Имаме проблем! Ходихме на преглед при зъболекар, откриха ни две кариесчета, едното се оказа пулпит. Жената е много внимателна, обяснява му всичко, показа му всеки инструмент за какво е, има там и една играчка, на която могат и децата да правят зъбчета. Започна да прави зъбчето зъболекарката и в момента в който почуства болка  работата на докторката с машинката приключи. Сложи арсен и след два дни бяхме да го изчисти, но това, което постигнахме беше само да махне арсена. Като види вече машинката и край, така вече два пъти ходим и не дава да го довърши. Говорим, че няма вече нищо неприятно да усети, че не може да стои зъбчето с дупка, обещавах всякакви награди, но без резултат. Единият път след нас беше момченце от неговата група останахме и гледахме как правят неговото зъбче, но и това не помогна.  Притеснена съм и приемам съвети как да процедираме!

Ох, болна тема и за съжаление не знам какъв съвет да дам.
И нашето момче на същата възраст изпитваше страх и не даде изобщо на зъболекарката да започне да му  оправя първите два кариеса. Не помогнаха обяснения, увещания, обещания на награди, заплахи дори... Какво ли не опитвахме.
Изчакахме няколко месеца и отидохме при друг зъболекар /този път мъж/ и някак този човек успя да го предразположи. Помня, че първите пъти използваше и малка доза местна упойка. Бяхме обсъждали евентуално да се използа т. нар. "райски газ" - зъболекарят твръдеше, че е безвреден и в някои държави се работело често с него като обезболяващо средство при деца. Не стигнахем до този вариант - просто, когато имаше по-голяма кариес зъболекарят си преценяваше и в процеса на работа си слагаше упойка. Детенцето вече му се беше доверило и си седеше кротко, позволяваше да го боцне с иглата, с която се поставя упойката.

 Хоупче, Вие не сте започвали да ги правите тогава, а нашия е отворен сега и незнам какво да правим, варианта с изчакването не стои или поне не дълго максимум седмица.

Актуална ситуация и за нас... Водих щерката лятото на преглед, тогава беше на 4,6г. Първите три ходения изобщо не пожела да си отвори устата или да доближи стола. Зъболекарката беше много внимателна, обясняваше какво иска да види, но не се получи. Заведах при втора зъболекарка, също много внимателна и търпелива, позволи и дори да пипне копчетата на машината. При втората зъболекарка стигнахме до това да седне на стола, отвори устата, прегледа и зъбите. Има малко кариесче за оправяне, но не даде да го почнат. Добре че не е спешно и можело да чака. Наблюдавам го ежедневно и следващия месец пак подновяваме посещенията. Надявам се да свикне и страха да премине.

Ние мин. седмица се обзаведохме с първата пломба, та ми е прясно и на мен...
Преди това два пъти се сме ходили на профилактично прегледи, така, че знаеше, че там няма нищо страшно.
Сега, понеже аз самата имах подозрение, че има кариесче, дълго го подготвях. Говорих му, че понеже вече е голям, е възможно да има дупка в зъбчето... Почти всеки ден му разказвах, как ако има кариес, зъболекарката ще почисти зъбчето с една специална машинка, после ще сложи пломба, която съдържа специално лекарство и ще пази зъбчето повече да не се разваля...
Всеки ден му казвах, "Коко, да не забрвиш, че другият петък сме на зъболекар, нали ще ми напомниш да отидем, ако аз забравя?"
Преди да поиска да яде нещо сладко, идваше при мен, отваряше широко уста и ме питаше "Мамо, как ми е кариеса, станала ли е дупката по-голяма, дали мога да изям една бисквитка?"
В деня, в който трябваше да ходим на зъболекар, като тръгвахме от детската градина, мина да разкаже на всички деца, че сега ще ходи да му сложат една специална пломба, която да му пази зъбчето...
Процедурата мина без никакъв проблем, дори "гък" не каза. А зъболекарката беше толкова внимателна, даде му разни подаръчета - кутийка зъбче, молив със зъбчета, книжки.
На тръгване оттам, попита "А няма ли да се уговорите кога да дойдем пак?"

Чук и Пук
Ако не сте я чели, сега е момента.
Малкият сам иска да ходи, имаме и една пломба
Без драми. За съжаление, книжката не съм я чела
На баткото и беше ужасно преживяване

 Проблемът дойде след първото почистване на зъбчето когато изпита болка, след това вече не дава. До първото работене по зъбчето, никакви притеснения не изпитваше. Може Би трябваше някаква упойка преди това, но не съм аз тази, която да го реши, а и упойката си мисля, че също е с боцкане и пак щеше да има драми. Сега като вариант измислихме аз да седна преди него и да си направя зъб, ще видим дали ще проработи. Благодаря за споделените преживявания

Ами да, освен да споделяме, с друго много-много не можем да помогнем, май! Дечицата са твърде деликатни и чувствителни и всяко реагира по своему. Ще стане работата, знам, че се тревожиш много и сега ти се струва, че никога няма да позволи на зъболекаря да работи /аз поне така си мислех/. Но като сте настоятелни и обяснявате колко е важно, колко сте разтревожени, как не може да се мине без зъболекаря и пр., в един момент ще разбере, че няма мърдане и колкото и да го боли, ще се остави да му го оправят. Стискам ви палци да стане скоро и да се успокоите! Успех!

Ами да, освен да споделяме, с друго много-много не можем да помогнем, май! Дечицата са твърде деликатни и чувствителни и всяко реагира по своему. Ще стане работата, знам, че се тревожиш много и сега ти се струва, че никога няма да позволи на зъболекаря да работи /аз поне така си мислех/. Но като сте настоятелни и обяснявате колко е важно, колко сте разтревожени, как не може да се мине без зъболекаря и пр., в един момент ще разбере, че няма мърдане и колкото и да го боли, ще се остави да му го оправят. Стискам ви палци да стане скоро и да се успокоите! Успех!

Мерси, да наистина в момента ми се струва, че никога няма да даде да го направим, но като Ви чета вече знам, че ще намерим решение.

Аз откровено казано - не разбирам каква е тази практика у нас да се правят зъби без упойка, на деца пък - съвсем. Аз не си правя и елементарен кариес без упойка, да не говорим за нещо "по-така", не виждам никаква полза и смисъл да си причинявам подобни изживявания. Що се отнася до моето дете - не бих позволила без упойка да му се правят зъби, все едно колко е "ама то малко, ама набързо"и пр. комунистически простотии, заради които именно, до днес аз имам фобия от зъболекари. Мен не ми пречи да ми боцнат упойката, защото нямам проблем с игли. За детето би било стрес това и неприятно, за децата си има упойки с маски, газ...няма ние да откриваме "топлата вода". Пък каквото щете успокоявайте и убеждавайте едно дете - то не е малоумно, като го заболи веднъж от манипулациите на зъболекаря - това му остава в съзнанието. При това споменът е траен и гадното чувство е доживотно. И пак да се върна на това, с което започнах - къде е смисълът от всичко това?

Проблемът при децата не винаги е свързан с болката. Моя дзвер се тръшкаше и ревеше от страх, още преди да е изпитал каквато и да е болка. Седеше на стола по 20-30 минути да си бъбри с първата си зъболекарка, тя му показваше и обясняваше всчичко предварително много търпеливо и спокойно /може би прекалено търпеливо дори/. И  той - уж разбира, че няма страшно и като дойде момента да се почва работа - рев, дърпане, молби, и тя горката - капитулира.
Специално в нашия случай мисля, че той усещаше нейната колебливост и някак за това даваше отпор. Като го посрещна един друг, спокоен, но уверен и твърд зъболекар, който пак му обясни, ама по-накратко и без излишни лигавщини какво и защо трябва да се направи /по мъжки, разбираш ли/ и нашият вече не си позволи да дава назад.Седна и кротува. Но вече беше станал и на 5 години. Може би и възрастта изигра значителна роля.

Нямам намерение да влизам в спорове по въпроса Страх от нещо непознато (зъболекарски стол и кабинет) е преодолим, когато го опознаеш въпросното нещо. Да те повозят на стола, да ти подарят разни готини играчки и пр. и да не те юркат. Но веднъж стига да си го отнесеш и да те заболи хубавичко от някоя манипулация и после цял живот да береш страховете при всяко посещение, ако и да си наясно, че е неизбежно и няма как да не идеш. Та като може да е лесно - за мен няма причина да го правя трудно, зорлен да се търпи болка, като може да не се усеща нищо и така. Изобщо не намирам за нужно и логично да си убеждавам детето, че трябвало геройски да изтърпи някаква болка и то точно пък зъбна, дето зъб и ухо болят най-гадно, щото да бъдел "герой", "мъж", че и аз да късам кило нерви покрай цялата тази процедура всеки път. Хайде няма нужда. По света, като на деца правят зъби само след като са упоени с маска - не знам нещо да им е станало на тези деца, освен че като големи и вече съзнателни индивиди - нямат страх от посещения при стоматолог. И у нас отдавна има подобна възможност за зъболечение при деца, не е нещо екзотично, недостъпно и опасно. Е, сега ако родителите считат анестезията за нещо опасно и вредно по принцип - друго е положението. Аз специално - нямам подобни задръжки, нито сред познатите ми с малки деца, някой който води детето си при зъболекар ползващ упойка  - има подобни казуси като споделените от вас по-горе. Имат другите родители. Но кой както му харесва, това са лични решения и избори .

 Не е въпросът както ми харесва или не, а кое е най-добро за детето. В случая се доверих на специалиста, защото това ни беше първо посещение, а и бях говорила с други родители посещавали този зъболекар. Всяко дете си е строго индивидуален характер и не може всичко да се предвиди в дадена ситуация. Факт е, че  упойка под каквато и форма, не ми беше предложена като опция.

kiara, независимо колко добри професионалисти са в пряката си работа, българските стоматолози (и лекари като цяло) са продукт на нашата си медицинска школа и на своите преподаватели, съответно и на времената, в които анестезия се е ползвала, ако ще ти ампутират крайник само (едва ли не), а иначе - това е "глезная и лукс" и "нЕма нужда ся, за нещо толкова дребно, ще потърпиш, голяма работа" и пр. То ОК да потърпиш, ако няма алтернатива, ама като има защо да търпиш - не ми е ясно, няма и да ми стане никога. Тази тенденция си я има и до днес и в най-модерно оборудваните кабинети, с уж млади специалисти, макар и кадърни, ама те са обучавани от динозаврите в бранша все пак и това си личи в самото отношение към пациента. Затова - няма да ти предложат анестезия, понеже така са научени, че моЙ да се потърпи и толкова, а не защото е скъпо, сложно, или опасно. В една Германия например - дали се правят зъби на деца с анестезия, или не - не е дискусионен въпрос изобщо - правят се с анестезия, това е нормата и никой не го намира за нещо странно, лигаво, прекалено и пр. И не в скъпи частни кабинети, в тези дето си водиш детето по ЗК.

Та и в случая (май като всяко нещо у нас) трябва сам да питаш и да си поискаш, иначе няма да ти го предложат. Дори да нямат маска с газ, една инжекционна упойка - също може да се постави безболезнено. На мен ми слагат винаги с инжекция, преди това пръскат мястото където ще се боде, след минута - не го усещам, не усещам проникването на иглата, само извън зоната - усещам постъпването на медикамента, ама не е болезнено, просто го чувствам, след 10 секунди - ми е изтръпнала муцуната до веждите и мога и да заспя на стола. А както казах - мен зъболекарите ме докарват до почти истерично състояние, благодарение точно на "приятни преживявания" при тях в детството ми.  Не бих допуснала детето ми да се чувства като мен след време, ако ще всеки път до София да ходим за да се прави кариес. Пък и в крайна сметка - аз не отглеждам мазохист, че да седна да му обяснявам колко е нормално да го боли и ако не ще да го боли - значи нещо не е "достатъчно мъж" и е лигльо и пр. Напротив - съвсем нормално човече си е, щом не иска да го боли и болката го плаши и като има как да си я спести - трябва да се възползва от това и да го изисква навсякъде в бъдеще, когато опре до медицински интервенции, които допускат обезболяване.

 Не успяхме и при последното си ходене, аз си направих зъб, а той даже не искаше да влезе този път.

киара, моят и устата не искаше да си отвори за преглед. Зъби нямаше за правене. Купих му книжка, която е специално по темата. В други случаи му обещавам и любими неща. Обикновено става. Освен за плуването, където си го беше страх и реших да не го натискам твърде много. По-нататък ще е.

 споделям всяка дума на  Jbrul !!! аз съм жертва на същия ужас от соц стоматологията, което си личи от състоянието на зъбите ми, разбирасе.  и като родител се провалих, защото чаках да заболи и децата ми.
мнението за отношението на бг лекарите и стоматолози също подкрепям. не рабирам защо мъжа ми при лекар приятел трябва да вие от болка, изобщо съчувствие в МА не преподават. интересно ако прави същото на себеси ще се сети ли да си сложи упойка.
предстои първият преглед на децата ми, постарах се да избера стоматолог само с добри думи за него в нета, стискайте палци!

Първият час при зъболекар мина и за Антъни. Успешно. Направиха му 2 малки кариеса и един по-голям. Настоях за упойка и само малко го заболя от боцването. Но Антъни е много страхлив от това да не си загуби зъбите и даже сам настояваше да отиде на зъболекар, когато му казах, че май има кариеси. Мие си зъбите след всяко ядене много старателно. Боби също присъства за кураж. Мисля, че си зависи от детето...

Първият час при зъболекар мина и за Антъни. Успешно. Направиха му 2 малки кариеса и един по-голям. Настоях за упойка и само малко го заболя от боцването. Но Антъни е много страхлив от това да не си загуби зъбите и даже сам настояваше да отиде на зъболекар, когато му казах, че май има кариеси. Мие си зъбите след всяко ядене много старателно. Боби също присъства за кураж. Мисля, че си зависи от детето...

Да, наистина си зависи от детето. Мисля си, че и упойка да бяхме сложили, щеше от боцкането да се уплаши и пак нищо нямаше да постигнем.... Но отчитам като моя грешка, че не попитах за упойка:(

Последния път като ми вадиха зъб не ми забиха спринцовката във венеца, както се е случвало преди и не ми се скова цялата половина. Докторката работеше с някакъв гел, като слагаше от него по малко.
Вероятно има и за дечицата някакъв вариант за обезболяване,  едва ли не са измислили. Питайте, дори предложете да си платите. Ужасно е да се стресират децата от болката, спринцовки, убождане, което наистина е отвратително, това остава за цял живот наистина!

Зъбите, и по-точно прегледа им дали да здрави все още не ми е на дневен ред( а може и да е), но още от сега си знам, че това дете ще влезе в зъболекарски кабинет само упоен  И тази фаза според мен ще продължи още дъъълго време. Няма сила на земята, която да го накара да си отвори устата, камо ли пък да ги пипнат с нещо зъбите.  Затова клоня към мнението на Jbrul, че трябва да се ползва упойка, макар че при нас трябва да е пълна. Това за райския газ( извинете за невежеството) ако не се лъжа май ги упойваше напълно.
Аз имам "лоши" посещения при зъболекар( като по-голяма обаче) и ме беше отказало за известно време, но се мобилизирах и последните 3-4 години ходя всяка год. на проверка (то че и правя зъби е ясно де ) та хващам нещата овреме. Даже утре и вругиден съм на зъболекар и си мисля дали да не го взема да види какво е, ама най-много да описка всичко.

Нямам намерение да влизам в спорове по въпроса Страх от нещо непознато (зъболекарски стол и кабинет) е преодолим, когато го опознаеш въпросното нещо. Да те повозят на стола, да ти подарят разни готини играчки и пр. и да не те юркат. Но веднъж стига да си го отнесеш и да те заболи хубавичко от някоя манипулация и после цял живот да береш страховете при всяко посещение, ако и да си наясно, че е неизбежно и няма как да не идеш. Та като може да е лесно - за мен няма причина да го правя трудно, зорлен да се търпи болка, като може да не се усеща нищо и така. Изобщо не намирам за нужно и логично да си убеждавам детето, че трябвало геройски да изтърпи някаква болка и то точно пък зъбна, дето зъб и ухо болят най-гадно, щото да бъдел "герой", "мъж", че и аз да късам кило нерви покрай цялата тази процедура всеки път. Хайде няма нужда. По света, като на деца правят зъби само след като са упоени с маска - не знам нещо да им е станало на тези деца, освен че като големи и вече съзнателни индивиди - нямат страх от посещения при стоматолог. И у нас отдавна има подобна възможност за зъболечение при деца, не е нещо екзотично, недостъпно и опасно. Е, сега ако родителите считат анестезията за нещо опасно и вредно по принцип - друго е положението. Аз специално - нямам подобни задръжки, нито сред познатите ми с малки деца, някой който води детето си при зъболекар ползващ упойка  - има подобни казуси като споделените от вас по-горе. Имат другите родители. Но кой както му харесва, това са лични решения и избори .

Мислих си много, дали да се включа, но все пак ще има някакъв смисъл... .
Комунизмът в Бг имаше много зверски лица- едно от многото бе именно в зъболекарската помощ.

Моите спомени са ужасни:

* като дете в училище ме влачиха за крака по коридора, за да ме замънкат в зъболекарския кабинет за тези ужасни процедури. Вече бях изрядно изритал 2,3 зъболекарки с техните допотопни ремъчни машини, липса на каквато и да е била упойка и допотопни материали. Оставяйки на страна факта, че няма цивилизована страна в Западния свят, където ще правят процедури на дете, без да присъстват родителите му, цялата тази сцена е Кафка - преживяване. Сигурно на другарчетата щеше да им падне "строя" ако бяха внесли инжекционни упойки и качествени материали. Не. Просто страшно им бе кеф когато се ГАВРЕХА с народа си. Просто и ясно. Както това правят и сега. Нищо "добро" не са забравили... .
* не помня в зъболекарското дело да е имало качествено оборудване и упойки. НИКОГА. Аз даже не знаех че има упойки в зъболекарската практика, докато не почнах да следвам. Но така и не се научих да посещавам редовно зъболекар, дори и сега, когато имам чудесна зъболекарка моя позната, завършила в Рим, пак трудно ме кара да сядам на стола. За съжаление.
* когато минавахме войнишките мед комисии, садистите описваха в картона ми проблемните зъбни находки, но по комунистически маниер, забравиха да ми ги кажат. Та така няколко зъба си отидоха... иначе навреме щях да ги поправя. Добре че в казармата имахме свестен началник та ме пускаха отпуска да си поправя зъбките. Бог да го поживи!
* истината е обаче че, в Бг има много добри зъболекари. И сега, когато вече има всичко, се надявам децата да не познаят нашите мъки.

За НИКАКВИ болезнени зъбни ( и други) процедури) при деца, и РЕЧ не може да става без мерки за обезболяване.
Естествено, никакви оправдания не важат, освен алергия към локалната анестезия.
Така че Жбрул, добре написа.
Съгласен съм с всичко написано от теб.

Здравейте, ЧНГ! Здраве и късмет на всички!

Моля, мамите от София, за контакт на стоматолозите, от които сте доволни в София. Благодаря предварително!

Като дете на мен са ми обезболявали със спрей, явно не всички зъболекари са били садисти, ако не ви бях прочела и през ум нямаше да ми мине, че се работи без обезболяване.

Хайде да разкажа и нашите перипети. Майка ми беше мед. сестра при зъболекар, посещенията ми в кабинета ми нанесоха трайни и почти непоправими страхове от зъболечение. Решена съм, че това няма да позволя да се случи с децата ми.

Ния има проблеми със зъбния емайл от 1г. и 3 м. възраст. Като стана на 2 и 4 м. се стигна до първата пломба. Посетихме няколко зъболекаря, детето изпитваше силен страх още с отваряне на устата, тръгвахме си.
Накрая намерихме една детска зъболекарка, която първият път и пусна детско, показа и кабинета и машините, даде и подарък и накрая я помоли да си отвори устата. Детето се довери и я прегледа.
Последваха 3 посещения, ходехме всяка седмица. Беше мила, но и твърда. Работеше по 10-15 секунди. Аз носех подарък за детето и зъболекарката и го даваше накрая. Нямаше болка, нямаше плач. Само леко превъзбуждане. После задължително на люлки и пързалки.

Моля, мамите от София, за контакт на стоматолозите, от които сте доволни в София. Благодаря предварително!
[/quote]
И аз ще съмм благодарна на координати за София. Благодаря!

Водя децата при д-р Гьозова в Пловдив. Много е внимателна и съобразителна.
Не се е налагало да правим пломби, но извади няколко зъба.
Направи ми впечатление, че така работеше, че дъщеря ми да не й види клещите. Детето си тръгна с щърбава усмивка и подарък кутийка за първото зъбче. После имахме балони, надути със зъболекарското компресорче.
Слага упойка.
В последствие малката ми сподели, че все пак е усещала какво й правят. Но видимо нямаше стрес, писъци и т.н.
На стола за лечение я сложи да седне на второто посещение, преди това разглеждахме и й даде да се катери по стола. Пита я дали иска да е сама или аз да я гушна. Аз стоях наблизо и я окуражавах.

Здравейте, ЧНГ! Здраве и късмет на всички!

Моля, мамите от София, за контакт на стоматолозите, от които сте доволни в София. Благодаря предварително!

Ние ходим в Медстом при доцент Маркова. Проблем е само записването на часове - 2-3 месеца напред. Но пък два пъти сме ходили по спешност и не са ни връщали.
Но нямам наблюдения как работи пломби, защото вече почти 5 години ходим само профилактично.
http://medstom.com/

Благодаря ви!

Ще запиша час за профилактичен преглед при д-р Михайлова, мише.

sia, благодаря! Четох, че часовете са за след 2-3 месеца при доцент Маркова.

Сестра ми води каката при Маркова, преди това детето дори не отваряше уста при други стоматолози. Как я омая не знам, но Криси вече ходи и при други зъболекари (като няма час за близките дни) без страх.

И аз благодаря за координатите!

Неделя и ние посетихме зъболекар по спешност . Работиха само ЕОдент. Не са лоши хората, но успехът беше доста съмнителен. Едва успяха да загладят ръбчето на зъб, който счупи мадамата при подскачане и то не докрай, пак си остана неравно . До преглед не можа да се стигне, а си бях направила план да искам и да й почистят зъбите... Явно се уплаши от шума на машинката, при все че цяла сутрин бръмчахме из къщи за подготовка. Там си ме оставиха аз да си я уговарям да си отвори устата повторно, с което естествено не се справих - то като не стане за една минута, на мен ми е неудобно да продължавам да ги мотая
По този повод ще съм много благодарна за координати на търпеливи детски стоматолози в София, за предпочитане да разполагат с екран, който да се вижда по време на процедурите, че за друго ефективно отвличане на вниманието не се сещам. Мацката е на две и половина, обаче с характер и не ми се ще да чакам още половин година да видя дали ще й дойде муза . Всъщност тя постоянно разправя, че искала при "чичо доктор", но на стола все й идва друг акъл 

vanyush, препоръчвам ти да отидеш и в Медстом за второ мнение.
Моята дъщеря си счупи 2та горни предни зъби на 1г. и 6 м. Д-р Маркова каза, че ако желаем могат да се доизградят наново, за да е естетично. Нито е полирала ръбчета, нито друго е правила. Понеже при нас нямаше друга причина освен да е красива, не го направихме.
В началото зъбчетата бяха триъгълни, но вече са напълно изравнени, вярно по-къси, от на другите деца, но не й пречи по никакъв начин.

Аз през почивните дни се виждах с приятелка, която каза, че доц. Маркова работела кариеси на млечни зъби и без машинка. Разчовърквала колкото да направи място за пломба и да "запечата" зъбчето да не заразява другите. След известно време се повтаряла процедурата и така без машинки и упойки. Това предполагам е за съвсем малките кариесчета. Работела без маска и бяла престилка, за да не стресира малчуганите. Иначе на моята приятелка детето беше с кариеси и пулпити на почти всички млечни зъби. Водиха го в частна клиника в Пловдив и с 3 приспивания на детето (в рамките на няколко месеца разбира се) са му ги оправили срещу "скромната" сума от 2000лв. Но пък детето не е било травмирано изобщо.

sia, благодаря ти! Аз също предпочитах да го доизградят, въпреки че парченцето е не повече от милиметър, но казаха че не можело там да се слага пломба  Честно казано, аз като я видях как се противи, не вярвам и да успеят нещо да сложат. При нея просто беше много остро и си дереше устната, за това поисках да го загладят, иначе и те казаха, че не пипат по принцип. Може по-натам да опитаме и доц. Маркова, щом е търпелива и добра . То явно никога не се знае "къде ще мине номерът", та ще се опитват различни места...
Напоследък четох много за лазерите. Хората ги хвалят, особено при деца, но пък на сайта на един кабинет, където работят с лазери прочетох, че не ги препоръчвали за кариеси - нещо там високочестотните не били дозирани и можело да доведе до гангрена  Никъде другаде не видях такова нещо, но все пак и минимален риск да има, някак не ми се поема. Ще ми е интересно да чуя мнения, ако някой е опитвал.

Не знам колко са подходящи лазерите за малки деца, защото се охлаждат с вода и устата им се пълни, а и са доста шумни. Още повече, че се оказа, че на Н брой видове, качество и не знам си какво още. Мисълта ми е, че трябва да си сигурна, че се работи с качествена техника от добър специалист.

А Маркова е факир, не знам как омайва децата, но досега не съм чувала дете да не даде да му се работи. Кабинетът е целият в морски рисунки.
Тук във видеото http://medstomm.com/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/ има една част с Маркова и кабинета от 2.50 мин.

За лазерите - ние се вдигнахме от Пазарджик в Пловдив, точно за да отидем в кабинет с лазер, за първите кариеси на детенцето, което тогава нямаше 5 годинки се страхуваше от машинката. Оказа, че при контакт със зъба, особено на болното място, лазерът издава един силен пукащ звук и след демонстрация малкия пациент прецени, че това е по-страшно от шума на машинката. Но пък имахме късмет, че същият зъболекар успя да предразположи детето и да свърши дълго отлаганата работа. От неговите коментари останах с впечатление, че не предпочита да работи с лазер млечни зъбки на толкова малки деца, но се задълбочихме в причините за това му мнение. Мисля, че във всеки случай може да се направи консултация за конкретното дете и проблемите му със зъболекар, който работи с лазер и тогава да се вземе решение.

Благодаря, момичета! Не предполагах, че лазерите са шумни, навсякъде изтъкват като основно предимство липсата на плашещ шум като при машинката... Имах подозрения и че качеството няма да е еднакво, което прави мисията да намериш добър лекар с добра машина почти невъзможна. То така или иначе трябва да търся за себе си, така че ако случайно успея, ще споделя, макар да не го виждам как ще стане - не съм нито лекар, нито техник, само обикновен страдащ пациент 
За Маркова ме спечелихте. Ама тя работи два часа един ден в седмицата, как няма да се чака с месеци! Дали пък не приема и другаде? Признавам, че не ми харесва много това с човъркането без машинка, ама да стигнем до там, ще го мисля; сега целта ми е успешен преглед да има, да разбера какво е състоянието и евентуално как да почистя петната  . Бях питала в друга тема, но нямаше отговор. Да опитам и тук: някой има ли идея как да почистя жълти петна по кътниците. и кучешките? Предполагам, че не съм успявала да измия добре и се е натрупала плака Кат търкам с марля се вижда известно подобрение, но пак не става съвсем бяло. Зъболекар ми каза да напоя марлята с кислородна вода, но нещо ме е страх на такова малко дете - ще погълне все нещо, колкото и да е малко... Дълго стана, извинявам се 

За кислородната вода има доста противоречиви мнения и понеже не мога да преценя кое правилното не съм я използвала. Кофти е да остава храна по-зъбите, аз уж внимателно мия и оглеждам, но за всеки случай и давам да жабури вечер с разтвор на клеева тинктура за дезинфекция.

Не е ли по-добре с чайче от лайка да жабурят децата. Нашата зъболекарка го препоръча при отворено зъбче,докато дойде времето да го затвори с пломба.

Клеевата тинктура е по-силна, може и с лайка, но при нас едното зъбче е само на дентин и ми се струва слабо.

За София препоръчвам и д-р Христофорова, кабинетът й е близо до Южния парк, в Стрелбище. Работи предимно с деца и е много внимателна. Първият път само разгледахме кабинета, детето седна на стола и му погледна зъбчетата, за да не се уплаши. Имаше пулпит, който правихме в продължение на 6 посещения, всеки път по малко и ако детето изпротестира, спира и продължава следващия път. Децата ходят без страх и с любопитство.

Жабче, а като пари горе-долу как са посещенията?

Безплатно.  Тя работи със ЗК. Досега не сме дали и лев. Правихме 2 пулпита и една пломба за последните година и половина. Касата поема по 2 зъбчета годишно ако не се лъжа. Ние все влизаме във въпросния лимит и не се налага да доплащаме.

Това е много добра новина (за мен)!  Извинявам се ако прекалено отклонявам темата, но последен въпрос към Жабче: Трябва ли някакъв документ да се носи, когато си по ЗК? Благодаря предварително!

Не съм Жабче, но мога да отговора, че се носи здравно-осигурителната книжка на детето /онези сините малки книжки, които се издават на всеки осигурен/. Ако нямате - обърнете се към личния лекар на детето, за да ви издаде. Поне нашата я получихме от педиатъра преди време - ако има някаква промяна в процедурата, той ще ви обясни най-добре.

hope-love, много ти благодаря! И аз предполагах, че е тази книжка, но не бях сигурна за дете дали е същото. Не сме издавали досега, ще ходим до педиатъра.

Да, да в тази книжка си има страници за стоматологична помощ и нашият първи зъболекар през миналите две години си нанасяше там манипулациите, за които ни приспадаше сумата, отпускана от здравната каса. За децата май наистина са по две манипулации на година, както бе написал и някой друг по-рано.

Здравейте , само да кажа ,че децата до 18год имат право на 4 манипулации на година по каса, или това са 4зъбчета.

И нашата зъболекарка онзи ден каза, че са четири - аз не съм проверявала, тя би трябвало да си знае.

Момичетааааа, благодарение на огромното търпение на д-р Михайлова и на Мишето, че ни я препоръча от опит, вече имаме първа пломбичка. Другата седмица започваме втория!

Хей, браво на момчето, на мама и разбира се на прекрасната стоматоложка, че сте се справили!

Кiara, много се радвам, че всичко е минало добре!
А за търпението и професионализма на д-р Михайлова само адмирации!

Очарована съм от търпението, което проявява специално с нас, защото наистина сме тежък случай. Освен, че не даваше да му се работи зъбчето, изучи вече всичко с подробности в кабинета, въпреки че всеки път се уговаряме предварително нищо да не пипа. Той разпитва за всичко и тества всичко в кабинета!