Играчките, пързалките, люлките, приятелите и т.н. - все причини за пораждане на конфликт между децата. Намесвате ли се в конфликтните ситуации или оставяте децата да се оправят сами? Ако се намесвате - при какви ситуации и как успявате да успокоите детските страсти?

Зависи от ситуацията. Ако видя, че не могат да се справят сами и нещата ескалират в по-грозни ситуации.

Аз засега се намесвам почти постоянно, защото между 3-годишните ситуацията моментално става истерична. Но ми прави впечатление, че доста от родителите на се намесват ( поне тези, с които се засичаме). Получава се една ситуация, в която предимно аз обяснявам/ правя забележка/отдръпвам  на моето дете, за да спре конфликта, а не е редно.
Пуснах темата, защото смятам, че ще от полза за всички - с примери и съвети.

Веднага давам пример:
На катерушката виси едно въже, което децата обичат да го дърпат и размахват. Със съседката и нейното момченце сме. Децата си ги гледаме от малки и много се обичат. Затичват се децата към въжето и който първи го стигне, той играе първи. Да ама не.

Жорко стига първи,  следователно другото дете започва да пищи, ама пищи ви казвам... Веднага започвам да обяснявам, че след като Жорко се завърти един път - е той наред. Завъртя се Жорко и дадох въжето на другото дете. И с това се приключи. Детето по никакъв начин не даде повече въжето, пищеше и ревеше щом Жорко се приближеше. До тук ОК, но мен ме изненада и подразни реакцията на майката - тя беше пас. Не се постара да обясни на детето, че така не се прави и че играчките са на всички и че редът и условията, които сме поставили в началото на играта трябва да се спазват. Просто си гледаше спокойно. Накрая и моето дете се разрева заради въжето и трябваше да се оттеглим.

И тук започвам да се чудя - допуснах ли грешка или не, че се оттеглихме? Дали не му дадох лош пример, а именно да не отстоява правото си в случая и позицията за в бъдеще?

п.п. разбира се примерът, който съм посочила не е някаква драма, но е най-пресен.

при малките е просто задължително да се намесиш. не възприемам концепцията "да се оправят сами". ние, големите, трябва да ги научим на правила за поведение в обществото, не може да очакваш от неопитни малки деца да се ориентират инстинктнивно и да се справят с конфликти. най-много да го направят по животинския способ, а нали уж това човечеството се опитва да не допуска...

в конкретния случай, Меци, не виждам какво бихте отстоявали повече при детето. но аз бих обърнала внимание на майката (но все пак, това е и до темперамент, знаете, че устата ми е голяма).

Намесвам се, когато е необходимо според мен.
Не във всяка ситуация, защото в по-леките случаи, сам се оправя, дори да е с цената на пищене, сърдене или някакво друго недоволство от негова страна.
Намесвам се, ако някое от децата стане агресивно и друг никой не прави забележка. Опитвам се да съм еднакво справедлива, както с моето, така и с останалите деца. Но не съм съгласна, че ако родител на другото дете не се намеси, аз също ще си мълча само защото не е мое детето. Правя забележки и на други деца, но пак уточнявам, че са справедливи и еднакви и за моето, и тогава родителите не се сърдят, а са доволни, че съм решила проблема.
Имало е моменти, в които и аз съм дърпала моето дете, заради друго, но това е било в случаи, когато е видно, че родителите са меко казано неадекватни. С такива просто предпочитам да не комуникирам и се отдръпвам.

Джам, имала съм разговор с майката и то неведнъж (знаеш и мойта уста не стои затворена  ). И нейният отговор беше - ама те са деца.... Това като ми кажат, меко казано откачам.

mgstra, действам като теб и се опитвам да съм еднакво справедлива.

На децата не се дразня, дразня се на родителското бездействие и безразличие.

п.п. на забележката ми към едно дете да не хвърля камъни срещу децата, ми бе заявено, че съм нямала право да правя такава забележка на чуждо дете!

кажи й - точно така, те са деца, но ти не си дете! твоя работа е да научиш детето си как да се държи сред хора в общество.

Точно така ...
Това, че възрастните не се намесват по незнайни причини, когато е необходимо, не означава, че на децата им е позволено всичко. Правя им забележка, ако се наложи и с родителите разговарям.
Нооо, много е по-трудно с родителите да се оправям, отколкото с децата.
За мен няма лоши деца, а подхода към тях е лош. Имах щастието да работя 15 г. като треньорка и през главата ми минаха много и различни деца - и възпитани и невъзпитани, и кротки и буйни. За мен всички бяха еднакви и ми доставяше удоволствие да работя с тях, но не и да контактувам с някои от родителите им, обаче беше неизбежно.
Затова и сега на площадките предпочитам първо с децата да се справя, но ако се намеси и друг родител, няма как и с него да не ми се наложи да комуникирам.
А какво значи да нямам право да правя забележка на друго дете? - като няма кой да му я направи, да го оставя да побърка половината деца на площадката ли или дори по-лошия вариант, да ги нарани и тогава някой, който има право да му прави забележка, евентуално да благоволи да се намеси. Не, благодаря. Не мога да съм чак толко търпелива 

Логично е забележките да се отправят към родителите или към който придружава децата. Естествено, че няма как да оставим едно дете да хвъля камъни по другите и да си мълчим. Все пак затова сме възрастни, да оценяваме ситуацията, преди да излезе извън контрол, а не да реагираме едва когато някое дете пострада.

Намесвам се, ама е наистина рядко и когато има риск моето, или друго дете да пострада физически. Нямам предвид само децата да се сдърпат нещо, а и ако видя, че играта им (някъде, с нещо) става опасна - отивам и казвам на моето си еди какво си да спре, че и на околните деца и обяснявам защо. Обичайно след мен идва още някоя майка, която казва същото на своето и другите деца - не ми се е случвало, да ми се прави забележка от сорта на "ти на моето нямаш право". Напротив, обратният тип реакция е обикновено.

Ако извеждам детето на обществена площадка (което също е изключение при нас),а и на детски кът - не допускам да носи със себе си някакви "по-така" играчки, които да привличат интереса на други деца и да стават повод за дърпане и конфликти. Дразня се от родители, които помъкват цяла торба скъпи и привличащи внимание джаджи на своето отроче, то започва да ги разнася сред другите деца, те искат да играят с тях, то не дава, започват дърпане и писъци...класика. И ща не ща - трябва да се намесвам тогава, да обяснявам на Дани, че не може да види и пипне дори чуждата играчка след като детето не я дава, докато майката на същото пръхти раздразнено, че околните хлапета - пипали играчките на нейното и то пищяло.  Ами налЕ госпожо, като искаш детето ти да си играе само с партакешите за 300 кинта дето си ги повлякла - ми стойте си у вас, да си играе там необезпокоявано и толкова. Що чиниш на площадката тогава - не ми е ясно на мен. Не знам за София, ама в Стара Загора са много ей такива родителки и обичайно (не само с Дани), заради техните изпълнения ставам свидетел на писъци и ревове. Когато извеждам Дани на площадката до нас - нося в една торба топка и с нея той и други деца играят футбол. Нося и няколко комплекта кофички, лопатки и формички за игра в пясък. Няколко, понеже често като се забие той в пясъчника и дойде друго дете, което да му дърпа лопатката и да пищят и двамата - просто стоварвам още кофички и лопатки и настъпва мир. 

Така процедирам, понеже като кажа на моето дете да даде замалко на другото своите неща - Дани ги дава, ама после пък другото не му ги връща обичайно и ей ти нов повод за пищене и тръшкане. И аз пък не намирам за адекватно, да обяснявам на своето дете, че следва постоянно и за всичко да отстъпва и да си предоставя вещите на някой друг, понеже нали...така е възпитано. Може да е много възпитано, но всъщност не е никак редно и аз не намирам за смислено да го приучавам как всеки отвсякъде - може и трябва гащите от задника му да смъкне едва ли не, щото бил искал, пък моя да се съгласява сакън да не е грубо, да не изглежда скръндза и пр. Всичко с мярка - ОК, вкл. по тези въпроси.

Не се намесвам изобщо по "редът за ползване на обществени съоръжения" - там го оставям да се оправя сам и се оправя чудесно. Ама искал сега той да се люлее, ама люлките били заети...казвам, че люлките са за всички и ще чака и точка. Научи се да чака - и ред за люлката и за пързалката и за катерушката. Няма писък, драма, бутане на друго дете и пр. И както той чака - така го чакат и него (като е заел люлката най-после), ами не, няма да ида да сваля моето си дете, че някое друго се тръшкало и искало и то, баш сега и следва Дани да му освободи люлката. Не следва. Както той е чакал, ще чака и другото. Изключения правя по тези въпроси за майки с много мънички деца (бебешори още), на които не можеш да им обясниш гореспоменатото. Тогава отивам, моля Дани да слезе от люлката и "да отстъпи на бебето", което винаги прави, без хър-мър и даже с удоволствие и коментар: "Аз понеже съм батко, нали мамо?" 

Честно казано Меци, по случая с това въже конкретно - за мен не следва да се намесваш нито ти, нито другата майка, освен при риск някое от децата ви да пострада физически. От моя си опит поне съм забелязала, че много по-лесно и бързо хлапетиите се споразумяват в такива случаи, ако няма "рефер", отколкото в обратния случай. Твоята намеса, само придава особена важност и значимост на пустото въже в очите и на двете деца и оттам следва още по-яко запъване и от двете, че "аз, аз, аз, баш сега и само аз". Като не ги отрази никой - ще намерят чалъм да играят и двамата с него, или по-вероятното - бързо ще им омръзне и ще се насочат към друг вид игра. Пак казвам - споделям какъв е моят опит и наблюдения по тези въпроси и кое е по-разумно и върши работа. И не се намесвам в такива ситуации, не защото съм незаинтересован родител, а защото наистина считам, че това е по-адекватното поведение в такива случаи точно. Ако все пак Дани - вземе, че се затръшка в такава ситуация - заплашвам с прибиране, "щом не можеш да си играеш нормално - няма да стоим тук, не съм те извела, за да пищиш и да се дърпаш с другите". Това са ми буквалните реплики и като ги чуе - ясно му е, че бива да спре панаирЯ, понеже аз пък не гърмя халосни със заплахите никога. Щом казвам - значи, ще го изпълня, все тая каква е ситуацията.

И не е моя работа да ти кажа, да обяснявам на чуждото дете, което е окупирало дадена играчка на площадката, как така не бива, че тя е обща и пр. Първо - така моето се научава супер погрешно, че ще му ходя по дупето и АЗ ще му решавам всеки възникнал проблем, или затруднение. Второ - това дете другото - няма да се впечатли и промени заради моите обяснения баш, понеже тя "раУтата там изтървана" у дома т.е. само хабя време и усилия да му се обяснявам. Мерси, имам на кого да се обяснявам денонощно и го правя, та да хукна и хорските деца по парковете да очовечвам. Нека и Дани да свиква, че цял живот - ще се сблъсква И с такива хора и ситуации, неизбежно е. Днес на площадката, утре в училище, вдругиден в офиса...И предпочитам отсега да си изгражда адекватен механизъм за реакция в тези случаи. Мен все пак - след "етапът с площадката" - няма да ме има кукната до него, че да се намесвам, когато някой се отнася с него нередно и несправедливо. Бива да умее сам да се справя с тези неща.

Рязко спрях да го извеждам в компанията на майки-квачки, които буквално ползват всички съоръжения на площадката наравно с децата си.  И такива женици има, не знам тъжно ли е смешно ли е, ама не ги дишам. И всъщност тези майки - постоянно се карат с другите деца на площадката, а не да кажеш собствените им деца да правят конфликт. Те до една са убедени, че само техните хлапета са възпитани и пр., всички други са гаменчета, а ей такива като мен, които не са сянка на детето си, докато то си играе - са калпави и незаинтересовани майки. Гледаха ме накриво, именно защото - не скачам за всичко да се намесвам, да дърпам Дани и не приемат, че има редица ситуации, в които ако не се месим - децата ни ще се разберат бързо и лесно самички. Тцъ. И бях принудена излизайки с такива майки - да скачам и да се меся в 90% напълно ненуждаещи се от намеса ситуации, че иначе пък - сумтят и ме гледат възмутено. Та сега си извеждам детето в компанията на други "незаинтересовани майки" и о чудо  - децата си играят чудесно, ако се сдърпат за нещо - бързо му намират решението и самички,  няма ревове, писъци, камо ли да се сбият. Пък с много месещите се майки - баш обратното беше, на всеки 2 мин. ситуацията опираше до истерични писъци и посягане да се удрят дори. Имам същите наблюдения и когато играе със случайни деца на площадката. Всичко си върви ОК, една тумба 6-7 хлапета си тичат, пързалят се, люлеят се - всичко е мирно и тихо. Цъфне ли дете, чиято майка, през няколко минути скача да се прави на рефер - започват и писъците и драмите и забележките от нейна страна към моето и другите деца и все някой на нейното й е крив за нещо. Ми ОК, ама те са същите деца, дето преди появата на нея и детето й са си играли час-два без никакви конфликти и проблеми. Следователно - повредата ще да е в нейния телевизор. 


П.П. Разбира се, при появата на агресивно дете (има и такива) - намесвам се рязко и категорично, питам го с кого е, къде е възрастният който го придружава, отивам при него и учтиво но категорично настоявам да вземе мерки. Това в ситуации, в което такова дете блъска и удря другите, хвърля по тях камъни, плюе ги, или плюе по съоръженията където играят, или друго от вида. Сравнително рядко чак такива деца съм срещала, но попадали са ми де...

Логично е, Мели да, но когато родителите са наблизо.
В много от случаите, когато на площадката е имало проблем с някое дете, на което никой не прави забележка, се оказва че родителя е или в близкото кафе или си пие биричка на пейката и не се занимава с детето - то е достатъчно голямо (примерно имах такъв случай с дете на 1.5 г.), за да се оправя само 

 mgstra, за три години и половина - няма случай да съм извела Дани да играе на площадка, която е само площадка. Или е платен детски кът към заведение, или е обществена площадка, на която има и заведение (повечето имат, поне при нас). Т.е. аз ходя на заведение винаги, а той си играе с другите деца и съответните съоръжения. Уверявам те, че моето пиене на бира междувременно, пушене на цигари и хранене най-често - по никакъв начин не ми пречат постоянно да го следя къде е, какво прави, другите деца какво правят и пр.
На всичките си приятели съм обяснила отдавна, че докато седим на маса на такива места - това, че не гледам към тях - не означава, че не ги слушам и съм неучтива нещо. Просто на мен очите ми са в Дани и толкова. Те го разбират идеално, хем ни върви лафа и пиенето на бира, хем детето ми си играе без да го изпускам от контрол и те така.

Не се стърпях да го уточня, защото неведнъж съм чела и чувала, как родителят пиещ биричка, кафе, или друго - непременно е някой дебил, дето не го е еня за хлапето му, къде е и какво прави същото. Тези дето не ги е еня - не ги е еня наистина, ако ще да седят прави и с празни ръце на метър от мястото, където отрочето им хвърля камъни по другите деца. Консумацията на храни и напитки - не е причината някои родители Уеееко да забравят, че са извели децата си, сред други хора.

Ще споделя и моят опит с една майка, която за разлика от другите е постоянно след детето си, но държи когато то пожелае нечия играчка, да му бъде дадена, защото следва тръшкане на земята и от там истерично викане от нейна страна придружено с жесток бой, от което моето дете се стряска и започва да плаче. След многократната ми молби към нея , че трябва да започне да обяснява на детето си че не може така ( макар, че според мен е малко закъсняла ) и да престане да му крещи истерично, защото плаши другите деца  и  след поредната такава случка и нейното обяснение цитирам: " Ние няма да си даваме повече нашите играчки на другите деца" , което за мен не беше добро обяснение  и заявих, че или ще си гледа детето в къщи или ще се обадя на социалните. Вече четвърти ден не му е крещяла и не го е била , когато са на вън.

P.S. Само да отбележа, че когато детето е с баба си не се разбира, че е на площадката, толкова е тих, спокоен и си играе много добре с другите деца.

Мели, има ситуации, в които няма време да отидеш и да говориш с родителя на пейката, да го помолиш да стане и да направи забележка на детето си (пример - бой с пръчки, хвърляне на камъни...). Една уместно направена забележка не би навредила на никого, дори напротив.

Сис, в случая с въжето имаше възможност да се наранят ( освен, че пищеше, другото дете и посягаше, за да отбранява трофея си), затова се намесих и се възмутих на ненамесата на другата майка.
На нашата площадка често се налага да се въдворява ред при ползване на обществените съоръжения, защото се стига до агресия с някои деца. И забелязвам следното - децата, чиито майки обясняват ( като нас) приемат спокойно определения ред и проблемът със съоръжението или играта изчезва.

Момичета, хубаво е да се направи и едно уточнение, все пак става дума за деца на различна възраст. Да, когато две деца на по 2 г. се разпищят е нормално да се намесиш, но примерно, когато има словесни атаки между две 7 г. деца аз лично не мисля, че трябва да се намесвам. НО, факт, има много майки орлици, които веднага отиват и уж со кротце со благо започват да обясняват как трябва да си говорят, ама какво да правят и как не е хубаво да се карат. Да, не е хубаво, но това са деца, карат се, след 5 мин. се сдобряват и така на ден по 15 пъти
Ето пресен пример, снощи в парка, моите двете в група от 5-6 момиченца общо, играят на една площадка и чакат за една люлка тип гнездо на която се люлеят 2-3 по-големи какички, може би 10-12 г. Децата си стоят и чакат и само кротичко са попитали дали скоро ще слязат, е познайте отговора какъв е бил - не е ваша работа пикли. Е какво според вас трябваше да направим аз и другата майка, да отида да чета морал на тия деца, а не, мерси съм, както казва Сиса, не е моя работа да възпитавам чуждите деца. Това все пак ни е разказано от децата, ние бяхме извън площадката. Просто обясних на нашите, че няма нужда да чакат до люлката, а да играят на другите съоръжение и като се освободи ще се качат. Нямаше драма никаква.
Друго което мен също леко ме дразни когато някой възрастен се опитва да дава наклон на група дечица на какво и как да играят, пак говоря за по-големи деца, които спокойно могат да си измислят игра.

На колко години е въпросното дете, Деси? Тръшкането за играчки не ми се вижда странно за малко дете, което не разбира защо то не може да играе сега точно с тази играчка. Което не значи, че не трябва да се обяснява (поне според мен).

Стеф, при тези нещата са изтървани вече.

Меци, аз и горе уточних изрично - намесвам се от воле при риск Дани, или друго дете да пострада физически. Това е нормално за мен. И да, при пряка заплаха за здравето на някое дете, пък било и чуждо - скачам и се намесвам, за да предотвратя сакатлъка вкл. чуждо дете съм сваляла от катерушката миг преди да падне и да си разцепи главата, защото аз съм там все пак - то остава и да го гледам безучастно как се пребива, или баш тогава да търся майка му.  Свалих го, та тогава я потърсих тази майка, жената ми благодари за намесата, не ми се е озъбила я. Често се засичаме с тази майка на площадката до нас, в никакъв случай жената не е неебателна към детето си, тогава с катерушката - някакъв сериозен проблем у дома й е възникнал, внезапно обаждане по телефона, разконцентрирала се е за миг и не го е видяла разбойника как набързо се почекна на катерушката. Всички сме хора все пак и на мен може да се случи това. Т.е. аз в такава и подобна ситуации - нямам грам колебания как е редно да постъпя, но и не ми е първата мисъл как това дете има баси незаинтересованият придружител де. Но да тръгна буквално да възпитавам аз чуждите деца - не ме търси. 

По случая с въжето - след като обясненията не са довели до споделяне на играчката - адекватната намеса и на двете ви следва да е - забрана на достъпа до същото. Щом така ще правят - никой няма да играе с това въже и точка. Да видиш коооолко бързо като направиш така - вземат та се разберат хлапетиите И ТОВА е обясняване все пак, че ако действията са еди какви си - последствията от тях са кофти. Разбира се - следва да се разбереш с другата майка да постъпи като теб. Тогава е най-ефективно. Ако тя се прави на чук - ти на Жорко обясни, че просто има и други играчки и като тази не е свободна - бива да се насочи към тях. Не го репресираш така, не го правиш смотльо някой - просто го научаваш в движение как стоят нещата в живота реално. (както Стефи хубав нагледен пример ти даде за люлката и "пиклите") Ми да, не може човек винаги и на секундата да има точно каквото иска, да има вариант да си го получи все пак, ако е груб, зъл, невъзпитан, сбие се за нещото дори и пр., но това не са качества и маниери за гордост все пак и затова - търси се компромисно решение. Казваш, показваш, обясняваш, ако се налага - принуждаваш някак да те послуша. С времето - той самият установява, че ти си права и всъщност твоята оферта е в негова полза. Дето ще пищи и реве за едно въже половин час, много по-гот ще си изкара този половин час играейки на другите съоръжения. Не са такива будали чак, каквито си мислиш, бързо сгряват кое им е по-приятно на тях самите. Понякога се налага да им го покажеш с лек натиск, че иначе не те слушат дори, но става като метод. Аз така правя - нямам проблем по темата.

Иначе, все тая от обстановката - две да са само хлапетата - ВИНАГИ намират повод да писнат и да се сдърпат. Ей на село като сме - буквален пример давам. Два двора, големи, разкошни, врата между тях - Дани и съседското момиченце (Деси, която е на 5) - разполагат с целия този плац (близо 2 декара) за игри, каквито желаят. Люлки - 4 вида, къщичка, колела, тротинетки, гумени играчки за подскачане, ел. коли и двамата имат. купища други играчки от всякакъв вид....абе няма нещо дето да го няма. Плюс цялата тази обезопасена и заградена отвсякъде площ - да играеш и да си свиркаш. Нямааааа. През 3 мин. е вой, писъ, скандал...заради да кажем някоя тъпа пластмасова джаджа от яйце Киндер, или топка пластелин, или нещо ей такова безумно. Майката на Деси обаче е типичната квачка. Супер готина жена за всичко, ей като опре до Деси - скачане и месене за каквото там ти щукне. Малката е наясно и като иска за нещо да надделее - просто писва, за да дойде майка й, да й реши проблема. Не прави и бегъл опит да се разбере с Дани, който апропо е и сговорчив и лесен за тия неща. Майката след всичките ни разговори - не пожела да промени този си маниер. От което на мен денонощно главата ми гръмва от писъци и куп ненужни простотии. Това лято вече - чудно я "излекувах" Деси от тия привички. Стане търкала - тряс междинната врата и всеки да си стои у тях си. Няма уговорки, обяснения и пр. , до гуша са ми дошли и не поема и не поема. Майка й и тя така. А ся да видиш как Деси много по-рядко смее да писне за някоя глупост изобщо, а като писне - майката я виждам как трепери чак от мерак да скочи, ама си натиска парцалките. Щото й стана ясно, че Сиса хич няма да се ослушва, ами ще хлопне вратата и нейната принцеса ще си стои самичка у тях да й пили нервите. Та кога не става со кротце Мецо, моЕ и с малко кютек, важното е да стане добре накрая.  РЕзко почнаха Деси и Дани да се разбират и да мелят брашънце и да няма истерии и ревове, като им демонстрирах какво ги чака, ако правят така. Хитри са много те, знаят си интереса. Пак се карат сега, ама никой като не им се меси - 2 мин. и пак са първи дружки.

blue_sky, детето е на 2,5 г. , но проблема е в това, че още от малко е научено така (при това и с помощта на другите майки) и според мен е редно да му бъде обяснено, че не може да получава всичко , което поиска на секундата, а в същото време да не дава нищо на другите деца и не говоря само за неговите си играчки, то иска всичко от всеки и на всяка цена. Не съм единствената възмутена майка, има много , които като се почне тази истерия и си отиват , а и живеем в малък град и детските площадки са две. Тя също разбира, че е направила грешка , че не е започнала да обяснява по-рано , но явно  и не знае как точно да се справи. Проблема е в нея, защото както писах,  когато детето излиза с баба си е съвсем различно, но бабата обяснява тихо и спокойно, защо сега не може да иде там или защо трябва да върне тази играчка сега и т.н.

В последно време ми прави впечатление, че все по-малко се налага да се намесвам. София добре знае, че навън има ред на ползване на всичко.
Бяхме в болница няколко дни и за уплътняване на времето, докато тече система пусках филмчета на таблета. Детето на съседното легло нямаше таблет, нямаше и телевизор в стаята. Когато детето искаше да гледа, моята отговаряше - едно за теб, едно за мен. И наистина даваше на детето да гледа, та не настъпи драма.
В момента по стечение на обстоятелствата живея в млък град. Спокойни деца и родители, няма драми по площадките. Всички деца знаят, че след като са изнесли играчки навън, те са за всички 
В София също не съм попадала на драми, та не мога да споделя как да се справим в конфликтна ситуация.
Порасна ми детето и спокойно си играе само на площадките. В парка, тук в Банско направиха страхотно кафене с много хубава площадка. Аз си пия кафето или бирата, детето играе, но очите ми винаги я следят. Та това, че не съм с нея на люлката, не означава, че е оставена безпризорна 

Ники, то и нашето като вашето явно.  За София специално...ами все пак много народ, много деца на площадката, деца - всякакви и майки-кукумицини - тоже. Та вероятно и конфликтните ситуации са повечко и по-чести по принцип.

То и при нас има 2-3 места където е баси струпването на родители с деца. Две от местата са с чисто нови, наистина космически площадки и съоръжения и затова всички ги влече натам. Нека съм лоша майка, ама и срещу солидно заплащане - на тия двете площадки не можеш ме накара да заведа Дани. То каква игра, какви 5 лв., като съоръженията могат да поемат за нормална игра не повече от 50 деца едновременно, ама децата са 150 в даден момент. Ми то постоянно са писъци и драми, как да е иначе? Да оставим настрана, че аз не съм детишар и като цяло децата ме дразнят, особено ако са множко, пък да седя на пейка и да го чакам да си играе - изобщо "не ми е в системата", но и да се прежаля - не му правя услуга да го заведа на тия места баш, където реално да е в ситуация да се бори и да чака на опашка, че да ползвал нещо си. По-добре изкъртената площадка до нас, 10-ина деца, хубава игра вместо тия новите лукс площадки.

Другото ми "любимо" място е една огромна, изпипана градинка, с едни широки алеи и пр. - супер за каране на...каквото се сетиш. Да, ама - от майки с колички до тийнове с ролери и колела - всичко живо е там. Калабалъкът е неописуем просто. При по-малките деца (като нашите и леко надолу) - писъкът е хроничен. Защото баш там биват изкарвани всички колички - ел., с педали, за бутане, всичко което можеш и не можеш да си представиш, че се продава...и кое бебе има, кое си няма своя такава, та постоянно е едно лазене по чуждите вещи, пък цупене на майката на полазеното дете, та скандали и кокошкарник жесток. Аз за такива неща нямам ни нерви, ни желание и не стъпвам на подобни места.

В същото време - в нашия град има десетки други, прекрасни места за игра на децата, без да е такова стълпотворение и там децата си играят много по-готино и спокойно и без разни космически съоръжения да има монтирани. Намирам ги и за по-полезни за самото ми дете тези места - защото като няма куп лъскави играчки и всичко наготово - вземат та си размърдат мозъците как да се забавляват с една топка само. И се забавляват чудесно. С часове и без скандали кой ще ползва пръв новата яка катерушка, поради липса на такава.

Та бих посъветвала майките обитаващи големи градове - просто да потърсят не толкова посещаеми и супер модерни площадки, когато ще си извеждат децата и ще се убедят как честотата на разните бебешки конфликти - спада драстично. И разходката е наистина кеф и за тях и за децата, не сървайвър за нерви през повечето време. То и за самото дете - баси и играта и ползата от това извеждане, ако от три часа навън - поне 2 ще реве за нещо, че мама ще го дърпа, ще обяснява какво ли не... Част от тези несгоди се решават чисто логистично искам да ви кажа.

Когато беше по-малък дори съм сядала при тях за да не се карат и да няма рев, те като ме видят и започнат да се редуват да ми обясняват нещо или да се надпреварват кой да играе с мен и лекичко ги оставях.
Сега като излизаме или като Жбрул нося торба с кофи, лопати и пр.(това на местата където няма играчки като на плажа) или не нося нищо(примерно в заведения). Моят син също за някой играчки се сърди и не ги дава, за чужди не се е тръшкал от бебе, тогава по-големите са му отстъпвали. Сега обаче има деца(предимно ходещите на ДГ), които като му вземат нещо и се почва "моето е", да ама той знае, че е негово и си го дърпа, те скачат на бой и няма как да не се намеся. В тия ситуации прибирам спорната играчка и това е, ако е за коли, камиони, нещо за бутане им раздавам алтернативи. Явно в ДГ госпожата ги учи да се редуват и това е хубаво, но пък други са се научили, че като ревнат получават и това не ми харесва.
Като върша някаква работа с него из града и вървим пеша, той иска да се пусне по всички пързалки по пътя, там ме дразнят едни деца дето са седнали горе на пързалката и след тях опашка, а родителите им не им обясняват, че не може, не правят нищо по въпроса или се правят на разсеяни наоколо и едва ли не някой друг там трябва да им гледа децата. Та вземам инициативата и пускам всички по ред докато пусна и моето, та да си продължа задачите 
В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

Четеш мисли явно, ама...така сме ние гаднярките  И аз го тача много метода  "с нейните камъни по нейната глава". То моето дете няма да се провали видиш ли ти, ако няколко пъти натрия носа на ей такава маминка, понеже тя не щяла да си дава зор.

Една позната имам (не приятелка баш) с дете колкото Дани. Тя, че е майка-квачка едно на ръка. Ама много избирателно вижда всичко свързано с детето си. Дали Дани, дали друго дете, дори случайно ще бутне нейното докато се гонят примерно - скача, пък се меси, пък раздава справедливост на другите деца наред, нейното - все жертвичка милото. Пък то хич не е и стока де, ама нейсе. Нейното обаче - редовно удря, че и хапе, дърпа чужди играчки - чудеса са. Тя буквално в такива моменти се извръща на другата страна - демек "просто не съм видяла бе". Пък хлапето си става все по-агресивно с възрастта и редовно то провокира конфликта, посяга, удря Дани да кажем първо, моя се дръпва - то налита, удря пак, тогава вече и Дани отвръща, ама тя реагира едва когато Дани плясне нейното, като ответна реакция вече а преди това - все не видяла бееее. Че и нагла яко. Аз на Дани съм казала - може и да не е педагогично, но му го набивам. Никога за нищо не посягаш ти, само да те видя - лошо ти се пиша, ама натисне ли те някой да те удря, хапе и пр. - отбраняваш се както намериш за добре, гледай по глава и лице да не удряш. Не да ми седиш да те бият и малтретират обаче и да ревеш. И въпреки това, АЗ все скачах да го накарам да спре да удря, ако и да не е започнал той, с това дете все е така. Кокошката обаче - все не видяла, че нейния пръв посегнал, та чак безочливи коментари, че не можело да е така както аз казвам, той Дани бил крив...

Така лиииии? Дани е по-виск, че и по-бърз и техничен. Онова като му посегне и моя като му отвърне - и аз изведнъж "спрях да виждам". ; ) Аууу ма не, не може да бъде, аз не видях и пр. Баш както тя правеше. И изведнъж - специално за Дани - рязко взе да забелязва нейното какви ги върши и скача да го озъптява преди да се стигне до размяна на удари. Но за всички останали деца - никаква промяна, баш както беше преди и с Дани. Та на такива "колежки" - това им е цаката. Като нейното дете вземе да сърба попарката, която дроби редовно на чуждите, ама там е "няма проблем" и внезапно размисля колко е "няма проблем". Разговори културни - не помагат с такива хора. То разговор не започва реално, защото тя ти обяснява как ти халюцинираш всъщност.

..... той иска да се пусне по всички пързалки по пътя, там ме дразнят едни деца дето са седнали горе на пързалката и след тях опашка, а родителите им не им обясняват, че не може, не правят нищо по въпроса или се правят на разсеяни наоколо и едва ли не някой друг там трябва да им гледа децата. Та вземам инициативата и пускам всички по ред докато пусна и моето, та да си продължа задачите 

Ммм, любимо и много често срещано. Действам точно като теб.

Сисо, тамън щях да задавам въпрос какво сте обяснили на децата си по повод удрянето ( в различните ситуации), и ти взела, че си се разписала 
Та за удрянето -  мъжът ми му е обяснил - няма да започваш първи, но ако те ударят - се отбраняваш. И двамата сме на едно мнение за това.  Дали е правилното, не знам. Знам само, че не искам детето ми да позволи на някой да го ползва като боксова круша.

Зори, на мен също ми е проблем воденето на болни деца на площадката. И защото е масовост, аз си взимам детето и отиваме другаде. Дори вече не се и разправям, защото съм видяла, че няма смисъл. Сополите и кашлицата не са болест за повечето родители....

Близнашките майки в това отношение сме доста калени  . Всеки ден има драма  . Като съм с едно дете, съм като без дете  .
Моите наблюдения са, че има много прости родители, съжалявам за думата, но е така. Като цяло двамата бързо се сприятеляват, но и отбраняват един друг, ако някой нападне другия. Не позволявам да ми се малтретира детето и наскоро разплаках едно невъзпитано дете само като го погледнах продължително в очите. Очевидно разбра за какво иде реч, натопи ме на майка си, е и?
Но в общи линии се реагира според случая. Не съм съгласна, че ако кажа на родителя, че той е възрастният нещата ще се оправят. Кой българин търпи акъл  .
Повече търпение, Мецани. Но и вие сте в деликатна възраст, не че после става по-лесно, но като цяло децата стават по-самостоятелни.

z22, аз не съм притеснителна, че да ми е неудобно да насоля някого за нещо, когато е на място и с основание, но истината е, че просто мразя разправии от всякакъв вид. Натоварвам се аз, затова и много рядко ще хукна да се разправям, вече в някаква крайно неизбежна за намесване ситуация ще е. Ама и аз както знаете - твърде много се обяснявам, пък се аргументирам, пък чудо, а то дето вика kassi и е факт - има толкова прости родители (и хора изобщо), че само се хабя излишно, вдигам своите нерви, а файда - нула. Завиждам на Иван в такива ситуации как ги нарежда - с едно изречение, ама е брутален. 

Бях изпратила него с Дани на един детски РД, в детско клубче (аз нещо бях болнава) и те бяха голяма компания приятелски деца с родителите си. И някаква простакела с претенции - цяла вечер ходила и до тяхната маса и до тези на други клиенти и е било постоянното пилене. ма елате си вижте децата, ама те са агресивни, пък н'ам какво си, пък нейното го бил бутнал някой, пък окото щял да му извади...наред като цветарка по масите и тормоз на всички родители. Брех чудо на чудесата налЕ цял клуб деца и всичките са гаменчета и изродчета и нещо са в заговор да убият нейното амен-амен. И майките от нашата компания - ставали, редували се да си наглеждат те децата (на по 4-5 години и нагоре), обяснявали се учтиво с тази - няма брате, не спира. И като се засилила за пореден път към тяхната маса и на Иван вече му преляло, докато тя отвори уста пак да се оплаква и е имало: "Ей там е вратата, пише "изход", като не ти понася на теб и детето ти тука - партакешките и да ви няма". И тази просто онемяла.  Поостанала още половин час и внезапно спряла с лазенето по всички маси и мрънкането и си заминала. И "гаменчетата" си играли кротко и безаварийно още час поне. Аз ей това неговото - не го мога, ама ми се ще да можех, че то пълно с дебили, които от друго не разбират. Аз ще закърши пръсти, пък ще мисля как хем да й кажа някои неща, хем да не звуча грубо, пък това клубче не ми е бащиния все пак, как така ще й казвам да си ходи, като не й изнасяла обстановката, то така не може, не е редно...  И освен, че щях да й се плюнча половин час напразно, да си вдигна нервите здраво, ами накрая щях аз да си взема детето и да си тръгна, не да "насмотам" лицето - дразнител на всички останали на това място. Ама то си е и до тип човек реакцията в такива ситуации. Иван мнооого рядко може да се издразни и да реагира на нещо изобщо, ама пък като реагира - реакцията е винаги "бегай, че иде товарният влак". Но за ей такива персони - наистина друго ефективно няма.

За кашлиците и сополите по площадки и други - аз честно ви казвам - не знам какво да мисля. Дали са проблем, дали не са, не че не вярвам на Зори и други майки - напротив. Просто Дани го изгледах по детски кътове, особено зимно време, че на закрито...ама то едно здраво няма там обичайно. Особено денем - което не е на градина щото е болно - е в детския кът, задълже.  И Дани - също овесен там, какво като е здрав - няма къде да го заведа да си играе с деца иначе (това преди ДГ). Еми там сред откровено болните, или поне сополиви и кашлящи - не си е лепвал нищо. Леле като тръгна на ДГ - почупи се от боледуване, пък хем на ДГ - все пак контрол има и то в пъти по-як сравнено с площадки и детски клубчета. Вярно, че при него заради третата сливица всичко лепнато завършваше с хубаво усложнение и АБ, но тя си седеше сливицата и като си го гледах у дома след поредното разболяване в ДГ и като се закрепи - хайде пак по детските кътове и си беше пушка. Пусна го пак на ДГ - три дни и наново. Налудничева история ви казвам, но така е в нашата къща пък. Защо на ДГ така закача всичко и го кара тежко, пък от други места, с щъкащи навсякъде сополиви и кашлящи - все едно е резистентен на всичко - хабер си нямам. Преди да махнем сливицата - той горкия откровено си похъркваше, дори да е абсолютно здрав - затича се и то едно такова...къркори му носа. Та заради това ми се случи няколко пъти да идва някоя майка и да ми пили как сега не ме е срам, болно ми било детето, а съм го извела при другите... Колкото и да ми беше дразнещо, давам си сметка, че жената не може да знае за третата му сливица и, че не е болен, ами от друго къркори този нос - обяснявала съм търпеливо ситуацията. В интерес на истината - явно случих на свестни и интелигентни жени в тези ситуации, та не само се разбрахме, ами се и разговорихме с няколко за детските болести, а на една и УНГ й препоръчах, че се оказа нейното дете със същия проблем... Но понеже ми е такъв личният опит с болести и откъде си ги лепва Дани - аз дори не обръщам внимание на такива места има ли, нямали сополиви. Него болен - не го събирам с други деца обаче. Извеждала съм го след 7 дни курс с АБ да кажем, докато все още точи секрети, но знам, че нито е заразен нито е опасен. То със сливицата - постоянно бяха ринити, секрети и чудеса и дори след АБ - по 2-3 седмици не секваха напълно. Та сигурно бая майки са ми били бесни в такива моменти и убедени, че размъквам яко болния сополанко да заразява техните, ама то не е баш така. Е, бистри, воднисти секрети е отделял в тези ситуации, не да точи някой жълто-зелен сопол, ама за много майки - това е "нема значение" - болен, заразен и точка.

Цитат на: Jbrul в Август 28, 2014, 16:18:06 pm

Цитат на: м-и в Август 28, 2014, 15:45:00 pm

В ситуацията с въжето ако е ежедневие, ми следващия път моето като се качи и аз ще направя като въпросната майка. Що пък аз да си разревавам детето заради нейното?! Що аз да се пеня и ядосвам всеки ден, а да я видим тя как ще оправи ситуацията 

Четеш мисли явно, ама...така сме ние гаднярките  И аз го тача много метода  "с нейните камъни по нейната глава". То моето дете няма да се провали видиш ли ти, ако няколко пъти натрия носа на ей такава маминка, понеже тя не щяла да си дава зор.

лошото е ,че на тез майки не им дреме ,а аз ако го направя ей така "за да я науча "вътрешно ще ми е гадно през цялото време и 100% ще ми проличи,та то и това не е за всеки.Макар че ,аз си трая трая ,но ядосам ли се много и си казвам,всичко дето се е насъбрало,та се чудят от къде им е дошло -добре ,че рядко се случва.

На някой им дреме. То реално се налага тях да превъзпитавам бе, щото всеки нормален се усеща и се мъчи нещо да направи, съжалявам само, че децата по трудния начин научават кое е правилно ако родителя продължава да реагира така.
За удрянето и хапането, моят син никога не ги е правил тия неща, бие само ако го ударят и аз не съм давала напътствия, то детето е намерило решение.
Жбрул, предполагам(нямам друго обяснение де), че в ДГ е вирус и те децата реално са заразни преди да са болни и затова се разнася така. Аз също доста се притеснявам от кихащи, кашлящи и сополиви деца, но и моето никога не се е разболявало от такива, те явно по площадките вече са поизлекувани в смисъл минал е най-тежкия период, на лекарство са от ден-два 

м-и, то и аз съм си го мислила това за механизма на разболяване и защо все от ДГ ми хваща нещо. Помня, че при пореден вирус плъзнал в ДГ - аз пратих Дани на градина една сутрин, а вечерта вече ми се просна с температура и пр. Реално - през деня си е бил вече и болен и заразен, но като не бяха избили симптомите - аз откъде мога да знам, че нещо не му е ОК? И си го пратих на ДГ и от него 100% и други деца са си лепнали същото, както и той самия го е лепнал от дете, което в онзи момент - не му е личало да е болно и родителите не е имало как да знаят. Пък дето викаш по площадки и детски кътове - те ги извеждат вече като мине острата фаза на болестта, то и като му е лошо на детето - и да искаш няма как да го водиш да играе някъде. То самото няма да иска и да е в състояние...  Остатъчна кашлица и секрети може да има и седмица-две след като е минала острата (заразна за другите) фаза на някое заболяване, което не прави въпросното кашлящо и подсмъркващо дете - болно, заразно и опасно за другите. Естествено - може и да е баш обратният вариант.

Лично аз - не бих посмяла да ходя да правя забележка на друг родител по такива въпроси, понеже - реално не знам каква е ситуацията с някой сопол, или кашлица и кое как на мен ми изглеждало, или ми се чувало - не е достатъчно (за мен) да поставям диагнози и да правя генерални заключения. Да се "намесвам"  по такива въпроси - категорично не, защото освен скандал евентуално - друго едва ли ще последва. Веднъж се случи в детски кът - едно момиченце, ама с як конюктивит, то гурли и секрети, с бабата беше. Тогава ходих да питам бабата мерки взимат ли, очите на детето са зле и пр., освен това заболяването е доста заразни и следва малко карантина да се наложи на контактите на това дете (баш така се изразих). Бабата обаче ми обЕсни, че детето си било ОК, просто малко поплакало одеве и затова тия ми ти жълти гурли и отоци.  Викам си: "Ясна работата, надежда всяка оставете тука". Хванах си Дани и го заведох на друго място, като препоръчах същото на майките, с които се засичахме редовно там и им казах защо. Можех да се разправям с бабата, да й чета медицински лекции, ама тя щеше да си държи на нейното и да си седи там със заразното хлапе и това е. Само пушилка да вдигам и нерви да хабя....

Аз също не се стряскам особено много от сополиви деца и не ги пазя моите от такива. Сещам се за една случка - водя на ясля само едното дете и обяснявам на госпожата, че другото няма да дойде защото има хрема, кашля, баща му следобед ще вземе детето по-рано, за да ги заведе и двамата на лекар и прочие. Е, една майка такъв скандал ми спретна, че си водя болно детето, въобще и хабер си нямаше, че съм с близнаци, и чула-недочула какво си говоря с госпожата, решила че детето е болно, но го водя на ясла. Едвам успях накрая да каже, че все пак две деца имам. Правили са ми и забележка защо водя здравото дете на рожден ден, при условие че брат му вкъщи е болен. Пък моите по едно и също време не боледуват. На въпроса тя спира ли от училище нейното голямо дете, след като малкото й е болно, отговор не получих. Та разни хора, разни идеали. Не правя забележки, защото ми е много неприятно и на мен като ми правят.

Моля да ми кажете , вие с по-големите бандити, редно ли е да се скараш на детето си  (на 1г .и 5 мес. ) , когато системно напада други деца. Ситуацията при нас е следната :  изключително близки наши приятели имат момченце точно колкото моето ...от известно време насам техния бандит стана много агресивен към почти всички деца около него. Хапе, удря, рита, бута примерно ,защото мойто не иска да си даде играчката или даже за разнообразие (напр. Коко си е клекнал пред градинката и си рови с лопатката , а той отива и му бие един шут отзад без видимо да е бил подразнен или нещо др.). В началото изобщо не се сърдех за тези неща, защото съм наясно ,че още са малки и надали осъзнават,че причиняват някаква болка на другите , ама дойде един момент ,в който тези му агресивни прояви към мойто дете зачестиха, и почнах леко да се изнервям . Не на самото дете (знам ,че е малък) , а на майка му (тя ми е много близка и скъпа приятелка) , която не му се кара. Говорила съм с нея на тази тема, тя е убедена ,че няма смисъл да му направи по-остра забележка или да го плесне през ръчичката и да го смъмри, защото и без това е малък , пък и това било от онези "самоотминаващи" периоди. Е, добре , може и така да е , ама докато му мине тоз период , моя Калоян е постоянно син.
 От друга страна мое лично мнение си е , че полза от скарване има ... примерно аз не съм от онези ,с биволските нерви, дето чакат с години да отминават някви етапи и за всяко посягане от страна на Калоян , за всяко дърпане на играчки от ръцете на друго дете и изобщо за всяко нещо , което не желая той да прави му се карам. Всеки път. Еми , може и озурпатор да съм , ама почна да разбира , ето веднъж качихме него и братовчед му (с 4 мес. по-малък ) в електрическата му кола. Напоследък моя предпочита да си се вози сам на нея , но този път позволи да му натресем още един пътник. Видяхме с очите си как се изнерви и посегна да охапе братовчед си, но само се  наведе към него с отворена уста , отдръпна се и направи жест с показалеца си Нееее   . По същия начин прави , когато посегне към нещо забранено напр. контакт, печка, шкафовете в кухнята, само ги посочва и пак с пръстчето Неее или казва "КЪХХХ". Ами значи не са чак толкова малки и неразбиращи , колкото ги мислим.
 Другото , което не разбирам е как ако ,например, детето посегне към горещата ютия  , може да му се скараш , и това да не е травма или ако е , то тя да е по-малкото зло , отколкото кожата му да остане на ютията, ама ако ходи да малтретира другите, не може да му се скараш щото  е период то ще мине. Може би аз съм строга към детето си , но искам от сега да свиква, че има правила в тоя живот и ,че не всичко му е позволено .
Ситуацията по някакъв начин ми създава и семейни проблеми. С мъжът ми сме в големи разпри заради този терор върху детето ни. Той ми вика, че щял да го научи да се защитава и нашия да почнел да го бие и т.н. и все ми се кара ,че не възпитавам момиче , трябвало да може да се оправя сам нашия , а не да тича при мама  , когато някой го удари. Често ми казва , че ще превърна детето си в боксова круша. А аз просто не искам да отгледам побойник. Да го учим да се защитава - Да , разбира се , но когато порасне малко и започне да разбира смисъла на думата защитавам се.Според мен  ако , сега  го поощряваме да отвръща на удара, то той ще започне и да напада и други деца , защото ,предполагам, в неговата главица ще излезе така , че мама и тате го аплодират , когато набие някое дете. Не знам , за сега удържам мъжо, да не го учи да се бие , дано да не се налага това да продължава дълго

Ивелинка,нормално е да се дразниш на приятелката си в крайна сметка аз също съм на мнение,че тя трябва да му направи забележка,много добре разбират те хич не са малки...а,реакцията на мъжа ти е съвсем в реда на нещата,аз съм с момиче и баща и реагира по същия начин,никой не обича да му бият детето...в един момент и твоя ще започне да се бие...аз и приятелката ми си гледахме заедно децата тя е с момче с осем дни по-голям от моята,ами винаги му е правела забележка като прави така,съответно и аз на моята...като ги пуснахме на ясла бе най-смешно бият се там госпожите ги разделят,а те реват,че не им дават да играят заедно  щото след боя се гушкат и целуват и играта продължава...такива бяха,голям зор бе докато обясним на госпожите,че и да се сбият след 5 мин.все едно нищо не е било и искат да са заедно,но никога не сме ги оставяли ненаказани и без забележка за това,че се бият...да,период е и ще отмине,но не бива да го поощряваме нали така,в крайна сметка като не вземем мерки те ще решат,че това е нормално и ще си се бият с околните,защото никой не им прави забележка...моят съвет е говори пак с нея,ако не възприема какво и говориш просто я избягвай в крайна сметка детето ти не е боксова круша...

Ами с така настроени родители, вариантите са или детето да се защитава или да не го събираш с това дете. Вярвам че майка му рязко ще вземе мерки и ще промени мнението си  поне при първия вариант. При втория може да се наложи да и обясниш, що не искаш да излизате с тях.

По мои наблюдения, за някои  родители (не визирам тук пищещи!) - модичката с периодите е чудесно оправдание... "да клатят баджак" относно възпитанието на децата си.  Каквото, където и на когото и да прави тяхното дете - оп, много е малко още, не разбира, или пък "ми то е в ТАКАВА възраст" (за по-големичките), ама то си е период... И тия "периоди" край нямат налЕ

Да, някои прояви на децата са типични за определена възраст т.е. ооооколо нея - започват да правят едно, или друго - и хубаво и лошо. Ролята на родителят обаче е (за мен поне) - да поощрява добрите прояви и да парира лошите такива. Било с обяснения , било и с наказания (при по-голямо дете), при много малките - с "пляс" през ръката, или ще се скараш, ще дръпнеш от "конфликтната зона" насила, ако трябва детето... Не моЙ да ми седиш и да наблюдаваш как твоето на 1,5 години хапе и маризи наред други деца и благо да ми обясняваш, че "то си било период"  Ще се намесиш бре! Нали затова си родител - да покажеш кое ДА, кое НЕ.
Ами то ако "всичко е периоди", "случва се от само себе си", па се оправя по някое време...ами ние родителите каква функция имаме тогава? Да храним, обличаме и перем децата и т'ва е. Ми то така излиза, ако всичко ще е период. 

Като тръгне едно дете да проговаря - мама и тати - повтарят думи като изоглавени, за да помагат нали така? Или като прохожда - държиш за ръка, боли не боли пустият кръст - докато тръгне стабилно - все си на буква Г. Ще проходи ли и без тоя "съпорт"? Да. Е, ще се попребие м'найсе пъти, може и по-късно да успее, ама ще проходи щом е здраво. Обаче като тръгне да хапе по площадките - да седим и да гледаме, щото било период?    Ами то ще проговори детето добре и само, ако в къщи мълчим като риби, може би по-късно, ама ще - еми да не се напъваме с тия неща викам. То да си пищи и срича там, а па ние бучваме слушалките с приятна музичка и сме рахат.


Никаква разлика не виждам аз лично, по отношение на намесата си спрямо Дани, в зависимост от това дали нещо хубаво, или нещо лошо тръгва да прави. И в двата вида ситуации - има много моменти, в които е крайно уместно, та дори належащо да се намесиш.
Дани точно годинка беше навършил, когато реши да се пробва с бъркане в контакти и отваряне на шкафове. ВСИЧКИ ме убеждаваха, че това са периоди, неизбежни, нищо не мога да направя - да си купя тапи за контакти и заключалки за шкафове и "да чакам да си минело". Добре, че само с тапите за контакти се набутах  Не съм обяснявала, защото не можеше да ме разбере, много ясно. Посегна към контакта - три пъти го пляснах през ръката със съответната гримаса и интонацията в гласа ми беше НЕтипична и странна за него при това ми действие. Не му беше приятна разбира се, по-скоро го разтревожи. Не заради плясването, заради интонацията ми се сепна - не му хареса и просто реши, че не ще зорлен да я чува повече. Дотам беше с контактите. С шкафа - веднъж успя да извади, прибрах - а понечи пак - скачам, преча му и същия номер като с контакта приложих. Един ден беше всичкото и повече никога не опита. С което СИ спестих 100 кинта за заключалки. Не е да ми ги е спестил той, че "периода" го подминал. Просто "периода" като му го задуших в зародиш - не се състоя изобщо.  С удряне, хапане, блъскане и пр. - същото беше. Братовчед му го ухапа веднъж, ама до синьо. Понечи да отвърне и той така, изръмжах здраво и не опита пак.  Беше миналото лято, тогава И обяснявах напоително, напомних му колко плака и как го заболя ухапаното него, че ако го направи и друг ще го заболи така и пр. Въпросният братовчед е вече на 4,5 години и все така хапе апропо (че и удря), майка му обяснява, че си било "период" Скоро не очаквам "да му мине" да ви кажа аз.

П.П. И не е въпрос до здрави нерви, "разбиране към детето" и пр. На нервите ми и търпението - малко хора могат да се мерят. За мен е малоумно да "проявя здрави нерви", че да ми срути къщата и да бие и хапе наред и още от вида.  Е, ама не съм и от тия дето "собственият им рахат" - по-важен от детето, че да викам за всичко. Понеже описаното от Ивелинка - на мен на това ми прилича всъщност. ИЛИ майката е наистина яко заблудена и зяпнала по "новите моди" , коментирани по-напред и си вярва искрено... "Период, период...". На 15, ако убие някого - и него да го пишем "период" по тая логика. Все пак - на 15 представите за "добро - лошо" - все още не са изкристализирали съвсем.

Ами с така настроени родители, вариантите са или детето да се защитава или да не го събираш с това дете. Вярвам че майка му рязко ще вземе мерки и ще промени мнението си  поне при първия вариант. При втория може да се наложи да и обясниш, що не искаш да излизате с тях.

Това дa не се събирaме с тях ,и през ум не ми минaвa дори. Още ,когaто бременеехме зaедно,a и след кaто родихме се зaричaхме, че дори децaтa дa се кaрaт и бият,ние нямa дa си рaзвaлим отношенията и нямa дa се скaрaме, зa детски глупости..  По.-скоро бих поговорилa пaк с нея, тa дaже бих изтърпяла още няколко сини "часовника. " по тялото на сина ми и неистово ще изчaкaм дa му мине периодa, aмa нямa дa спрa дa се събирaм с тях.Не ,че те са по-важни за мен , от детето ми, но са ми достатъчно скъпи , за да не мога да ги отсвиря току така и да не искам да се отчуждим. Не искaм дa и ставам съдник, могa сaмо дa и дaм съвет, но не и дa и нaлaгaм кaк да отглежда детето си, (макар ,че в случая и се намесвам съвсем уместно ,щото много пряко ме засяга този  им период), защото и аз самата не знам дали моя метод е по-правилния, все пак и на двете това са ни първи деца и сега се учим да бъдем родители. За нея определено не е проблем ако някога Калоян отвърне на атаката, дори и да го оставя , тя няма да ме укори , напротив , според нея даже трябва да оставя и Коко да го охапе веднъж, за да разбере нейния хубустник , че така боли. В случая , аз съм оная , която не позволява на детето си да се защитава (и не знам дали дълбоко не греша за това), защото не искам да провокирам у него мисли ,че така е редно да се прави. Аз за пореден път ще направя компромис и със себе си и с детето си, но наистина се надявам и тя да осъзнае , че ако   със скарване не постига нищо , то пък без такова ще става по-зле. Просто исках и вашето мнение , за да си дам сметка дали  аз съм ненормалната в случая или по-скоро съм на прав път. Ама виждам ,че и вие не си оставяте децата на  произвола на природата, което ме успокоява до голяма степен , че не съм исерясала съвсем

Ивелинка, друг вариант е, щом сте толкова близки, ти всеки път да обясняваш на детето, когато тръгне да бие твоето. Въпреки че на тази възраст, както ти е казала Джей Брул, не разбират от обяснения, а от плясване и скарване.
И кажи, когато отмине този период, защото на мен ми се струва, че при тази незаинтересованост на майката, хич няма да е скоро. 

Ивелинка, не мисля, че си "на грешен път" с възпитанието, понеже не считаш, че ако едно полубебе ухапе твоето - също полубебе, то следва да поощриш своето дете да отвърне на хапането. Еми те уж са хора бе, не са кучета, пък и кучетата всъщност - не се хапят "ей така за спорта".

Хората са ти близки, щом са ти близки - значи можеш да си позволиш да говориш открито и директно по въпроса. И сама казваш - за двете ви това са първи деца, учите се в движение. Може би просто другата майка се учи по-бавно от теб, или върви в неправилна посока по темата. Човешко е. Както е човешко, да седнете и да поговорите по въпроса.

Ако ще - покажи й цялата тази тема  (не че ние сме авторитет за нея), но все пак да види споделяне от първа ръка "как минават сами кофти периоди", пък да си помисли пак дали, или. Ако на детето й не му се покаже, че непровокираната му агресия не е нещо редно и нормално, с времето "ще мине" само това, че от хапане - ще се преориентира в точно премерени удари, на точно премерени места по другите деца и толкова.

Честно да ви кажа , още когато започна нейното  момченце така да хапе, тя му се караше ( е , с нежен и благ тон, но все пак ...) , но после мисля ,че взе много присърце думите на свекърва си " Аз съм педагог (разбирайте учителка в ДГ) и ти казвам , че няма никакъв смисъл да му се караш...даже напротив, колкото се караш то повече ще хапе. Чакай да поотрасне малко и сам ще спре. " и такива теории и разви , че  не знам....  още като ми го сподели това се изумих,че точно детска учителка дава такъв съвет... ами считайте ,че ако децата ви са в нейната група ще бъдат оставяни да се хапят , щипят и бият , щото видиш ли , забележките не помагат
Блу точно такава ми е тактиката в момента, ако го видя  ,че посяга му казвам онова протяжно и ниско НЕЕЕЕЕ и той отклонява вниманието си от Коко ,поне за момента
Наскоро даже майка и и направи забележка ,че е така пасивна.... малкия се беше вкопчил в косата на баба си, риташе я , посягаше да я хапе и тя и каза " Абе мамо, как ще му позволяваш така да прави , перни го през устата, скарай се..." а тя отвърна " За какво да му се карам , като няма полза от това", ама ,когато веднъж захапа нея самата , (чак до синьо и до кръв, и ръката и се поду), така хубаво му се накара, че го и ступа по памперса даже, чак не повярвах как си отприщи иначе медения глас..
А е чувала кофти реплики по площадките по свой адрес.  И другото , което си мисля понякога е , че тя даже като че малко се кефи на детето си ,че е така бойно , едва ли не мини гъзарче. Разказа ми как дете на  друга нейна дружка, което също е било системно хапано от техния , веднъж се завъртяло и му хакнало един. От тогава техния не бил посягал на това дете... Демек излиза , че мойто дете е   'баси льохманчето, дето не му идва на акъла да се обърне и да отвърне. Ми не ,не е захлюпен , просто знае ,че ако удари , мама ще се кара, за това не посяга. Наистина не искам да се учи да се бие още от сега.... ами утре ще тръгне на ясла , ще почне да посяга на другите деца , после всички майки ще ме гледат накриво и с право ще е така.
Иначе децата много си се тачат и техния постоянно търси нашия,а и Калоян много му се радва, нищо че понякога го ступват. И макар и хапан и бит, Коко си умира от кеф , когато го види...почти убедена съм ,че ще станат големи приятели, така както са бащите им ... и те от деца са заедно и са се били и и карали , ама и до ден днешен са много близки , толкова , че имахме честта да им бъдем кръстници на сватбата
Мерси ,че ми обърнахте внимание , момичета , ще пиша за развоя на събитията. Вие сте моите психо-терапевти, само като си споделя нещо и ми олеква много

Виж сега... не е льохманче дете (човек), което ще удари при "неизбежна самоотбрана" и "като няма накъде вече с други средства". Това е просто нормален, възпитан човек. Нормалният, възпитан, сигурен в себе си индивид - не приема физическата саморазправа с някого, като първа и единствено възможна опция, а като последна и вече напълно неизбежна. Аз поне - на това уча своето дете, доколкото ми е възможно за момента да му го обясня смилаемо, но явно не е да не може. Не е льохманче, смотльо и пр. Ако е до това да бие някого - ще набие половината си връстници на площадката от воле. Но не го прави, нито при конфликт - това му е първа мисъл. Нито пък, за да е така - аз съм седяла и благо съм казвала "ехххх ми период".
Моят син е по-голям вече, прави и разлики в ситуации, така че аз мога да си позволя и "другото обяснение", а именно - "Ако няма накъде наистина - удряй и ти, няма да те бият, но не това първо, а последно". С деца под 2 годинки...трудна раУта да ти кажа. Но, ако беше Дани от тези, дето за всичко налитат да бият и хапят наред - наред щях да търча и да го дърпам. Да - тегаво, трудно, неприятно за родителя, ама деца - всякакви има и такива има. Като е такова - иска повече намеса от страна на родителите, докато вземе "да му работи вторият етаж" - не стоене, помайване и чакане да му минело...

Пък за съветите на свекървата-педагожка....ами освен да се "заям" с "колежките" за пореден път на тема ДГ и "великите специалисти" масово работещи там, та и ползите за нашите деца от тяхната раУта с тях. 

Jbrul -че , съдейки от твоя горчив опит, ти казвам ,че нейното момченце относно заспиването и приспиването е 1/1 с твоя Дани още от сега, и почти съм убедена , че и тя ще хапне от твойта "вкусна"попара един ден (то тя вече я яде даже). И те като вас заспиват двамата задължително и без значение дали на обяд или вечер и тя е закована там до него на леглото, и мръдне ли дори до тоалетна само, на нейния датчиците се включват и се буди веднага. Даже и разказах за вашият проблем и и казах ,да взима мерки ,че на вас още не ви е минал периода , но тя каза ,че ако не спи до него той просто няма да спи, ще е кисел и крив и ще и е още по-зор от това да лежи при него докато негово Височество се наспи. Лошото е ,че по този начин не можете да си свършите нещо друго, дори да си изпиете 1 кафе рахат , да си прострете или каквото ще да е. Ето на мен напр. са ми най-отморяващите часове , тези в които Калоян спи на обяд и върша много неща в това време, в което вие стоите заковани за леглата и то вместо да си починете се изнервяте още повече, че  не можете да направите 1000 неща на спокойствие, които така или иначе вас чакат, ама това е за съседната тема.Мисълта ми беше ,че накрая сама ще разбере ,че някои периоди са доста безкрайни

Иначе тя постоянно е зад дупето му и варди другите деца от него, ама не винаги успява да реагира на време и то няма как, то за миг да го изпуснеш и хоп , но като стане това хоп няма забележка няма реакция. Точно за това и се чудя как е склонна да чака от само себе си това да спре, като така и е в пъти по-трудно , че постоянно трябва да е до него , все да се черви пред непознати майки на нахапани деца. Аз напр ,  се мъча много бързо да потуша лошите навици , или както ти казваш да ги парирам в зародиш, за да ми е и на мен по-леко занапред

Ивелинка...., ако мога да ти кажа как за куп неща не вързах на "това си е период", ама баш за спането - вързах пък на!  Много пъти съм го казвала вече, по разни поводи, пак го казвам - за което се намесих, реагирах навреме, адекватно...не  беше "период да минава", ами не започна даже. Без да бия, викам ,тормозя. За ден-два беше парирано.

Със спането обаче - от самото начало у нас тръгна много халтаво. Новородено, със сериозен рефлукс - хем шубе да не повърне да се задави, а аз да съм заспала, хем аз изтощена физически гледам да спестя всяко ставане (баща му още в началото се ската). Проблемът със спането се разрази и разви у нас (според мен поне), защото баш на него  - беше ми непосилно - физически, психически, всякак - да реагирам неотстъпчиво, адекватно, системно, навреме... Аз издържам на много неща, ама безсънието ме е морило винаги, вкл. и сега. Та за да спи, насред всички проблеми, развод, местене, ремонти, наред с грижите за толкова малко дете...е, нямах сили явно и на този "фронт" да се боря до дупка и "си платих цената" от-до. За всичко друго проблемно при Дани - тогава намерих силица, оправих се, нямам проблем. Но това като естество на проблем ми беше непосилно за отстояване тогава поне. Сега - вече имам сериозен напредък смея да кажа, но и обстоятелствата са други и то мнооого други. А и вече е голямо дете - стават уговорки, кандърм чат-пат...по други механизми се въздейства. Не като при бебешорите все пак. Ама , ако не беше "семейната ни криза" - щях и това да си спестя си мисля...

Обяснявам го САМО като илюстрация, че нищо кофти не си минава само при децата, ей така. Със спането му - подобрения има, но те не са спонтанно възникнали. Системно, малко по малко драпам да ги има. Преди две години - щеше да е по-лесно и бързо, ама....животът понякога е си е*о м**а  Аз, (за разлика явно) от твоята приятелка - за много други неща все пак успях да се намеся и да 'въдворя ред". Допускам, че и Дани е "по-лесен" от нейното дете, всичко допускам...
Не допускам изобщо обаче, че кое да е дете оставено буквално на самотек - ще става читав човек. Все тая с какви благи и мУдерни обяснения се оправдава въпросният "самотек" - той си е това по същество. Практиката показва, че не става нищо добро по тази схема. Нищо!

Не само не е в интерес на детето й, а и в неин личен не е, да продължават така все. Ако е склонна да те слуша - говори й, дано поема. Много по-сериозни проблеми от "детската площадка" ще си има скоро, ако все така лежерно чака на "принцът да му минел периода". Акъл насила не се дава, знам. Ама аз трудно се отказвам от приятелите си, дори и най-лудите от тях 

Ми ок, имам друго предложение. Като посегне да хапе хвани го ти и му се скарай, бъди лоша, на висок тон обясни,  че Забраняваш да хапе детето ти. Понякога чуждите хора са по-страшни

м-и, пробвахме твоето предложение, из онзи ден , пак ни бяха на гости и пак моя беше ухапан, даже другата майка ме накара аз да се скарам ... е , направих го и познайте какво последва.... моят Калоян се изкефи ,че се карам на другото дете и го гледам как усул-усул си подава и другата ръка към устата му, да го ухапе пак и аз пак да му се карам. Направо ще ме уморят тези деца.... иначе кумичката ми драстично е обърнала подхода, започнала е да се кара , но не помага нищо, даже ,когато я ухапе го хапе и тя.... заболява го ,даже примрънква ,ама отива при нея и то си подава ръката и вика "ПАК".Направо от период това нещо се превърна в проблем.... не и е леко изобщо и на нея, чак я съжалих. Посъветвах я да бъде строга, ама наистина строга- той като захапе някой -тя да викне рязко Не, пляс през дупе или ръчичка и наказан в кошарата за 5 мин (не знам , аз така бих постъпила), но тя жестоко се съмнява ,че това би дало резултат(все пак най-добре си познава детето). Луда работа... лошото е, че вместо да отминава , то като че ли се изостря... ето  в началото само хапеше , вече в арсенала влизат скубане , бутане , ритане, шамари.... а расте в спокойна среда и двамата му родители са много по-уравновесени от нас с мъжа ми например.... не мога да си обясня от къде такава агресия у това човече

Ако майката е последователна, мисля, че нещата ще се променят, но си има нужда от време.

Аз бих хванала ръката на чуждото дете и много строго и категорично бих му казала "Не може да хапеш и удряш, няма да ти позволя!". Бих препоръчала това и на майката.

Удряне и хапане на детето от страна на възрастните само му показват, че който е по-силен, хапе и удря последен, нищо повече.

Ивелинка в случая е трябвало и на твоето да направиш забележка 
Съгласна с Цигу. Също днес четох статия ако детето започне да удря как да се справяме, но мисля, че е важно всички в къщи да реагират така. Там пише, че като извикаш рязко или отвърнеш то си мисли, че е игра до някъде, от друга страна се забавлява. Пише, че строго трябва да кажеш "не", ако повтори да хванеш за ръката и да обясниш, че боли, ако посегне отново да го вземеш и да кажеш и ако те удари пак да го оставиш долу, като ревне да го вземеш пак и ако отново удари да е за по-дълго оставено детето, преди отново да се гушне.
Звучат много логично и последователно съветите, вече дали действат и как се справяме с изпълнението е отделен въпрос.
 Примерно моят син се катери и скача по баща си той се опитва да го убеди, че го боли като вика силно, потрива мястото и обяснява, че това боли. Отговора е смях и бързо последващо покатерване. Ако прави нещо друго примерно да го удря и баща му отвърне(удря го леко), той също удря и се хилоти, т.е. вече е игра това 
Много сложно така на едро и отстрани да се дават съвети. При моето дете повечето не действат или не винаги, но търся подходящо решение на ситуацията. "Разиграваме" вариант, в който другото дете си тръгва ако не играят заедно без да има рев и скандали, като другата майка взема участие.

Варианта с "тръгваме си, ако...", или пък  "другото дете си тръгва ако..." - бачка и при нас и то добре. Но все пак нашите деца повече отиват към 4-годишни
Ивелинка, "у това човече" вероятно има просто повечко неканализирана енергия, не е агресия. И понеже родителите са споко и търпеливи като цяло - явно и търпилото им за такива дивотии е повече и "не слагат нещата на място със замах", дори заради собствения си комфорт не се решават да го направят.
Аз (аналогично на споделената ситуация с тези ти приятели) - отчитам като свой недостатък огромното си търпение и адаптивност. За мой късмет - те не избиха при Дани в терор към околните, но в психо-терор спрямо мен.... и още как.  Ако просто бях "по-нетърпелива" по природа - щях да му "резна крилцата" за разни неща ооооще в началото. Ама не от мисъл колко е полезно за него така баш, ами от мисъл, че няма аз да полудявам и да ставам на маймуна и, че така не може... Сега, това го знам вече от опит, но факт - като инстинкт не ми сработи спрямо Дани в доста ситуации, които са "на ръба" като решение какви мерки да предприемаш. Да чакаш, да обясняваш, или да се озъбиш и да приключи с "храс-прас" за три дни. Сега мога да кажа, че има неща, за които непременно трябва и да се прави второто, има и такива в които не трябва и се държи на "вариант1" с цената на всичко. Но сега просто мога да различавам едните от другите  Преди Дани - не можех, не и добре.

Аз бих хванала ръката на чуждото дете и много строго и категорично бих му казала "Не може да хапеш и удряш, няма да ти позволя!". Бих препоръчала това и на майката.

Удряне и хапане на детето от страна на възрастните само му показват, че който е по-силен, хапе и удря последен, нищо повече.

Цигу, Дани просто не тръгна да хапе като начин на себеизразяване, но помня преди месеци как ухапа баща си така, че му продупчи блузата.  Търкалят се по дивана и баща му уж ще го яде и "ам-ам" и ръмжи съответно. ОК, ама той му вдига блузата, обгръща с устни дадена зона и издиша топъл въздух там - просто приятно усещане. Дани решава обаче, че такова е усещането, ако ухапеш някого наистина. И като полази баща си да го "амка" на свой ред, че като го загриза.....то не е за смях хич. Как не му откъсна мръвчица се чудя. Тотално бях забранила тази игра за известно време, ама тогава се уплаши, понеже баща му имитира мощен рев  (с приритване) и всякакво хапане, било и на шега - излезе от арсенала му. Та да му "изкараш акъла" веднъж за нещо такова - също е ефективно. При някои де.

Ивелинка в случая е трябвало и на твоето да направиш забележка 

e , как , разбира се , че се скарах на моя калпазанин, ама аз се карам наистина злобно.... при мен за такива неща компромис няма  и честно да ви кажа и това го отчитам като своя грешка ... сякаш на фона на останалите търпеливи и компромисни , невикащи и всеотдайни майки аз изглеждам като цербер.... на много моменти се питам не съм ли прекалено лоша с детето си , не изисквам ли твърде много от него... убедена съм ,дори , че много майки смятат, че не обичам достатъчно детето си или поне не толкова , колкото те обичат своите.... и се старая да се владея, но прави ли ми сцени ,панаири и ревове  (щото не давам камъните да се лапат), сякаш излизам от кожата си и неусетно без да се замислям вече съм креснала НЕЕЕЕ. Даже мъжа ми понякога ми се чуди как не ми е жал така му се зъбя, да му съскам и т.н ... Жал ми е ...много даже .... и  неведнъж съм ревала и съм се чувствала виновна ..... но в крайна сметка съм убедена ,че трябва да бъда първо родител, а после приятел... моята задача е да възпитам свестен човек , а не леке. От няколко дена насам и Калоян започна да хапе (за сега само мен и баща си, на други не посяга)... ами честно ви казвам ,вчера така ме захапа ,че рана ми направи и дори не знам  как стана,но сякаш за миг погребах майчинските си инстинкти плеснах го през устата и му викнах. Той се стаписа.... гледаше ме така жално , а аз не помръднах и не продумах... очакваше съжаление , извинение, успокоение, каквито получава , когато неволно се удари.... но не ги получи , стоях пред него като замразена.... и той заплака... не рев да се дере ....заплака така ,че ми се скъса сърцето...една буца ми се качи в гърлото , и когато ми се присламчи да ме гушне с едно мило МААммма ми текнаха сълзите. Познайте дали не се смятам сама за ужасна
Цигу , категорично и това ще се изпробва.... и друг път съм казвала , аз не мога да чакам , а действам , ако е нужно и 100 метода ще пробвам (освен онзи с безкрайното чакане), но ще си постигна целта.... макар ,че той знае ,че не му е позволено да хапе , за това дебне момент, в който да не го видим.... направо не знам ...сега повече се притеснявам моя да не хване тази "болест" , че както ще почваме ясла ..само това ми липсва ....разярени майки на ухапани деца