Здравейте от мен. Въпреки, че не пиша много, всеки ден съм във форума и чета. Но сега искам да споделя с вас какво ми се случва и да разбера вашето мнение.
Ще започна малко по-отдалече преди около 10ина месеца загубих второто си дете малко преди раждането. Това за мен и моето семейство беше голяма трагедия. Тъй като имам още едно дете се стегнах и максимално бързо се върнах към нормалният ритъм на живот. Не показвах на никого колко много страдах и всеки ден плачех, когато никой не може да ме види. И това, което ми даваше сили беше мисълта пак да опитаме за второ детенце.
Мъжът ми през цялото време се държи като мен, максимално силно за да не разбере никой, че е тъжен (познавам го) . И така до един прекрасен ден преди около месец,когато ми каза, че не иска да опитваме за второ дете.
Това вече мен ме срина, в продължение на седмица плаках, крещях, удрях и мълчах...цялата тази мъка излезе с пълна сила. Даже сериозно обмислях да се разделим. В последствие утихнах и се нормализирах. Но бях много тъжна. Нямах никакво желание за близост и секс.
А мъжът ми за този месец, започна да ме желае толкова много и,  сексът през последният месец беше толкова изпълнен с чувсва и усещания-беше невероятен. И при цялото това нежелание за дете, мъжът ми не се пази или не ме пази(ако мога така да се изразя) .  Не мога да го разбера и за пръв път се чувсвам объркана от неговите действия.
Кажете ми, моля ви какво е вашето мнение.....

Мъжете реагират по различен начин на подобни неприятни изживявания като вашето.
Дай му време! Според мен, не че не желае второ дете, а го е страх да не се случи същото нещо. Това е защитен рефлекс.
Имах подобен случай с моя мъж преди години. След неуспешни бременности, две на брой, той се беше отказал - каза ми: Не искам да си причиняваме отново това, през което преминахме.

Прекалено е рано, много му е прясна предната бременност. Поживейте си известно време - всичко с времето си! Не го е изживял все още!
Успех и мнооого търпение! Отдай се на любов сега - имаш мъж и дете!

А то каквото трябва да стане - ще стане!

Напълно съм наясно с това което казваш, но след като не иска, защо не се пазим? Това ме обърква в цялата ситуация

Значи ситуацията е:"не че не иска,а само така казва".Не е рядко срещано явление,независимо за какво става въпрос.Случва се на хора в различни сложни ситуации.Може да поговорите или пък си трай,но недей да се измъчваш от това.Просто остави малко нещата така по течението за известно време,а когато и двамата напълно се успокоите,обсъдете пак въпроса.Ако той повдигне сам темата,би било добре,ако ли не-пробвай ти деликатно и в удобен момент.

Според мен поне, просто той не иска вашата интимност да се превръща в истерично правене на бебе, под час и график (разбираш ме за какво говоря), а не че не иска дете. Иска щом не взима предпазни мерки, но когато стане, не да се фиксирате и двамата по тази тема. И пак според мен - това е по-здравословната позиция в случая - емоционално, психически всякак. Загубата на дете може да отчужди двама души, по същия начин по който и появата на дете понякога докарва нещата дотам, че таткото се чувства нежелан и изолиран от мама, лишен от внимание и пр. И неистово се опитва да "си върне жената". Аз пък тази ситуация преживях.

Репликата, че не иска дете при положение, че правите чудесен секс и не се пазите от бременност, за мен в превод означава "дай да не превръщаме секса и личните си отношения САМО в бебеправене". И такива периоди съм преживявала преди Дани и откровено казано - не бих причинила отново на себе си, или партньора си подобно нещо.

Наслаждавай се на мъжа до себе си, нежността му, секса ви и когато - тогава ще си бременна отново с очевидно желано и от двама ви дете. Понякога жените толкова много мислим и ровим, че зорлен създаваме проблем на себе си и околните Станалото станало, гледай си семейството и живота, всичко ще се нареди само

papilio,

моят мъж прави същото нещо понякога - казва едно а после все едно прави друго. За мен това е някаква тяхна защитна реакция. И той сигурно го изживява и мисли много и сега като го е казал и все едно вече проблем няма, а за предпазните мерки просто не мисли
Ако съдя по моя мъж, то послушай момичетата - наслаждавай се на секса, на любовта, пък щом не се и пазите още по-добре... с времето ще му мине и ще говорите пак

Моят бивш съпруг, в пристъп на яд  - да не ти казвам що глупости е издрънкал  А аз пък му се вързвах, че го преживявах, че го мислих, анализирах... Пристъпът на яд е обострено емоционално състояние на индивида. Както скръбта, любовта и пр. - все са емоции.
Та като се поуспокои и аз потърсих разговор и обяснения за реплики изтресени от него - резулататът:
1. Съвсем оригинални "бели петна", че е изтресъл някоя дивотия, не се прави, просто за него - наистина няма начин да е казал нещо такова, защото реално не го е и мислил, но в яда си - все пак го е казал. Не го помни.
2. Цитирам казаното, преразказвам ситуацията - "Това не може да съм го казал", или в краен случай "Ами явно съм го казал, за да те ядосам, защото си ме настъпила нещо, знаеш, че не го мисля и че нямам повод да го мисля". Факт, няма повод, едва ли го е мислил. Човек в безсилието и нервите си често няма "цедка" на устата и плещи пълни дивотии.
3. Мое напомняне, че ме е "заплашил" как ще направи еди какво си. Отговорът е: "Може и да съм го казал, но някога да съм направил нещо такова - не съм". Факт - не е. Просто като го хване щръклицата и лее глупости на килограм. Рядко се случва, но за сметка на това - ефектно 
4. Не желае да го обсъждаме подробно, понеже просто го е срам от изпуснатите нерви и реплики и не иска да му се напомня. Ако хукна да ровя - няма да променя миналото и казаното, но да докарам нещата до нов изблик на нерви и ръсене на нова порция глупости за които да съжалява - твърде вероятно.

Ситуациите при мен и теб са различни, но механизмите на случване са едни и същи. Отдавна се начуих да не слушам и да не вързвам кой какво ми говори (особено мъж), а да гледам какво прави - това е по-показателно. Твоят мъж опитва да ти направи друго дете. Явно. И да ти покаже колко те обича и колко си му ценна. Рекъл, казал - забравяш, защото няма значение наистина.

Значи излиза, че всъщност, не че не иска, а по-скоро не иска темата да е на дневен ред и да се обсъжда. И да не му се налага да поема отговорността по едно решение с неизвестен край. Така ако се сшучи ще е просто случайност.

Така ако се сшучи ще е просто случайност.

След като не се пазите, няма да е случайност.
И аз като другите момичета да кажа, че мъжете не обичат да ги притискаме с разговори, когато ние го решим. Ти ги познаваш най-добре, остави да мине малко време и говорете, когато усетиш удобен момент.
До тогава се наслаждавай на това, което имате, а то никак не е малко. Нещата ще се наредят, когато най-малко очакваш.

Жените обикновено обичат, имат нужда (и аз съм такава) да изговорят нещата. Да ги изяснят, анализират, така ги изкарват от себе си и намират покой. Така имат яснота и сигурност.
Мъжете пък обичайно - залагат на действията, а не на приказките и считат даден жест, или поведение за много по-показателни за отношението им по даден въпрос, от куп думи, или няколкочасов дълбок, аналитичен разговор по даден проблем. Има и изключения от тази схема, ама...колкото да потвърди правилото 

Аз ако съм ядосана от нещо - наистина се разтоварвам, ако разкажа подробно и напоително вбесилата ме ситуация, да я споделя с някого, така изкарвам негативното от главата си, поглеждам го отстрани, вече не ми се вижда чак толкова за ядосване, та вземе че ми мине. Когато съм щастлива пък - имам нужда да го кажа и изразя шумно, напоително и многословно. Или когато съм балгодарна...
Мъжът най-често, ако вземе да преразказва ситуация, която го е ядосала - започва да се вбесява наново и от сърце. Т.е. при него е натоварване, а не като при нас разтоварване. Затова като са криви и ядосани - мълчат и не им понася хич: "Ама мило, кажи ми сега какво има?"  Милото като му мине - проговаря само. Или ще каже на 2 на 3, защото вече не го е яд, или ще прескочи излиянията и ще си се държи както винаги. Не защото не ви обича, а защото това за него е хим минало, хем маловажно и не вижда смисъл изобщо да го говорите.

При проблеми в семейството, прживяване на някаква трагедия - мъжът реагира често по подобен начин. Не иска да говори за това, защото на него самия му е тежко. Счита, че с поведението си - достатъчно ясно показва позицията си по даден въпрос и тя е разбрана от партньорката му. Прави секс с теб, не се опитва да предотврати нова бременност - за него "посланието" е ясно. Казаната реплика как не иска - отдавна не му е на дневен ред, за него последващите действия са я заличили и нужда да се обяснява по темата - не вижда. Абсолютно е възможно да я изпуснал в момент на отчаяние, мъка, преумора...и като си знае, че не го е мислил наистина - съвсем пък не му се ще да се обяснява и някой да го "анализира".

Та наистина - просто се успокой и не търси под вола теле, за да не го докараш наистина там от пусто ровене и настояване. Има случаи, в които разговор в двойката е наистина належащ и би подействал оздравително. Но наистина не мисля, че точно този е такъв, честно.

И така, да продължа историята- минаха още няколко месеца и един ден мъжът ми идва и ме пита кога ще ми е овулацията. И хоп след седмица някъде ние се захващаме да правим бебе- ей така.
За мой късмет-некъсмет, взех че забременях от първият ни опит, но не се разви и тъкмо се появи новият ми цикъл. При което мъжът ми дойде и ме успокои , че продължаваме да се борим.
Та така се развива за сега тази моя история. Та исках да ви кажа ,че се оказахте прави. Нямаше нужда да ровя, да питам, да водим тежки разговори....само да се изчака да узрее момента може би.
И сега битката продължава......дано да е до успешен край

papilio, радвам се за добрата развръзка в отношенията ви.
Успех и дано скоро се похвалиш