Пак си седя и гледам в една точка...Пак си мисля за това какво ми се случва и защо...И пак си мисля ... Някои от вас, които са чели темата ми "Разводът - неочакван или предопределен?" знаят през какъв кошмар минах. Как издържах сама не зная. И ...какво правя още тук - също не знам. Преди 2 дни трябваше да започна и аз своето инвитро. ЕСТЕСТВЕНО пак се отложи!!! От септември се глася за него, и сега вече бях много нахъсана....но...Едно мноооого голямо НО!!! Може би повечето от вас ще ми кажат, че това не е проблем. Какво толкова, че ще е следващият месец? Да, така е, но аз започвам да си мисля, дали това не са някакви сигнали от сътбата...Дали просто не трябва да имам дете от ТОЗИ мъж...Дали всичко, което си мисля, че имам - семейство, подкрепа и пр. не е един голям фарс. Дали не е обречен на провал брака ми, и затова сътбата не ми позволява да забременея? От 2 дни само това си мисля! задавам си хиляди въпроси, а отговор може би никога няма да намеря. От момента в който разбрах за НЕЯ, всичко което съм изпитвала към съпруга си сякаш се изпари. С него съм, но и аз незнам защо. Каквото и да направи, каквото и да каже, аз си мисля че ме лъже....Доверието ми в тази връзка толкоз лесно рухна...Момичета, кажете ми как да го преглътна? Как да забравя за унижението и за болката, след като дори това което искам най-много ми се изплъзва постоянно. Дори немога да стигна до първи опит, пък камо ли да успея. Дали не трябва пък за момента да поотложа всичко. Просто да съществувам...без цел и без посока...