0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Какво мислите?
« -: Февруари 04, 2013, 14:18:39 pm »
Здравейте! :)
Днес в Библиотека "Осиновяване на дете" ми попадна следното четиво: Осиновяването на дете (Автор: проф д-р Христо Михов - Книга за майката, издателска къща Хермес)

Бих искала да ви попитам, какво мислите за текста - за съветите и препоръките в него, за изрази от рода на: "[...] осиновеното дете рано или късно узнава, че истинската му майка е друга" и т.н...

Питам ви, защото лично аз мисля, че текста не е нищо особено и бих предложила да се премахне от библиотеката, но вие може да намирате информацията за полезна...

« Последна редакция: Февруари 04, 2013, 14:23:03 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

*
Re: Какво мислите?
« Отговор #1 -: Февруари 04, 2013, 14:59:35 pm »
прелитащ коментар  :lol:

Според мен всеки източник на информация е ценен - най-малкото за да видиш недостатъците му и да провокира дори само вътрешен спор. В този смисъл не ми се ще да се маха каквото и да е.

Снощи си говорихме  за "истинската майка". Нико няколко пъти сам говореше за нея като за биологичната ми майка (термин въведен от мен естествено) и за мен като за истинската ми майка (никога не съм му внушавала подобно нещо).
Обясних му, че и двете сме истински - без нея той не би  дошъл на този свят, без мен не би порастнал такъв, какъвто е в момента. Ако друг го беше родил - щеше да е различен, ако друг го беше отгледал също. Ако-тата не са важни. Важно е какво Е
В очакване ....
*
Re: Какво мислите?
« Отговор #2 -: Февруари 04, 2013, 15:28:29 pm »
Лично на мен материалът не ми донесе нова информация. Конкретно в този текст, а и по принцип, намирам за некоректно да се дават съвети и препоръки от типа "правете това..." или "не правете онова..." (в случая да не се осиновява малко бебе поради посочените причини). Според мен по-нормално е да се обяснят предимствата, недостатъците и последствията, да се даде възможно по-пълна картина на коментирания проблем, а не да се натрапват конкретни действия и решения. 

Повод за размисъл ми дава Фуси с поста й за "истинската майка", за което благодаря.  :)
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Какво мислите?
« Отговор #3 -: Февруари 04, 2013, 15:54:35 pm »
Не е това основното, което не ми допадна в материала. :) Той създава впечатление, че ще представи общо осиновяването на дете, но информацията от части не е актуална. Например, там се казва:

"Когато вече сте решили да осиновите дете, отнесете се към социално-правния кабинет към дома за майка и дете. Там ще ви обяснят какви документи трябва да представите."
- Това твърдение е неточно, а е писано през 2007г. Малко по-нагоре четем:

"Накрая, след продължително очакване без успех, на двамата може да се предложи осиновяване. [...] От друга страна, осиновяването е жест на хумани­зъм, защото осиротялото дете намира своите нови родители, които ще го отгледат и възпитат, ще осигурят бъдещето му."

От една страна не всеки възприема осиновяването като "последен влак", от друга страна аз не бих искала на дъщеря ми да се внуши представата, че "осиновяването е жест на хуманизъм"

После са описани съветите и препоръките, които докато четох изпитах точно описаното от Додич. Тя е изразила много точно и моето мнение.  :) Не знам, как да възприемам съвети от рода на: "не ви съветвам да вземете за осиновяване дете направено от извънбрачна двойка" и подобни... 

А относно термина "истинска майка" :) Аз нямам проблем на тази тема - винаги, от първия ден на осиновяването смятам, че детето ми има две майки. И преди съм писала - майка е тази жена, която (1) ражда едно дете и която (2) отглежда едно дете. Както Фуси казва, и двете са истински. Но в текста се казва: "[детето] рано или късно узнава, че истинската му майка е друга.", което имплицира, че "истинската майка" е една... ;) Естествено това не е толкова важно, но просто според мене не е особено издържано...

Разбира се, че е хубаво да има такива текстове, но дали трябва да са на страниците на Зачатие?
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Re: Какво мислите?
« Отговор #4 -: Февруари 04, 2013, 16:28:11 pm »
Чандра, истината е, че последната седмица това е една тема, която ме вълнува много. Тоест не премахването на книгата :) , а изрази от този род- 'истинската майка' на детето ми. Аз съм от хората, които се вторачват (маи прекалено). Изчела съм де що има литература, за осиновяването, осиновените деца, чак с обучителна програма 'Да растеш без родители', която е за работещи в тази сфера се запознах. Що форуми съм изчела...да не се връщам назад преди да предприема тази стъпка, то бяха гени, рани, срещи с психолози, какво ли не. Направо си се разчлених и се наблюдавах под микроскоп. В крайна сметка, до момента дъщеря ми разби почти всичко . Имам си едно весело и смело човече. С бясна скорост наваксва всичко, което е пропуснала. Почти през цялото време върши най- малко две неща едновременно. Не и млъква устата и е царица на фалшивят плач, ако нещо не е на неината, които аз докато се усетя веднага анализирах, като първична рана и неосъзната болка. Не знам почти нищо за биологичната майка, ама така като гледам си е имала една весела бременност, даже и на лекар е ходила (това го знам от доклада) и вероятно не е имала никакви терзания относно факта, че няма да задържи това дете- две и стигат. Това ми беше мисълта, а доста се отплесна- истинската майка. Истинската майка на детето ми съм аз. Много се взирах в себе си за да намеря някакво отношение към биологичната майка на детето ми. Ами не мога, не чувствам нищо, нищичко. Не се притеснявам от съществуването и, не се плаша, не съм и благодарна. Не я съдя, просто недоумявам, но по същия начин недоумявам и от отношението на биологични майки към децата им и не знам дали по- добър вариант, че са задържали децата си, пък нека си пише Верие, че пребитото дете плаче за майка си, нищо, че тя го пребила. Няма да повярвате, колко близки хора са ме питали- не те ли е страх, че един ден ще и кажеш, че не си и майка. Боже мои, ще и кажа, че не съм я родила, АЗ СЪМ НЕИНА МАИКА!! и не, не ме е страх. В ръцете ми е да предам на това човече наи- доброто на което съм способна. От това ме е страх- дали ще се справя.
Yes, I am harsh.
 I'm also demanding,
 stubborn, self-sufficient and always right.
Re: Какво мислите?
« Отговор #5 -: Февруари 04, 2013, 16:46:50 pm »
Може да изглежда, че омаловажавам болката от изоставянето при децата ни. Не го правя. Както четох Фуси някъде, ако можех да взема тази болка аз, бих го направила на момента. Не мога, но мога да дам на детето си обич, увереност, самочувствие и сила, които биха помогнали да се справи с тази болка, а и всяка друга. Мога да и дам сигурност, че винаги ще съм до нея и ще я подкрепям при всяка трудност и всяка болка. Това поне мога да направя. Ще и кажа за биологичната майка, много ми хареса това от Фуси за двете майки- ще го използвам :) и дано успея детето ми също, като Нико от толкова малко разбере, тази му мама никога няма да го изостави.
Та относно книгата- не съм я чела- много интересно как ми е убегнала- но от малкото което прочетох ''осиновеното дете рано или късно узнава, че истинската му майка е друга''- поне не се сърдя толкова на близките ми за този термин щом като и в книга, която би трябвало да ми е в помощ го използват :)
Yes, I am harsh.
 I'm also demanding,
 stubborn, self-sufficient and always right.
Re: Какво мислите?
« Отговор #6 -: Февруари 04, 2013, 17:04:03 pm »
От текста, който цитирате, оставам с впечатление, че става дума за някакаво преработено издание на страна книга по темата. Звучи неадекватно и доста архаично.Всички знаем към кога е трябвало да се обръщаме и къде да подаваме документи през 2007 г. Явно неточна и подвеждаща информация, незнам от къде и от кога останала. И какво означа съвета да не взимате дете от извънбрачна връзка - това просто е абсурдно...Ако цялата информация е така сухо и неадекватно поднесена, идеята да се махне от библиотеката ми се струва добра.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Какво мислите?
« Отговор #7 -: Февруари 04, 2013, 17:06:27 pm »
Аз в първия пост го качих текста (кратичък е). Ето го отново: :)
http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=723&Itemid=28
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Re: Какво мислите?
« Отговор #8 -: Февруари 04, 2013, 17:38:10 pm »
То аз се обърках, че това е книга и маи обърках и другите..Додич право в десетката, точно това назидателно начало ме подразни и не дочетох текста, а колкото до осиновяването като акт на хуманизъм, ами тези дни изчетох форума на БАОО, ама буквално го изчетох. Знаете ли, сред всички теми от осиновени, които търсят БМ или я хулят или обичат и двете майки от какво най ме заболя, сви ми се сърцето от думите на някои осиновени..благодарен съм им, че са ме осиновили, можело е да раста по домовете, дали са ми шанс..какво ли става в душите на тези пораснали деца, това ли са им дали осиновителите- да осиновители, и от тези думички ме заболя. От това ме е страх, дъщеря ми да не каже някога- "моята осиновителка" вместо "мама" и да се чувства благодарна, значи някъде по пътя много съм сгрешила.
Yes, I am harsh.
 I'm also demanding,
 stubborn, self-sufficient and always right.
Re: Какво мислите?
« Отговор #9 -: Февруари 04, 2013, 18:30:24 pm »
fay а може ли да се приеме за представителна извадка това което си прочела ...тези мнения на осиновените за осиновителите си?Аз мисля че това не е представително.Мисля си че има безкрайно много хора които възприемат осиновителите си като родители.Познавам 4 такива случая и при единият става въпрос за мой много близък роднина.Ами тези хора са толкова привързани едни към други ...направо неразделни. :) :) :)
*
Re: Какво мислите?
« Отговор #10 -: Февруари 04, 2013, 19:10:43 pm »
само да вметна, че въпросния текст е писан през 70-те ... публикуван е като откъс от книгата за майката и бебето.
Имайте предвид все пак остарялостта му ... да си имам думите  :lol:

Обаче ето вижте - стар текст, неадекватен, но провокира полезна дискусия. Нека остане.

Истинска/неистинска майка няма ...има обаче два конфликта - единия в нашите глави, другия в главите на децата ни.

Нормално е и напълно в реда на нещата ние да сме в лична емоционална конкуренция с другото, с биологичното семейство. На кой не ми у минавало през главата "Абе каква майка е тази, дето ще си остави детето, аз съм тази, дето се грижи"

Другото е в главите на децата ни и то също е в реда на нещата. Колкото на нас ни е трудно да приемем мисълта за биологичното семейство на децата ни като реално съществуващо, на децата им е 10 пъти по трудно, най-малкото заради липсата на социален опит.

Важното, ама много важното тук е да не внушим съзнателно или подсъзнателно на децата формулите:
"Бъди ми благодарен, аз те отгледах"
"Не трябва да се интересуваш от БМ - тя те е захвърлила"
"Тя не заслужава твоят интерус - аз трябва да съм в твоя център"

Не е лесен този баланс, но трябва да работим много върху себе си
В очакване ....
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Какво мислите?
« Отговор #11 -: Февруари 04, 2013, 19:39:30 pm »
Не знам... Книга от 70-те?... Има толкова по-нови и модерни материали, стига да искаме, всичко може да предизвика дискусия... ;)

П.П. Зайко, интересно ми е, имаш ли информация, тези твои познати кога са научили, че са осиновени? Просто и аз си търся някакви закономерности... ;)
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."

Re: Какво мислите?
« Отговор #12 -: Февруари 04, 2013, 19:46:12 pm »
Заико, в никакъв случаи, това бяха част от мненията, точно за това написах, че ако един ден детето ми каже за мен така значи някъде съм сбъркала. По голямата част наричаха осиновителите си мама и татко.
Yes, I am harsh.
 I'm also demanding,
 stubborn, self-sufficient and always right.
Re: Какво мислите?
« Отговор #13 -: Февруари 04, 2013, 20:05:57 pm »
Не знам... Книга от 70-те?... Има толкова по-нови и модерни материали, стига да искаме, всичко може да предизвика дискусия... ;)

П.П. Зайко, интересно ми е, имаш ли информация, тези твои познати кога са научили, че са осиновени? Просто и аз си търся някакви закономерности... ;)
Chandra моя близък роднина е узнал на 9-10 годишна възраст
Дано ти е полезно  :wink:
*
Re: Какво мислите?
« Отговор #14 -: Февруари 04, 2013, 22:42:56 pm »
Вмъквам се с предложение да направим една закована тема със списък на книги, засягащи въпросите на осиновяването (включително и чуждоезични), статии, филми, предавания, линкове към други полезни сайтове. Мисля си, че така систематизирано би било полезно за всички.
*

    Chandra

  • *
  • 1567
  • Безспирно е движението на живота..
Re: Какво мислите?
« Отговор #15 -: Февруари 06, 2013, 15:12:20 pm »
Страхотна е идеята да си направим закована темичка с литература, която сме чели и ни се струва полезна.  :) Ако има и малко коментари, вероятно ще е още по-полезно... Досега да бях отворила такава, но аз като цяло нямам много представа от литературата на български език.

Засега се сещам само за:
2010г. Фани Давидова - Пенева: Разрешително за родители: Как да осиновим дете в България - стъпка по стъпка

Пишете, кои според вас са другите важни книги за осиновяването.

Освен това тук във форума вече има следните теми:
Обучителни клипове за процедурата по осиновяване
Материали за психологическа помощ

Иначе аз бих препоръчала още две книги, които не са конкретно за осиновяването, а съдържат съвети за отглеждане на малки деца. Онова, което ми допада при тях е, че обясненията за развитието на децата са разделени по месеци. За всеки един месец поотделно най-напред е описано, какви са уменията на детето на тази възраст (за този месец): какво детето би трябвало да прави задължително, какво още би могло да прави, след това има друга информация... Това е много полезно дори и за кандидат-осиновителите, защото те често преди среща с дете се притесняват, че не знаят какво да очакват.  Книгите лично за мене бяха много полезни, тъй като съдържат всичко и наистина прочитането им (само на тях) ми даваше самочувствие, че съм подготвена за гледането на дете. Хареса ми, че описаните съвети не са като постулати, а за всеки вариант на едно или друго бяха изложени плюсовете и минусите.  И така, това са книгите:
2005г.: Санди Хатауей, Хайди Мъркоф, Арлийн Айзенберг: Какво те чака през първата година на детето
2004г. Санди Хатауей, Хайди Мъркоф, Арлийн Айзенберг: Какво те чака през втората и третата година на детето


Да добавим и лекциите на Теа:
Емоционалният сват на родителите-осиновители
Как и кога да кажем да детето си, че е осиновено

Освен това полезни материали по темата има тук:
Библиотека - БГмама

Тук също има интересни теми:
http://www.osinoviavane.com/index.php?option=com_content&task=view&id=36
« Последна редакция: Февруари 09, 2013, 21:57:16 pm от Chandra »
"Don't tell God how big your problems are...tell your problems how big your God is."