Тъй като дължа много на мненията в този форум и аз бих искала да споделя своята история и да изразя огромната си благодарност и възхищение към доктор Лилия Димитрова и целия екип на Виена Ин Витро Център в болница Токуда.
За да разберете по-добре завършека ще започна от самото начало.
Опитите ни за забременяване започнаха преди 6-7 години. Ние сме от двойките с неизяснен стерилитет – най-страшната присъда според мен, защото липсата на ясна причина води и до липсата на адекватно решение. Често ни казваха, че сигурно рано или късно ще забременея по естествен път. Тъй като естествена бременност не настъпи, решихме да се обърнем към специалист. Записахме се надлежно в една от нашите клиники и след дълго чакане най-после дойде и нашият ред. Направих всички задължителни изследвания на тръби, хормони – всичко беше в нормата. Започнахме с поредица инсеминации – неуспешни. Прекъснахме за кратка почивка и после решихме да минем на ин витро. Поредица ин витро процедури със замразени ембриони – неуспешни. Всяко посещение в клиниката беше свързано с по 4 - 5 часа чакане и действаше изнервящо, но търпяхме всичко казвайки си, че е за добро. След последната ин витро процедура обаче и в двама ни започна да се прокрадва съмнение и решихме да потърсим второ мнение. Замислихме се също дали изобщо някой успява при прилагането на този метод или всички статистики са просто измислица.
Започнахме проучване на останалите ин витро клиники и след дълго четене, умуване и събиране на информация, решихме да се спрем на Виена Ин Витро по следните причини:
1. От форумите разбрахме за внимателното отношение на персонала във Виена Ин Витро, за огромната успеваемост на доктор Димитрова и за индивидуалния подход към всеки пациент.
2. По странични пътища (които не ми е позволено да разкрия) до нас достигна информация за перфекционизма на професор Щромер. Научихме, че той държи страшно много на качеството на използваните в инкубаторите газове. Така например разбрахме, че той не е съгласен да ползва внесения от съседни държави CO2 за дезинфекция на инкубаторите, тъй като газът там се добива дълбоко от земните недра, не отлежава достатъчно преди продажба и е силно радиоактивен. Вместо това професорът ползва газ добит по различен начин и с голяма чистота. Разбрахме също, че прави тройна проверка в 3 различни лаборатории (една от които австрийска) на всяка бутилка от 5 компонентната газова смес, която се ползва при отглеждане на ембрионите. Тези и редица други факти ни убедиха, че водещо за него е перфектното качество.
3. Установихме, че няма нужда да се чака месеци, за да отиде човек на консултация.
По интернет научихме за Деня на отворените врати във Виена Ин Витро Център и се записахме за участие през пролетта. Аз събрах цялата документация от предишните ин витро опити и се подготвих да опиша колко безнадежден е нашият случай въпреки перфектните грижи, които са били положени за нас. Целта ни беше да обсъдим всичко с професора и да разберем дали имаме шанс за собствено дете или е време да помислим за осиновяване.
Първото ни впечатление от центъра беше колко непринудена, приветлива и цветна е обстановката и колко дружелюбни са всички около нас. Разведоха ни из кабинетите, обясниха ни за процедурата, показаха ни къде се отглеждат ембрионите. От стените ни се усмихваха цветя, картини, весели надписи. Не след дълго дойде и нашият ред за среща с проф. Щромер и д-р Димитрова. Както очаквахме професорът се оказа много фин и възпитан човек, а д-р Димитрова още от пръв поглед ни вдъхна доверие. Разказахме историята си и показахме снимки от имплантираните при предишни опити ембриони. Започнахме с нашия любим бластоцист и тъкмо да преминем на следващата снимка професорът и д-р Димитрова почти в един глас възкликнаха: „Wait a minute! Where is the embryo?” = “Чакайте малко! Къде е ембрионът?“. С мъжа ми се спогледахме. Бяхме като попарени. Другите ембриони, които дори не бяха стигнали до стадий бластоцист, професорът избягна да обсъжда от деликатност. Но като му разказахме колко пъти са били замразявани и размразявани, той се изопна силно назад, после се наведе напред и само успя да промълви: „Come on!” = „Не може да бъде.“
В заключение и за да не обиди никого, професор Щромер каза следното: „This was not a standard in vitro procedure. Please try the standаrd one once or twice. If it doesn't work, come back to me and we will discuss other possibilities.” = “Това не е била стандартна ин витро процедура. Опитайте със стандартната още веднъж или два пъти. Ако не станe – върнете се отново да обсъдим други възможности.“
С мъжа ми бяхме толкова шокирани и объркани, че едвам намерихме вратата на излизане. Когато се прибрахме не знаехме на какво и на кого да вярваме. Изровихме десетки снимки на бластоцисти в интернет и си поиграхме на „открий деветте разлики“ между нашия първенец и истинските бластоцисти. И колкото повече гледахме толкова повече се убеждавахме, че нашият бластоцист-отличник е бил кух като балон и че да забременея от него е било като да пия билков чай и да чакам две чертички в теста за бременност. И на двамата не ни се искаше да признаем, че сме били излъгани и ограбени. Ограбени не в смисъл на хилядите левове, защото пари се печелят. По-скоро ни бяха ограбили времето, надеждите, мечтите, емоциите. Все неща, които не се купуват с пари.
Питахме се как допуснахме да ми имплантират въздух под налягане няколко пъти? Защо не се усъмнихме? Защо не си дадохме сметка, че парите са могъщ стимулатор за приспиване на съвест и морал... Щом картинката се изясни за двама лаици като нас – представете си колко добре известно е било качеството на ембриона за специалиста в момента на трансфера...
След разкритията мъжът ми направо побесня. Никога не го бях виждала такъв. Искаше да отиде във въпросната клиника и да зададе един простичък въпрос: къде е ембрионът в този бластоцист? Спрях го. Сигурна съм, че там имаха готов отговор на подобни въпроси.
Там се работи на конвейр, а успешните ин витро процедури за обикновени хора са плод на чиста случайност. Ако изобщо има такива, защото аз не бях свидетел на нито една.
Приключвам с тази тема, казвайки че въпросната клиника за мен и мъжа ми си остана просто една люпилня на лъжи, мъка и безплодие. Старите хора казват: „Бог забавя, но не забравя“ и аз твърдо вярвам, че прегрешилите рано или късно ще си платят за болката, обидата и сринатите надежди на обикновени хора като нас.
След като затворихме тази страница завинаги, за нас настъпиха по-добри времена. Записах час за д-р Димитрова и през юни направихме необходимите изследвания. Оказа се, че организмът ми си функционира прекрасно, но не обича третиране с лекарства стимулатори. Д-р Димитрова обясни, че стимулацията трябва да се води много внимателно и дозата на лекарствата да се увеличава постепенно и под постоянно наблюдение. В противен случай има риск от хиперстимулация. Малко преди започване на процедурата д-р Димитрова каза: „Ти мислиш положително и ще забременееш от първия път. Гарантирам ти. Заемам се с теб и ти го обещавам.“ Явно съм я погледнала толкова недоверчиво, че месеци по-късно, тя попита: „В началото не ми повярва, нали?“ Което беше самата истина и напълно неоснователно, както ще се убедите след малко.
Видяхме се през август след отпуската й и започнахме стимулацията. Какво да кажа за процедурата? Сещам се за един разказ на Джек Лондон, в който се описваха всеотдайните грижи и усилията на един истински лекар да спаси живота на тежко болен пациент. Забравила съм кой точно беше разказа, но помня думите: „he never let up on him”. Смисълът е, че докторът никога не се предаде, не намали усилията, не разочарова пациента. Така постъпи и д-р Димитрова с мен. Следеше ме всеки ден по време на стимулацията, направи ми двойно повече прегледи от предвиденото, за да не пропусне и най-малкия признак на хиперстимулация. Ден след ден следеше кръвните резултати и ми пращаше sms-и с инструкции за увеличаване или намаляване на приеманата доза, когато се налагаше. Така доведе нещата до перфектен край. Толкова се постара, че двамата с мъжа ми останахме изумени от тази всеотдайност и решихме, че ако първият опит е неуспешен ще направим втори – последен. Пак при нея. Стигнахме и до пункцията. Тя мина успешно, защото ползваха страхотна упойка, която симулира истински сън и от която се събуждаш свеж все едно че си спал спокойно и дълбоко цяла нощ и преди миг си се събудил от сън. Нямах никакви болки след процедурата. Извадиха добро количество яйцеклетки, оплодиха ги, но накрая казаха, че предлагат да върнат само двата най-добри бластоциста, защото не работят с нищо по-малко добро и не правят компромиси с качеството.
Тъй като не бях хиперстимулирана последва трансфер на 5-тия ден. Един много мил трансфер, където на голям екран наблюдавах как изглеждат моите две съкровища. След секунди те бяха вече в мен. Без никакви усилия. На трансфера присъстваше и доктор Сенкова, която също беше много спокойна и внимателна. Тръгнах си 2 минути след трансфера. Доста обнадеждена и с леко сърце. На излизане в коридора ми се усмихна едно супер чаровно едногодишно момченце - плод на усилията на същия екип и реших, че това е добър знак и този път ще имаме късмет.
Така и стана – на 10-тия ден след трансфера направих уринарен тест и видях макар и слаба втора чертичка. Kръвният тест същия ден показа 365 и разбрахме, че бебетата вероятно са две.
) Както и се оказа впоследствие.
Чудото се случи благодарение на д-р Димитрова. Тя е от този рядко всеотдаен вид лекари, за които съм благодарна, че все още съществуват. Сега съм щастливо бременна и редовно посещавам д-р Димитрова, защото не искам никой друг да проследява бременността ми. Всеки ден благодаря на Бог, че ни насочи в правилната посока в момент на отчаяние и безпътие. Самата аз съзнавам, че след всичко през което преминах, щях най-вероятно да попадна в някоя психиатрична клиника, ако не бях наследила борбения дух и позитивното мислене от майка ми и нейната майка... Реших да разкажа тази история, за да дам пример и кураж на всички, които продължават борбата!
На момичетата тръгнали по този труден път, искам да кажа: съмнявайте се и питайте! Питайте за всичко и най-вече къде е ембрионът.
Не губете вяра - ако паднете духом никой не може да ви помогне! Ако в главата ви се прокрадне съмнение към лекуващия лекар – сменете клиниката смело. Аз силно препоръчвам Виена Ин Витро!
С какво е по-различен Виена Ин Витро център:
1. Прекрасни специалисти като д-р Димитрова. Компетентна, скромна, всеотдайна, спокойна тя даваше пълна информация на всеки етап от процедурата и беше на разположение по всяко време и за всякакви въпроси
2. Индивидуален подход към всеки пациент!!!!
3. Безкомпромисно качество на ембриони и обслужване
4. Страхотна успеваемост от първия път – бяхме 3 жени над 37 години на пункция и се оказа, че и трите сме бременни. От момичетата наоколо чух за подобна успеваемост и в техните „групи“.
5. Прекрасен и сплотен екип – д-р Сенкова, която малко познавам, но за която чувам единствено суперлативи; Дени, която неуморно измисля забавни истории и успокоява пациентите; Петя, която с усмивка източва големи количества кръв и има ненадминато чувство за хумор
, крехката Деси, която се грижи за ембриончетата; Сашо, който също е посветило времето и усилията си на отглеждането на перфектни ембриони; и разбира се – Надя от рецепция, която е винаги усмихната, непринудена и мила с всички. Невероятни хора!
6. Непринудена и приятелска атмосфера.
7. Нормални цени, обявени на уеб страницата
8. Незначително закъснение в графика – не повече от 10 мин
Виена Ин Витро, благодаря ви, че ви има!
)
