аз си мисля,че самото секцио е по-трудно и болезнено за майката,затова се чудех защо напоследък повечето жени го предпочитат

Да бе, да.
Както писах  и по-горе първо започнахме с нормално раждане. Еми след 4-5 часовите мъки в контракции, видях като манна небесна спиналната упойка. Секциото е по-трудно в смисъл сложно като операиця и по-тежко като възстановителен период, но в никакъв случай по-болезнено.

...незнам как ги определихте в какъв стил са?Как има хора отговарящи нормално...
...мисля,че самото секцио е по-трудно и болезнено за майката

Виж, мила, хайде да се разберем - колкото ти имаш право на мнения, толкова и всички останали, така че бъди така добра да не квалифицираш хората на нормално отговарящи и, предполагам, ненормално.
Мисля, че най-нормалното нещо на този свят е, когато вече не помниш от колко години чакаш бебето, когато имаш и един разбит брак зад гърба си, поради същата причина, последното нещо на този свят е да мислиш дали и колко болезнено ще е раждането и не съм единствената, хиляди са като мен...разбираш ли? Нищо не разбираш, иначе нямаше да ги правиш тези лековати коментари... последното нещо в най-чакания и важен ден в живота ти ще е за твоята болка - ако ще парченце по парченце да те режат; о, повярвай или поне се опитай - едно секцио може да бъде много голямо изпитание не само за теб, но и за целия екип,... ще мислиш само и единствено да чуеш бебешкия плач като излезе и когато излезе, независимо как, и да няма усложнения при бебето, не при теб -ако ще след това да умреш, защото ти отдавна си спряла да бъдеш най-важната, толкова отдавна, че вече си забравила от кога.
Но и това нама да го разбереш. То си личи от постингите ти в темата - интересува те единствено теб самата и твоите чувства.
Съжалявам ако съм те засегнала, но поне съм откровена.

Забравих нещо - що се отнася за болезнеността, кали76, като изключим, че за повечето жени тук е без значение - ще дам един пример, които не е анекдотичен.
Една приятелка реши да ражда в МД по клинична пътека. От приемането в болницата до раждането минаха близо 36 часа. На 12-ия час, когато ми приплака, че не издържа вече й казах да си поиска упойка... да, ама не - оставили са я да се мъчи като добиче още 24 часа, щото не си платила предварително... после един стажант във видимо нетрезво състояние, които й разказвал за сексуалния си живот, за да я поразведри, така я зашил, че после три месеца тя се влачеше по гинеколози и не можеше нормално да си седне на д-то.
Аз брах душа дето се казва близо час само, 3 часа след операцята настоявах да ставам. На 8-ия ден все едно не бях оперирана.

Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио ,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?

Въобще не е стоял никакъв въпрос за избор. Още преди да успея да забременея, знаех, че ще раждам секцио.
1. Имам двурога матка.
2. Забременяване след безплодие.
3. Плацента превия
И още 2 показателя, които няма да споменавам, но дори и само един от гореспоменатите беше достатъчна причина за назначаване на секцио. После се оказа, че при мен има поне 5 от тях.
А дали е болезнено или не, е нещо много индивидулно и зависи от много неща. Аз на шестия ден бях забравила, че са ме оперирали.

Е, нека не изпадаме в крайности вече и да не разказваме всички истории, които се носят и сме чували за раждащи жени, които крещят, врещят и дерат с нокти стената, щото става същото, от което се оплакваме - писаници в стил темите в бг мама.
абсурдно е да се подставя под въпрос доколко е истинска майка, родилата със секцио. също абсурдно е да се гледа на вагиналното раждане като на някави варварски акт, сравним с инквизиция. а най-абсурдно ми се вижда да се противипоставят двете неща, защото е лишено от смисъл.

... а най-абсурдно ми се вижда да се противипоставят двете неща, защото е лишено от смисъл.

Ами анджик де, от колко време се опитваме да го кажем тва, ама кой ли ти слуша

 Много,ама много искам пак да забременея!Ако се сбъдне мечтата ми,съм решила да раждам в клиниката,в която евентуално ще забременея.Понеже е доста отдалечена от града, в който живея в момента,вероятно ще е планово секцио.Раждала съм нормално,и честно казано не държа да го изпитам пак/макар че нещата не винаги стават така,както сме ги планирали/.Не искам да ми се налага да раждам нормално,защото нямам доверие на местните лекари,затова ще се застраховам.И изобщо няма да ми пука дали някой ще си мисли,че аз съм по-малко достойна майка от раждалите нормално.

Жекова,
Абсолютно съм съгласна с Цветенце и МариПз.

А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?
Аз също не виждам защо раждалите със секцио, сякаш трябва да се защитават и обосновават за решението си?

А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?

на мен ми казаха след 6 месеца упражненията. както при всяка коремна операция - поне 1-2 месеца да не вдигаш повече от 1 кг тежести и прочие...

 jam , благодаря!

Вера мисля, че ако всичко е наред с операцията не е нужно чак такова пазене,но...при всеки различнои всеки решава според това как се чувства.Аз лично не съм спазвала изискването да не вдигам тежко първите 2 месеца,т.к. след 20 ден се оказах сама с бебето и нямаше как.ДА не говорим, че съм си носила количката до четв етаж пеш.
Упражнения започнах да правя след 3тия месец.(Разбира се след преглед и позволение от доктора.

ама то е ясно, че всички сме си вдигали бебетата, едва ли някой е седял да ги гледа отдалече 3 месеца и аз си носех количката с бебето на ръце по стълбите.
но все пак, първият месец не е желателно да се вдига много тежко.

А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?

Зависи какво имаш предвид упражнения за коремните мускули - ако са коремни преси, след 6-ия месец.
На мен лично ми каза една докторка - специализантка в МД /много свестна жена/, че е хубаво още от първите дни да се натоварват коремните мускули, за да бъдат предотвратени сраствания в тазовата област. Препоръча ми да се разхождам, да изкачвам един етаж по стълбите след третия ден на секциото. Аз обаче, реших , че един етаж не е достатъчно, та се пробвах със цели седем .

Благодаря ви за отговорите, момичета!
Точно коремни преси имах предвид. Преди правих често и някак движението ми липсва.
За изкачването на стълби нямам избор, защото сме на третия етаж в кооперация без асансьор

vera, качването на стълби не е проблем, раздвижването след секцио се препоръчва силно. аз съм качвала стълби още на втория ден след операцията. по цял ден ходех напред-назад.

Точно коремни преси имах предвид. Преди правих често и някак движението ми липсва.
За изкачването на стълби нямам избор, защото сме на третия етаж в кооперация без асансьор

Верче, не се притеснявай за стълбите. Ние нямахме асансьор 4 месеца, та последните 2 месеца от бременността и първите 2 след раждането катерих всеки ден поне по веднъж 7 етажа, и то с дете на ръце. Не съм имала никакъв проблем с операцията.
А за коремните ще се посъветваш с лекаря си. При активно спортуващи мускулатурата се възстановява бързо. Моя приятелка на втория месец ходеше на фитнес, след одобрение от лекуващия я лекар.

Момичета има ли някоя от вас раждала секцио в Русе?Понеже ми предстои секцио искам да чуя мнения за Русе и докторите които правят секцио в родилното.