Здравейте,

Бременна съм на 43 години и ми предстои голяма дилема да се подложа на амниоцинтеза, за установяване на структурни хромозомни аномалии или да поема този риск.

Единствената причина да се колебая и въздържам от амниоцинтеза е високия риск от аборт след манипулацията 1:200.

За мен със сигурност това е последната възожна бременост и затова много се притеснявам да не загубя бебето, още повече, че за сега всички изследвания БХС, пренатест и Фетална морфология, които направихме са добри, т.е. бебето изглежда добре.

Сега когато отхвърлихме с пренатест  риска от Даун синдром, Папау и Едуардс остава същестения въпрос за структурните хромозомни аномалии....
 
Високата ми възраст се указа изключително "коварен"
риск. Указва се че само заради по-високата си възраст попадам в "черния"
списък, т.е. имам висок риск от деликатни структурни хромозомни аномалии, които са неуловими от БХС, пренатест или ехографски преглед, но които могат както да бъдат незначителни, така и сериозно да увредят плода, например да засегнат умственното му развитие.

Опитвам се да намеря статистика за структурни хромозомни аномалии при бременни на висока възраст и да го сравня с риска за аборт при амнио. Ще съм признателна на всеки, който може да цитира свързани с това данни!!!

Рискът от аборт след амнио е средно 1:250 за света, но за конкретната клиника и лекар, където ще се прави амниото, може да е друг.
Например, за д-р Виолета Димитрова от МД рискът е много по-малък.
Претегляне нас рискове, така или иначе, няма да ти помогне много за решението.
Най-важно е дали си готова да гледаш дете с увреждания. Аз за себе си реших, че по--добре без дете, отколкото дете с увреждания, и направих амнио на 39 г.

Благодаря ти за отговора!!! За съжаление нещата стоят по-сложно.
Говорих подробно с д-р Димитрова за риска от амниото и тя потвърди, че нейната лична статистика, дори е по-мрачна от 1:250. Причините за абортите след амнио не са известни до сега и не завинят само от лекаря, който извършва манипулацията.

от друга страна съществуват и много други генетични аномалии от хромозомните. Съществуват състояния като аутизма, които не могат да се диагностицират по-никакъв начин, така че амниото не дава гаранция че няма да родиш дете с увреждане.

Благодаря ти за отговора! За мен всяко мнение ценно в този момент

Здравей!
Аз съм правила амниоцентеза два пъти (с две бременности, едната на 39, другата на 40). Първият път я направих, защото ФМ показа проблеми, оказа се че бебето е с Даун и се наложи аборт. Вторият път бях наплашена, а освен това имам вече едно дете и не исках то да страда, защото според мен ако сестричето му беше с увреждане, това щеше да се отрази и на него. Слава Богу, с второто бебе всичко е наред и сега рита до мен и вече казва "мама"  Настроих се позитивно, мислех че всичко ще е наред и амниоцентезата мина безпроблемно. Предпочетох да я направя в частна клиника заради отношението, а и лежах 4 часа след процедурата, без изобщо да стана - за сравнение в МД правиха АЦ на жена, с която лежахме в една стая - ами след процедурата са я карали да се качи до 14 етаж, за да си занесе пробата и получи контракции  . Самата АЦ не е страшна, страшно е притеснението. Но и облекчението след като получих нормалния резултат от цитогенетичния анализ беше огромно  . На бланката с резултата (от катедра по мед.генетика в Майчин дом) пише следното:"Рутинно използваната методика за цитогенетичен анализ не дава възможност за диагностициране на малки хромозомни преустройства, нискостепенен мозаицизъм и микроделеционни синдроми". Моят съвет е да мислиш за по-голямото си дете- прецени сама кое ще е най-добре за него. Ако не си готова да гледаш дете с увреждане, по-добре направи АЦ. Дано не съм ти прозвучала грубо или да съм те изплашила по някакъв начин. Каквото и да решиш - успех!

Благодаря ти много Crystal !!! И аз това установявам от разговорите си генетиците в МД, че всъщност малките структурни промени, много често не могат да бъдат диагностицирани.

Това, което днес ми цитираха, като статистика е че риска за структурни аномалии на хромозомите е 1 към 2000 независимо от възрастта /показва изследване върху Европейската популация, обхващащо хиляди жени/.

Да си призная преди месеч се бях решила със сигурност да направя амнио, но след разговорите си с няколко доктора, които споделиха големия риск да загубя бебето се разколебах.

Сега когато имам направен Пренатест, който отхвърля най-честите хромозомни аномалии, БХС ми е добър и бебето изглежда добре на ехограф ми е много трудно да поема риска да го загубя при една амниоцинтеза.

Едно дете винаги може да има специални нужди и диагнози, които да не бъдат установени с амниоцинтеза, така, че родя ли това дете няма да го изоставя със сигурност.

И аз смятам, че след като всичките ти изследвания са ок рискът е минимален. Сигурно и аз бих направила като теб ако преди година пренатест беше достъпен и в БГ. Спокойна бременност и слънчево бебе  !

Благодаря ти Crystal !!!! Имам още малко време да взема решение. Утре ще имам консултация с генетик и накрая ще трябва да реша 

Странно ми е това, което е казала Димитрова. На мен навремето точноо Кремернски ми обясняваше, че в МД статистиката е много по-добра от средната и за предните 3 г. не са имали аборт след амнио.

А аутизмът не се знае изобщо на какво се дължи, така че амниото не помага там. Освентова, при амниото тук изследват само за някои аномалии, не всички.

Проблемът е че генетиците почти никога не разбират, кога след амнио е настъпил аборт - това ми казаха всъщност докторите при които се готвех на правя амнио. Думите им бяха, че при идеално протекла амниоцинтеза може след 2 - 3 седмици случайно да разберат че същата жена е настанена в болницата заради аборт, а може и да не разберат, ако жената е от провинцията и не се обади да го съобщи. Западната статистика била още по-нерадостна, там риска се изчислява на 1 към 100.

Въпреки това амниоцинтезата е възможност, която медицината ни предоставя и на мен ми трудно да се откажа да се възползвам от нея.....

alista, от коментираното дотук - аз поне разбирам, че и да направиш АЦ - с това изследване може още веднъж да се отхвърлят вече отхвърлените рискове чрез другите методи на изследване, които си ползвала. В същото време АЦ - не може да даде отговор дали плодът има, или няма аномалиите за които се тревожиш в момента, както и за заболявания/състояния, които все още не знаем реално от какво са причинени. В този смисъл, ако просто ще се дублират изследванията ти, като АЦ все пак ще потвърди категорично резултатите на вече направени по друг начин тестове - според мен не си струва риска. Ако пък АЦ е единствен начин да се изследва нещо, което иначе просто не би могло и резултатът да е 100% - направи го. Но поне от прочетеното дотук - аз схващам, че и АЦ не може да даде отговор за наличие, или липса на определени аномалии (за които ти се тревожиш) т.е. и да я направиш и да мине всичко ОК - до раждането пак ще си на "може би" и ще трепериш дали пък просто увреждането не е било "хванато". Лично за мен - рисково (дори с минимум риск) изследване, което няма висок и сигурен процент информативност е безсмислено. Да се опасявате за Даун да кажем, да нямаше "Прена тест" и АЦ да е единствена опция - бих ти казала да не се колебаеш да я направиш. Но в твоя конкретен случай...нещата са в "зоната на здрача" за съжаление. Статистически рискове, базирани на ЕГН-то, реално няма метод който да каже категорично дали, или, явно и АЦ не може...в тази ситуация си задай въпроса: "Какво ще знам със сигурност след една АЦ, което не знам сега?" и тогава решавай. Ако нищо повече от това, което знаеш до момента няма да научиш и то да е с висока степен на сигурност - излишно би рискувала. Пак казвам - това е от "моята камбанария", аз не съм медицинско лице, генетик - още по-малко.

Jbrul много, много благодаря и се извинявам, че Ви занимавам с моите страхове и проблеми.
!!!

Истината е че амниоцинтезата единствено може да даде информация за някои от структурните хромозомни аномалии. Пренатестът отхвърли риска от 3 тризомии, които са най-често срещани.

Въпросът е колко често срещани са тези хромозомни структурни аномалии, за да се прецени оправдан ли е риска или сравним ли е с риска от амниоцинтеза.

Най-вероятно ще откажа амниоцинтезата поради по-големия риск от нея 1 към 200, ако
риска от хромозомни аномалии се потвърди, че е 1 към 2000

Указа се че има хромозомни аномалии в около 15 процента от човешката популация, които остават скрити и неизвестни за носителите им.

Другият фактор, с който се сблъсквам и трябва да призная, че сега в четвъртия месец ми е много трудно да рискувам живота на бебето. Бях чела, че бозайниците се привързват към децата си именно с времето на износването на плода. В началото на бремеността нямах това чувство, докато сега вече реакцията ми е много емоционална.

Много благодаря за толерантността Ви момичета!  Снощи когато пуснах темата не можех да си на меря място. Сега вече си възвръщам равновесието.

Jbrul много, много благодаря и се извинявам, че Ви занимавам с моите страхове и проблеми.
!!!

Нашият форум (и организация) съществуват именно с цел да си помагаме взаимно в подобни моменти и ситуации. Крайната цел на борбата за дете на всяко момиче тук е И това дете да се роди живо и здраво т.е. ние не си помагаме само докато забременеем, помагаме си и докато родим, а и след това   "Безкраен цикъл"... Та няма за какво да се извиняваш, много от майките тук преборили стерелитета, раждат първото си дете на възраст около твоята сега и такива страхове и проблеми не са чужди за този сайт.

Истината е, че всяка жена е "абсолютно сама", когато трябва да вземе подобно решение и ти не си изключение. Ние износваме, ние раждаме децата, ако нещо не върви после, или не е ОК в отношенията с партньора - ние сме тези които остават винаги до детето си... в този смисъл казвам "сами сме" когато опира до подобни решения. Защото цялата отговорност в бъдеще неизменно е за нас.

АЦ може да отхвърли някои съмнения, други просто не може. Ти си в толкова напреднала бременност, че дори минималният риск да загубиш това бебе при АЦ те ужасява. Лично аз не мисля, че би се решила на "аборт по медицински причини", ако при АЦ ти излезе резултат сочещ, че проблем може да има, или пък има по принцип, ама неясно как ще се прояви... Не те познавам, не знам как би реагирала реално - съдя само по това, което чета тук.

Не прави нещо, в което не си 100% убедена, че искаш, че е нужно и най-вече ако не си сигурна, че ще ти даде търсените отговори и ще ти даде сигурна база за взимане на решения. Изследване, което да ти докара нерви и стрес до края на бремеността, която не би прекъснала все едно какво ще покаже то - не виждам защо да правиш. Мое мнение, лаишко.


П.П. Пак чисто лаишки - не мисля, че има и за какво да се тревожиш, след като освен възрастта няма нещо друго предполагащо проблем при тази бременност. Спокойствие, лека бременност ти желая и едно прекрасно, здраво бебе на финала

Alista, сега прочитам всичко и виждам, че тук сте обсъдили доста по-добре случая. Гледайки цялата информация ще се съглася отново напълно с Jbrul, не прави нещо за което не си 100% сигурна, че е нужно или ще ти даде отговорите от които имаш нужда. След като всички изследвания са добре, не мисля, че само възрастта трябва да те плаши. Успокой се, гледай положително на всичко, не се стресирай излишно. Пожелевам ти едно прекрасно, здраво бебче! (Нямам никакви съмнения, че ще бъде такова!)

Аз подкрепям мислите на Jbrul.

Сещам се и друго - бяха ми казали докторите, че само Даун е възрастово обусловен, а рискът от останалите не нараствал с възрастта. Ако Даун е отхвъртлен с Пренатест, тогава..

Аз подкрепям мислите на Jbrul.

Сещам се и друго - бяха ми казали докторите, че само Даун е възрастово обусловен, а рискът от останалите не нараствал с възрастта. Ако Даун е отхвъртлен с Пренатест, тогава..

Джам ги разбира тези неща много по-добре от мен, както е видно. Щом възрастово обусловеният риск е отхвърлен - значи вземи да го "навириш" този корем, бременей си спокойно, мятай се в нашата "бременна тема" и отпусни малко душата.

Аз за разлика от много от момичетата тук - не се борих за дете. В смисъл, че не минах през целия цикъл на изследвания, натоварващи процедури, тежки манипулации....разминах се само с едно почти 5 годишно чакане, ама дочаках. Спонтанна, перфектна, лека и щастлива бременност, приказно раждане. Изследвах всичко, всичко възможно докато бях бременна, имах си и портативен доплер за слушане на тонове (сега е оборотен за "фирмата" ), въпреки че бях под 30г. тогава - имала съм страхове. Докато не го извадиха това дете и не го видях с всичките му 20 броя пръсти и имащо вида на нормално, здраво бебе...все ме е било страх. И от раз да беше станал - пак щеше да е същото. Това сме майките, то не е случен израза: "Да не те стига това, от което майка ти се страхува". 

Генетиката е млада наука, малко знаем, често гадаем, тестовете в голямата си част са "може би". Ние искаме да сме се застраховали, подсигурили - да, но на този етап, за много неща в областта - по-скоро излишна паника си докарваме от свръхчетене (и недобро разбиране). Ние тук, нелесно забременелите - често се увличаме в опцията "контрол", но го нямаме. Защото дори успешните ин витро опити, дори бременности като моята - това е "щракването на пръсти на оня горе" в един огромен процент. Процент, който ние искаме да отречем в страха си и в желанието за гаранция, че всичко ще е ОК. Разбираемо, но невъзможно все пак. Осъзнаването на последното - решава дали ще сме щастливи бременни жени, или истерични и изплашени до смърт. Опитай да бъдеш в "графа 1", защото и в другата да си - накрая ще стане каквото има да става.

Колкото до възрастта....знам, че не е никаква статистика и не доказва каквото и да било, но ще го споделя все пак. Моят баща е роден през 1954-а година. Той е 5-а бременност на баба ми, второ живо родено и единствено доносено дете. Предишното бебе е било недоносено, загива в кувьоз заради грешка на пияна болнична служителка. Трите преди това - мъртвородени, спонтанен аборт...Баба ми го е заченала и родила на 41 години, а че е имала проблеми жената - мисля е очевидно за лаици дори. Просто по онова време - никой не е знаел какво и защо, наричали са я "яловица" ("любима' дума тук). Баща ми е 2 метра мъж, здрав, прав, скоро ще навърши 60 години. Няма НИКАКВИ хромозомни аномалии, само такива на характера, ама те са му от ДНК-то  Бившата ми шефка, случайно забременя с третия си син на 45 - жив, здрав , прекрасен. Възрастта е "статистически показател" по нашите модерни методи сега, това ми е идеята. Не се впрягай толкова. Жени са раждали и ще раждат на тази възраст и нагоре и то здрави деца и в бъдеще.

Аз бях убедена, че заради фамилната история - аз имам проблем, затова бебе няма...ама накрая се оказа, че не аз, ами "плувците" не били в идеална форма... Та "логично" и "статистически" - не е като да е "баш така", особено при вече проведени изследвания отхвърлящи сума ти рискове и то сериозни.


Та...успокой се и се наслади на корема сега, както казваш - друг едва ли ще има в този живот поне

Момичета много Ви благодаря за сърдечността, за отношението, за добрината !!!!

Аз наистина няма да имам сили да наравя амниоцинтезата, заради риска да загубя бебето.

Иска ми се да вярвам, че сме отхвърлили най-често срещаните рискове от рискове от Даун, Папау и Едуардс.  Ще продължвам да се притеснявам, че възрастта ми повишава риска - жалко е че двама изявени генетици цитират натълно противоречива статистика: единият сочи риск 1:160 а другия 1:2000

Още веднъж, най-сърдечно благодаря за куража, който ми дадохте!!! Имах нужда точно от това !

Здравей, alista!

Аз нямам опит и познания по конкретната ти тревога, но съм силно "ангажирана" с темата за възрастта . Възрастта, разбира се, не е порок (да перифразирам известната мъдрост), но, когато става дума за бременност, е сериозан фактор. Трябва да я отчитаме, но не и да се вторачваме в нея. В случая с генетичните проблеми тя може да е рисков фактор за някои от заболяванията, но да няма значение при други. Така или иначе възрастта е само една от многото възможни причини за генетични аномалии. Да не говорим, че с възрастта се оправдават и куп други проблеми по време на бременността. Понякога това е реално, но доста често е просто един лесен отговор на въпроси, за чиито отговори лекарите не желаят да се задълбочават.

В моя случай възрастта беше сериозен проблем да не забременявам със собствените си яйцеклетки. И това е обективно положение и няма какво да се направи. Е, аз опитах . Но ти си докарала нещата до четвърти месец, бебето ти се развива добре, изследванията ти са доста добри. Не виждам причина да си гледаш непрекъснато в личната карта . Следи си бременността, прави каквото е необходимо, за да реагираш на всякакви промени и мисли, че носиш в себе си едно здраво и прекрасно бебе. Това е моето пожелание. Лека бременност оттук нататък!

Благодаря ти Беата!!! Постепенно си възвръщам разновесието и съм благодарна за подкрепата, която получих тук!!!!