Да Димитрова , сама казваш ,че това е ДЪЛГООЧАКВАНА (подчертавам дългоочаквана) БРЕМЕННОСТ ,още от заглавието се подразбира за какво става въпрос.И нима мислиш ,че тези момичета ,които за са забременяли  след дългогодишни опити не изпитват същите страхове????Напротив даже съм сигурна , че много повече ги е страх , но са достатъчно тактични и най-вече са наясно ,че тука отговор на този въпрос няма да получат.Все пак тука 99% от жените не са раждали ,така че няма как да и дадем съвет на тази госпожа.Да не говорим че тя си е пуснала темата в БГ МАМА и там доста отговори е получила и напълно разбираемо защо.А за "настървените кучки"-да може и да сме такива ,,когато някоя изкочи от нищото и зададе подобен въпрос.Все едно аз да вляза в "Бъдещи и настоящи майки" и да пусна тема за ИНВИТРО колко отговора ли ще получа- незнам , нали веднага ще ме препратят към "Зачатие".А по повод махането на "Дългоочаквана бременност" , ама въобще не мисля ,че трябва да се махне, защото жените,които се борят с това да имат дете с години и влагат всичките си средства и нерви , когато забременеят мисля че това е мястото, в което трябва да напишат, да разкажат своята история , да вдъхнат кураж на другите.И нищо вярно няма в това, че се дразним от бременни , напротив всички  се радваме , когато някоя от нас успее

Моля ви, момичета. Не мисля, че някой се е нахвърлил срещу mamche.
Нека да й е лека бременността.
НО:
 1. Коя от вас, може да й каже, как да се справи със страха от раждането и дали въобще ще успее?( вярно е, че тук има и момичета, които се борят за  второ дете, но са малко)
 2. Посочихме й къде да зададе въпроса си, ако иска отговори(там, където има много други, които си задават същите въпроси като нея)
 3. Има известна етика, която трябва да се спазва във всеки разговор, бил той и в нета
 4. епитетът "настървени кучета" не е много уместен, при положение, че никой не я е нагрубил. Може да сме били по-резки, но все пак не може да идва  някой отнякъде и на втория си постинг да ни нарича така
  5. Подфорум "дългоочаквана бременност" е по-скоро отчетен и информативен, за начина по който някоя двойка е постигнала бременност и/или е задържала проблемна такава

Чудех се дали да пиша по темата, защото наистина е деликатна тук. Форума наистина е "Дългоочакваната бременност" ( в американските форуми за стерилитет обикновено е "Pregnancy after infertility"), и това го прави малко по-различен от останалите форуми за бременност, защото все пак той е част от целия форум, предназначен за двойки, които се борят със стерилитета. Бременността е пълна със страхове - от момента в който видим бледата втора чертичка и вече не знам до кога - може би темата на Лали най-ясно казва всичко ... ( до момента аз лично не съм престанала всеки ден да се страхувам за десетки неща, дори се извинявам на всички, на които съм досаждала и продължавам да досажам с въпроси непрекъснато)
Само, че страховете при една жена която години наред е плакала сутрин и вечер без да знае дали някога ще чуе думата мамо, която е преминала през екстремния лабиринт на борбата със стерилитета и търсенето на диагнозата, сблъскала се е с многократни неуспехи от асистирана репродукция има доста по-различни страхове от тази която още първия месец без да се пазят е видяла две черти на теста.
Определено притеснения като нямам какво да облека, с какво да си мажа корема за да не ми се появят стрии и страх ме е дали ще ме боли от раждането звучат неуместно тук... А всъщност са си реални страхове на една бъдеща майка, но просто не са за този форум ... Честно казано това са доста дискутирани теми в другите форуми за бременност, но тук едва ли някой изобщо се замисля за тези неща... след всичко, което е преживял.
А за болката от раждането - ами не е ли това именно тази най-хубава болка за която сме готови да зарежем всичко и несъзнателно го правим дори: пари, кариера, приятелства и дори рискуваме здравето си на моменти?

mamche, не ни се сърди, вероятно не си знаела каква е точно тематиката на този форум. Попитай в http://forum.bg-mamma.com и съм сигурна, че ще срещнеш разбиране и много подкрепа, както и тук разбира се.
Успех, леко раждане и здраво хубаво бебе!

Аз разбирам въпроса на момичето. Дали той е уместен или не, всяка от вас да си прецени.
Да ви кажа и мен в момента ме тресат подобни трески. И мен ме е страх, и раждането се е изправило като една планина пред мен. И не виждам нищо друго
Както преди въпросите с "боли ли при трансфер?" бяха актуални за мен, проблемни, търсила съм отговорите и страховете от това как ще мине поредното ИКСИ бяха планината пред погледа ми.

Живота на всеки се развива по различен начин. Това е истината.
Аз изкачих моите планини. Следват нови. Смела съм, но това не означава, че понякога не ме тресат нерви от страх. И въпреки, че съм минала през нелекия път на проблемното забременяване и бебето е моята мечта, то понякога изпадам в ужас от това, че трябва да родя.
А термина наближава, с това се увеличават безсънните нощи и психическите разстройства съвсем не са за пренебрегване.

Преди да забременея дори не съм си помисляла, че мога да имам страх от раждането. Просто го приемах като необходимото зло, без много, много да се замислям. Имах си други проблеми. И не разбирах как може жени, които са копнели да забременеят, да ги е страх от раждането. Е, сега ги разбирам.
Просто всеки трябва да извърви по своя си път, за да може да разбере, вътре в себе си, как е възможно да се сблъскат тези 2 коренно противоположни чувства - борбата за собствено дете и страха от раждането.

Пожелавам на всяка една от милите ми съфорумки да стигне до етапа, в който ще я тресат родилни страхове  Най-добронамерено        

И както съм се размечтала тази сутрин... да си продължа и тук..
Ако можеше само темата да приключи с мнението на white !!

P.S. Лек ден на всички и повече ведри мисли!

     
NinaE БРАВО НА ТЕБ
Пожелавам ти най-лекото и безпроблемно раждане и най-хубавото и здраво бебе

LOL LOL LOL

Благодаря. Не очаквах такива позитивни реакции.
С две думи - ние хората сме така устроени, че моментално забравяме болката и нещастието, ако след това ни предстои щастие.

1. В момента ви гарантирам, че съм забравила почти всичките си терзания от миналите години с неуспешният опит и ходене по мъките.
2. И всички раждали казват, че страховете и болките се забравят минути след като малкото съкровище се появи на бял свят.

Първото ви го гарантирам, скъпи бъдещи майки(защото не трябва и за секунда да се съмнявате, че някой ден чудото ще стане),
а второто предстои да се подтвърди.
      Прегръщам ви и ви желая късмет и кураж.

Бих искала да ви покажа нещо което ме накара да се замисля....Може някой от вас да са го виждали,а може и да не са....Хубаво направено и с цел може би....за тези които вярват.Дано да ви хареса....
   
        http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html

Ще ме освиркате ли, ако ви призная, че докато раждах, тъй като ме болеше зверски, си помислих - луда ли съм била да искам пак да раждам, що не поисках обезболяване като момичето да мене, а след като се прибрах в къщи и се сблъсках с проблемите на отглеждането, ревах един ден за стария си спокоен живот! Това ви се струва лудост и едва ли сте очаквали от мен да го чуете, но факт - човекстрада от какви ли не страхове и слабости, важното е да съумее да премине през тях и да продължи напред!

Ще ме освиркате ли, ако ви призная, че докато раждах, тъй като ме болеше зверски, си помислих - луда ли съм била да искам пак да раждам, що не поисках обезболяване като момичето да мене, а след като се прибрах в къщи и се сблъсках с проблемите на отглеждането, ревах един ден за стария си спокоен живот! Това ви се струва лудост и едва ли сте очаквали от мен да го чуете, но факт - човекстрада от какви ли не страхове и слабости, важното е да съумее да премине през тях и да продължи напред!

Не, мила, няма да те освиркаме.  Ще си го пожелаем.
Предполагам, че сега не съжаляваш за усилията, които си положила, за да се появи твоето момченце?
Вени, това, което мен лично ме подразни в постинга на mamche, беше това, че идва нерегистрирана и изплясква един толкова неактуален въпрос тук. Може и да съм реагирала прекалено емоционално, поради моето лично емоционални състояние в момента. Но аз отварям подфорум "дългоочаквана бременност" с надеждата при още  някое момиче с проблеми да е кацнал щъркелът. Основно затова влизам там.

Да именно, ДЪЛГООЧАКВАНА БРЕМЕННОСТ, не просто бременност, а изстрадана, постигната с цената на много лишения, обида, напразни надежди, самообвинения, обезверяване...Сигурна съм, че намерението на момичето, открило тази тема, не е било зложелателно, тя със сигурност не е искала да засегне никого, и как би било възможно, щом носи в себе си нов живот, нова душа и бъдеще. Неволно е проявила нетактичност, която думите на Джам обрисуват точно. Добре е все пак човек да действа с мисъл за чуствата на околните, както е и добре човек да реагира, когато го заболи, но не така, че да нарани на свой ред.


Всички чакаме чудо.
Чудо чака всички ни!

Искам да плача за "предишния си спокоен живот преди раждането", а не за поредната неуспешна инсеминация.

Абе, писна ми от хора, които не зачитат чувствата на околните.
Госте, не е тук мястото за такъв въпрос.
От простотия ли го изцепваш или имаш садистични наклонности


Да, бе, да.
Ами, да прочете 1-2 теми, да влезе в час. Елементарно е.
Иначе е все едно да се включиш с мнение в чужд разговор, без да си чул за какво говорят. А и никът й е малко нагъл за такъв въпрос.

Моля ви, момичета. Не мисля, че някой се е нахвърлил срещу mamche.
 
    Ами ти се нахвърляш миличка.Давай го по-спокойно.  

Надълго и нашироко обясних реакцията си. Продължавам да смятам, че въпросът беше неуместен и нетактичен. Въпреки това, съм й дала линк и цял списък с теми, така, че смятам, че съм й помогнала с нещо.
Повече няма да коментирам.

Ами, Лали, след родилната депресия премина през мен за кратко, слава богу! Всъшност това не било следродилна депресия, а нещо, което на запад наричат бейби блус! Исках само да кажа, че всички сме хора и имаме слабости!
И , Лали, пожелавам ти в скоро време и ти да ревеш от бейби блус, както и на всички останали!

Лали, пожелавам ти в скоро време и ти да ревеш от бейби блус, както и на всички останали!

Мерси за пожеланието Вени Видях снимките на мъничкия Мати - сладурче. Пу-пу да не му е уроки