Е то няма на къде повече.

аха, ти така си мислиш

а за "толкова бяс и енергия" - някои дечица са по-буйни и май по-често момченцата. виждала съм момченца, които буквално и за секунди не се спират. симона, колкото и да е енергично и живо дете, не е чак така. имаме едни приятели с момченце на нейната възраст и щом излезем заедно с децата, майката и за минутка не може да остане спокойна, постоянно търчи след него. питам я защо не го остави малко без да му е по петите, но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

... но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

Ти все едно за моята Александра говориш. Поне миналото лято беше страшен пожар. Но вече разбира повече и като че ли започва да се съобразява повече с правилата, които й налагам.

ООООООООххх!!!
Цвете, че е до дете - така е, ама че момчетата били по-диви не съм съгласна! Виктория момчетата ги слага в джоба си, стоят и я гледат като замръзнали. Под носа им рита топката с як шут и хуква след нея преди да са разбрали за какво иде реч. А като е в акция Макс и Мориц са 2в1 при нея.
Не се спира даже да се наяде, не може да се кротне колкото и да е уморена да заспи! Направо ми спира тока!

Цитат на: Tutto_bene в Януари 20, 2010, 12:50:57 pm

Е то няма на къде повече.

аха, ти така си мислиш

а за "толкова бяс и енергия" - някои дечица са по-буйни и май по-често момченцата. виждала съм момченца, които буквално и за секунди не се спират. симона, колкото и да е енергично и живо дете, не е чак така. имаме едни приятели с момченце на нейната възраст и щом излезем заедно с децата, майката и за минутка не може да остане спокойна, постоянно търчи след него. питам я защо не го остави малко без да му е по петите, но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

То бива темперамент... Представям си пубертета как ще е. Вече ми казва "ня"(няма). Аз като излезем сме същата картинка-тичам като хахава след него. Една приятелка имам с 3 момчета и тя ми се смее-нейните са кротки двамата по-малките, но най-големия е бил такъв. Моя непрекъснато измисля някакви простотии и в момента например е в кошарата и плюе и маже-почива си. Пуснала съм едно бебешко детско и от време на време го гледа, но през повечето време само щуротии. Съблича се..

Това със събличането цяло лято беше на мода при нас. Понеже вече беше достатъчно голяма и сръчна - да я изтървеш за минутка от поглед и тя си е съблякла абсолютно всичко - било блузка, рокля, гащи. Накрая ми беше писнало да я гоня, обличам и викам по нея  десетки пъти на ден и я оставях да ходи гола. През деня, как да е - топло, но вечер какви увещания и писъци бяха, за да се облече. И това се повтаряше всеки божи ден в продължение на няколко месеца. Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

    Следя и ще следя темата с интерес...но последните постове така ме развеселяват,та чак с глас се смея. Желая здраве на всички дечица!

Стискайте зъби мами, всичко ще мине с времето си  само да знаете как го очаквам.
Аз съм от тия майки, за които разходката е по скоро мъчение вместо забавление. Е за дребния може би, но пък яде пердах, та сещате се нали.

Просто не мога да не се включа
White, съветът за "Готови.... СТАРТ!" е много добър. Убедена съм, че във вашия случай съвсем не е само пубертет, а по-скоро смущението от малкото човече. Изразява се в искрена омраза към теб и респективно "не"-тата или правенето напук. Крещене за това, че си е изпуснал бонбоната, но със звучене все едно го колят. Правене на точно обратното на това, което казваш или молиш или пък се прави че не чува и си върши пак кавото си е наумил. Нощно неспане включително. Буйства насън и дране с часове, защото татко му трябвало да го гушне, ама не в леглото, не седнал на леглото, ами прав!! (с Юли спях повече отколкото мъж ми с Валери )
Моята рецепта е да се заредиш с търпение и да не се обвиняваш, че си си изпуснала нервите. На всички се случва, дори и на най-добрите майки Аз също бях "изтрещяла" и си позволих да го мяткам ама точно като истински панаир за който съм си казвала преди "на мен няма да ми се случи". И крещях като истеричка насред слатинския пазар. После ме досрамя и се размислих и втори път чак така не съм залитала. Каквото и да е неговото противоборство, ти си знаеш твойта - това не може, ЗАЩОТО ...; време е за ....; и все императивни форми, за да е ясно, че ти си човека, който командва. Не като мен "искаш ли сега...." и като ми трябва да побърза или да заспива или нещо друго - "ми не искам". Заплахи - премерени и обмислени. Гледаш да заплашваш с нещо, на което държи и обича. (Валери ме гледа как му изхвърлям в чисто новия чувал за боклук любимите играчки, но не отстъпи от ината си и се "раздели с тях"!!!) Бяхме стигнали дотам, че да не знам какво да му кажа, помоля или заплаша, а понеже не удрям, нямах изход и го оставях да прави каквото си знае. Но трае около 2-3 месеца, а след това поне при Валери мина и взе да става доста добро дете. Сякаш с магическа пръчка всичко, за което си мелех непрекъснато и му набивах в сладката главица "изплува" и видях резултата от търпението и труда си.
В случая обаче ти си тази, която има нужда от психическа почивка поне 2-3 дни разтоварено ежедневие... Помага и зарежда! Успех!

о, инатът може да бъде ужасно силен у някои малки човечета. аз затова се отказах от императивните форми и командаджийството (смятайте какво ми е струвало това, като ми знаете характерчето...) - просто ефектът е силно негативен. докато почна да разбира от аргументи и обяснения, използвах отвличащи маневри с най-голям успех.
опитвала съм и с добро, и с лошо, и с много лошо - най-добре се отреагира все пак с доброто...

прави ми впечатление, че повечето от писалите тук са с все още доста дребни дечица и споделят неща, които на някои от нас, дето сме по-напред с материала, ни се струват дреболии. от сърце ви пожелавам да се разминете само с тези прояви, защото има и много-много по-лошо.

единственото, което помага, е осъзнаването у родителя, че това е период, който ще отмине и това познание помага да стискаш по-добре зъбите. същото е като с коликите - казвала съм ви любимия си цитат от д-р Спок - борбата с коликите е наполовина спечелена тогава, когато разбереш, че не можеш да я спечелиш. а просто трябва да изчакаш да премине...

о, инатът може да бъде ужасно силен у някои малки човечета. аз затова се отказах от императивните форми и командаджийството (смятайте какво ми е струвало това, като ми знаете характерчето...) - просто ефектът е силно негативен. докато почна да разбира от аргументи и обяснения, използвах отвличащи маневри с най-голям успех.
опитвала съм и с добро, и с лошо, и с много лошо - най-добре се отреагира все пак с доброто...

Много точно казано.
Карането понякога няма никакъв ефект. Познавам дечица, които така са свикнали да им се вика и крещи, че абсол
тно игнорират тези методи и нямат никакъв респект към повишаването на тона.

Много ми хареса и това, което д-р Спок е казал, съотнесено към т.нар. бебешки пубертет.
Въпреки, че Кристина е кротка, преди месеци един-два пъти прави истерии и тогава винаги се сещах за думите на Джам и това, което съм прочела от нея за проявите при Марти. И стоях до нея на леглото, гледам я как се дере, тръшка и чкама да се измори, да и мине и да си я гушна. 

 

Гледам коментирате "наказвам я с това, с което се е опитала да ме ядоса" това абсолютно е невъзможно при моето дете. Ако го оставя да седи наказан, което ми се получава много трудно или го оставя без внимание, това е равносилно на опасна материална щета у дома. Това малко човече от съвсем малко ме манипулира по този начин много добре, знае кое е опасно и прави точно това защото, знае че ще му се обърне внимание. Беше на 6-7 м. и когато искаше да го гушна или пък да не седи сам си бъркаше дълбоко в устата за да повръща. Като проходи пък, тоест пробяга, когато ми се инатеше нарочно тичаше и ми се тръшкаше на улицата. Дъвчеше фасове от земята и от кошове. Абе пълна лудница си беше и още си е, но вече има и глътка въздух на моменти.
Верно, че с добро има по резултат, но не винаги на момента можеш да отреагираш по този начин. Иначе и аз пляскам и не се обвинявам вече.

Ми да си кажа и аз, въпреки че Деси е ужасно палава до сега не сме имали прояви от рода на класическото тръшкане, ритане, мятане и т.н. Тя прави ужасно много бели, но с усмивка, неуморна е просто, не се спира за секунда, и е ужасно изобретателна в белите. Много е ината, иска всичко да става на нейното. Аз не бия, до сега съм я шляпвала 1-2 пъти по кълките, карам се - да, не че има голям ефект. Но ето снощи след като в 9.30 беше легнала, но продължава да става и да измисля всевъзможни глупости - пишка ми се, ака ми се, вода, мляко, боли ме зъб, имам рана в устата и т.н., просто й взех една любима играчка сложих я в коша и й казах, че ако не заспи веднага, утре сутрин отива в контейнера. Ами, порева малко, не й я върнах, казах и да заспива, а аз ще си помисля и така, след ред сълзи и сополи заспа без да става повече

Абе момиченцата колкото и да са палави, някак си са по разбрани и податливи на манипулации.Може и само да си мисля така де, но такива са ми наблюденията.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата. Това разбира се са само мои наблюдения де, не ме линчувайте сега

Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

И Мия не ще да чуе за пантофи, макар че в детската градина си ги обува без каквито и да е възражения. Те ми я дават вечер с шапка, шал и дори ръкавици, но само щом прекрачим извън двора и започва да сваля всичко. Сутрин единственото дете дето влиза разгърдено, без шапка и .н. е наша Мия. Добре, че все пак разстоянието от колата до градината е малко, че иначе не знам какво щяхме да правим.
Рецепта за справяне нямам. Преди ви бях писала за ужасните истерии и борби с обличането и излизането за детската градина сутрин, по никакъв начин не можех да ги овладея. При Мия не действа нито добро, нито лошо, нито наказания,подкупи или увещания. И при психолог ходих. Ами каза ми, че на нейната възраст било много хубаво, че давала израз на емоциите си и че вече се имала за голяма и затова трябвало да я оставям да прави нещата сама. Повече биха се притеснили ако не проявявала израз на емоциите си и не правела истерии. За съжаление не ми даде съвет как и ние като родители да оцелеем покрай това дете...Един ден в пристъп на тотално отчаяние седнах и си поговорих с Мия като с голям човек, казвайки й всичко, което бих казала на голям човек и тогава настъпи истинска промяна. Ние осъзнахме и приехме факта, че не можем да се оправим с това дете, не и с традиционните методи на справяне с дете, и че трябва да правим нещата възможно най-спокойно, без да я препираме във времето, което беше безкрайно изнервящо за всички сутрин. Та така, в момента, в който се предадох и спрях да се боря с нея, а започнахме да й говорим постооянно като на възрастен човек, тя спря да ни тормози по онзи безумен начин. Сега изнервянето сутрин е в рамките на 5-6 минути в колата докато стигнем до градината. И в къщи сме по-спокойни и се радваме на по-пълноценно общуване с нея откогато и да било. Открихме и силата на шоколада -понякога я подкупваме и това действа.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата. Това разбира се са само мои наблюдения де, не ме линчувайте сега

А Чеф няма споко, то си е научно доказано това. Даже гледах не отдавна коментари по едно предаване, как момчецтата от даден набор трябвало да ходят на училище със следващият по малък набор момичеца, точно поради този факт, че момченцата по бавно се развиват и не им е интересно в час. За това и момичетата били по "умните" ученици. Всяко правило си има и изключения, ама като го гледах се замислих и се оказва така и по моите наблюдения.

прави ми впечатление, че повечето от писалите тук са с все още доста дребни дечица и споделят неща, които на някои от нас, дето сме по-напред с материала, ни се струват дреболии.

Да на 200%.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата.

Коя е тази възраст? Когато се появява братче или сестриче ли? Ако е така - и моите наблюдения са, че момиченцата реагират по-адекватно. Момчетата по-добре пазят бебето, но не могат да разделят майката. При момиченцата сигурно има инстинкт за майчинство, а момченцата са "разделяй и владей"

Моите наблюдения са, че децата са много по-кротки, когато са болни. Ако детето да е палаво - майката ще свикне, няма къде да иде. Ще пореве по форумите и ще се научи как. Според мен децата са еднакви, майките го приемат различно и ги "моделират" различно.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата.

И аз си го мисля това, онзи ден си говорехме с моя мъж, че Ели на възрастта на Стефан схващаше по-бързо нещата. Примерно обяснихме и че кактусите са "Ох", убодохме и пръста лекичко и от тогава не се доближава до тях, ами Стефан не е така, сигурно на ден по 20 пъти обяснявам, че контакта, кабелите и телевизора са "Ох", "Не", и през ръцете пляскам, ревва обидено и след 5 минути бърника на същото място...

  Лелеее, Перденце...то да се смея ли ,да плача ли на вашите истории...признавам паднах от стола.   А ,такова кротичко момченце изглежда бате Тони на снимката в подписа ти.