Може би защото си далече не се сбъскваш с бълкарската действителност ежечасно.

Розичка, това е много, много вярно. Само, ако се върнеш тук да прекараш няколко месеца, седмици даже, прясно пренесла се от Англия...
Хубаво, ще пренесе детето ми първите си незабравими впечатления на белия лист. Рабирам те какво имаш предвид. Но нямаше да е лошо, като се проектират строежите на сгради, ей тъй, по едно китно парченце зеленинка да се оставяше, за две пейчици, за една люлка, за три дървета, зад които да се скриеш и около които да се гониш. Ти нямаш представа може  би за безумния начин, по който се строи у нас. Та те децата и да искат, няма къде да излязат "навън", а то това си е половината детство...

Цветенце, така е. Не оспорвам, че отделните детайли от цялостната картина поразяват с абсурда си. Но няма как да е по-добро, като и картината е нацапана с неподходящи цветове и повече навява шизофреничност със сюрреалистичното си неразбираемо внушение. Но пък детското око е различно от окото на възрастния. То вижда красивото, тайнственото, магията и вълшебното там, където възрастният ще види само дефектите в строителството например. Просто, нашите пораснали очи са повече напръскани от нескопосаната четка, с която пляскаме боите върху общата картина, за чиято крайна уродливост предполагам сме отговорни всички ние.
Но детското око е чисто, то ще види и запази от днешното време онова, което за нас е невидимо.

да бе, розе, разбирам ти мисълта ама каква е действителността като навържем тези детайли - симонка няма къде да излезе да играе, няма къде да си консумира детството, освен м/у стените у нас и в детските центрове в моловете. само и единствено за това коментирам сега, щото просто не ми се започва да нищим отвсякъде защо и как се получава тази действителност. иска ми се детското й око да хване много повече неща, да има повече устрем, повече пространство, повече движение, повече въображение. а затова трябва да има "навън". 
сега нещата ги виждаш малко повече на теория, но живот и здраве, след година и нещо например, ако прекараш известно време с детенцето си на наша почва, ще видиш как всички тези детайли, затрудняват страшно много нормалното битие - твоето и на детето ти. изобщо излизам тук от някакви сравнения генерални за "преди" и "сега".

А ти защо мислиш, че Симонка не ги вижда онези невидимите неща, за които си говорим?!  Едва ли са и нужни няколко декара лична площ, за да се вихри на воля детето там и тогава, като и стане просторно около вратлето, да почне да трупа спомени.  Колкото и ти да си мислиш, че само тогава ще и е просторно и свободно.  Децата си знаят какво да виждат, забелязват и запомнят!
Я, виж, нашите родители (на някои от нас поне). Детството им е минало през следвоенните петдесетте години, като към глада от войната се прибавя и ужасът за някои от колективизацията и национализацията. Но за майка ми например, която е родена 1949 г., това е най-хубавото време и нашето със сестра ми детство даже не можело да се сравни с него. За това говорим. Детската впечатлителност и способност да подбират нещата от пейзажа, които да формират спомените от времето, са различни от нашите. Нищо, че ти си мислиш, че местата на които я водиш,  не са и достатъчни. И почти никога не става въпрос за материални неща или презадоволеност с предмети от бита. Аз лично съм спокойна за твоята Мона, че някой ден ще разказва такива неща за времето си, за които ти даже няма да имаш и представа, че ги е имало.  Ако, разбира се, постоянно не им се повтарят и внушават на децата негативните неща от живота и да им се представя страната ни като нещо, което презираме; защото има и такива родители, сигурно и ти си виждала. Не се тревожи за детето.
Абе, дълъг е този разговор!

абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа 
не ща декари, розе, но не е нормално да няма градинки за децата ни, щото се превръщат в нещо друго. тук всичко става от абсурдно по - абсурдно.
иначе, то е ясно, че като си имаш обичащо семейство + безгрижие, детството си е най-хубавия период.

абе ела си ти тук за малко с детето догодина, ще си говорим пак, бас държа 

OK! С най-голямо удоволствие ще участвам в такава среща и ще споделя конкретни впечатления!  Обаче си поговорихме хубаво с теб! То, колкото хора, толкова и образи на света има! И си съществуват паралелно...

А сега отстъпвам трибуната на някой друг, че днес хората не могат да се вредят от мен в тази тема!  А и малко работа да свърша... 

Лека вечер!

Само да ви кажа че сайта на Нашето детство е вече с нов адрес: http://detstvo.noviniteb.com/. Ние сме там и ви чакаме..

http://www.igra4kite.com/product_info.php?products_id=4122

помните ли тази игра, в нашето семейство беше голям купон да я играем, заедно с майка и татко, както и Не се сърди човече
липсват ми онези моменти
нищо, че татко винаги ни биеше

Не бяха ли малко по-други клечките?     Едни остри такива?

Не бяха ли малко по-други клечките?     Едни остри такива?

  Острички,бяха и в двата края...Ама ,тогава производителя(български беше)едва ли е "мислил" за безопасност при игра с тях...

Я за по-младите пояснете, това не бяха ли едни пръчици дето ги изсипваш и се опитваш да изтеглиш най-долната без да мръднеш другите...нещо такова ми се върти в главата...

А иначе това помните ли?

"Хоп-Стоп" се казваше играта.

Ама същата ли е, за която говоря аз?

Същата е Мимка.
Побеждаваш ако не ти треперят ръцете.

Йеееееееееее, тя е малка, но знае!