Ооооо, тази тема ме върна около 5 г. назад! Толкова вълнуващи са тези истории. Аз специално винаги съм си представяла, че ще забременея спонтанно и като по филмите ще съобщя на тържествена вечеря събитието първо на любимия и после на всички останали. Но не би...
По принцип всички в близкото ми обкръжение знаеха за процедурата - от роднини и приятели до шефове и колеги. Аз по принцип съм открит човек, а и за щастие никак не съм суеверна и на всички около мен им бяха ясни нещата.
В деня на теста:
Ходих боцнаха ме (аз уринарен така и не направих) и си отидох на работа. Бяхам ми казали да се обадя на доктора в определен час. Ох, едвам изтраях докато стана време. Излязох от стаята и слязох пред сградата където ни беше офиса. Звъннах на д-ра: "Ами да 200 единици - положителен е теста" - бяха думите му и кога да отида на преглед. Аз не знам как не ми изхвръкна сърцето от гърлото от вълнение.
И се започнаха телефоните: първо на любимия, после на мама, тате, на сестра ми и на свекървата (ние живеехме заедно по това време), мисля и на една приятелка звъннах, но вече не помня честно казано. После втора серия - качих се в офиса и няколко чифта очи се впериха безмълвно в мене. Е, не издържах и им казах, макар да знаех, че ме чака много дълъг път до осъществяването на мечтата. После и на шефовете казах. Ако даде Господ да имаме второ дете - сигурно пак ще е така.
