0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #20 -: Ноември 06, 2009, 23:57:10 pm »
sixsens, ти си изяснен случай на стерилитет и не попадаш в тая графа, която коментираме.
много ясно, че ти и да ходиш постоянно анестезирана, пак няма да забременеш спонтанно.
Да де :D И аз това казвам. Не за всички е валидна тая максима.
Аз съм малко рационалист човек и предпочитам всичко да си има точно и ясно, научно обяснение на нещата. Та затова съм малко скептик към по-абстрактните обяснения. Макар че психиката не винаги е абстракция :wink:
Абе, признавам си, че по-лесно приемам нещата, когато мисля рационално. Щото ако всеки път, когато си позволя да мисля за нещо малко повече или през главата ми мине някоя кофти мисъл, се притесня, че нещо лошо ще стане, досега да съм полудяла. не знам дали ме разбрахте.
Аз дори, когато не знаех, че проблема ми е необратим, когато още не знаех какъв ми е проблема въобще, не смятах, че като се успокоя и не мисля и хоп!!!!!
А това че много жени след ин витро забременяват спонтанно и неочаквано, може да има съвсем друго обяснение. Особено пък щом са имали сериозни проблеми. Може пък бременността да е повлияла проблема им в полжителна посока или нещо подобно. Това съвсем наизуст си го говоря :lol: Нали ви казвам, аз съм луда, искам все да има рационално обяснение. :lol:
Само искам да кажа, че не споря с никого. Просто си споделям изводите и разсъжденията. Често съм мислила по този въпрос. И все стигам до един и същи извод - случайност! Просто приемам, че всичко, което ми се случва е просто една случайност, а не че точно на мен и точно щото еди кво си. Така няма нищо лично! И ми е добре!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #21 -: Ноември 07, 2009, 08:49:22 am »
Цитат
А това че много жени след ин витро забременяват спонтанно и неочаквано, може да има съвсем друго обяснение. Особено пък щом са имали сериозни проблеми. Може пък бременността да е повлияла проблема им в полжителна посока или нещо подобно.

 sixsens и аз съм си ги мислила тези неща, но от друга страна има доста жени, които с години не могат да имат деца и когато осиновят - малко след това раждат. Познавам поне 3-4 такива случаи на мои познати.
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #22 -: Ноември 07, 2009, 11:43:37 am »
...а ми бяха казали,че е почти невъзможно да забременея нормално!
Какви бяха причините за неуспех през тези 7 години, та да ви кажат че е невъзможна спонтанна бременност ?
Гардже ще ти отговоря на лични за да не спамя темата.

Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #23 -: Ноември 07, 2009, 15:13:58 pm »
Пред мен е примера на моя близка, която от 1990 се опитва да забременее, при това е пробвала с двама съпрузи. С втория два пъти правиха неуспешно инвитро. Не знам по какъв начин е преодоляха психологическия момент, за нея смисъла на живота и всичките й мисли са били свързани с бъдещото дето, което не се появява. В момента е на 44 години, на 4 декември е термина й. Забременя по естествен път. И при тях причината за стерилитета е била неизяснена. Последните две години я видях външно видимо как се промени към добро. Помислих, че сигурно вече се е отписала, но са продължили да не се пазят и ето го чудото. Никой не може да ме убеди, че психиката не влияе. Всичко е в главата, в случаите, когато няма доказана сериозна причина за стерилитет. Въпреки, че и тогава смятам има начини за борба.
*
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #24 -: Ноември 07, 2009, 15:47:46 pm »
Според мен психологическия момент си го има отвсякъде. Не знам дали мислите ни ще повлияят на проходимостта на тръбите, но на хормоните със сигурност. Аз поне по себе си виждам, след като стресът и лошите мисли могат да се отразят на кръвното ми, главоболието, щитовидната жлеза, какво ли да остава пък за хормоните. Много пъти съм мислила - след като мога така да си навредя, защо да не мога и да си помогна сама. Важното е да мислим не "дали ще забременея", а "когато забременея...". Да се държим така все едно всеки момент това ще се случи и дори да си представяме миговете, когато това вече е факт (има една поредица на Вадим Зеланд именно за това как да създадем света такъв, какъвто го искаме).
Вероятно много от случаите на неизяснен стерилитет са в резултат на хормонални колебания, предизвикани от емоционалното ни състояние, колебания, достатъчно деликатни, за да не бъдат доловени от стандартните изследвания.
Всички знаете за безбройните случаи на бременности след осиновяване на дете. Лично аз имам позната, която беше отписана от медицината, благодарение на инвитро се сдоби с дете и след седем години ..... изненада - бременна по естествен път.
Така че непрекъснатите мисли за бебе не пречат, но зависи какви са, нека не са породени от съмнения, а изпълнени с трепетно очакване.
Успех на всички, мили момичета!
 
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #25 -: Ноември 07, 2009, 18:19:05 pm »
Snegina, абсолютно точно!!!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #26 -: Ноември 07, 2009, 18:35:29 pm »
Нека и аз да се паркирам в темата.
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).Ще ви разкажа накратко за мои познати,които от 6 години се опитват да се сдобият с дете.Беше ми неудобно да ги разпитвам за проблемите им,но наскоро темата сама дойде.
След множество прегледи,изследвания и т.н.(всички знаете за какво става въпрос),семеиството попада на док.(не му запомних името),който виждайки ,т.нар. неизяснен стерилитет ги съветва,да си вземат дом. любимец,да започнат ремонт,от който нямат нужда,да се откъснат замалко от битието и най-важното-ДА СПРАТ ДА ПРАВЯТ СЕКС ПО ЗАДЪЛЖЕНИЕ,това било голям стрес за мъжкият и женският организъм и затова не ставало.
В момента момичето е в 4 месец бременно,имат си кученце и чисто нов ремонтиран апартамент с детска стая. :wink:
П.п.под секс по задължение имам предвид задължителният секс,когато според нас настъпи ову. и трябва на всяка цена да се случи.
За мъжете това си е направо стресово състояние.
« Последна редакция: Ноември 07, 2009, 18:45:56 pm от kadiata »
*

    !!!

  • *****
  • 1495
  • Най стимулиращият дар? Надеждата
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #27 -: Ноември 07, 2009, 18:46:01 pm »
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).

Ето за това говора и аз! Когато няма друг установен проблем си мисля че до голяма степен това е неизяснения стерилитет, а именно психиката ни!

Както и да е! Аз не съм с неизяснен стерилитет, но си мисля че стреса и негативните мисли влияят на хормоните малко или много и допълнително усложняват нашите опити, стимулации и т.н.
*
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #28 -: Ноември 09, 2009, 09:16:22 am »
ти може да си против, но медицината не е против психологическият фактор за стерилитета. много специалисти по репродуктивна медицина вярват в това и отнасят част от 15-те процента "неизяснен стерилитет" към психологическата причина.

аз съм се уверила в това от лични наблюдения. много от моите познати майки от форума - все жени с проблеми и то сериозни, правили АРТ и т.н., след раждане на първото си дете забременяват много бързо и лесно с второ - спонтанно и често пъти неочаквано за тях самите.

друг е въпросът, че човек трудно си изкарва от главата разни мисли.

Абсолютно съм съгласна с JAm !
Около мен е пълно с примери, ще дам един . Моята кума около година и половина се поболя за бебе, то беше секс по книга и час и т.н., знаете как е. Взеха си куче ,което обсеби вниманието ти до толкова,че в един прекрасен момент се оказа,че е бременна на месец и половина ! Да и е жив и здрав сина ,вече е на 4 годинки !
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #29 -: Ноември 09, 2009, 09:19:57 am »
teati  - не че искам да те обидя,ама около мен всички забременяха в такъв периот от време година година и половина,и не смятам че тези случай са за пример,я да се мъчи тя 4 год или повече,да има проблем някакъв,пък нека си разреши проблема с психиката с едно куче.Не мисля че е така ако ще и 5 кучета да имам няма да забравя за това че искам бебе и.т.н
Cамо защото очите ми не се насълзяват не значи че не плача... И това че винаги съм силна не значи че всичко е наред...
*

    Zai

  • ****
  • 955
  • Вкъщи сме вече 4 заека!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #30 -: Ноември 09, 2009, 13:17:17 pm »
Аз също не съм склонна да вярвам, че само мислите ми могат да са причина за неизяснения стерилитет. Аз самата не съм направила все още всички изследвания, за да изключа абсолютно всичко друго и да остана на фаза "кофти мислите ми ми пречат да забременея".

Това, което много ме дразни в теориите за "психологическия стерилитет", е че всеки разбиращ и неразбиращ се хваща за него и още преди да си обяснил, че не можеш да имаш деца, започва да ти обяснява, че "то всичко е от стреса", и "ти понеже сега само за бебе мислиш, то затова не става".

Да, може и така да е, но за жалост не мога да бръкна в мозъка си и да изключа програмата "искам да имам дете и мисля за това денонощно". Разказите за това как позната на позната забременяла след 5-10-15 години стерилитет като спряла да мисли за бебе, също не ми помагат особено.

П.П.Написаното по-горе е написано с най-добри чувства и са надявам да не засегна никой с него. Това е моето лично мнение по въпроса.

 
Спермограма - задължително с морфология по Крюгер и САМО в клиника по репродуктивна медицина!
*
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #31 -: Ноември 09, 2009, 20:21:36 pm »
Според мен непрекъснатите мисли за бебе само пречат(говоря за хората ,които нямат доказани репродуктивни проблеми).

Ето за това говора и аз! Когато няма друг установен проблем си мисля че до голяма степен това е неизяснения стерилитет, а именно психиката ни!
yahoo_33 Да,това е самата истина.Колкото и да не искам да го приема,да не мога да го преглътна....явно това е Съдбата ми.А проблем така и не се установи-неизяснен стерилитет,което адски ме измъчва.Защото НЯМА причина. :?
Мисля си вече,че се самоблокирам с притесненията и нервите,мисля много върху това (да не казвам само за това) и колкото по-яростно го желая и се фиксирам, толкова по-трудно е на организма ми да се отпусне,да зачене....
Дразнех се на хората,които ми казваха (явно с добри чувства) да не го мисля толкова,да мисля позитивно,да съм спокойна...Да,но си навих на пръста да изследвам всичко и тогава това...
А желанието трябва да се "пусне",а аз до такава степен съм го "сграбчила".
Сега оценям максимата,че:Бебчетата си избирали родителите, и страдали щом и те страдат,че те(новите души) още не са при тях.Но кое дете ще иска тъжни,депресирани и изнервени родители,които се отказват от мечтата си?
Господ ни подлага на изпитания,и ако издържим ще ни дари рожбичките.Така мисля аз.
ПП:Криска,поздравявам те за темата. :bighug:

"Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата."
Ромен Гари
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #32 -: Ноември 09, 2009, 22:27:50 pm »
Да ви кажа момичета ,че аз всячески се опитвам да не мисля за бебето,ограничих контактите с приятелки-бременни или с 1-2 деца,записах се на езиков курс,след 2 седмици започвам 2-ра работа,  и т.н .
Малко извън темата(дано модераторите не ме скасрят);опитвам се да не мисля,но от всякъде ме заливат бебешки истории-филми,женски токшоута,да не говорим за рекламата с Оги(която е страхотна)но ме разревава всеки път,щом я видя.
Какда не го мисля???????
А и всеки ти вика"вие какво се мотаете,хайде ваш ред е,не знаете колко е хубаво!? " и т,н, ,но това вече е за един друг форум.
Криска,извинявай ,че ти спамя темата,ама в момента това чувствам.

 
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #33 -: Ноември 09, 2009, 23:28:59 pm »
Аз съм на мнение, че ако няма други открити проблеми разбирасе,може и да не е решаваща психиката но си мисля че може да повлияе до някаква степен.Тези неизбежни мисли натоварват много и това оказва някакво влияние,но това е мое лично мнение.Аз се опитвам да не мисля и не успявам,а като наближи датата става още по трудно:(,дано скоро се наредят нещата за всички.
Смелостта не е това да не изпитваш страх, а това да прецениш, че нещо е по-важно от страха и да го направиш, въпреки него!
*
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #34 -: Ноември 10, 2009, 13:22:12 pm »
teati  - не че искам да те обидя,ама около мен всички забременяха в такъв периот от време година година и половина,и не смятам че тези случай са за пример,я да се мъчи тя 4 год или повече,да има проблем някакъв,пък нека си разреши проблема с психиката с едно куче.Не мисля че е така ако ще и 5 кучета да имам няма да забравя за това че искам бебе и.т.н

Не се обиждам, но не съм казала,че при всички е така. Ясно е,че не е . Просто има и голям процент жени,които не забременяват от много мислене. Това е .
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #35 -: Ноември 10, 2009, 18:37:27 pm »
Ама чакайте сега. Повечето жени първите 6-7 месеца от опитите за бебе не мислят нон-стоп за това. Мисленето и тревогите започват след този период. Поне при мен беше така. И би следвало да няма проблем, щом не им е фикс идея. Обаче една част от тях пак не забременяват. И после се оказват с неизсянен стерилитет.
Простата истина е, че все още не е доказано на 100% каква точно е връзката на психиката с неизяснения стерилитет. И доколко влияе в положителна или негативна посока. Човешкият мозък все още не е достатъчно изследван, за жалост. Дано някой ден се развием дотолкова, че да можем да влияем на събитията с мисълта си!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #36 -: Ноември 10, 2009, 18:51:10 pm »
Ама чакайте сега. Повечето жени първите 6-7 месеца от опитите за бебе не мислят нон-стоп за това. Мисленето и тревогите започват след този период. Поне при мен беше така. И би следвало да няма проблем, щом не им е фикс идея. Обаче една част от тях пак не забременяват. И после се оказват с неизсянен стерилитет.
Простата истина е, че все още не е доказано на 100% каква точно е връзката на психиката с неизяснения стерилитет. И доколко влияе в положителна или негативна посока. Човешкият мозък все още не е достатъчно изследван, за жалост. Дано някой ден се развием дотолкова, че да можем да влияем на събитията с мисълта си!
Абсолютно съм съгласна. Това честно казано ме тревожи, но и аз така разсъждавам. И се чудя тежко ли да ми е от неизяснения фактор или да се "радвам, че нищо ми няма".
 За съжаление никога не съм забременявала, а не винаги съм мислила за това целенасочено. Според мен - нещо друго пречи. Или съм твърде мнителна. А може и тревожния ми характер като цяло, знам ли   :x
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #37 -: Ноември 10, 2009, 19:08:06 pm »
Ами, Гардже, за мен лично неизяснения стерилитет е най-гадния. Защото не знаеш срещу какво се бориш! Това че не е открит проблем, не значи задължително, че няма такъв. Ако нямаше, щеше вече да си забременяла, нали? Не искам да звуча обезкуражващо, дано не ми се разсърдиш. Но проблем все трябва да има, дори и психологически да е. Не мисля, обаче, че мнителността ти е причина. Аз също съм много мнителна, всичко подлагам на проверка. Винаги разигравам всички сценарии. И си признавам, че често първо предполагам и проверявам по-лошия вариант. Но това често ме спасява и предотвратява грешки и несполуки. Конкретен пример - правя ин витро. С тубарен фактор съм, ясен случай, богати яйчници. Много фоликуликули при стимулацията. Нямам основание да смятам, че няма да се оплодят с нормално ин витро. Но все пак помолих док да оплоди половината с ИКСИ, за всеки случай. Добре че го направихме. Нито една яйцеклетка не се оплоди нормално 8O
Извинете за отклонението извън темата. Просто исках да кажа, че малко мнителност понякога е от полза!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!
*

    crow

  • *****
  • 2670
  • Вяра имам ... мира нямам!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #38 -: Ноември 10, 2009, 19:44:25 pm »
И за да сме още по-мнителни, по тази логика може да се окаже, че някой с "ясен фактор" си има и от другото - "неизяснения фактор" и тогава какво ? Става страшно ...
 Но, я да сме по-ведри и оптимистични ... Все някога, всички ние ще успеем !
"I'll follow him to the ends of the earth," she sobbed. Yes, darling. But the earth doesn't have any ends. Columbus fixed that.
*

    sixsens

  • *****
  • 4138
  • Благодаря ти, докторе!
Re: Непрекъснатите мисли за бебе пречат ли?
« Отговор #39 -: Ноември 10, 2009, 20:25:32 pm »
Но, я да сме по-ведри и оптимистични ... Все някога, всички ние ще успеем !
Е това вече е приказка :D Да се стремим повече такива мисли да имаме!
Благодаря ти, Зачатие!
Благодаря ти, Мели!     
ПО-ЛЕСНО Е ДА СЕ БОРИШ ЗА ПРИНЦИПИТЕ СИ, ОТКОЛКОТО ДА ЖИВЕЕШ СПОРЕД ТЯХ!!!