Дойде и нашият ред за нямане, не-искане и тръшкане...
Броя до 10, до 20, не помага. Изпускам си нервите.
Започна преди 2 месеца (ок. 1 г. 9 м.), но с появата на Божана нещата са ужасни. Към нея не проявява агресия, но забраните заради бебето не приема по никакъв начин.
Става крив, ляга крив и през останалото време пак е крив. Тръшка се за всичко, прави напук, „оглушава”. Така е и с мен, и с баща му и с всички останали.
Опитвам да съм спокойна, добра и търпелива, но и моите нерви имат предел. Пък и не смятам, че е добре дори в такъв период да се толерират и разрешават опасни и в разрез с вижданията ми за добро възпитание действия. Обяснявам като на голям човек всичко. Прекрасно ме разбира, но просто не иска да се съобрази с него.
Знам, че не трябва да съм груба, не трябва да крещя, но не издържам. Чувствам се лоша майка... В резултат на всичко спи много неспокойно, буди се с плач и не можем да го успокоим по половин час.
В квартала няма с кого да говоря. Приятелите ни са или с много малки, или с големи деца.
Споделете как беше при вас? Колко време продължи? Какво помогна при облекчаване на положението?
Замислям се за психолог. Чувствам се безсилна. Знам, че всяко дете минава през този период, но се притеснявам да не греша в действията си.

Мире, ние сме така доста от преди появата на Мила. Не знам какво помага. Понякога е добре - например - няма да си играя с теб или няма да играеш на тази игра, защото будиш Мила и се налага да обръщам внимание на нея, вместо на теб. Ако направиш това - ще получиш това... Общо взето всичко е с налучкване и ужасно индивидуално. Алекс е послушен горе долу само когато иска нещо и при нас работят подкупите или пък заплахите. Имаме страх от чудовища, инжекции и полицаи. Съответно се обаждаме на някой от тях, ако не слушаме. Няма рецепта, не знам и как е с нервите - аз не се справям, викам Понякога слуша повече външни хора, отколкото нас. Не знам и аз търся това, което да сработи  
Пропуснах да кажа - в момента всичко между тях е къревнование - кой ще се облече по-бързо, кой ще се изкъпе по-бързо, кой ще си изпие млякото по-бързо... Общо взето това също помага. Като тръгне да се тръшка за нещо, му обяснявам, че Мила го е изпреварила и той хуква.

Честно да ти кажа, предпочитам сега да съм "лоша" майка, отколкото да съм добра майка с разглезено дете, което ще ми се качи наглавата след време. Винаги когато не слуша или прави пакости й се карам. Понякога ако е много непослушна пляскам памперса. Като цяло съм търпелива, но ако питаш комшиите ще ти кажат сигурно, че много викам.
Веднъж след като ми метна един котлон за игра, който ми наду устната, котлона отлетя директно в кофата, а тя отиде наказана в коридора. Много беше засрамена и обидена и много плака, но от тогава ако удари някой без да иска веднага отива и го целува, за да му мине. И ако тръгне да прави бели почвам да гледам лошо и я подсещам за възможните опции при една голяма беля. И тя мигом се отказва да не слуша. 
Иначе и тя ту иска, ту не иска, особено нощем. Искам дичка, не искам дичка (водичка).
До такава степен е глезенето, че ми е идвало да и излея дичката на главата.  Ама стискам зъби докато избере какво иска, като и давам ограничено време да мисли.
Като цяло, търпение му е майката и строго отношение към всяко нещо, което е неприемливо за теб. Има една книга, която прочетох два пъти, но пак няма отговори на всички въпроси. "Да дисциплинираме детето с любов" или нещо подобно, на Додсън.

 Eй, не съм била сама  нашия юнак пък си прави оглушки за всичко много добре разбира всичко което му говоря но се отнася и това е все едно нищо не казвам,а кто не е на неговата - посинява ,тръшка се и това е така близо от около месец ,реве за нещо давам го почва да го блъска пък ...абе луда работа ,хвърля , удря  и започва тръшкане и ритане и направо ми кипва  оставям го и не му обръщам внимание и му казвам, че ако продължава да рева аз си отивам и ще плача, отварям вратата, а той хуква да ме гони и да плаче ,хваща ме за ръка и ме кара да седна и ми се гушка и глезундри и точно след 10 мин. отново същото направо е някакъв ад   

Мире, и ние сме така, крещя, викам, заплашвам... понякога минава номера понякога не... На всичкото отгоре Ели започна да подражава на Стефан и да прави неща които прекрасно знае, че не трябва да прави и съответно отнася същото наказание като брат си. Съревнованието при нас не помага, ако не и харесва казва, че е за бебето и толкова . А това, че капризите са се засилили след появата на Божана, според мен това си е съвпадение, т.е. просто той е на възраст в която почват проявите на бебешкия пубертет. Ели беше на година и 4 месеца когато си прибрахме Стефан, ами не е имало тръшкания и такива екстри но лятото точно около 1г.9м. се почна, мен ме беше страх да изляза сама с двете деца и с бъги борда, след като тя се тръшна на средата на тротоара и по никакъв начин не можех да я накарам да стане и стъпи на борда и да си ходим...
Сия, добре го е казала, търпиш което е приемливо, за другите неща си крещим...

Мира, права си, че всичко си е с времето и децата са на различни периоди. Ама както са казали старите хора "Малки деца - малки ядове, големи деца - големи ядове". Та - ако ще се чувстваш "по-добра майка" ще ти кажа, че и аз се карам, наказвам и в краен случай шляпам. Не мисля, че съм лоша майка. Смятам, че детето трябва да има респект. Не те командват в крайна сметка....

Факт е обаче, че Стилияна ми беше "калпаво" бебе, но сега е пу-пу доста послушна в сравнение околните деца

Нпълно те разбирам. Моя проблем е че се боря не само с бебешки ами и с тинейджърски. Таман си вкарах моите хормони в релси, сега техните бошуват и ме подлудяват. И на всичкото отгоре добър татко който си глези дъщерята (1г и 3м), защото според него тя още не разбирала. Неразбирала ли...  Така добре разбира и манипулира че... И ми е много трудно... То говориш, караш се, наказваш, лишаваш и все няма угодия. Не остава време да се гушкаме и да си прекарваме времето като едно щастливо и любящо семейство.
Така, че зареди се с оптимизъм, винаги има и по-зле!
Ще се справим, нали сме силния пол

Кристина е доста послушна, но понякога и тя изтрещява 
Толерантна съм, все пак е редно да избеснее и да си изкара енергията, особено когато сега са затворени повечко вкъщи, а не са навън.
Аз например съм определила неща, за които никога не се карам - може да си носи, разхвърля, подрежда играчките, из цялата къща, не се карам ако се нацапа, ако счупи нещо, разрешено и е да скача на спалнята колкото иска, разрешавам гледането на филмчета, с мярка, които на нея и действат успокоително когато е превъзбудена. Има неща, за които правя забележка и накрая - такива, които са забранени.
Общо взето по-голям част от времет и минава в неуморно мъкнене на игрчаки от една стая в друга, вечер само ги прибирам.
Снощи разля флакончето с балоните за духане и понеже и бях казала 300 пъти да внимава, накрая и се скарах. Горко плака мъничето, а след един час, когато отивахме да я приспивам ме гушна и ми каза:
"Мамо, обичам те, съжеявам, че разлях балоните".
Душица.
За пореден път ми даде урок. След като съм и разрешила да ги вкара в стаята, нямам право да и се карам, че ги е разляла.
Много ме учи това човече.
   
 

Аз се карам само за неща от които може да се нарани,но напоследък тя само такива неща прави,пипа копчтата на печката,събаря неща въвху себе си,затиска си пръстите между чекмеджетата.Щамаря през ръцете тя ми се смее,баща или дядо и само като и повичат глас и почва да реве на обидено-малко сме артисти.Мен ми държат нервите но се надявам да не порасне разглезена

Дадохте ми за пореден път глътка свеж въздух.
Чета разни неща по въпроса и попаднах на това:
http://www.zadecata.com/forum/viewtopic.php?t=1612
Жената доста логично обяснява нещата и ще се опитам да приложа съветите й на практика.

Уайт, мерси за темата! Баш навреме ни идва и ще следя за "рецепти"! 

Понеже при нас е отскоро, не мога да схвана още дали има някаква система, или всеки ден е оригинално творчество.
Засега съм леко втрещена колко нещастно се чувства в такъв момент това малко човече, все едно бяс е влязъл в нея и не може да намери изхода за навън.
Просто не знае какво иска в такъв момент: хвърля всичко, което и се подаде, скубе си косата, бие си лицето, дере мен и ми скубе косата.
Като си помисля, никой не ме е малтретирал така през целия ми живот и в началото се чувствах направо неудобно. Свикнах.
Имам си и аз, разбира се, "специален" глас, шляпам я и по дупето, но това понякога само засилва нещастието и и желанието и да крещи все по-високо.
Няколко пъти съм я шляпала и през ръцете, но на нея и хрумна коварната мисъл да започне да се удря сама след това през ръцете. Прави го и през другото време, когато нещо не и отърва - почва да се удря по ръката, където съм я пляснала преди;манипулацията е превзела мозъчето и вече. Дано не го прави и в яслата, защото хората ще си помислят, че я малтретираме. Засега навън е кротка, но има време да се променят нещата...

Засега толкова!


Успех на теб и не се предавай!

Ех, Уайт, точно това в момента е и моята тема.
Няма да ти дам съвет, но ще споделя как е при нас, та ако това те успокоява, не си сама.

Михаела е на същата възраст като Калоян - тя е на година и 10 месеца и 17 дни.
Често се тръшка и се опитва да ми се налага. А ако кажа, че това няма да е "на нейната", а ще е както аз кажа, тогава настават едни луди писъци и ревове. Понякога дори си блъска главата в нещо. В такива моменти се чувствам безсилна. Не откривам верния подход към детето си.

Мъжът ми често намира по-добър подход и смятам, че той е по-добър родител от мен.

Не издържам на моменти. Тресат ме хормоните от настоящата бременност и съм много нервна. Чувствам се виновна от това, че нервнича пред детето. После се разплаквам и започвам да се извинявам на Мишка, че тя има толкова лоша мама.

На всичко отгоре съм се амбицирала да не я пускам на ясла, а да ги гледам двамата.

... Та така. Уж чета книжки за детска психология, но явно не успявам да ги приложа успешно на практика.

Ооооооох, болната ми отдавна тема.
Ако ставаше с прочетено от написано и с практични рецепти, ехеееееееее 

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

lady_11, може и така да е като гледам петгодишното съседче как се тръшка и се сърди, явно още го държи 

Лейди, аз се успокоявам с това, че на една приятелка детето е било бяс до към 4-5 годишна възраст, а сега, на 10 е супер добро дете Та се надявам и аз на такава пълна промяна и поне малко почивка да ми дадат между двата пубертета

Незнам, но добре че има кошара, та мога да свърша нещо. В момента, в който го извадим от кошарата и започва едно тичане напред-назад, каквото докопаме късаме, хвърляме, скачаме по дивана и тичаме, качваме се на дивана заедно с колелото.. Иначе лапаме какво ли не. Поплясквам през ръцете и дърпам ухото... Действа за 1,2 сек. и после пак. Като се скарам понякога прави една много сърдита и обидена физиономия, но после пак продължава. Веднъж му ударих по-силен шамар по бузата, защото поне 3 пъти преди това се скарах и не обърна внимание, а после ми скочи с целите си 13 кг на кръста и той се разплака, но пак за малко. Незнам само кога ще прекатури кошарата, че натам отиват нещата вече.

Цитат на: lady_11 в Януари 19, 2010, 23:05:14 pm

А кога се излиза от бебешкия пубертет, като влезе в тийнейджърския ли?

lady_11, може и така да е като гледам петгодишното съседче как се тръшка и се сърди, явно още го държи 

Моят е на 5 г. и леко взе да си сяда на задника вече, не че слуша ама е по-контролируем някак.Успех и здрави нерви ви желая.

Аз действаща рецепта досега не съм открила.
Както беше написала веднъж Лидия, ставайки сутрин поемам дълбоко въздух, казвам си "готови, старт" и стартираме деня
С "бебешкият пубертет" нервите ми засега се справят, но понякога има едни истерични кризи...тогава се чувствам напълно безсилна. Чела съм преди да коментирате такива кризи и да ги разграничавате от ежедневното тръшкане за това и онова, и съм се чудела за какво толкова по-различно говорите.

Опитвам се да следвам няколко принципа в поведението си, ако не действат за друго, то поне за мой душевен комфорт, че имам някаква стратегия
никога не зашлевявам по лицето, колкото и да съм ядосана - пляскам по дупето.
наказвам понякога да постои малко в коридора, да си помисли уж за това, за което е наказана, но никога не затварям вратата към хола, където сме ние.
когато белята е произтекла от нещо, което съм позволила или неволно съм създала предпоставки да се случи - никога не се карам.  

Тутто Бене, това вашето като че ли не ми прилича още на "пубертет"...очаквай и още

Е то няма на къде повече. Едни приятели същото ми казаха докато не видяха за какво става въпрос и не направи цицина на щерка им.. А за тръшкането се тръшкаме но аз не обръщам внимание, пък и той е едва на 1,7 месеца. Аз се опитвам да ангажирам вниманието с други неща. Наблягам много на книжките и на разни подобни занимания иначе ще ме побърка  . От къде толкова енергия и бяс не знам!

Е то няма на къде повече.

аха, ти така си мислиш

а за "толкова бяс и енергия" - някои дечица са по-буйни и май по-често момченцата. виждала съм момченца, които буквално и за секунди не се спират. симона, колкото и да е енергично и живо дете, не е чак така. имаме едни приятели с момченце на нейната възраст и щом излезем заедно с децата, майката и за минутка не може да остане спокойна, постоянно търчи след него. питам я защо не го остави малко без да му е по петите, но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

... но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

Ти все едно за моята Александра говориш. Поне миналото лято беше страшен пожар. Но вече разбира повече и като че ли започва да се съобразява повече с правилата, които й налагам.

ООООООООххх!!!
Цвете, че е до дете - така е, ама че момчетата били по-диви не съм съгласна! Виктория момчетата ги слага в джоба си, стоят и я гледат като замръзнали. Под носа им рита топката с як шут и хуква след нея преди да са разбрали за какво иде реч. А като е в акция Макс и Мориц са 2в1 при нея.
Не се спира даже да се наяде, не може да се кротне колкото и да е уморена да заспи! Направо ми спира тока!

Цитат на: Tutto_bene в Януари 20, 2010, 12:50:57 pm

Е то няма на къде повече.

аха, ти така си мислиш

а за "толкова бяс и енергия" - някои дечица са по-буйни и май по-често момченцата. виждала съм момченца, които буквално и за секунди не се спират. симона, колкото и да е енергично и живо дете, не е чак така. имаме едни приятели с момченце на нейната възраст и щом излезем заедно с децата, майката и за минутка не може да остане спокойна, постоянно търчи след него. питам я защо не го остави малко без да му е по петите, но после станах свидетел, че и за 2 минутки да го оставиш, той вече е хванал пътя, покатерил се е някъде, където не трябва с готовност за скок, висва с главата надолу, претарашва кошчета за буклук - пълна лудница. но аз това поведение го отдавам на темперамента на детето.

То бива темперамент... Представям си пубертета как ще е. Вече ми казва "ня"(няма). Аз като излезем сме същата картинка-тичам като хахава след него. Една приятелка имам с 3 момчета и тя ми се смее-нейните са кротки двамата по-малките, но най-големия е бил такъв. Моя непрекъснато измисля някакви простотии и в момента например е в кошарата и плюе и маже-почива си. Пуснала съм едно бебешко детско и от време на време го гледа, но през повечето време само щуротии. Съблича се..

Това със събличането цяло лято беше на мода при нас. Понеже вече беше достатъчно голяма и сръчна - да я изтървеш за минутка от поглед и тя си е съблякла абсолютно всичко - било блузка, рокля, гащи. Накрая ми беше писнало да я гоня, обличам и викам по нея  десетки пъти на ден и я оставях да ходи гола. През деня, как да е - топло, но вечер какви увещания и писъци бяха, за да се облече. И това се повтаряше всеки божи ден в продължение на няколко месеца. Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

    Следя и ще следя темата с интерес...но последните постове така ме развеселяват,та чак с глас се смея. Желая здраве на всички дечица!

Стискайте зъби мами, всичко ще мине с времето си  само да знаете как го очаквам.
Аз съм от тия майки, за които разходката е по скоро мъчение вместо забавление. Е за дребния може би, но пък яде пердах, та сещате се нали.

Просто не мога да не се включа
White, съветът за "Готови.... СТАРТ!" е много добър. Убедена съм, че във вашия случай съвсем не е само пубертет, а по-скоро смущението от малкото човече. Изразява се в искрена омраза към теб и респективно "не"-тата или правенето напук. Крещене за това, че си е изпуснал бонбоната, но със звучене все едно го колят. Правене на точно обратното на това, което казваш или молиш или пък се прави че не чува и си върши пак кавото си е наумил. Нощно неспане включително. Буйства насън и дране с часове, защото татко му трябвало да го гушне, ама не в леглото, не седнал на леглото, ами прав!! (с Юли спях повече отколкото мъж ми с Валери )
Моята рецепта е да се заредиш с търпение и да не се обвиняваш, че си си изпуснала нервите. На всички се случва, дори и на най-добрите майки Аз също бях "изтрещяла" и си позволих да го мяткам ама точно като истински панаир за който съм си казвала преди "на мен няма да ми се случи". И крещях като истеричка насред слатинския пазар. После ме досрамя и се размислих и втори път чак така не съм залитала. Каквото и да е неговото противоборство, ти си знаеш твойта - това не може, ЗАЩОТО ...; време е за ....; и все императивни форми, за да е ясно, че ти си човека, който командва. Не като мен "искаш ли сега...." и като ми трябва да побърза или да заспива или нещо друго - "ми не искам". Заплахи - премерени и обмислени. Гледаш да заплашваш с нещо, на което държи и обича. (Валери ме гледа как му изхвърлям в чисто новия чувал за боклук любимите играчки, но не отстъпи от ината си и се "раздели с тях"!!!) Бяхме стигнали дотам, че да не знам какво да му кажа, помоля или заплаша, а понеже не удрям, нямах изход и го оставях да прави каквото си знае. Но трае около 2-3 месеца, а след това поне при Валери мина и взе да става доста добро дете. Сякаш с магическа пръчка всичко, за което си мелех непрекъснато и му набивах в сладката главица "изплува" и видях резултата от търпението и труда си.
В случая обаче ти си тази, която има нужда от психическа почивка поне 2-3 дни разтоварено ежедневие... Помага и зарежда! Успех!

о, инатът може да бъде ужасно силен у някои малки човечета. аз затова се отказах от императивните форми и командаджийството (смятайте какво ми е струвало това, като ми знаете характерчето...) - просто ефектът е силно негативен. докато почна да разбира от аргументи и обяснения, използвах отвличащи маневри с най-голям успех.
опитвала съм и с добро, и с лошо, и с много лошо - най-добре се отреагира все пак с доброто...

прави ми впечатление, че повечето от писалите тук са с все още доста дребни дечица и споделят неща, които на някои от нас, дето сме по-напред с материала, ни се струват дреболии. от сърце ви пожелавам да се разминете само с тези прояви, защото има и много-много по-лошо.

единственото, което помага, е осъзнаването у родителя, че това е период, който ще отмине и това познание помага да стискаш по-добре зъбите. същото е като с коликите - казвала съм ви любимия си цитат от д-р Спок - борбата с коликите е наполовина спечелена тогава, когато разбереш, че не можеш да я спечелиш. а просто трябва да изчакаш да премине...

о, инатът може да бъде ужасно силен у някои малки човечета. аз затова се отказах от императивните форми и командаджийството (смятайте какво ми е струвало това, като ми знаете характерчето...) - просто ефектът е силно негативен. докато почна да разбира от аргументи и обяснения, използвах отвличащи маневри с най-голям успех.
опитвала съм и с добро, и с лошо, и с много лошо - най-добре се отреагира все пак с доброто...

Много точно казано.
Карането понякога няма никакъв ефект. Познавам дечица, които така са свикнали да им се вика и крещи, че абсол
тно игнорират тези методи и нямат никакъв респект към повишаването на тона.

Много ми хареса и това, което д-р Спок е казал, съотнесено към т.нар. бебешки пубертет.
Въпреки, че Кристина е кротка, преди месеци един-два пъти прави истерии и тогава винаги се сещах за думите на Джам и това, което съм прочела от нея за проявите при Марти. И стоях до нея на леглото, гледам я как се дере, тръшка и чкама да се измори, да и мине и да си я гушна. 

 

Гледам коментирате "наказвам я с това, с което се е опитала да ме ядоса" това абсолютно е невъзможно при моето дете. Ако го оставя да седи наказан, което ми се получава много трудно или го оставя без внимание, това е равносилно на опасна материална щета у дома. Това малко човече от съвсем малко ме манипулира по този начин много добре, знае кое е опасно и прави точно това защото, знае че ще му се обърне внимание. Беше на 6-7 м. и когато искаше да го гушна или пък да не седи сам си бъркаше дълбоко в устата за да повръща. Като проходи пък, тоест пробяга, когато ми се инатеше нарочно тичаше и ми се тръшкаше на улицата. Дъвчеше фасове от земята и от кошове. Абе пълна лудница си беше и още си е, но вече има и глътка въздух на моменти.
Верно, че с добро има по резултат, но не винаги на момента можеш да отреагираш по този начин. Иначе и аз пляскам и не се обвинявам вече.

Ми да си кажа и аз, въпреки че Деси е ужасно палава до сега не сме имали прояви от рода на класическото тръшкане, ритане, мятане и т.н. Тя прави ужасно много бели, но с усмивка, неуморна е просто, не се спира за секунда, и е ужасно изобретателна в белите. Много е ината, иска всичко да става на нейното. Аз не бия, до сега съм я шляпвала 1-2 пъти по кълките, карам се - да, не че има голям ефект. Но ето снощи след като в 9.30 беше легнала, но продължава да става и да измисля всевъзможни глупости - пишка ми се, ака ми се, вода, мляко, боли ме зъб, имам рана в устата и т.н., просто й взех една любима играчка сложих я в коша и й казах, че ако не заспи веднага, утре сутрин отива в контейнера. Ами, порева малко, не й я върнах, казах и да заспива, а аз ще си помисля и така, след ред сълзи и сополи заспа без да става повече

Абе момиченцата колкото и да са палави, някак си са по разбрани и податливи на манипулации.Може и само да си мисля така де, но такива са ми наблюденията.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата. Това разбира се са само мои наблюдения де, не ме линчувайте сега

Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

И Мия не ще да чуе за пантофи, макар че в детската градина си ги обува без каквито и да е възражения. Те ми я дават вечер с шапка, шал и дори ръкавици, но само щом прекрачим извън двора и започва да сваля всичко. Сутрин единственото дете дето влиза разгърдено, без шапка и .н. е наша Мия. Добре, че все пак разстоянието от колата до градината е малко, че иначе не знам какво щяхме да правим.
Рецепта за справяне нямам. Преди ви бях писала за ужасните истерии и борби с обличането и излизането за детската градина сутрин, по никакъв начин не можех да ги овладея. При Мия не действа нито добро, нито лошо, нито наказания,подкупи или увещания. И при психолог ходих. Ами каза ми, че на нейната възраст било много хубаво, че давала израз на емоциите си и че вече се имала за голяма и затова трябвало да я оставям да прави нещата сама. Повече биха се притеснили ако не проявявала израз на емоциите си и не правела истерии. За съжаление не ми даде съвет как и ние като родители да оцелеем покрай това дете...Един ден в пристъп на тотално отчаяние седнах и си поговорих с Мия като с голям човек, казвайки й всичко, което бих казала на голям човек и тогава настъпи истинска промяна. Ние осъзнахме и приехме факта, че не можем да се оправим с това дете, не и с традиционните методи на справяне с дете, и че трябва да правим нещата възможно най-спокойно, без да я препираме във времето, което беше безкрайно изнервящо за всички сутрин. Та така, в момента, в който се предадох и спрях да се боря с нея, а започнахме да й говорим постооянно като на възрастен човек, тя спря да ни тормози по онзи безумен начин. Сега изнервянето сутрин е в рамките на 5-6 минути в колата докато стигнем до градината. И в къщи сме по-спокойни и се радваме на по-пълноценно общуване с нея откогато и да било. Открихме и силата на шоколада -понякога я подкупваме и това действа.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата. Това разбира се са само мои наблюдения де, не ме линчувайте сега

А Чеф няма споко, то си е научно доказано това. Даже гледах не отдавна коментари по едно предаване, как момчецтата от даден набор трябвало да ходят на училище със следващият по малък набор момичеца, точно поради този факт, че момченцата по бавно се развиват и не им е интересно в час. За това и момичетата били по "умните" ученици. Всяко правило си има и изключения, ама като го гледах се замислих и се оказва така и по моите наблюдения.

прави ми впечатление, че повечето от писалите тук са с все още доста дребни дечица и споделят неща, които на някои от нас, дето сме по-напред с материала, ни се струват дреболии.

Да на 200%.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата.

Коя е тази възраст? Когато се появява братче или сестриче ли? Ако е така - и моите наблюдения са, че момиченцата реагират по-адекватно. Момчетата по-добре пазят бебето, но не могат да разделят майката. При момиченцата сигурно има инстинкт за майчинство, а момченцата са "разделяй и владей"

Моите наблюдения са, че децата са много по-кротки, когато са болни. Ако детето да е палаво - майката ще свикне, няма къде да иде. Ще пореве по форумите и ще се научи как. Според мен децата са еднакви, майките го приемат различно и ги "моделират" различно.

Да не ми се обидят момчешките майка, но момиченцата се развиват по-бързо и на тази възраст са доста по в час от момченцата.

И аз си го мисля това, онзи ден си говорехме с моя мъж, че Ели на възрастта на Стефан схващаше по-бързо нещата. Примерно обяснихме и че кактусите са "Ох", убодохме и пръста лекичко и от тогава не се доближава до тях, ами Стефан не е така, сигурно на ден по 20 пъти обяснявам, че контакта, кабелите и телевизора са "Ох", "Не", и през ръцете пляскам, ревва обидено и след 5 минути бърника на същото място...

  Лелеее, Перденце...то да се смея ли ,да плача ли на вашите истории...признавам паднах от стола.   А ,такова кротичко момченце изглежда бате Тони на снимката в подписа ти.

Според мен пък е до темперамент, характер, не е само до дете и до разлика момиче-момче. Алекс беше в пъти по-напред от сестра си за някои неща, а за други Мила е напред. Зависи от много фактори.
П.С. Държа да поясня, че не се обиждам

Да ви кажа и аз не се обиждам, но ще дам пример с две деца на мои приятелки. Двете са момчета. Вече са доста големи, но израснаха пред очите ми. Единия можеше да чете на 3 годинки. Като казах на баща ми и той ме обяви за откачена . А то детето наистина четеше, въпреки че още не можеше да говори съвсем правилно. Баща ми носеше вестник и аз накарах момченцето да прочете заглавието и баща ми направо щеше да падне! Другото момченце също беше адски умно и приказливо и много ни разсмиваше, защото непрекъснато задаваше разни умни въпроси. 

Ех, Уайти мила
и моята Бея е в бебе6ки пубертет, от около 18-ат си месец. Но от появата на бебе Симеон, за по4на да се държи "ужасно",ако може така да се нари4е (все пак бе6е на 1 годинка тогава де )
зАпо4на  се с рев,сълзи и крясъци, когато запо4нвах да кърмя малкият и когато го гу6кахме вси4ки, никога не сме я делили естествено, винаги и тя е полу4авала много внимание.Но  ревността надделява6е и тя търси6е всеки удобен момент да ухапе брат си, да го удари, да му бръкне някъде и така докато не за по4на да се заиграва с него като кукла,може би го има6е :)Ние постоянно ти4ахме след нея да не направи не6то на бебето, но уви на няколко пъти го ухапа толкова силно,4е пусна кръв , та тогава за пръв път ударихме  памперса... И се запо4на пък с ината, нервните и изблици и настроения, тръ6кане по земята, хвърляне на игра4ките, късане на книжки и посягане на мама и тати И така инатът стана доста силен, аз много изнервена и изморена от това, 4е не слу6а и посяга на вси4ки.
Просто лек май няма ,може би времето, търпението и постоянни разговори, без удряне по памперса, нито затваряне в стаята или в коридора. при нас не помагат такива методи.
Аз запо4нах да си мисля,4е съм ло6а майка, но разбрах 4е не съм, просто децата са ми с по силни характери

Сега го мина този период и вече се бунтува само срещу чорапите (за пантофи да не говорим). Шляпа боса по студените плочки, краката й стават ледени и нито с увещания, ни със заплахи, ни с пляскане, с нищо не можеш да я накараш да се обуе.

Ние сме на тази вълна в момента

Мира, добре дошла в отбора

А сега сериозно, при дъщеря ми се прояви за 1 път на ок 1г и 8 мвс. Истеряса на улицата, търкаля се, дра се около 1 час, без да ми позволи да я съблека, абсолютно неадекватно поведение. Това продължи ок 10на дена.
След което се появи светъл период . Пак е конта, пак ми коства много физически и психически усилия, докато я накарам да свърши нещо, но поне нямаше истериите. А те са страшни.

И аз се мислех, че закратко сме се отървали от бебешкия пубертет... ама уви.... Преди около 2 месеца започна отново. С истериите, с магарешкия инат, с вечната контра....  И допълнителния момент, иска всичко да прави сама и не дай Боже някой да свърши нещо вместо нея / да я съблече например/, започва се кошмарен рев.
Такъв инат е, че ако аз и намокря четката за зъби, примерно, а тя е решила, че иска сама да го направи, избърсва четката с кърпа, за да я намокри сама
И аз се замислях за психиатри, и аз откачам...... И аз си мислех, че моето дете е повредено нещо, че аз нещо бъркам с възпитанието.
Но това е - между 2 и 3 години, бебето се превръща в малко човече, настъпват противоречия в самото него.... При някой деца, за съжаление на родителите, изразено в по-силна форма. Прочети Изкуството да си Родител, на д-р Додсън, обяснява доста неща

Хубавото e, че това са периоди, отминават. В момента Дара е доста по-сговорчива, започва да осмисля това, че ни ядосва, а не бива да го прави. Много е забавно като каже, мамо не искам да те ядосвам, голяма съм лигла
До кога ще е така.... не е ясно. Казват, че след 3те години нащата се променяли към по-добро.

Стискай зъби, знам какво е, само който не го е изпитал, не може да разбере.
При нас помага игнора и гушкане, успокояване и обяснения след това.

Успех

Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава

Само докато видя темата и ми се изправи косата,защото вкъщи е истински сървайвър...Още след година и половина почна да си проявява характера, по точно феноменалния инат Не разбира или по точно не желае да слуша каквото и да и кажеш - прави винаги наопаки или просто докато истерясваш вече и целия трепериш от яд,то те гледа в очите и си прави неговото. Ето сега от 30 минути повтарям да си прибере играчките,че ми е дошло до гуша от вечната кочина и няма - все 1 на стената говоря.Сравнително точното определяне на ситуацията е - война на нерви и оцеляване.Вече не смея да отида никъде сама с нея- в заведение с детски кът или на по далечна площадка,защото не знам кога ще я хванат бесните и ще се затръшка и затъркаля или ще тръгне да събаря всичко от масите,ще бърка в чашите,ще тича по етажите и ескалаторите - всичко друго и само не това,което трябва...Всъщност,където и да отидем обирам съжаленията на околните,тъй като само който е бил с мен може да се представи за какви изстъпления ,тръшкане и пищене става въпрос...Така,че си стоим вкъщи да ми е мирна главата...
Не вярвам да е само бебешки пубертет - това ще си е просто постоянен пубертет на приливи и отливи

Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава

Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?

Цитат на: Ganka в Януари 22, 2010, 23:49:22 pm

Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава

Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?

Защото ако исках кукла, нямаше да се боря да раждам изобщо дете. Нещо проблем ли имаш?

Цитат на: Tamara в Януари 23, 2010, 17:00:24 pm

Цитат на: Ganka в Януари 22, 2010, 23:49:22 pm

Бени, и аз лежах на тая кълка, ама ей го Алекс е на 4-ри, не минава

Ами ако е толкоз ужасно защо реши да родиш второ, а не си взе кукла?

Защото ако исках кукла, нямаше да се боря да раждам изобщо дете. Нещо проблем ли имаш?

Мога да ви кажа, че имам едно позната с 3 момчета. Най-малкото би трябвало да кара бебешки пубертет, но то изкара целия този период до гъза на майка си и като бяхме в градинката не се отделяше от нея. Непрекъснато стоеше в буквалния смисъл до гъза и и не се отделяше въобще. Според мен не трябва да се заяждате, защото има различни деца с различен темперамент. Тя самата ми каза, че по-малките момчета и двете са кротушковци за разлика от големия. Това е доста индивидуално и човек не може да предположи какво ще е детето. Както е мойто в момента е доста палаво и направо ни прави на луди. Бяхме на гости на едни приятели за малко и в началото те казаха, че бил кротък, но след като той се ориентира в обстановката нещата станаха страшни и дъщеря им се сдоби с цицина, беше счупена една от украсите и въобще не ми се обяснява. Не мисля, че трябва по такъв начин да се напада и да се сравнява детето с кукла, защото е просташко!

Гане, ми по-хубава кукла от малката Мила едва ли може да си пожелаеш!!!
Да ти е жива и здрава! Тамара има малко по-странно чувство за хумор, не е искала да те обиди!
Искали сме ги, чакали сме ги, даже да се слеят двата пубертета  пак ще си ги обичаме!!

Яна, аз никъде не съм казала, че не ги обичам. Тежи ми понякога, но ще си търся начини да се справя. А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане. Като не те интересува една тема или не можеш да кажеш нищо смислено - не пишеш.

А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане.

Не съм искала да се заяждам.
Според мен от майката си зависи кое как ще приема. Нормално  при първото дете да не знаеш как да реагиираш. Ама да твърдиш, че на 4 години е бебешки пубертет вече е малко много.
Ако някоя майка се чуди какво да направи е едно. Най-вероятно търси какво е най-добре. Ти откровено си се оплакваш. И много подходящ форум си намерила...
Хич не искам да влизам в спор с тебе. И сама преценявам кога и какво да пиша.

Метли в началото на поста не са никак заяждане.
Не се оплаквам и търся какво сработва при него. До колкото си спомням това беше целта и на темата.
И какво му е неподходящото на форума?

Цитат на: Ganka в Януари 24, 2010, 10:31:45 am

А Тамариното не е хич чувство за хумор, а си е чисто заяждане.

Не съм искала да се заяждам.
Според мен от майката си зависи кое как ще приема. Нормално  при първото дете да не знаеш как да реагиираш. Ама да твърдиш, че на 4 години е бебешки пубертет вече е малко много.
Ако някоя майка се чуди какво да направи е едно. Най-вероятно търси какво е най-добре. Ти откровено си се оплакваш. И много подходящ форум си намерила...
Хич не искам да влизам в спор с тебе. И сама преценявам кога и какво да пиша.

Извинявай Тамара, но излизаш от рамките на добрия тон. Смятам, че Ганка пише в правилния под форум и в правилната тема. Тук всеки пишещ няма какво друго да напише, освен да се оплаче.
Ако такъв пост бе насочен към мен , бих го сметнала за обида, не за заяждане. Ганка не малко е изстрадала за да има своите две деца, тя никоде не е написала, че е ужасно да имаш две деца, нито пък че понякога съжалява за избора си.
И Тамара, такива хора като теб ме отказват да пиша по теми тук - извън седмичната тема и темата за взаимопомощ при здравословни проблеми на децата. Не ми се ще да яхам метлата за безсмислени спорове.

Всички в къщи спят и мога да се включа отново.
След всички коментари стигам до извода, че нещата при нас не са толкова зле и винаги може повече. Ще стискам зъби и ще се надявам да мине по-бързо.
За сега поне се разминаваме с истериите извън дома. На разходките е много послушен и рядко се инати. Но докато тръгнем е ужас. Все едно на заколение ще го водят.
ПП Тамара, "фен" съм ти. Как успяваш да концентрираш толкова негативна енергия в няколко думи?!

Между другото, Мире, може да се получи нещо такова и от ревност. При нас в началото го нямаше - той я прие супер, държеше се много добре, очарован беше и в един момент, с напредване на времето заедно, започна да прави на инат заради нея. Освен това се дърпат един друг и се борят за внимание. Ако прекарам повече време с нея - той става "инатлив", ако го разпределя и за двамата или пък им обръщам внимание едновременно - намаля с тръшкането.

По повод самочувствието за перфектна майка-страничните наблюдения показват,че точно такива страхотни майки и домакини на финала падат доста от високо и много боли.Мисля ,че всички в този форум си обичаме децата безрезервно и полагаме ннеобходимите грижи.Темата не е пусната ,за да избираме кой е по по най ,а да си помагаме взаимно със съвети.