Надеждата
(Есе)
В това есе искам да изразя отношението си към проблема стерилитет и емоционалните аспекти на този много наболял в момента проблем.
Много често,когато се разхождам,виждам бременни жени или майки с колички,но все повече ми прави впечатление,че сякаш на голяма част това,което правят не им доставя наслада,даже понякога си мисля,че го правят по задължение.Много ме заболя,когато веднъж видях майка,която прилагаше физическо насилие върху малкото си дете.Искаше ми се само да й кажа: ”Оцени това,което имаш,защото хиляди жени с години се борят да имат това,което имаш ти!”. Преди време видях бременна жена,чийто поглед беше празен. В момент си помислих: ”Как е възможно бременна жена да няма блясък в очите и най-вече надежда за бъдещето?”.Може би реагирах точно по този начин,защото знаех,че когато се прибера вкъщи ще видя моята майка,която вече двадесет и три години се бори със стерилитета.
Понякога когато си говоря с нея усещам,че тя мисли,че мечтата й няма да стане реалност,но винаги и дарявам надеждата,която имам .Надеждата е единственото нещо,в което винаги съм вярвал.Знам,че след всеки неуспешен опит когато се изправиш пред отчаянието и страданието,тя е твоето спасение.В този момент,когато болката и чувството на безсилие напълно те завладеят,надеждата ти дава сили да се изправиш и да продължиш по дългия път до постигането на мечтата ти. Тя е вечна и безкрайна.Никога не трябва да губим надежда,защото тя е най-правилния път за постигане на мечтите!
След всеки неуспешен опит ин витро майка ми все повече и повече губи надеждата да зачене,но освен това откакто започна да прави тези опити тя се промени-вече се усмихва по-рядко,а преди беше весела и засмяна непрекъснато,затвори се в себе си и настроението стана променливо.Защо болката толкова много променя хората?
Понякога си мисля:”Защо точно тя трябва да страда по този начин?Защо точно тя трябва да има проблеми със зачеването?Защо?Нима майките,които тормозят децата си или жените,който всекидневно правят аборти по желание в различните клиники заслужават повече да станат майка от нея,която вече две десетилетия се бори със стерилитета.Тя,която от години влага всеки спечелен лев за тази кауза-изследвания, манипулации,лекарства и търси непрестанно информация за проблемите си от всякакви източници,според мен заслужава да забременее и роди,защото знам,че това бебе е много чакано и много искано и ще бъде отгледано с много любов.”
По пътя за постигане на мечтата си майка ми преживя много.Обиколи много лекарски кабинети с надеждата,че е открила правилния лекар-този,който ще върне радостта в очите й и ще осъществи нейната мечта.Силно се надявам,че вече е на правилното място и при точния лекар.Ако пък и този път не се получи,аз искам да й кажа:”Мамо,до теб съм и те обичам”!!!
