И се подразних. Първо исках да оставя коментар на автора да не пълни главите на хората с такива неща. Че е достъчно и един човек да се откаже от мечтите си, прочитайки го. Пък при неговия случай да се налага все пак да се довери на традиционната медицина. После си казах - абе, художествена измислица е. Същевременно съм много раздвоена - да отмина ли?
Ето и самия разказ:
http://kafene.bg/index.php?p=article&aid=10465

Прочетох още два негови разказа и се почувставах ужасно депресирана.
Това не са разкази за хора, които вярват в доброто и в щастието.
Ужасно тъжно ми е в момента.

Естествено, че е художествена измислица!  Нали не мислиш, че има жена, която на "опашката в църквата", ще разкаже на непознат мъж толкова словоохотливо историята си?  И аз го прочетох разказа, но нито ме впечатли, нито породи у мен някакви чувства. Хора разни - разни идеали, разни мисли или действия!?  Права си, че не трябва да се въздейства така на хората, но всеки има глава на раменете си и може да реши кого да слуша. Хората в нашето положение понякога са по-чувствителни и раними и ще е лошо ако дори и един човек да се откаже от мечтата си заради това писание. Права си и за това.  Но аз си мисля, че или това е из цяло художествена измислица, или това е история, близка до житието и битието на автора, но малко поукрасена от него. А дали да отминеш  или не - ти си реши.

Поредният богослов, който си изкарва хляба с пошли писания. Скучен автор с накуцваща граматика, неубедителни тези и глупави изводи. Не бих го прочела след третото изречение, ако не беше тази тема.

От друга страна съм убедена, че умишлено в медиите се толерират тези против медицината, иначе ако всички са здравно грамотни, ще вземат да задават разни въпроси от сорта защо у нас няма профилактика и къде отиват 2% от здравните ми вноски. Пък така ... четеш разкази, молиш се, вярваш и не питаш.

Тъжно. 

Съгласна съм с Мели, прочетох точно два реда и  прескочих средата отидох на края.Скучно, измислено и да ви кажа честно ми писна от такива хора.Обясняваш като вятърна мелница, че сигурно има проблем, тамън се навие човека пред теб да си пусне едни хормони и хоп такова разказче и се заключва, о аз вярвам, ще се успокоя и готово.И колко години така, докато стане на 40?

Благодаря за съпричастността и здравия разум. Обикновено не си го губя, макар тоя път да се подразних определено. 
Написах един коментар и определено се чувствам по-добре, 

Измислица,художествена да е ,ама насажда кофти идея.

Въпросния автор и разказите му се публикуват в един вестник ,който се определя като " най-четения медицински вестник у нас".Не зная удачно ли е да го назовавам.
Лошото е ,че го четат стринки,лели и баби ,които е ясно какво ще си помислят и говорят за репродуктивните проблеми ,след като прочетат публикацията . Щом във вестника  го пише ,нищо че е разказ,биха го приели за истина .

Е,страшното е ,ако хора с репрод.проблем ,повярват ,че само с молитва и вяра ще стане ...

Не си струва да му пишем коментар и да развихряме полемика -не заслужава такова внимание според мен

Тъжен разказ и още по-тъжно е, че 80% от хората му вярват!

На мен още църковната тематика в началото ми секна мераците да продължа с четенето. Ако всичко ставаше с молитви, нямаше да хвърляме луди пари за изследвания и процедури. И медицината нямаше да има смисъл да съществува.

Тъжен разказ и още по-тъжно е, че 80% от хората му вярват!

Къди,дано не си права...

Абе вие не разбрахте ли, че трябва да се успокоите и ще стане......

Абе вие не разбрахте ли, че трябва да се успокоите и ще стане......

епа ти като се успокои - не стана ли?   

хммм дълга опашка ще да е било.

Не коментирам разказа, защото ми доскуча по средата.

обаче rtfrtf , ако това нещо първо те е подразнило, после обаче си се върнала и мислила по него, после си решила да го споделиш и си раздвоена (не разбрах между какво и какво, не го отминавай. За едни тъп, за други остър, очевидно теб те е докоснал по някакъв начин, може би има нещо което те тревожи.

Остави разказа, обърни внимание на това, което теб мъчи и тормози. Поговори с приятелка, която е в подобна ситуация, поговори и с такава, която е абсолютно отстрани. Обговори го това ... може да намериш някакъв свой отговор.

Успех!

И аз няма да коментирам самия "разказ". Но не мога да  не коментирам внушението, че ин витро е вървене против Бога. Не съм срещала свещеник, който да твърди подобно нещо. Дори напротив - винаги съм срещала разбиране и подкрепа. И не само това - дори познавам свещеник, който със съпругата си е минал през три опита ИКСИ, последният от които завършил успешно. В случая няма място за морален, емоционален или какъвто и да било конфликт, колкото и авторът да се пъне да го провокира.

И аз прочетох разказа. Незнам как ще се почувства жена чийто тръби са отстранени и няма как да зачене естествено освен инвитро. Каква молитва за разкаяние да отправи тогава към Господ. Да единственото което и остава е да се примири и да се откаже.
А тогава вярата къде отива . Та нали тя е това което те крепи след всеки неуспех да вдигнеш глава и да продължиш напред.
Сега когато влезна в църква след този разказ каква молитва да отправя...

На мен още църковната тематика в началото ми секна мераците да продължа с четенето. Ако всичко ставаше с молитви, нямаше да хвърляме луди пари за изследвания и процедури. И медицината нямаше да има смисъл да съществува.

Не си причиних това да го дочета до края.

Кликнете на името на автора, ще излезнат още истории, в които разни хора го спират и му разказват живота си. Плоско, много плоско ...


Но, това няма никакво значение, ще се повторя

обаче rtfrtf , ако това нещо първо те е подразнило, после обаче си се върнала и мислила по него, после си решила да го споделиш и си раздвоена (не разбрах между какво и какво, не го отминавай. За едни тъп, за други остър, очевидно теб те е докоснал по някакъв начин, може би има нещо което те тревожи.

Остави разказа, обърни внимание на това, което теб мъчи и тормози. Поговори с приятелка, която е в подобна ситуация, поговори и с такава, която е абсолютно отстрани. Обговори го това ... може да намериш някакъв свой отговор.

А тогава вярата къде отива . Та нали тя е това което те крепи след всеки неуспех да вдигнеш глава и да продължиш напред.

Вие оставете разказа,ама под него какви капацитетни мнения вече са се накичили. Покривали се данните колко по-увредени са децата заченати ин-витро и който прави ин-витро е безотговорен към себе си и бъдещото си дете. Затова имам родини, които 20 години нямат деца и един път не дойдоха до клиника, защото мъжът се притеснявал от лекари и явно се обогатява от такава литература.