Обещах на Лили, да вярвам в чудесата!
Обещах на Лили, да не се страхувам!
Обещах на Лили, да съм смела!
Обещах на Лили, да махна лентичката на моето ангелче,
когато видя отново две черти!
Както обещах - изпълнявам го!
Лили, извинявай за това, че не вярвах,
за това, че се съмнявах,
за това, че надеждата беше умряла...
Обичам те много! Ти си ми рамото в тези трудни моменти!
Обичам те, Точице, защото без теб нямаше да изляза от дупката!
Обичам ви, въпреки че ме "заразихте" с Хашимото,
обичам ви, въпреки високите НК клетки,
обичам ви въпреки кървенето,
обичам ви за куража и силата да вярвате и заради мен!
Е, дойде време да си призная официално, бременна съм. Всички, които питахте, съмнявахте се - да, прави сте. Не съм писала до сега, защото имам проблеми, н вярвам да се разминат до края и ме е страх ужасно. Но вярвам в доц. Конова и д-р Тодорова - две прекрасни жени, благодарение на които се надявам този път да успея! Вярвам и на д-р Сигридов - прекрасен млад лекар, който намира време за мен дори и в почивните си дни!
Надявам се да ми стискате палци, защото не съм минала още критичните седмици. Надявам се с помощта на вливанията и лекарствата да успея.
Надявам се да не досаждам много с въпроси, защото в главата ми е каша и моля за вашата помощ и подкрепа, както досега!
Благодаря ти, Лили - и знай, вярвам и за теб, че това, което видяхме "там", някой ден ще видим и за теб! И ще плача от радост и щастие! Обичам те!
П.С. Моля за извинение за емоционалната тема, но в душата ми е буря