0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Мешко, Сикс,
от дъжд на вятър се разписвам тук, но както описвате ситуацията с децата си, да се обадя и аз... и моята щерка е от тази порода - инатлива, опърничева, несклоняема.. По същия начин елементарното обличане, сресване/оправяне на косата, слизане/качване от колата може да се превърне в голямо изпитание за нервната ми система. Много трудно приема 'не'/'не може' за отговор. Оставям и цялата разумна свобода, която в възможна, но като се затръшка по средата на платното, докато пресичаме, просто я грабвам някакси и пренасям до по-безопасно място. Днес реши да ближе парапета в асансьора - обясних, че това е ужасно мръсно място, работниците и хората в блока пипат и е покрито с микроби - последва тръшкане в цял ръст на земята, и такива подобни случки безкрай.. То не бяха 'трудните две, ами трудните четири'.. и така.. много енергия и търпение изискват такива деца, които не винаги ми стигат и ми е трудно, защото я гледам основно аз..
Старая се максимално да осигурявам добро хранене и наспиване, защото малко недостиг от основните физиологични нужни веднага се отразяват на поведението.. Да са живи и здрави само, чета литература, статии, търся съвети как да съм по-добър родител, обяснявам, гушкам, налагам си да съм по-спокойна и уверена и се моля да съм на правилния път във възпитанието.
*
Ехх, чета, чета и все ще пиша, ама....  :oops:
Та в края на седмицата да се включа и аз.  :wink:
Гледам, добра тема сте подхванали - та да споделя и за нашите премеждия, ако мога така да ги нарека! :D
Моето почти пораснало дете, от край време си знае - 20ч. е време за сън, дори и лятото беше така :wink: Е, вярно и рано става - около 6-6.30 и рядко към 7-7.30, но на мен това не ми пречи! Важното е детето да е здраво! :D Лятото ми беше много гадно, че го прибирах рано, ама като знам, че ако не легне навреме, после дори и ръцете му не мога да измия от тръшкане и мрънкане... :oops: Днес дори от 19.35
започна да повтаря - "Нани - наниии". Само му казах, че първа е банята, и милият хукна и започна да се надига да пуска душа  :wink:.
За ината - инат си е като мен!  :oops: Много пъти ми се е тръшкал, и то не само в къщи а и навън - на улицата, в парка, та дори и когато искам да го сложа в столчето на колата! :( В началото му се връзвах и му приказвах, после виках и вдигах, но накрая се отказах и го оставях да си се търкаля! :oops: Минава се около 2-3 минути и като види, че нищо не правя - се изправя и започва да си дърдори нещо ново! :wink:
Сега от половин месец някъде, забелязвам, че когато поиска чужда играчка/затова основно и се тръшкаше/, а другото дете не си я дава, и като му дам някаква алтернатива, веднага се спира с ината и рева  8)
В къщи знае кое е НЕ и кое Да - отива и си казва - НЕЕЕ и продължава да го прави - да речем дърпането на щепсолите от контактите :( И докато Аз не повторя, че е НЕ - не се спира! :(
Та, просто си е период, който трябва да изминат, според мен! :wink:
И това ще мине! Просто ще стискаме зъби! :wink:

Аз някак съм се споразумяла с моето гардже. Лягане между 22 и 23 часа, но няма как, диването вечеря мнооого дълго, поне час. После пие вода, играе, скача, пак пие вода, пикае няколко пъти.
Не виждам драма, щом си ляга късно, през деня спи 2-3 часа, сутрин става към 8 часа и всички сме доволни :)

На мен пустото ядене ми е дерта, ако може само на бисквити ще разсте.
[/url][/url]
Аз да си поФаля детето:

Иска да го мия по N пъти на ден
Ако ме види да се съблека по потник вечер /ако ми е топло/ - веднага ме праща да се мия
Иска да перем нон стоп и да простираме
Като се върне тати - веднага да пали печката /а днес беше топло, но не се трае - тати "шшшшшшшш" и показва печката да я палим/
Докато се изпразни чинията - веднага да се мие

С две думи - дотук добре! Обачеееееее - ами понякога не е на "дневен ред" заповедта му! Ами не става - рееееееееееев, докато не се свърши даденото нещо  :wink: Не става с обяснения, не става с отвличане на вниманието.

И друго, което не е за Фалене, ама..... стои, стои с чорапи и изведнъж като му щукне - събува ги и нищо не е в състояние да го накара да ги обуем. След известно време, а може би когато му стане наистина студено - дава да го обуя, но пак е за период от минутки - до час. Вечер добре, че сме на дърва и е топло, но през деня не е чак за бос, а той си щапа по боси крака. Как се справяте с такива дечурлига?
Знам, че е индивидуално, но може и да намеря начин от вашия опит!

Лелеееееее, и с тия команди кой какво да прави - побърква ме! Явно ще е прибрано и подредено дете - знам ли, обаче ми идва в повече тоз неговия ред. Знае си кое след кое следва и недай си боже му се наруши реда - чуват ни отвън чак  :oops:
Та - период и е и това?
*
Барбарон, по въпроса с чорапите...държа топло зимата, щото иска да ходи бос.  :lol: Миналата зима като падаше до минус 20, няколко дни го прецаках да ходи с чорапогащник, но тази година - никакъв шанс, вече знае как се съблича всичко. Студено, студено...колко да е студено у дома, пък и все са му топли краката. Освен това и сам си обува чехлите, ако иска. Не го мисли.

Дани налита да се мие и да прибира разни неща, но не чак като Златото :) Има си изисквания към посудата обаче - зарежда се и настоява да му се даде купа, примерно за пуканки, не ще в чиния...и от сорта "записи". Угаждам и има мир. Разделя си шишетата на "дневни" и "нощни" забелязвам напоследък. Денем се пие със сламка, но за лягане се взима това с биберон. Ако подам друго - оставя се на масата в правилна позиция, поглежда ме някак възмутено "така ли не запомни?!" и си взима "правилното", с което се тръгва към леглото. Настоява да се къпе седнал върху нещо. Хваща си леген, обръща си го, сяда и така...купих столче и сега се къпе на него. Фази все'кви, да ти кажа откакто поспива човешки...всичко "другото" ме забавлява истински. Като не съм зомбирана от безсъние - "отръсках козинаката". :lol:

"Команди" от него има по два параграфа - иска да се вози на асансьор и на колата. Настоява, вади ключовете, ходи на вратата, понякога дълго време не спира да иска на "бу". Ами и на това угаждам понякога, не ми е дерт - 2 обиколки на квартала и си слиза сам и доволен. И тази страст ще му мине, друга ще дойде... Сега е на вълна лаптоп и тъч-скрийн телефони. Дядо Коледа мисли ударно :)
НЯМА НАЧИН, ДА НЯМА НАЧИН!

*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Вечер добре, че сме на дърва и е топло, но през деня не е чак за бос, а той си щапа по боси крака. Как се справяте с такива дечурлига?
Никак :-), ходят си боси, поне моите. Аз се отказах понеже и за секунда не им стояха чорапите на краката. Ако е студено гледам горе гърдите да им е топло и не с епритеснявам за краката. Може да опиташ да ходи с обувки, поне моите тях ги държат малко по-дълго.


  
*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
На тема ЧОРАПИ мога да напиша кратък научен труд с
практическо приложение и детайлно фото на получената продукция.
Имам успех, което е по-важно...
Аз не понасям чорапогащници и съответно и на тях не слагам,
Митака не е имал никога такова нещо, чорапи до коляното в студа,
мек панталон и отгоре зимна грейка / панталон.
Разбира се, Калина има няколко, нали е девойка за поли и рокли!
Това добре, но всяко правило има изключения и с млади дами
със собствена визия за нещата винаги могат да настъпят промени.
Миналата година/ зимата/ нямаше сила която да я накара да седи с
чорапи, краката и все ледени, сложих чорапогащник под клина и след като
няколко пъти събу чорапопантофите и отдолу намери отново обут крак сама се отказа.
Сега обаче малко на чест и достойнство минахме, нали е по-голяма
и като се събуе и казвам, че ще ме зарадва много да видя, че може да се обува.
Понякога става, понякога не и пак обуваме чорапогащник и все по-рядко е боса!

Спането завита и с чорапи ми е най-голямата победа.
Получихме наследство от каките на Стефи два големи чувала,
в който тя категорично отказваше да влезе, пробвах всякак с молба,
с добро назорно влизане вътре, точно пет минути, откопчаваше се и излизаше.
И ако не стана 100 пъти да я завия спеше отвита, боса и ледена.
Търсих, питах за цяла пижама за въз големички бебаци, но не намерих
и след три дни ръкоделие заших на едни пижамки чорапки.
Опита се да ги свали, но като видя, че са трайно прикрепени, каза "Посе, Мамо!
и до там беше. Седмица по-късно, заших на чувалите връзки горе до началото на ципа,
сложих стопер, че нещо връзването ми навя кофти асоциации и вече спи и с чувал!

Извинете ме, че така дълго стана, но определено се наспивам
откакто не ставам нощем да я завивам.

Nina, много благодаря за споделения опит,
силно се надявам да се случи и при нас,
дори и след по-дълъг период на адаптация,
защото тя е много контактно дете и определено съм изненадана
от трудната й раздяла с мен!  :hug2:

...а лентичката в подписа ти ме държа усмихната и щастлива цял ден!  :P 
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Аз пък да се похваля, най-после чух положителен отговор!Ивана днес ме изненада като на два пъти ми каза „ок“ - първият, като се чакахме сутринта да си обува обувките, а вторият вечерта, когато и казах да си събира книжките. Аз си ги казвам тези неща, но не очаквам, че ако аз не започна ще стане нещо. днес обаче детето ме учуди тотално. Растем си неусетно :-).

 В последно време съм възприела и една нова стратегия - броя до три.  И точно така и казвам - като кажа нещо да направи и откаже и казвам „броя до три“ и започвам като между броенето повтарям пак каквото е трябвало да направи. Като стигна до три ставам ядосано и го правя за нея ( примерно я домъквам до мен, за да я облека)като се опитвам да изглеждам хич не на кеф. Чух го от една приятелка и наистина след няколко седмици „броене“ в последната седмица и това проработи, таман мислех да се отказвам. Сега обикновено като стигна до 2 и прави за което съм се скарала Обикновено е за да дойде да се облича или нещо от тоя сорт,като се размотава много дълго или се лигави.
« Последна редакция: Декември 01, 2012, 06:41:01 am от Bobbie »


  
*

В последно време съм възприела и една нова стратегия - броя до три.
 


Аааа, тази стратегия я ползвам много отдавна.Първият пък казах, че ако докато изброя до 5 не си е сложил чорапите - ще изляза от стаята. Изчака /може би от любопитство/ да види какво ще стане. След което се убеди, че не се шегувам...
От тогава броенето работи безотказно. Понякога без дори да го убеждавам да свърши нещо, направо питам "до колко да броя"?. Сам преценява колко му е нужно да свърши нещо. Казва до 15 напр., за да си облече пижамата. И е много доволен, когато ме "изпревари"...



*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Отдавна съм се предала аз. Ходи боса, спи по потник и гащета лятото, зимата облича и тениска представете си. Тва пижамата отдавна го забравихме. В момента в който усети завивка върху себе си, дори да е ледена, рита като обезумяла, въпреки, че спи дълбоко. Завивам, по 1350 пъти на нощ, защото знам, че секунда след като съм се унесла и се е отвила. Започнахме да държим по-топло през нощта, за да не настине, пък нека си се отвива. Сложихме подово към парното, пък нека си ходи боса. Общо взето, откакто се е родила изготвям стратегии аз, как да я облека, обуя и т.н. А тя изготвя стратегии, как да се спаси от мен  :oops:. Сега вече усеща, кога и е студено и съм я оставила да прави каквото знае. Стига да не прекалява разбира се. Как да и се сърдя, като и аз не търпя разни дебели чорапи, фланели и прочие. Обичам да си седя зимата по ризка и да ми е добре. И така и правя. Ако ще съм на студ цял ден и трябва да се облека, цял ден ми е едно мъчно и тягостно. Все едно някой ме е стиснал и не пуска. А това да я сложа в чувалче да спи...спомням си теста за родители. Сложете октопод в торба...
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
Като гледам всички дребоси имат период, в който ходят боси  :wink: Ще го израстем сигурно!
Боби, обувки не иска в къщи и пантофи с твърда подметка, защото ми е "чистник" и не иска да се качва с тях на леглата, диваните, та ме кара да ги свалям на всяко качване. Всъщност никакви пантофи не трае. Миналата година изкарахме с тези като чорапки, но тази мечтата ми е да има поне чорапи на краката. Аз също не обличам много. Но на краката ми се ще да има поне чорапче, ако съдя по себе си  :wink: Макар че той е много различен от мама  :lol: Топъл е като тати. И даже бос, краката му не са ледени, а понякога само леко хладни. Но като го гледам и настръхвам аз :wink:
Чорапогащник съм решила тази година да не слагам - само с 3-4 чорапки. Е, в големия студ може и да сложа някой път, но в къщи не бих си и помислила - и на мен не ми е конфортно!
А за чувалчето за спане - ами аз го слагам, след като заспи. Той заспива на спалнята при нас, после постилам чувала и го слагам и прехвърлям в кошарата. Вече много тежи, но това е нашия вариант - иначе ще спи цяла нощ отвит. Аз не се събуждам често, че да го завивам  :oops:

Оф, и ще намразя песничката "Пеят, скачат палците" - само нея ме кара да пускам - по 1000 пъти на ден :lol:

Малеееееее, каква "оплаквачка" станах  :lol:
Моля, не ми се сърдете  :wink:
*
А за чувалчето за спане - ами аз го слагам, след като заспи. Той заспива на спалнята при нас, после постилам чувала и го слагам и прехвърлям в кошарата. Вече много тежи, но това е нашия вариант - иначе ще спи цяла нощ отвит. Аз не се събуждам често, че да го завивам  :oops:
и аз действам така, а вече е доста голям
*
Ох, като се сетя за това събличане  :lol: Моите се бяха научили да се крият под масата и да се събличат голи, ама голи. Дори си сваляха един на друг памперсите. Докато ги облека, айде пак същото. Били са на годинка и малко - зимата. Ами един ден ги оставих да си ходят голи и като замръзнаха, дойдоха сами да ги обличам. Просто им заявих, че  за последно и ако се съблекат пак, ще си ходят голи по цял ден. Това беше, явно съм го казала много убедително  :lol:
Научиха се и с чували да спят. Казвах им, че трябва да гушкат кученцата (картинките на чувалите), за да не им е студено и плачат. Подейства. Иначе все още спят с такива пижамки-гащиризони, за които Мишето казва. Но явно ще е само за тази зима, че им умаляват.
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Re: Листопада отброи и на Ноември последните
« Отговор #133 -: Декември 01, 2012, 11:02:47 am »
Съвсем в края на седмицата да се включа и аз.
Инатите не сме спрели да си ги мерим вече 3 години с Николета. Повтарям ѝ аз, че съм скорпион от 37 години преди нея, ама тя да се пробва. :lol: Онзи ден например ми идеше буквално да ѝ откъсна главата. Мрънка през целия път до поликлиниката, както и там през повечето време. На връщане направо си ревеше, като сирена - ууууууууууууааааааау, мрън мрън, ууууууууууууааааааау. Лайт мотива беше - „искам тати“, с вариации - „искам тати сега, не те искам, махай се“. Всичко това се повтаря непрекъснато и никакви обяснения не се чуват. Обяснявах, игнорирах и влачих ревящо дете, крещях - няма и няма. Яде и - тати, заспива - тати. И като си дойде безценния - 3 минути внимание и се покатери у мен. :lol:
Иначе за спането - от раждането, с малки изключения, заспива сама към 21,30. А сме пропуснали момента, а ни е дигнала на балон.
*

    lidia

  • *****
  • 2959
  • Най-хубавото се вижда само със сърцето.

Оф, и ще намразя песничката "Пеят, скачат палците" - само нея ме кара да пускам - по 1000 пъти на ден :lol:


Пробвай с: па па па палатка  :balk_153:
Само трета година!
http://www.youtube.com/watch?v=xFkUG9xSSSE с благодарност на едно цигуларче :)
http://www.youtube.com/watch?v=dy2KNUESXp0
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
Аз защо просто не им сложите по една или колкото там прецените дрехи в повече, че да не ставате да ги завивате?

Барбаронче, добре сте го научили детето да се събува като се качва. Аз също Ивана успях да я науча това, но ако не и го кажа забравя, а я виж вашият как сам си го прави. След като са му топли крачетата, хич не го и мисли. Баба ми вярваше, че всички болести тръгвали от краката (а те всъщност тръгват или от челото или от гърдите) и ме научи да съм непрекъснато с чорапи и сега без тях не мога и да спя, за което много ме е яд. Затова на моите не слагам много много. Щом им е добре дори се радвам, че не са като мен.

Пеше, Ивана, ако че е близнаци, го прави едно към едно това. И с мрънкането, и с искането на тати. В последно време мрънка по-малко, но по едно време едвам се издържаше. А и аз съм скорпион, ама не ми помага :-).


  
Лиде, не ме отчайвай  :lol: Все си мисля, че по-рано ще му омръзне  :wink:

Боби, хич даже не съм го учила - то си му иде отвътре! По принцип е голям "чистник". Не дай си боже се изцапа - веднага да го избърша. Затова и лятото не пипна пясък - нито на плажа дори. Което за мен не че беше голям проблем, ама пък не пожела да си играе на плажа! Сега вече се престараши да си играе с пясък, но веднага дава ръцете да ги бърша или мия! Така става и с твърдите пантофи - не иска да се качва с тях по диваните, та затова в къщи е мисия невъзможна с тях. Ами не винаги са му топли краката - охладняват, ама отвреме на време дава да го обуя, но за кратко. Явно като се стопли и пак ги сваля. А аз за сравнение си ходя с чорапи и с домашни чехли и пак краката ми не са врели  :wink: Не мога да си представя зимата да ходя съвсем боса! Ама то детето си е мъж - май трябва да го разбера вече, че не е като жените - студенокръвно  :lol:
А за спането - аз не обичам да съм много облечена като спя - не мога да си почивам, та затова и Злато е само по лека пижама, без потник и без чорапи. Но пък успявам все още да го сложа в чувала и така си спи добре.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
аз си продължавам като латерна, пък все някога ще има резултат, надявам се :D

да,ама не,ще дойде момента в който щерката ще си каже-''абе тази няма ли вече да млъкне,че ми наду главата''

Ай стига, де :lol: И това си мислех, ама.....то тогава какво излиза, няма полезен ход :lol: Все си в киреча :D
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    Pesheck

  • *
  • 5861
  • Туй аз няма да го търпя и толкоз!
Ха, днес се оплаках и пак днес си „отмъстих“. Събуди се от следобеден сън, навих я да ме гушне, за да ме пази и почнах да мрънкам за „татииии“. И чух от нея всичко, което аз ѝ отговарях  - „добе; има абута; ей сега щи доди; чакай; не може; ще ти го доведа; ядосваш ма да викам; щъ утепа“. Това последното явно също съм го казала по някое време :oops: :oops: :oops:. Но пък ми беше толкова смешна.  :lol: Приспива ме, с „тихо, миличката ми, тихичко! той щи доди тати, спинкай сега“. И за четвърт час гушене и успокояване, забравих часовете истерии.
Що ли :wink:?!
« Последна редакция: Декември 01, 2012, 23:38:58 pm от Pesheck »
*

    Bobbie

  • *
  • 5701
  • Beauty is in the eye of the beholder!
ХА ХА ХА ХА ХА ХА