Дидон, Ники...много се радвам, че раждането при вас мина като песен

ообено ми харесва, че на следващия ден вече припкахте насам натам

, аз лично на втория ден едвам намерих сили да се изправя на леглото, после около 20-30 мин да свикна в това положение и после едвам едвам прегъната на три ката се разходих, след което д-ра като ме видя реши, че вече време да махнат катетъра......а аз не, още не съм готова сама да ходя до ВЦ, като си представях че ако легна и ако ме чака пак същото ставане, то аз ще се напикая докато стигна до туалетната

но след кратка разходка явно катетъра нещо се разместил и така ме заболя, че виках по най спешния начин сестрата да ми го махне

общо взето при мен доста боля операцията, после с бебето като седна в креслото да го кърмя и ставане беше мисия нвъзможна, бебето ли да държа.....за нещо да се хвана ли, че да стана

, чак на 5 ден нещата се нормализираха и почнах да се движа и да се чуствам като човек, иначе нито да кихнеш,нито да се смеееш.....всичко със зор го правех

дали защото моята операция е доста дълга....цели 14см

, за това така боляло..
