Момичета, знам ,че този сектор от ЗАЧАТИЕ, сектора за Осиновяване е най-низвергнат и най-рядко пишем. Обеснимо е защо...Наскоро изживях неуспешно инвитро, може би повечето от вас са наясно и с цялата ми история. След като си видях едната чертичка ударих едно сериозно тръшкане и един ден както си вървях по улиците и си задавах въпроси от рода -" От къде да се метна?" , "Струва ли си това, струва ли си онова..." , "Дали ще стане някога" и т.н.  видях моя позната с  двойна количка. Знаех, че тя има поне 2-3 неуспешни опита от инвитро. Казах си - най-после и при нея се е случило! В количката се мъдреха най-сладките момиченца /на по 4 месеца са/, които бях виждала някога...Ужасно много приличаха на нея - очички, носленца, просто не съм предполагала, че такива малки човечета могат да бъдат малки копия на голям човек...Честитих и, разревах се и я попитах - От кой път стана?, а тя се усмихна и ми каза "От осиновяване...".Тръгнах си като ударена с мокър парцал.Но когато се събудих на следващия ден в мен се беше случила страхотна промяна - събудих се щастлива, спокойна и сигурна, защото  не ума, а сърцето ми вече знаеше , че има едно малко човече, което ни чака - мен и мъжа ми. Може би още не е родено...но  съм сигурна, че по някакъв начин то ще дойде при нас. Знам, че по някакъв начин  ще стана майка, но не знам пространството кой начин е избрало...Ще пробвам още 1-2 пъти инвитро, но няма да приемам евенуалния неуспех трагично, а просто като крачка към правилното решение. Знам , че то ще дойде в най-подходящия и прекрасен  момент! Вярвам в това

Много пъти съм мислила как "...ако до еди кога си" не стане, просто задвижвам нещата за осиновяване. Никога не съм се двоумяла, дали ако се окаже, че е невъзможно с мъжа ми да си имаме дете, ЩЕ ИСКАМ ДА ОСИНОВЯ. Винаги съм знаела, че отговора е - ДА. Въпроса е дали някога ще имам точен отговор на въпроса - ЩЕ МОГА ЛИ ДА ИМАМ ДЕЦА ИЛИ НЕ??? Надявам се скоро да стигна до някакъв отговор за себе си

Че защо да е низвергнат тоя сектор?! Ето на ние приготвихме и подадохме документи за осиновяване януари месец тази година, през март беше петия инвитро опит и сега чакам и от двете "храстчета" да изскочи по едно зайче. Само дето се налага поне до края на юли да лежа заради неспокойна матка и се притеснявам ако ни извикат от агенцията за среща с някое детенце.

Много ми харесаха думите ти: "Ще пробвам още 1-2 пъти инвитро, но няма да приемам евенуалния неуспех трагично, а просто като крачка към правилното решение. Знам , че то ще дойде в най-подходящия и прекрасен момент! Вярвам в това"

Успех!

Въпроса е дали някога ще имам точен отговор на въпроса - ЩЕ МОГА ЛИ ДА ИМАМ ДЕЦА ИЛИ НЕ??? Надявам се скоро да стигна до някакъв отговор за себе си

Аз също никога не съм имала колебания за това, че ако не мога да износя и родя собствено дете ще си осиновя! НО и в мен се лута този въпрос- до кога ще пробвам, още колко неуспеха ще претърпя, преди да поема по пътя за осиновяване! И най-вече, кога ще съм напълно сигурна, че няма да мога да родя дете???Дали изобщо ще дойде този момент???

Ерика, прочети още веднъж, написаното от Боровинка. Ето тя вече е бременна, но нямат и идея да се оказват и от осиновяване. Това за мен са исинските неща. Едно осиновяване не трябва да е кръпка, а естествено изживяване - като зачеването и раждането. Направи го тогава, когато ти подскаже сърцето...а то никога не лъже , успех

Едно осиновяване не трябва да е кръпка, а естествено изживяване - като зачеването и раждането.

Ето от това най-много ме е страх. За сега го чувствам именно като кръпка    и затова не мога да се насиля да направя и тази стъпка       А от друга страна се терзая, че рано или късно ще ми се наложи и така кръгът се затваря  

Според мен е важно кой е отгледал и възпитал едно дете и как го чувства, а не само кой го е родил, не че за мен не е важно да родя, но ако не ми е писано, не бих се отказала да имам дете. Осиновено? Е какво от това? То ще е МОЕ.

Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така    А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат?  

Защо ще си непълноценна? То по тази логика разни циганки с по 10 чавета грабва да са нобелови лауреати Това исках да кажа с постинга си, че не биологията е главното. Основното е да искаш и да можеш да даваш, а съм сигурна, че само да почувстваш малкото вързопче в ръцете си и всичките ти        мигновенно ще изчезнат.

Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така    А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат?  

О-о-о-о миличка, какви са тези мисли! И на мен ми е минавало през ум, че съм дефектна, но може би това се случва с определена цел и онзи горе има план, който ние не разбираме. Коментирала съм с половинката и с ме решили, като си родим две наши и поотраснат на по 15-16 години, задължително да си осиновим едно сладко съкровище, дано само да може да си позволим трето дете, но и да ни е трудно пак ми се иска това в бъдеще да се случи!

Ох, права си сигурно Ели, но някак не мога да се преборя със себе си, с усещането, че ако не мога да родя, значи няма за какво да живея, че лишавам съпруга си от възможността да има свое дете (причината е у мен), че всички ще ме гледат и ще си шушукат зад гърба ми, че ще се чувствам зле където и да отида и че няма да искам да се виждам с никого (то не че сега искам де    ).
А иначе на теория ми е ясно. Само дето не съм убедена, че на практика ще е така  

Ами Бубе и аз ако имах поне едно свое дете, сигурно по друг начин щях да мисля. Но сега мисълта, че ще мога да разичтам само на осиновяване ме подлудява.            
Колкото до броя на децата - не знам дали ще можем да се справим (финансово) да отгледаме две, пък за три въобще не си го представям как би могло да стане  

Приветствам начина на мислене на Ели7, Боровинка и другите момичета, които се стремят към истинските неща в живота

че всички ще ме гледат и ще си шушукат зад гърба ми, че ще се чувствам зле където и да отида и че няма да искам да се виждам с никого (то не че сега искам де    ).
А иначе на теория ми е ясно. Само дето не съм убедена, че на практика ще е така  

А ти заради хората ли живееш ???

Копринкова, при такъв начин на мислене по-добре не осиновявай. Ще съсипеш и себе си и детето. Няма да искаш с никого да се виждаш?Ще те е срам ..от какво?Ще си шушукат?Ужас, радвам се, че нямам такова мислене, наистина бих се съсипала. В никакъв случай не искам думите ми да са като упрек, различни сме и толкова. Но човек трябва да дорасне до някой неща, иначе просто като усети че не са му по силити по-добре да не пристъпва към тях.

Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така    А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат?  

От думите на хората никога няма да се спасиш. И свое детенце да родиш (което искрено ти пожелавам   ! ) пак можеш да чуеш чудеса за себе си. А защо мислиш, че рожденното си дете можеш да възпиташ добре, а осиновеното не?

Но решението за осиновяване не е лесно и е добре, че си даваш сметка за тия неща, защото това означава че мислиш, а не се мяташ презглава.....

Споко! Всичко се нарежда все пак  

Цитат на: pkoprinkova

Абе на теория е така, но на практика не съм убедена, че ще мога да го почувствам така    А и аз самата ще се чувствам непълноценна, как тогава ще възпитам това дете, как ще мога да му дам сили за изпитанията, които го чакат?  

От думите на хората никога няма да се спасиш. И свое детенце да родиш (което искрено ти пожелавам   ! ) пак можеш да чуеш чудеса за себе си. А защо мислиш, че рожденното си дете можеш да възпиташ добре, а осиновеното не?

Но решението за осиновяване не е лесно и е добре, че си даваш сметка за тия неща, защото това означава че мислиш, а не се мяташ презглава.....

Споко! Всичко се нарежда все пак  

Благодаря за разбирането Fussii  
Наистина е много лесно да кажеш "какво толкова, ще го направя". Но когато ножът опре наистина в кокал, нещата стават доста по-различни    Тогава вече не можеш да си мислиш "аз ще си имам и свое, пък нищо не ми пречи да си имам още едно осиновено". Тогава започваш да мислиш, че само това и единствено това е възможното решение. А после започваш да мислиш как ще се справиш с всичките проблеми: как ще му кажеш един ден, че е осиновено, как детето ще го понесе, дали няма да те изпревари някой "доброжелател" и ситуацията да стане още по-сложна... И в допълнение на това дали ще имаш сили да издържиш на всички предизвикателства или ще се провалиш, което ще рефлектира и върху детето. Да, сигурно съм луда да мисля така, но мисля, че човек трябва да е подготвен поне малко за всичко, което може да се случи.
Извинявайте, ако съм ви обидила. Просто си позволих да бъда съвсем честна и да споделя мислите си. Иначе е много лесно да кажа "ще го направя", а да си мисля "дано все пак да не се стигне до там".    

Едва ли си обидила някой, това си е твоето мнение по въпроса и ти просто го споделяш с нас. Моето мнение пък е, че всеки, който е стигнал до мисълта - "да, ще си осиновя...." не може да не си е задал поне един от тези въпроси.

Копринкова, в никакъв случай не си ни засегнала, нали всички си изказваме мислите и чувствата, пък и нали сме затова хора, да имаме слабости и страхове.

Относно това, дето си написала - аз в тази връзка си мисля, ако стигна до осиновяване, да си осиновя цветнокожо детенце, или пък две дечица с по-малко от 9 месеца разлика - ей тъй, да е видно, че са осиновени, и всички да свикнат с тази мисъл веднага. Не мисля, че това трябва да се пази в тайна, но пък и не разбирам от детска психология и не знам дали разсъждавам правилно.

И аз мисля като Фрешката, че не тр. да се крие като нещо изключително секретно, че детето е осиновено, това може само да довлече повече проблеми (да му го каже някой ''доброжелател" и това да травмира психиката му). Ако някога осиновя, дори и да не е цветнокожо (че в БГ това незнам как ще стане), ще започна да го подготвям от мъничко, с думи от типа, че това, че не съм го родила не ме кара да го обичам по-малко, че го прави дори по-специално и т.н. Вероятно бих се консултирала и с детски психолог, за да не "сгафя" нещо. Но при всички положения ще започна да подготвям почвата още докато не разбира съвсем, за да няма неприятни травми впоследствие.