Аз разбирам въпроса на момичето. Дали той е уместен или не, всяка от вас да си прецени.
Да ви кажа и мен в момента ме тресат подобни трески. И мен ме е страх, и раждането се е изправило като една планина пред мен. И не виждам нищо друго
Както преди въпросите с "боли ли при трансфер?" бяха актуални за мен, проблемни, търсила съм отговорите и страховете от това как ще мине поредното ИКСИ бяха планината пред погледа ми.
Живота на всеки се развива по различен начин. Това е истината.
Аз изкачих моите планини. Следват нови. Смела съм, но това не означава, че понякога не ме тресат нерви от страх. И въпреки, че съм минала през нелекия път на проблемното забременяване и бебето е моята мечта, то понякога изпадам в ужас от това, че трябва да родя.
А термина наближава, с това се увеличават безсънните нощи и психическите разстройства съвсем не са за пренебрегване.
Преди да забременея дори не съм си помисляла, че мога да имам страх от раждането. Просто го приемах като необходимото зло, без много, много да се замислям. Имах си други проблеми. И не разбирах как може жени, които са копнели да забременеят, да ги е страх от раждането. Е, сега ги разбирам.
Просто всеки трябва да извърви по своя си път, за да може да разбере, вътре в себе си, как е възможно да се сблъскат тези 2 коренно противоположни чувства - борбата за собствено дете и страха от раждането.
Пожелавам на всяка една от милите ми съфорумки да стигне до етапа, в който ще я тресат родилни страхове
Най-добронамерено