За силантите Джам ме подсети, благодаря. Аз лично искам да му сложа, само не съм избрала кой да бъде стоматолог на детето. Покрай търсенето на психолози и логопеди, съвсем забравих за стоматолога.

аз да попитам разбиращите майки. Искам да направя десерт с тиква и бисквити и орехи. За малкия мога ли да махна орехите и дали вместо мед мога да ползвам захар?

за малкия махни и захарта. тиквата е достатъчно сладък плод.

проблемът ми е че не я яде хич С бисквити може и да я прояде. ще видим.

Да се изкажа за силанизирането на зъбите. Мъжо ми е казвал, че е хубаво нещо, но е много важно да е направено добре. В противен случай, то дори може да е вредно. Така че, не водете децата при случайни стоматолози. 

Аз да дам отчет. Първия ден на кънки мина страхотно. Моника беше поверена на двама батковци, единя караше с по-напредналите, другия не се отдели от нея. Първо и повериха един пингвин на ски и направи с него две обиколки. Баткото обясняваше как да "рисува" по леда. След това оставиха пингвинчо, защото много се измори и продължиха. Пада, става ама тая ухилена муцуна не секна. Даже не искаше да се прибира после. Преди да я кача на кънките влязохме в залата в която тринират професионално фигуристи. Още тогава Мони полудя и едвам дочака 30-40 минути да се запознаем с баткото... Около хиляда пъти разказа на де що види, как един батко хвърлил една кака и тя паднала по дупе  . Докато разберат хората, че сцената зе разиграва на леда... Утре пак ще отидем. за другия месец мисля след кънките да минем през басейна. Днес направихме двете и по един крос на стадиона. Чакам в 8 вечерта да е заспала  Днес уж не беше изморена, на 6-тата минута на връщане от кънките вече спеше в колата  Та така си намерихме нещо което ще правим двете и ще си е времето само и лично за нас  Е мама още не се е качвала на кънки, но Мони като напредне, след нейните уроци ще учи мен 

Поздрави и усмивки.

Лиде, суперза кънките. Ще се научиш и ти като Мони нямада искаш да си тръгваш от пързалката.
Аз много обичам да карам кънки и живот и здраве като порастне моето момиче ще ходим заедно 

Има живот в чужбина за човека, който престава да е имигрантски и става нормален, пълноценен, хубав живот, а не просто съществуване или борба за оцеляване. И не е задължително да е бягане от някъде, нещо или някого, макар понякога и изначално да потръгне така.

Казвала съм го и преди: светът продължава да е по-голям, по-шарен и по-интересен, отколкото имаме време, желание и сили да научим и преживеем. С достатъчна уседналост добри приятели се намират навсякъде. Хубаво е да се научи чужд език и да се живее в чужда култура, не заради биографията и по-добри перспективи за работа, а по начин, който отваря нови хоризонти и помага да наздърнем в различен светоглед. Не е нужно да приемем всички чужди порядки и да се претопим, но е интересно и вълнуващо да приемем в ежедневието си нагласи, навици и обичаи, които не бихме преживели и открили, живеейки в България.

И понеже всички сме преживели комунизма, нека не забравяме колко важно е да имаме свободата да подредим живота си различно и другаде. Това продължава да е невъзможно за милиони хора в няколко държави по света.
"Свободата, Санчо..." - казал Дон Кихот.
Пък кой какво прави с нея вече зависи от нагласата, избора, куража, силите и други работи.

Подкрепям.
Още щом пресека границата в Бг ме обзема страх и паника.
Имам чувството че влизам в затвор.
Работата ми, която е доста напрегната, не ме стресира толкова.
Само мисълта за подмяна на паспорти и общуване с Бг "Институции" ме довежда до отчаяние.

Когато човек познае сладкия вкус на свободата цигулчице...  е друго.

За силантите Джам ме подсети, благодаря. Аз лично искам да му сложа, само не съм избрала кой да бъде стоматолог на детето. Покрай търсенето на психолози и логопеди, съвсем забравих за стоматолога.

"Силанти"? нова дума в Бг речник.. .