Здравейте!
Предстои ми осиновяване. Изчетох с интерес това, което сте написали за първия месец у дома. Понеже някои от публикациите са още от 2008г, бихте ли написали как се развиват отношенията ви с детето сега? Колко продължава т. нар. "адаптация"? Опитвам се да събера колкото може повече информация за това, с което се захващам, а вие сте най-сигурният ми източник. Предварително благодаря!

Здравей!
В момента нямам много време, ако трябва по-нататък ще пиша по дълго, но с две думи... Протичането на адаптацията зависи от много фактори, но най-вече на каква възраст е детето; от характера на дете и на родители; от конкретната ситуация... Има една "неписана формула", че на детенце му трябвало толкова време в семейството, колкото е било извън него. Първоначално бях много скептична към това изказване, но истината е, че при нас точно така стана. Дъщеря ни дойде у дома осем месечна, всичко вървеше "почти по мед и масло" и си мислех, че на нас изобщо не ни е необходима адаптация, но след осмия месец някак всичко се промени - връзката се засили, поведението стана различно... и от светлината на времето разбрах, че всъщност и ние сме били преминали през адаптация... 

Привет и от мен newcom Адаптацията е двустранен процес и до голяма степен зависи от родителите и с каква история идва детето в семейството: колко време е отглеждано в институция, как са се грижили за него, как е попаднало там, характер. Ние тръгнахме от „добра изходна позиция”, което ни помогна да преминем първоначалния период на напасване без сериозни сътресения. Синът ни е отглеждан в среда много близка до семейната от едни прекрасни дами, на които съм безкрайно благодарна за любовта и грижите към дечицата. Имахме възможност да го посещаваме почти всеки ден, което много ни помогна да свикнем един с друг и да опознаем навиците и предпочитанията му. Първите дни и за двете страни си бяха стресиращи. Това е голяма промяна, за която колкото и да се готви човек никога не може да предвиди какво му предстои всъщност. Наложи се много бързо да реорганизирам дневния си режим и да го съобразя изцяло с детето и докато свикна ми трябваше почти месец. Най-много ми тежеше недоспиването, но и с това се свиква. Малчо преживя промяната по своему – спеше лошо, стряскаше се от резки шумове, усмихваше се рядко. Едва в края на четвъртия месец започна да спи по-спокойно като до тогава се будеше на всеки кръгъл час като „кукувичка” както се шегуваме, макар тогава изобщо да не ми беше смешно. До този момент са минали почти 8 месеца и промяната от ден 1 е огромна. Както е споделила Чандра някак и тримата станахме различни, станахме семейство и това усещане се засили в последните седмици.

Най-трогателно и емоционално преживяване беше гостуването ни в дома, от който взехме Митко. Имахме притеснения как той ще реагира и дали няма да предизвикаме обратен ефект, но момичетата ни подкрепиха и увериха, че поддържат контакт с повечето осиновители и техните дечица и не се е случвала драматична ситуация. Малчо много се радваше на бебетата – гушкаше ги и ги люлееше, което до този момент не се беше случвало при контактите му с други деца. Не помнеше никой от персонала и му трябваше малко време, докато ги допусне в неговото пространство  … но вероятно си спомни креватчето. От трите креватчета в стаята той отиде точно пред неговото, поиска да го качим в него и си легна.

Здравейте, момичета!
Благодаря за отговорите Ние заявихме, че искаме дете до 1г., защото се опасявам, че не бихме се справили с емоционалните травми на по-голямо дете. Но това, което ме терзаеше, е че на тази ранна възраст детето няма оформен характер, нито може да говори и ние по никакъв начин не можем да преценим дали ще си паснем... Освен това прочетох една книга, която ме ужаси - авторката твърди (или аз така го изтълкувах), че осиновените деца никога не се привързват. Пуснах тази тема, за да разбера дали някога хората започват да се чувстват като семейство. Коментарите ви звучат обнадеждаващо . Ще ви бъда благодарна за всяко споделено преживяване. Надявам се разговорът да бъде полезен и на други бъдещи родители, които като мен се опитват да се подготвят психически.

Newcom, дори и на възраст 1 г. детенцето е малък човек с предпочитания, интереси и характер. Нищо, че не може да ги изрази с думички. Нашето дете дойде в дома ни на 1 г. и 1 м. и аз самата не подозирах колко точно мога да рачета настроението му само от жестовете и изражението на лицето. Децата са много изразителни и намират начин да покажат какво искат и как се чувстват. Относно привързването имах притеснения, че аз няма да мога да се привъжа и да усетя "митичната" за мен връзка на майката с роденото й дете. Днес не бих си представила, че друго дете може да е наше и че Митко би могъл да има други родители. Неописуемо е усещането, когато каза "мама" - първата му думичка. Толкова силно се е привързал към нас, че постоянно търси контакт с мен или баща си ... следващия в класацията е дядо му, защото го учи на пакости и разрешава повече волности