кошарата за 5 мин (не знам , аз така бих постъпила), но тя жестоко се съмнява ,че това би дало резултат(все пак най-добре си познава детето). Луда работа... лошото е, че вместо да отминава , то като че ли се изостря... ето  в началото само хапеше , вече в арсенала влизат скубане , бутане , ритане, шамари.... а расте в спокойна среда и двамата му родители са много по-уравновесени от нас с мъжа ми например.... не мога да си обясня от къде такава агресия у това човече
*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #45 -: Септември 10, 2014, 17:46:26 pm »
Ако майката е последователна, мисля, че нещата ще се променят, но си има нужда от време.

*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #46 -: Септември 10, 2014, 18:12:36 pm »
Аз бих хванала ръката на чуждото дете и много строго и категорично бих му казала "Не може да хапеш и удряш, няма да ти позволя!". Бих препоръчала това и на майката.

Удряне и хапане на детето от страна на възрастните само му показват, че който е по-силен, хапе и удря последен, нищо повече.
*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #47 -: Септември 10, 2014, 23:14:45 pm »
Ивелинка в случая е трябвало и на твоето да направиш забележка  :)
Съгласна с Цигу. Също днес четох статия ако детето започне да удря как да се справяме, но мисля, че е важно всички в къщи да реагират така. Там пише, че като извикаш рязко или отвърнеш то си мисли, че е игра до някъде, от друга страна се забавлява. Пише, че строго трябва да кажеш "не", ако повтори да хванеш за ръката и да обясниш, че боли, ако посегне отново да го вземеш и да кажеш и ако те удари пак да го оставиш долу, като ревне да го вземеш пак и ако отново удари да е за по-дълго оставено детето, преди отново да се гушне.
Звучат много логично и последователно съветите, вече дали действат и как се справяме с изпълнението е отделен въпрос.
 Примерно моят син се катери и скача по баща си той се опитва да го убеди, че го боли като вика силно, потрива мястото и обяснява, че това боли. Отговора е смях и бързо последващо покатерване. Ако прави нещо друго примерно да го удря и баща му отвърне(удря го леко), той също удря и се хилоти, т.е. вече е игра това  :)
Много сложно така на едро и отстрани да се дават съвети. При моето дете повечето не действат или не винаги, но търся подходящо решение на ситуацията. "Разиграваме" вариант, в който другото дете си тръгва ако не играят заедно без да има рев и скандали, като другата майка взема участие.
*
Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #48 -: Септември 10, 2014, 23:40:13 pm »
Варианта с "тръгваме си, ако...", или пък  "другото дете си тръгва ако..." - бачка и при нас и то добре. Но все пак нашите деца повече отиват към 4-годишни ;)
Ивелинка, "у това човече" вероятно има просто повечко неканализирана енергия, не е агресия. И понеже родителите са споко и търпеливи като цяло - явно и търпилото им за такива дивотии е повече и "не слагат нещата на място със замах", дори заради собствения си комфорт не се решават да го направят.
Аз (аналогично на споделената ситуация с тези ти приятели) - отчитам като свой недостатък огромното си търпение и адаптивност. За мой късмет - те не избиха при Дани в терор към околните, но в психо-терор спрямо мен.... и още как.  :lol: Ако просто бях "по-нетърпелива" по природа - щях да му "резна крилцата" за разни неща ооооще в началото. Ама не от мисъл колко е полезно за него така баш, ами от мисъл, че няма аз да полудявам и да ставам на маймуна и, че така не може... Сега, това го знам вече от опит, но факт - като инстинкт не ми сработи спрямо Дани в доста ситуации, които са "на ръба" като решение какви мерки да предприемаш. Да чакаш, да обясняваш, или да се озъбиш и да приключи с "храс-прас" за три дни. Сега мога да кажа, че има неща, за които непременно трябва и да се прави второто, има и такива в които не трябва и се държи на "вариант1" с цената на всичко. Но сега просто мога да различавам едните от другите  :lol: Преди Дани - не можех, не и добре.

Аз бих хванала ръката на чуждото дете и много строго и категорично бих му казала "Не може да хапеш и удряш, няма да ти позволя!". Бих препоръчала това и на майката.

Удряне и хапане на детето от страна на възрастните само му показват, че който е по-силен, хапе и удря последен, нищо повече.
Цигу, Дани просто не тръгна да хапе като начин на себеизразяване, но помня преди месеци как ухапа баща си така, че му продупчи блузата.  :lol: Търкалят се по дивана и баща му уж ще го яде и "ам-ам" и ръмжи съответно. ОК, ама той му вдига блузата, обгръща с устни дадена зона и издиша топъл въздух там - просто приятно усещане. Дани решава обаче, че такова е усещането, ако ухапеш някого наистина. И като полази баща си да го "амка" на свой ред, че като го загриза.....то не е за смях хич. Как не му откъсна мръвчица се чудя. Тотално бях забранила тази игра за известно време, ама тогава се уплаши, понеже баща му имитира мощен рев  :lol: (с приритване) и всякакво хапане, било и на шега - излезе от арсенала му. Та да му "изкараш акъла" веднъж за нещо такова - също е ефективно. При някои де. ;)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

Re: Конфликтни ситуации между децата - намесвате ли се?
« Отговор #49 -: Септември 13, 2014, 01:09:24 am »
Ивелинка в случая е трябвало и на твоето да направиш забележка  :)

e , как , разбира се , че се скарах на моя калпазанин, ама аз се карам наистина злобно.... при мен за такива неща компромис няма  и честно да ви кажа и това го отчитам като своя грешка ... сякаш на фона на останалите търпеливи и компромисни , невикащи и всеотдайни майки аз изглеждам като цербер.... на много моменти се питам не съм ли прекалено лоша с детето си , не изисквам ли твърде много от него... убедена съм ,дори , че много майки смятат, че не обичам достатъчно детето си или поне не толкова , колкото те обичат своите.... и се старая да се владея, но прави ли ми сцени ,панаири и ревове  (щото не давам камъните да се лапат), сякаш излизам от кожата си и неусетно без да се замислям вече съм креснала НЕЕЕЕ. Даже мъжа ми понякога ми се чуди как не ми е жал така му се зъбя, да му съскам и т.н ... Жал ми е ...много даже .... и  неведнъж съм ревала и съм се чувствала виновна ..... но в крайна сметка съм убедена ,че трябва да бъда първо родител, а после приятел... моята задача е да възпитам свестен човек , а не леке. От няколко дена насам и Калоян започна да хапе (за сега само мен и баща си, на други не посяга)... ами честно ви казвам ,вчера така ме захапа ,че рана ми направи и дори не знам  как стана,но сякаш за миг погребах майчинските си инстинкти плеснах го през устата и му викнах. Той се стаписа.... гледаше ме така жално , а аз не помръднах и не продумах... очакваше съжаление , извинение, успокоение, каквито получава , когато неволно се удари.... но не ги получи , стоях пред него като замразена.... и той заплака... не рев да се дере ....заплака така ,че ми се скъса сърцето...една буца ми се качи в гърлото , и когато ми се присламчи да ме гушне с едно мило МААммма ми текнаха сълзите. Познайте дали не се смятам сама за ужасна
Цигу , категорично и това ще се изпробва.... и друг път съм казвала , аз не мога да чакам , а действам , ако е нужно и 100 метода ще пробвам (освен онзи с безкрайното чакане), но ще си постигна целта.... макар ,че той знае ,че не му е позволено да хапе , за това дебне момент, в който да не го видим.... направо не знам ...сега повече се притеснявам моя да не хване тази "болест" , че както ще почваме ясла ..само това ми липсва ....разярени майки на ухапани деца