www.zachatie.org
Репродуктивно здраве => Дългоочакваната бременност и раждане след стерилитет => Темата е започната от: elinea в Февруари 06, 2008, 17:22:23 pm
-
Здравейте момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./ имам преживяна миомектомия и горе долу ми е ясно какво ме очаква но все пак опитни мнения ще са ми от полза. Ще раждам в МД софия - знам за условията там много добре но съм наблюдавана от лекар там две години така че ...
Благодаря за отговорите предварително ! Може и на лични съобщения да изпратите реакциите си!
-
Здарвей елинеа!
Аз разждах секцио и това което си носех е легнин, памперси за детето и до колкото знам сега искат 5 комплекта дрешки за детето. По мое време нямаше такова нещо. Аз стоях 7 дни и на 8-я след махане на конците ме изписаха. Незнам как е в МД София децата дали са при вас. Аз бях два дни в реанимация, на третия ден ме качиха в стаята и на 4-я ми дадоха бебето. Аз ходих да го видя в детското отделение, понеже леля ми е завеждаща там. Малко гадно като децата са при майките в такова състояние малко трудно ставах когато плачеше, но бързо мина :)
Успех ти желая и не се притеснявай всичко ще е наред!
-
има тема някъде назад тук в дългоочакваната, помня, където много момичета бяха описали с подробности как е минало при тях. разрови се назад, със сигурност има писано по въпроса.
-
Благодаря за насокатар намерих темата - доста по-назад във форумите но важното е че е много полезна информацията изписана там.
Има няма още месец при мен - та затова реших да съм малко по информирана! благодаря че се включихте!
-
Здравей elinea!
Първо да ти пожелая леко раждане и запомни, че трудното при секциото минава за 3 дни. На четвъртия всичко си забравила и се радваш с цялото си сърце на мъничето до теб.
Сега по същество. Аз раждах в Света София или бившата Тина Киркова с избор на лекар. Самото секцио минава бързо ето така:
Викат те 1 час по-рано, правят ти клизма (нищо особено), слагат абокат и ти вливат 2 банки течност (мисля, че беше глюкоза, но не помня вече). След това отиваш в операционната, анестезиолога ти слага спиналната упойка за секунди и не боли въобще и след като се обърнеш по гръб вече започваш да не усещаш крайниците си. След минутки не усещаш нищо от кръста надолу. Идват лекарите и започват операцията, като след буквално минути изваждат бебето и ти чуваш първият му плач. После го изкъпват набързо и ти го носят да го нацелуваш и погалиш с ръката, на която нямаш абокат. Този миг се запечтва завинаги в съзнанието ти и това е най-щастливият ти момент в живота. През това време те "затварят", а ти си лежиш спокойно. Моят анестезиолог ми говореше през цялото време и ми обяснавяше какво предстои. По някое време ти става леко кофти на главата, но отминава. Докато те зашиват, показват бебето и на родата зад стъкло, която чака с нетърпение (при мен чакаха 6 души....цяла гвардия бяхме). После те показват и теб на легло, за да видят че си добре. Малко след операцията започва първото последствие от упойката-неконтролируемо треперене. Минава за половин час. Закарват те в реанимация и те настаняват на легло, завита в две вълнени одеала. До тогава нищо не усещаш. Като дроб си. Постепенно започва да те отпуска упойката от върха на пръстите и с това започват и болките. Първите 24 часа са доста тежки. Аз въпреки, че съм преживяла доста болка и търпя на такава.....честно казано много ме болеше. Контракцийте от свиването на матката много болят, но минават. Малко по малко ще започваш да се обръщаш на една страна в леглото и колкото повече се движиш толкова повече не те боли. Но лежиш. При престоя в реанимация не ядеш нищо, а само пиеш много вода и разрешават сок от зелена ябълка. И понеше не можеш да се надигаш е много важно водата да е в малки бутилки с биберонките. Това е много важно. През това време не виждаш бебето. На другият ден преди да ме преместят в стая започва раздвижването. Е това е много гадно и много боли. Но и то минава. Първо сядаш в кревата, после ти помагат да станеш и да направиш няколко крачки. После ме сложиха в инвалидна количка и ме настаниха във ВИП стая, която пожелах. Много е важно да не спираш да се движиш. Колкото повече се движиш, толкова повече не боли. И....след 1 час ми докараха бебка. Това е вторият момент, който никога няма да забравя. И тогава започваш опити да кърмиш. В началото ще имаш коластра, но важното е да слагаш бебето на гърда, за да я стимулира. След няколко дни идва и кърмата. Бебето седи 24 часа при теб, като само първата вечер ти го взимат, за да си починеш. Иначе за баня, тоалет и преглед от педиатър ги обслужват акушерките. Ти само си го кърмиш и му се радваш. Аз на третият ден получих вторият дисконфорт от упойката-главоболие. 2 дни ми вливаха по 1 банка течност и се оправях горе долу. Това било от загуба на костно-мозъчна течност и при 15% от жените го има това главоболие. Но го овладяхме за 2 дни. После получих големи оттоци на ходилата пак от упойката, но и те отминаха за няколко дни. За тях не пиеш нищо. В общи линии е това.
Като багаж бях взела много неща, но главните са тези:
вода, сок от зелена ябълка, превръзки за раната на фирма 3М (15-20см)3бр., помпа за кърма, кремче за зърна (може да ти се разранят през първите дни), тоалетни принадлежности (сапун, четка за зъби, гъбичка за миене на помпата, гребен, червило), чехли, халат, сутиен за кърмачки, подплънки за кърмачки, чашка, прибори за хранене, мокри кърпи, памперси за бебето, мобилен телефон+зарядно, лекарства (които доктора ти е казал), дрехи за изписването, тоалет за бебето при изписването (него може и таткото да донесе от предният ден) и това се сещам за сега. Ако имаш някакви въпроси....питай. Пък аз, ако се сетя за нещо друго, ще пиша.
Успех!
-
момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./ имам преживяна миомектомия и горе долу ми е ясно какво ме очаква но все пак опитни мнения ще са ми от полза. Ще раждам в МД софия - знам за условията там много добре но съм наблюдавана от лекар там две години така че ...
Благодаря за отговорите предварително ! Може и на лични съобщения да изпратите реакциите си!
Аз ще ти отговоря и тук. Раждах в МД - София секцио.
Принципно определените за секцио си ги прибират в болницата един - два дни по-рано, защото се правят изследвания - кръв, урина, узи и се следят тоновете на бебока. Принципно при уговорка с лекар постъпваш в неговото отделение. Имаше момичета постъпили за раждане и в отделението за общата гинекология. Ако си в патологията на 8-ия етаж акушерките са печени, условията са що-годе поносими /сиреч поне санитарките чистят колкото им е по силите/. Можеш да си вземеш телевизор. Имай предвид, че в деня на раждането тръгваш на секцио с едно малко пликче, а мъжът ти идва и ти прибира багажа и го сваля/качва в следродилна клиника. Принципно си избираш доверен човек - сестра по съдба, който да ти го пази докато дойдат да ти го вземат близките, макар че и акушерките няма да откажат.
В деня преди секциото ти забраняват в един определен момент да ядеш. То ако има и признаци за нормално раждане /тонове на бебе, контракции/ пак ти забраняват да ядеш, щото може да се наложи в родилна зала да ти скачат по корема.
Излишно е да ти казвам, че в нощта преди секциото не можеш да мигнеш и си мислиш как тъй не може да вземеш некво хапче за сън. Тва не го говоря от собствен опит /при мен секциото беше по спешност, а не планирано/, но за четирите дена, в които престоях в патологията, всички девойки с планово секцио това споделяха.
Деня на секциото. Ставаш - без кафе. Ако пушиш - не те съветвам, щото влияе на упойката. Слушат тонове. В зависимост от часа за секциото /почват от 9 ч/ клизма и тоалет. По-добре ако имаш възможност да си направиш обезкосмяването в къщи, макар че пак минаваш една "ревизия" от акушерката. След това чакаш да те викнат. Когато това стане, взимаш си пликчето и придружаваш акушерката до родилна зала. Ся въпрос за пликчето - в него трябва да има задължително : телефон със заредена батерия, зарядно за телефон, мокри кърпички и салфетки, една малка бутилка минерална вода и сламка, ако си с дълга коса - ластик за коса.
Вкарват те в операционната, лягаш на масата, от едната й страна издърпват нещо като приставка за ръката и общо взето ти разперват ръцете като Исус. Присъстват - гинеколога, който ще те оперира, и втори гинеколог, операционна сестра, анастезиолог и анестезиологична сестра. Поставят ти катетър /не боли противно на всичко изписано в бг-мама/ ,абокат в едната ръка, после спинална упойка, и система в другата ръка. Зад главата ти застава анестезиолога и следи монитора /също зад главата/. 2-3 минутки след поставяне на упойката почват операцията. Усеща се нещо като дърпане, но не и болка. Лично аз от тази спинална упойка се чувствах все едно че съм препила предишния ден, и разбрах защо е така - като завъртях монитора кръвното ми беше не ниско, ми 20/50. Много е важно да държиш постоянен контакт с анестезиолога и непрекъснато да му казваш какво чувстваш, защото по твоите обяснения слагат различни медикаменти чрез абокада и така се контролира положението. След около 20-тина минути вадят бебето. Лично на мен не ми го показаха мръсно, а чак след като го оправиха - измиха АГБАР тест и тъй нататък. Задължително ти показват пола му и това какъв е номера на неговата и на твоята гривна /момчета - сини, момичета - бели/. Ако си плащаш избор на екип пъпа на детето се връзва със сщипка, ако ли не плащаш - операционен конец. След това те зашиват. Преместват те на легло на колелца - операционния екип те хваща за ръцете и краката като чувал с картофи и те преместват.
С леглото те вкарват в реанимация. Слагат ти система с осцикотин за свиване на матката. Бавно и мъчително започваш да излизаш от упойката. Почваш да си усещаш от пръстите на краката на горе. Колкото повече те отпуска упойката, повече започва да боли. При добро желание на реанимационната сестра и анестезиолога, който идва да те види след операцията могат да ти бият аналгин или Трамал /производно на морфина/. На мен лично ми помогна повече аналгина. След 4-5 часа ти позволяват да пиеш малко вода. Усещаш, че задника ти е в нещо като лепкава локва /после разбираш че това е кръв/. След 7-8 час започва раздвижване - реанимационната сестра се подпира на вратата и те съветва как да станеш. Може и да ти помогне, ако е в изключително добро настроение и не се занимава с маникюра си.
При раздвижването - цаката е да намериш начин за по-малко натоварване на коремните мускули при изправянето. Изправиш ли се и направиш ли първатата крачка - не поглешдай надолу към кратата си, а право напред /иначе ти се завива свят/
След реанимация следродилна клиника. Принципно секциото в МД се настаняват на седмия етаж, но с връзки можеш да се уредиш и на 12-ти. За мизерния 7и- носи си поне три нощници, термометър, лигнин и превръзки, памперси за бебето и мокри кърпички, лепенки за секцио /водоустойчиви от 25 или 30 см - искат 2, но ти си вземи 3 броя/. Много полезни се оказват и чаршафите за еднократна употреба за под дупето, щото те иначе ти слагат едни "компреси" , които мязат повече на парцал. Акушерките са достатъчно груби и нелюбезни - и тези които отговарят за родилките, и тези на бебета. Не очаквай съвети за кърмене, нито пък възможност примерно да си стерилизираш някъде помпа за кърма. При добър късмет конците ти ги слагат на 5 ден, а те изписват на 7-ми. Искай ако си с уговорка, лекарят който ти е правил операцията , той да ти свали и конците, щото иначе колегата му от злоба може да направи да дръпне малко по-силно. При мен така се получи и ми изпусна малко шева на секциото.
Стана малко дълго, дано съм ти била полезна! Ако имаш въпроси - питай!
П.П. Тва което е писала Огънчето за ТК, че показват бебето, пък после и тебе на чакащите - няма такива филми. От реанимацията дори забраняват разговорите по телефон, та в болката цъкаш яко СМС-и.
-
Малееееееееееееее :balk_161:
-
Еееееее, не се шашкай много от мизерията на МД. Описаното и за обстановката, и за акушерките е вярно, но се преживява за няколко дни. Не бих се съгласила единствено с отношението в реанимацията-към мен бяха изключително внимателни, имаше една много мила рехабилитаторка, която раздвижваше и положи огромни усилия да ме вдигне от леглото, въпреки болката. Аз също съм претърпяла миомектомия преди забременяването, но след раждането операцията болеше много повече,е, преживява се.
Аз лично бих ти препоръчала да не си взимаш ВИП стая, когато те качат на 7 етаж - скучно е , а и имаш шанс да се срещнеш с хора, с които по- бързо ще ти мине времето, а и ще получиш ценни съвети, ако имат друго дете преди това. Така се случи при мен и до днес се чуваме с тези момичета.
И още нещо-всичко се преживява - и мизерията, и лошото отношение, но аз лично избрах тази болница заради изключителните им специалисти и бях много спокойна.
Желая ти успех при най-важната и незабравима среща в живота ти!!!
-
Раждах в МБАЛ - Бургас и затова незнам доколко мога да бъда полезна, но мога да ти кажа как протичат нещата ако си с пълна упойка, в случай че имаш право на избор!
Както са ти писали приемат те поне1час по рано.Първо попълваш док един куп, разни съгласия за стажанти и плащания ако се наложи да ти правят нещо, което не го поема касата.После отиваш в предродилна зала/или поне аз се оказах там ,защото бях вече с болки и разкритие/,слагат те на апарат за мерене тоновете на бебето.Като приключи тази процедура идва акушерка да види как си се справила с бресненето.Аз лично ти препоръчвам да си направиш кола маска, нямах никакви дертове с космите поне 10дни, защото разреза е доста ниско.Поне при мен е около 2 пръста надоло в окосменото чост./само дето не родих в козм салон от зор ама това е друга тема/.
Така от тоалет нямах нужда, следва поставянето на катетър- за предпочитане ее преди това да се изпикаеш.Изобщо не боли,дори не усетих, докато се настроя да стискам зъбите и то свършило.Клизма не са ми правили!
Идва съществената час - взимащ си катетъра в ръка, нощницата запретната под мишница и тръгваш към операционната/в Б-с е в самото родилно та затова така по гол гъз /.Качваш се на масата в едната ръка абокат.И двете ти ръце са вързани.Анестезиолога ти слага една маска на лицето и ти казва да дишаш дълбоко с увещанието, че ти дава кислород.Е да ама не, това е част от анестезията - някъкъв газ, който ти блокира дробовете.Аз лично чувах как ми намаля пулса еи усещах че се задушавам.Последното, което помя са ръцете на анестзиолога под брадата ми/предполагам, когато са ме интубирали.От този момент до най щастливото събитие те делят само около 2 минути.За съжаление, обаче не можеж да видиш съкровището си веднага.Така него го поемат акушерките, теб те зашиват.По отношение шев и кройката, на мен ми правиха естетичен шев и не са ми махали конци.
Излизаш от упойката, изкарват те на легло от операционната.Близките ми имаха възможност до ме видят за около минута докато ме преведат в реанимация.
Там вече идва болката още с първата инжекция окситоцин - аз и преди операцията видях какво са контракции обаче тези след инжекцията....Обезболяващи не ми биха защота съм супер алергична та ги беше страх.Аз всъщност, затова бях с пълна упойк щото само към тракриум и диприван не проявих алергия.Алергична съм дори и към урбазон.Ох малко се отплеснах.Стигнах до реанимаци - втрисане при мен нямаше чувствах се горе долу добре до първата инжекция.Съпруга ми и майка ми дойдоха да ме видят там и ми показа първите снимки на нашето съкровище още от операционната - в този момент ти минават всички болки.
Вода не ми разрешаваха да пия, все още бях на системи, влимаха ми някакъв разтвор, но не глюкоза.
На втория ден рано сутринта станах още преди визитацията барабар с кътетъра в едната ръка и системата в другата.Добре че беше стойката на системата, защото както ти писа Лейди става ти лошо.На същия ден след обяд ми донесоха бебка-този момент никога не бих забравила.От тогава ти разрешават да пиеш вода поне литьр и половина до вечерта.Маха се и катетъра - също не боли изобщо.
Махат ти системите - на мен след 7 банки на някой повече, на други по малко, зависи.
на трети ден, след визитацията ти слагат багажа в количката а пък ти на собствен ход до асансьорите на третия етаж в ро.
Едва се добираш до леглото почиваш малко колкото да вземеш въздух и право при бебетата в интензивния сектор.От този момент престоя в болницата още два дни и половина е песен, вече си по- дбре и времето лети и как няма като държиш в ръце най - скъпото си същество.
Лепенки за раната не съм си носила.Сменяха ни превръзките всеки ден, е бях полу изкъпана, за да не мокря раната, но в бургаската болница така или иначе няма условия за къпане.
Кърмата ми слезе на третия ден вечерта.Помпата на мен не ми трябваще - цедях на ръка,защото кърмата е валко и не става за помпа, разраних си зърната.
А забравих да каа, че е важно още първата вечер след операцията да започнеш да отделяш газове и на третия ден най- много да си ходила по голяма нужда, иначе...клизма.Започваш да ядеш човешка храна от третия ден, втория само на кисело мляко.Е как да ходя по г.нужда ,честно казано беше ме страх от клизмата и пих един дуфалак.Свърши чудесна работа.
На 6тия ден сутринта си тръгнахме щастливи към къщи с таткото.
Ами това е, друго не се сещам.
Желая ти успешно, безпроблемно раждане и най-прекрасното здраво бебче.
Не се притеснявай, всичко ще мине толкова бързо, че дори няма да разбереш.После ще се врйщаш наза само с добри спомени!
Успех!
-
Тук в Пловдив раждането секцио е песен, за разлика от това което прочетох.
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
-
Повечето от момичетата тук са чакали прекалено дълго този щастлив момент и са го дочакали...(аз още не съм... :(). Има много причини, обуславящи раждането секцио - годините на родилката, начинът на забременяване, препоръката на лекаря, медицински причини и т.н....Обаче, четейки разказите на момичетата - направо се стресирах...
-
du6ka,и на теб ще дойде редът дали ще е секцио или нормално раждане пожелавам ти от сърце да стане реалност още тази година.
-
Ще стане du6ka,горе главата :crossfingers:
-
Няма място за стресиране. Дай боже да стигнеш до там, за седмица ще си го забравила.
-
Благодаря ви, момичета - дано! Но на моята достопочтена и преклонна възраст - просто няма да имам право на избор! Сори за спама по темата... :oops:
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Когато казах на наште, че съм избрала секцио всички гракнаха в един глас. Направо си ми забраниха (дори и мъжа ми). Тогава аз все още се съобразявах с тях.
Сега обаче аз не мога да разбера, защо тези които не са раждали със секцио изказват мнение за секциото. Аз никого не съветвам да ражда нормално, както и да си купува черно-зелен монитор.
-
Здравейте момичета
надявам се да отговорят само препатили! Става дума раждането секцио - чисто практически престоя в болницата не ми е мноого ясен- раждане - после престой /кървене, болки - моля за чисто битови наставления - какво точно да нося по колко и т.н./
Не мога да се нарека препатила, но ще ти отговоря :) Раждане секцио заради възраст 39 г. и 5 опита инвитро, без никаква болка, не ползвах обезболяващите, макар че си носех Нимезил и ми бяха приготвили инжекции. В несесера - телефона, мокри кърпички, носни кърпички, Нимезил, шнола, вода. За кървенето ползвах превръзки за родилки от аптеката в болницата, удобни са и чаршафчетата за еднократна употреба, както и ако можеш да си намериш гащи за родилки, също за еднократна употреба. Нощниците да са поне 3 бр. с копчета отпред. На четвъртия ден след раждането донесоха бебето при мен, на шестия ден си бяхме в къщи. Всичко беше прекрасно, като изключим истериите поради хаоса при изписването.
Желая ти успех!
-
нее не се стресирай, няма за какво, ще си забравила още на 3 ден не след седмица
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио ,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина
Лично аз раждах секцио поради медицински причини - тоновете на бебето започнаха да заглъхват след четири часа контакции през 3 минути, изтекли води и 1 см разкритие. На лекарски жаргон на тва нещо му викали "сухо раждане". Бих се радвала да родя естествено, но не и с риск за бебето.
Аз пък се чудя, как има майки, които държат веднага след раждането да им се бие инжекция за да не им дойде кърмата /имам две познати от тази порода/.
Пак се чудя, как има майки, които остават бебетата си 12 часа с насран и опикан памперс, при все че форумите бълват само изказвания на супер - майки.
Абе чуденките ми са много - да не ги изброявам сега тук.
-
ДО LADY_11
безкрайни благодарности защото говорим за едно и също място. При това престоят ми се очертава на 7-ми етаж - въпреки че ще преговарям за 12-ти.
Благодаря и на другите момичета защото наистина много отзивчиво отговорихте в детайли на въпросите ми.
За мое "успокоение" съм лежала два пъти оперативно там и общо взето съм готова отново за мизерията и отношението на акушерките.Но наистина детайлитеса ми много полезни. Много благодаря на включилите се! до скоро!
-
Може да искараш късмет и да си на 12 етаж без преговори :lol:
При мен така се получи, беше претъпкано с родилки, 7 етаж фраш, нас ни държаха до 12.30 в реанимация, вече прави, защото идваха новите момичета. И хайде на 12-я, защото там имаше места :lol: :lol:
късмет, няма значение къде ще си, важното е всичко да е наред и да спокойна. :D
-
Аз родих секцио в Пловдив,избора беше лично мой да родя така с пълна упойка и несъжелявам за това.Болка имаше единствено като излизах от упойката докато ми подействат обезболяващите.Операцията ми беше сутринта в 10h,в14h вече ме свалиха от реанимация в стаята и след час ми доведоха бебо :D.Няма нищо страшно.На следващия ден лично доктора ми ме вдигна.Ставането е малко трудничко,виеше ми се свят и чувствах тежест на операцията.Успех.
-
аз раждах в русе секцио,предпочетох частната клиника защото доколкото знам русенското родилно е много мизерно,а и като слушах на женските консултации бремените лежали там още повече предпочетох да си платя.при мен се наложи секцио защото се оказах тясна да изродя бебо,а и имах киста кято не създаваше проблем.но след секциото ме почистили от кистата която била с размер на портокал.можело да стане опасно ако бях раждала нормално,аз преносих малката с един ден,но тя нямаше изгледи да слезе на долу.
изчистиха кистата,отрязааха ми 1/2 от тръбата,тъй като кистата е била там.
като изключим това всичко останало мина като по вода.
успех.
-
.............
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Моето секцио беше планирано, защото сина ми беше със седалищно предлежание. Така прецени моя доктор и не съжелявам :)
-
.............
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Моето секцио беше планово 7 дена преди термина поради прекарана доста тежка бъбречна операция няколко години преди това.В началото много се страхувах но като видях в предродилна зала как се мъчат другите момичета не съжалих за решението.
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Коментарът на Лейдито ( как има жени, които избират инжекции и хапчета да не кърмят и т.н., а аз бих допълнила, че има и други, на които бият инжекции и гълтат хапчета само и само да закърмят) ме наведе на мисълта, че има много по-важни неща от това как точно сме родили. Не формата, а съдържанието, дет се вика...
Чуденката ти за секциото ми се вижда точно толкова уместна колкото: Ма, вие кво още чакате... айде, няма ли да забременяваш вече??? (отправено към жена, лекуваща стерилитет), колкото извечния спор дали родилата секцио всъщност е родила и т.н..
Лично аз не желая да обяснявам защо съм раждала секцио на жена, която явно се мисли много по-най- от простосмъртните, чийто деца са родени по друг начин.
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
1. Дългогодишен стерилитет
2. Забременяване чрез ин витро
3. Многоплодна бременност
4. Напреднала възраст
-
При мен беше назначено секцио заради многоплодната бременност. Смята се, че риска е по-голям при нормалното раждане, по обясними причини. Но познавам доста майки с близнаци, които са родили по нормален път без проблеми и то големи бебета. Всичко е въпрос на преценка на лекаря, следящ бременността и на този, който ще извърши раждането.
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Коментарът на Лейдито ( как има жени, които избират инжекции и хапчета да не кърмят и т.н., а аз бих допълнила, че има и други, на които бият инжекции и гълтат хапчета само и само да закърмят) ме наведе на мисълта, че има много по-важни неща от това как точно сме родили. Не формата, а съдържанието, дет се вика...
Чуденката ти за секциото ми се вижда точно толкова уместна колкото: Ма, вие кво още чакате... айде, няма ли да забременяваш вече??? (отправено към жена, лекуваща стерилитет), колкото извечния спор дали родилата секцио всъщност е родила и т.н..
Лично аз не желая да обяснявам защо съм раждала секцио на жена, която явно се мисли много по-най- от простосмъртните, чийто деца са родени по друг начин.
незнам защо така гневно ми говориш,не са ти правилни изводите
-
незнам защо така гневно ми говориш,не са ти правилни изводите
Може би щото постингите ти са малко в стил бг-мама...
-
незнам защо така гневно ми говориш,не са ти правилни изводите
Може би щото постингите ти са малко в стил бг-мама...
Именно
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио Shocked,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Аз по принцип клонях към секцио /39 год, 13 год чакане на мъничкото същество :)/заради по-малкия риск за бебето. Но накрая нашата г-ца, така и не се обърна та не ми даде шанс да избирам :D
Аз раждах в Мюнхен, нещата, които описвате са далеч от това което аз преживях..... Бебето го видях минути след като го извадиха, 2 часа след това, докато бях в реанимация, таткото ми я донесе, кафе пих след 3 ч, още в реанимация, обслужвашия персонал ни сменяше превръзките на всеки час, Ядох, сухарчета и леки неща още на 3я час. Бебето ми го дадоха след обяда да се учим на сукане, още вечерта си бях в стаята, през нощта станах сама, на следващия ден с много мъка ходех, бебето си беше при мен, спеше си кротко. Имаше избор - ако много надуе гайдата и ти писне, и искаш да се наспиш.... - хоп в детската стая да се грижат детските сестри за него. Ако огладнее обаче и се разреве много, ти го носят. Тук изобщо не са превърженици на АМ, гледат по всякакъв начин да стимулират кърменето.
На 3я ден почти бях забравила, че съм преживяла секцио.
Не е страшно, супер си е :D
Успех
-
Не виждам нищо лошо в това да споделиш,е ако нямаш желание никой не те принуждава.И да кажа на korinka,че съм далеч от мисълта да се сравнявам с когото и да било...и зададох този въпрос със съвсем чисти намерения,а постингите ми...незнам как ги определихте в какъв стил са?Как има хора отговарящи нормално,а тези на които не им се иска да дават обияснения,да не дават...това е форум,не стая за разпит.И да уточня,попитах не за да злорадствам-за мен няма значение как си родил детето си,просто аз си мисля,че самото секцио е по-трудно и болезнено за майката,затова се чудех защо напоследък повечето жени го предпочитат...като изрично съм написала във въпросния пост-"изключвам тези,които са по-лекарско предписание"
Е това е,благодаря на незасегнатите,които са ми отговорили
-
Кали, аз бях със секцио по лекарско предписание заради седалищно предлежание, но ще ти отговоря - когато толкова години си чакала да забременееш или пък си с няколко спонтанни аборта, като стигнеш до раждането не мислиш толкова дали ще е болезнено, а кое е по-безопасно за бебето. А безспорно при секциото риска за бебето е по-малък. Та за това. Накрая все пак и лекарят си казва думата и неговото мнение натежава. Но при бременност след стерилитет, особено след ин витро или ИКСИ, повечето лекари предлагат секцио дори и без други показания за него.
-
Аз пък изобщо не схващам каква е идеята на това "Защо решихте секцио" - ми поговорете с доктора си и сами за себе си решете, кое е по-доброто за вас и вашето дете!
Ааа вече пък става банално това - ама защо, ама тва не е истинско раждане, ама вие не сте истински майки - хайде моля вече...
-
Причината да се налага секцио при мен не е една: тесен таз, конизацио и седалищно предлежение на бебето. Ако някой ме убеди, че емоциите прези тези 9 месеца, страховете и надеждите - не са били истински, бих се замислила за това колко истинско или не ще е раждането ми. Но без някой да е минал по моя път - не бих приела оценка от него за това какво е истинско и какво не.
-
вече в няколко поста говорите за това-истинско или не,незнам кой е споменал такова нещо,ако ще си вадим думите от контекста...ок,но иначе не сте прави,мисля че по-горе обясних какво съм имала в предвид
-
Ти защо се засягаш? Отговорът ми не след твой коментар :)
-
вече в няколко поста говорите за това-истинско или не,незнам кой е споменал такова нещо,ако ще си вадим думите от контекста...ок,но иначе не сте прави,мисля че по-горе обясних какво съм имала в предвид
Кали, аз ще се опитам да обясня.
Преди време имаше няколко теми за и против секциото. Аз лично съм чела едната от тях, в която имаше грозен конфликт между жени, забременели в ранна възраст от първия сексуален контакт (така да се каже) и такива, минали през най-дългите и жестоки процедури по асистирана репродукция. Та първата група жени се опитваше да внуши на втората група жени, че ако една жена не е родила по натурален път, пък ако може и в къщи, значи не е раждала и няма право да се нарече майка. И че нямало такова нещо като секциото да е по-безопасно за бебето. Темата беше наистина малоумна. И мисля оттам идва негативизма. Не се засягай, не е лично против тебе.
-
11години стерилитет,отстранени и двете тръби чрез лапароскопия,ин витро.Ето за това родих секцио.
-
аз си мисля,че самото секцио е по-трудно и болезнено за майката,затова се чудех защо напоследък повечето жени го предпочитат
Да бе, да.
Както писах и по-горе първо започнахме с нормално раждане. Еми след 4-5 часовите мъки в контракции, видях като манна небесна спиналната упойка. Секциото е по-трудно в смисъл сложно като операиця и по-тежко като възстановителен период, но в никакъв случай по-болезнено.
-
...незнам как ги определихте в какъв стил са?Как има хора отговарящи нормално...
...мисля,че самото секцио е по-трудно и болезнено за майката
Виж, мила, хайде да се разберем - колкото ти имаш право на мнения, толкова и всички останали, така че бъди така добра да не квалифицираш хората на нормално отговарящи и, предполагам, ненормално.
Мисля, че най-нормалното нещо на този свят е, когато вече не помниш от колко години чакаш бебето, когато имаш и един разбит брак зад гърба си, поради същата причина, последното нещо на този свят е да мислиш дали и колко болезнено ще е раждането и не съм единствената, хиляди са като мен...разбираш ли? Нищо не разбираш, иначе нямаше да ги правиш тези лековати коментари... последното нещо в най-чакания и важен ден в живота ти ще е за твоята болка - ако ще парченце по парченце да те режат; о, повярвай или поне се опитай - едно секцио може да бъде много голямо изпитание не само за теб, но и за целия екип,... ще мислиш само и единствено да чуеш бебешкия плач като излезе и когато излезе, независимо как, и да няма усложнения при бебето, не при теб -ако ще след това да умреш, защото ти отдавна си спряла да бъдеш най-важната, толкова отдавна, че вече си забравила от кога.
Но и това нама да го разбереш. То си личи от постингите ти в темата - интересува те единствено теб самата и твоите чувства.
Съжалявам ако съм те засегнала, но поне съм откровена.
-
Забравих нещо - що се отнася за болезнеността, кали76, като изключим, че за повечето жени тук е без значение - ще дам един пример, които не е анекдотичен.
Една приятелка реши да ражда в МД по клинична пътека. От приемането в болницата до раждането минаха близо 36 часа. На 12-ия час, когато ми приплака, че не издържа вече й казах да си поиска упойка... да, ама не - оставили са я да се мъчи като добиче още 24 часа, щото не си платила предварително... после един стажант във видимо нетрезво състояние, които й разказвал за сексуалния си живот, за да я поразведри, така я зашил, че после три месеца тя се влачеше по гинеколози и не можеше нормално да си седне на д-то.
Аз брах душа дето се казва близо час само, 3 часа след операцята настоявах да ставам. На 8-ия ден все едно не бях оперирана.
-
Аз пък немога да разбера,защо толкова много момичета раждат секцио 8O,изключвам тези,които са по-лекарско предписание...но те не са толкова много,чудя се наистина.Аз имам едно раждане/нормално/и смятам и сега да си раждам нормално,стига нещо да не се обърка естественно...
А вие,споделете защо избрахте секциото?
Въобще не е стоял никакъв въпрос за избор. Още преди да успея да забременея, знаех, че ще раждам секцио.
1. Имам двурога матка.
2. Забременяване след безплодие.
3. Плацента превия
И още 2 показателя, които няма да споменавам, но дори и само един от гореспоменатите беше достатъчна причина за назначаване на секцио. После се оказа, че при мен има поне 5 от тях.
А дали е болезнено или не, е нещо много индивидулно и зависи от много неща. Аз на шестия ден бях забравила, че са ме оперирали.
-
Е, нека не изпадаме в крайности вече и да не разказваме всички истории, които се носят и сме чували за раждащи жени, които крещят, врещят и дерат с нокти стената, щото става същото, от което се оплакваме - писаници в стил темите в бг мама.
абсурдно е да се подставя под въпрос доколко е истинска майка, родилата със секцио. също абсурдно е да се гледа на вагиналното раждане като на някави варварски акт, сравним с инквизиция. а най-абсурдно ми се вижда да се противипоставят двете неща, защото е лишено от смисъл.
-
... а най-абсурдно ми се вижда да се противипоставят двете неща, защото е лишено от смисъл.
Ами анджик де, от колко време се опитваме да го кажем тва, ама кой ли ти слуша :kiss:
-
Много,ама много искам пак да забременея!Ако се сбъдне мечтата ми,съм решила да раждам в клиниката,в която евентуално ще забременея.Понеже е доста отдалечена от града, в който живея в момента,вероятно ще е планово секцио.Раждала съм нормално,и честно казано не държа да го изпитам пак/макар че нещата не винаги стават така,както сме ги планирали/.Не искам да ми се налага да раждам нормално,защото нямам доверие на местните лекари,затова ще се застраховам.И изобщо няма да ми пука дали някой ще си мисли,че аз съм по-малко достойна майка от раждалите нормално.
-
Жекова, :bighug:
Абсолютно съм съгласна с Цветенце и МариПз.
-
А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?
Аз също не виждам защо раждалите със секцио, сякаш трябва да се защитават и обосновават за решението си?
-
А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?
на мен ми казаха след 6 месеца упражненията. както при всяка коремна операция - поне 1-2 месеца да не вдигаш повече от 1 кг тежести и прочие...
-
jam , благодаря!
-
Вера мисля, че ако всичко е наред с операцията не е нужно чак такова пазене,но...при всеки различнои всеки решава според това как се чувства.Аз лично не съм спазвала изискването да не вдигам тежко първите 2 месеца,т.к. след 20 ден се оказах сама с бебето и нямаше как.ДА не говорим, че съм си носила количката до четв етаж пеш.
Упражнения започнах да правя след 3тия месец.(Разбира се след преглед и позволение от доктора. :balk_600:
-
ама то е ясно, че всички сме си вдигали бебетата, едва ли някой е седял да ги гледа отдалече 3 месеца :) и аз си носех количката с бебето на ръце по стълбите.
но все пак, първият месец не е желателно да се вдига много тежко.
-
А колко време след операцията е възможно да се натоварват коремните мускули /имам предвид упражнения/?
Зависи какво имаш предвид упражнения за коремните мускули - ако са коремни преси, след 6-ия месец.
На мен лично ми каза една докторка - специализантка в МД /много свестна жена/, че е хубаво още от първите дни да се натоварват коремните мускули, за да бъдат предотвратени сраствания в тазовата област. Препоръча ми да се разхождам, да изкачвам един етаж по стълбите след третия ден на секциото. Аз обаче, реших , че един етаж не е достатъчно, та се пробвах със цели седем :oops:.
-
Благодаря ви за отговорите, момичета!
Точно коремни преси имах предвид. Преди правих често и някак движението ми липсва.
За изкачването на стълби нямам избор, защото сме на третия етаж в кооперация без асансьор :D
-
vera, качването на стълби не е проблем, раздвижването след секцио се препоръчва силно. аз съм качвала стълби още на втория ден след операцията. по цял ден ходех напред-назад.
-
Точно коремни преси имах предвид. Преди правих често и някак движението ми липсва.
За изкачването на стълби нямам избор, защото сме на третия етаж в кооперация без асансьор :D
Верче, не се притеснявай за стълбите. Ние нямахме асансьор 4 месеца, та последните 2 месеца от бременността и първите 2 след раждането катерих всеки ден поне по веднъж 7 етажа, и то с дете на ръце. Не съм имала никакъв проблем с операцията.
А за коремните ще се посъветваш с лекаря си. При активно спортуващи мускулатурата се възстановява бързо. Моя приятелка на втория месец ходеше на фитнес, след одобрение от лекуващия я лекар.
-
Момичета има ли някоя от вас раждала секцио в Русе?Понеже ми предстои секцио искам да чуя мнения за Русе и докторите които правят секцио в родилното.
-
Момичета, може и да сте обсъждали някъде това, но не намерих нищо по въпроса...:ask:
колко време след секцио може да се прави секс? :balk_71:
-
Момичета, може и да сте обсъждали някъде това, но не намерих нищо по въпроса...:ask:
колко време след секцио може да се прави секс? :balk_71:
Когато се почустваш добре и готова за това. Относно болките боли и при секцио ,боли и при нормално раждане. При едното боли след,а при другото преди. :P Имам едно естествено раждане, сега трябва да родя задължително секцио,но дори да не беше задължително,бих го избрала. От лекари знам,че секциото е по-безопасно за бебето,така че тука не става въпрос за избор кое е по-добре за майката или по-безболезнено.Най-малкия ми проблем е как бих родила,важното е да родя.Болките си струват и се забравят бързо. Една бъбречна криза боли повече. :wink:
-
Една бъбречна криза боли повече. :wink:
едва ли Пуки :wink:,но болката се преживява и се забравя :D
-
Една бъбречна криза боли повече. :wink:
едва ли Пуки :wink:,но болката се преживява и се забравя :D
Ми поне при мене беше така.Бъбречната която изкарах преди 10 дни беше по-болезнена от раждането ми,което не беше обезболено,а напротив,бях малка и нищо незнаех и ме оставиха да мина през всичко-насила предизвикано раждане,сухо и над 20 часа контракции предизвикани с лекарства и без разкритие. В същото време имам преди години и извънматочна,с коремна операция която боли като секциото.Боли цели 3-4 дни след това,но доста по-малко от контракциите. :lol:
Но при всеки праговете на болка са различни,самото раждане също, а и сега се ражда много по-лесно защото дават упойки и обезболяващи.Първия път щях да пукна от неизвестността.Направих пулс над 200.Сега като вече знаеща какво е,не изпитвам и грам страх от болката.Повече се боя от усложнения,кръвозагуби и такива неща.
Гледам сега в майчин дом където ходя, в родилното ми няма викове,няма охкане даже. Всички вече раждат безболезнено.И няма лошо в това.
-
Момичета, може и да сте обсъждали някъде това, но не намерих нищо по въпроса...:ask:
колко време след секцио може да се прави секс? :balk_71:
След 40-ия ден, по-рано няма и да ти се прави. :balk_70:
-
Момичета, може и да сте обсъждали някъде това, но не намерих нищо по въпроса...:ask:
колко време след секцио може да се прави секс? :balk_71:
След 40-ия ден, по-рано няма и да ти се прави. :balk_70:
:lol: :lol: :lol:
-
Когато може след нормално раждане, разлика няма - като спрат лохиите, когато има и време, и желание за това.
-
Момичета, вие как се възстановихте след секциото? Имам предвид самия шев? Вече съм почти четиридесет дни след операцията, шевът вече е свит, но малко над него стои подуто. На пипане е твърдо. Предполагам, че отгоре кожата е залепена, а отдолу са шевовете, но са си само предположения. При вас как беше? Ползвам контрактубекс за белега, но това подутото дали ще се махне?
А също ме интересуват и лохиите? Все още текат... Четох, че трябва да станат жълтеникави, но при мене скоро явно няма да го има тоя момент :?
-
Ситната е на почти 4 месеца, а подутото все още стои - по-малко е, но го има, а лохиите ми спряха на 50-тия ден, 20-тина дена след това ми дойде и цикълът.
-
и при мен е още твърдо,а корема ми е като в 5-тият месец.
При мен лохиите бяха около месец,но мноого слабо.Цикъл още нямам.
-
Вера, аз нямам секцио, но имам коремна операция от извънматочна, и шева ми пак беше такъв, че имах такова подуто за което пишеш. Беше и доста твърдо на пипане.Тогава ходих при лекарката си да питам дали не е някакво усложнение, и тя ми обясни че това са вътрешните шевове и ще мине доста време докато омекне. Освен при нея ходих и при хирург и той каза същото.Наистина до около година се нормализира.
-
Да, вътрешните шевове са. При мен изчезна въпросната пудотина около 4 месец, цикъла дойде на 5-ия. На още съм си като бремена в четвърти месец, пусти корем.
-
И при мен твърдото си стоеше много дълго време след това. Една година след това си ме придърпваше шева чувствително. Ама аз не спазвах много съветите да не вдигам тежко...
А не знам какво са лохии.
-
Значи си е съвсем в реда на нещата таз издутина и явно няма скоро да се разделя с нея... При мен изненадващо бързо се прибра корема, въпреки многото качени килограми. В момента съм като неприлично преяла, обаче се чудих за въпросната подутина.
А не знам какво са лохии.
Гадост, която тече ли течееееееееееееееееееееее след раждането :x.
-
момичетата са ти казали, но да споделя и аз. Лохиите текоха до към 50-я ден, на приливи и отливи. След като отшумяха след около 2 седмици дойде и цикъл, излючително обилен. Малко се бях поуплашила, дори питах тук във форума. След това нещата постепенно се нормализираха. Мисля, че ми помогна и това, че пих на 2 курса витамин Ц и калций. Но корема все още е като в 4-5 месец.
-
Вера, и при мен е подуто над шефа. Като цяло е много финна изработка :wink:. Лохии имах, бля, че гадна дума, в болницата много обичаха да ни питат имаме ли лохии :x..иначе цикъла ми спря около 40-ия ден. Мястото на разреза е изтръпнало, хем боли, хем не усещаш точно болка. Корем от бременността нямам :D, още на изписването не личеше да съм раждала, та камо ли две бебета. Като цяло не съм плоска, така че положението си е като преди :wink:.
-
На момичето, което е пуснало темата предполагам са му отговорили доста по запитването та аз ще се насоча в друга насока относно секциото, като гледам сте я поразнищили тая тема. Та и аз раждах секцио с всички екстри (лохии- млохии за севте го чувам :oops: :lol:). Точно сега не помня колко ми тече около 40-45 дена обаче това, което ме тревожи е, че на няколко пъти ми зацапа кафяво(както обикновенно ми зацапва преди М-то), но М-то не доиде. Зацапа веднъж и спря, след седмица пак и после след още седмица някъде зацапа два дена поред малко повече количество и спря 8O 8O 8O. Не кърмя близо от месец вече, но и не съм чак толкова убедена, че идването на М-то е свързано с кърменето до такава степен.Правим секс и не се пазим за бременност и дума не може да става. Определено след празниците ще ида на преглед, но и при вас да питам дали има подобни случай.
П.С. За самото секцио не ми се пише беше кошмарно и самото секцио, и след него престоя в болницата и всичко беше ужасно :?. Два дни след като се прибрахме вече бях забравила за всичко :). Болката отшумя като с магична пръчка, детето е огромен стимул :wink:.
Каси ти си късмтлиика по отношение на фигурата след раждането :wink:. Да ги нацелуваш юнаците. :)
-
Наха, разкажи ако можеш за секциото си все пак.Какво е станало,защо е ужасно и т.н. Интересувам се, защото ми предстои и ако мога от нещо да се предпазя, благодарение на вашия опит, ще съм ви благодарна.
-
Един призив към всички бременни. :D
Не се страхувайте от секциото. Аз също бях много наплашена. Каквото и да е, емоцията, че си дал живот на едно или две създания е много по-силна от физическата болка. Операцията минава и заминава, остават хубавите мигове с дългочаканите бебета.
Радвайте се не растящите си коремчета, раждането е най-великото нещо, което ще изживеете. :D
-
Пуки, мисля че секциото едва ли ще е много по-различно от коремната операция при извънматочна бременност. Щом и ти си го преживяла, значи знаеш в общи линии как е, аз дори се надявам да е по-леко, защото все пак няма да има кръвоизливи, дренове и такива неща. Само като си спомня, че една седмица не можех да стана от леглото и малко се притеснявам как ще си гледам бебчето в самото начало, но предполагам че в болницата помагат. А може след секциото възстановяването да е по-бързо :D Успех на всички, които им предстои тази тръпка и здрави бебоци на финала!
-
Накратко само ще ви кажа,че имам коремна операция година и половина преди секциото и за мен разликата между двете е огромна.Правени са в розлични клиники /не знам дали това има значение/,но деня след секциото си поех бебето и цял ден бях на крак с него на ръце,защото имаше бум на раждания и акушерки за нас родилите на разположение нямаше.Усещах болките от операцията в момента в който прибираха бебетата за нощен сън.Тогава не можех да мръдна от леглото,но когато трябваше да се грижа за него се справих.Успех на всички които ще раждат скоро!А и още нещо.Смятам че една жена минала през ада-стерилитет безспорно познава много повече и физическата и психическата болка отколкото жената имала най-тежкото естествено раждане,така че е пълен абсурд да се сравняват хората,болките им по какъвто и да е показател.
-
За мен самото секцио не беше страшно следващите дни са по тежки.Аз лохии още имам но са съвсем слаби и то като се поуморя или свърша някаква физическа работа и е по скоро като течение много слабо.Шевът от операцията чак сега започнах да не го усещам иначе каквито и панталони да обуех ме дразнеха и ме болеше.Корем нямам все едно не съм раждала прибра се още в болницата,но аз стоях там все пак 16 дни.
Абе всяка медицинска интервенция си е неприятна,но се преживява.Успех на бъдещите мами.
-
Ами ужасно беше защото лекарите бяха кофти и условията в болницата. Също и чакането преди самото секцио, престоя в болницата като цяло. Самото секцио беше гадно защото не ми бяха преценили количеството упойка и тя взе, че започна да ме пуска още докато ме чистеха и шиеха. Инъче и аз имам коремна операция и също се тревожех знаейки как беше след нея, как ще си гледам рожбата, но истината е, че се възтанових страшно бързо. Не вдигнах температура нито в болницата, нито вкъщи. Усложнения нямаше следоперативни и болката беше не повече от 10-15 дни.
Не се тревожи излишно особенно ако си планово секцио.
Всичко минава и се забравя бъди сигурна :D.
-
Да, планово ще съм.Надявам се да няма изненади преди това. малко се успокоих като писа сега, защото гледам да знам и да се предпазвам от всичко което може. Ще съм в Майчин дом Варна. Там общо взето угаждат на лекета като мене. Ще искам да съм с пълна упойка, защото ще припадна или изпадна в шок от мисълта че ми режат корема.Даже сега като пиша рязане и ми стана лошо :lol:.Ще си поискам обезболяващи веднага след операцията и останалото надявам се е вече късмет как ще протече самата операция, но доколкото четох тя трае 5 минути а шиенето после е 20 минути, което означава че е сравнително лека и рутинна операция.
-
Пълната упойка не е препоръчителна заради бебето след като го извадят може и да ти сложат,но преди това не е хубаво.Не го мисли отсега рано е.
-
8O 8O 8O 8O 8O 8OЧе аз ще пукна от ужас. 8O 8O 8O 8O 8O 8OАма ше трая щом се налага и е по-добре за бебето.
-
Ще искам да съм с пълна упойка, защото ще припадна или изпадна в шок от мисълта че ми режат корема.Даже сега като пиша рязане и ми стана лошо :lol:.
Ти всъщност ще си толкова развълнувана, че ще се роди твоето дете, че ще ти е все едно дали ти режат корема, дупето или каквото и да е. Плюс това опъват един параван пред теб и ти не виждаш какво правят лекарите. Само ги чуваш, можеш и ти да си говориш с тях. Няма и за миг да ти хрумне да припадаш, пък и никой няма да го допусне, не се притеснявай. :wink:
-
Аз съм раждала с пълна упойка.
Бях чела доста за упойките и, въпреки че изпитвах страх от спиналната, ако анестезиолога ми я беше препоръчал щях да се съглася.
При мен, обаче, нещата станаха бързо и нямах време да обсъдя този важен въпрос. Аз съм си виновна, че го отложих толкова.
Пуканка, щом изпитваш страх от това да си будна - избери пълна упойка.
На операционната маса трябва да си спокойна.
За никой не е добре, ако легнеш на масата и започнеш да трепериш от страх, нали :wink:
-
Pukanka,аз избрах пълна упойка поради същата причина и несъжелявам ,няма нищо страшно не се притеснявяай.Немога да повярвам че това го казвам като знам колко съм страхлива и как треперих,но напразно.Аз силни болки съм нямяла.
-
Пуканка, защо не посетиш някоя лекция за раждането със секцио в училищата за бременни?
На мен много ми помогна това да знам какво точно ще се случи, обяснено ми в подробности и на разбираем език от компетентно лице. и аз съм голяма паника, но отидох да раждам напълно спокойна и мисля, че лекциите за раждането допринесоха за това.
-
Пуканка, защо не посетиш някоя лекция за раждането със секцио в училищата за бременни?
На мен много ми помогна това да знам какво точно ще се случи, обяснено ми в подробности и на разбираем език от компетентно лице. и аз съм голяма паника, но отидох да раждам напълно спокойна и мисля, че лекциите за раждането допринесоха за това.
Ами аз изчетох доста, и всъщност колкото повече четох, повече ме хвана шубето.Най-ме плашат разказите, как жените са с епидурална примерно и в един момент упойката й минавало действието и следвали ужасна болка и писъци, а операцията още не е свършила.И не един такъв случай прочетох.
-
айде стига глезотии, а? щяла да пукне от ужас...
как предпочиташ - да търкаш лекарските прагове години наред в опити да забременееш или да изтърпиш половин час операция, за да излезе на бял свят така желаното ти дете? ми като толко те е шубе от секциото - отиди да раждаш естествено, бе, Пуканке! не ти е противопоказно, нали? и престани с тия разкази и писъци, анестезиолозите не са малоумни, та да не могат да изчислят една упойка. това са пълни измислици, дето ги четеш.
аз също съм си мислела колко ще се страхувам от секциото, а нещата така се стекоха, че се молех да ме срежат най-после и с радост легнах на операционната маса.
изобщо, ще взема да я заключа тая тъпа тема. срамота е, борбени жени сте, минали сте през огън и вода, за да стигнете до раждането, какво има да се плашите на финала...
-
jam, ти си го минала и знаеш, ама неизвестното плаши всеки.Просто търся най-разумното за мене и бебето. А иначе си права, че не бива да четем разкази със страхотии, особено пък от БГ мама, дето всички знаем за кво става дума там :lol:. Познато ми е естественото раждане, но сега ми е противопоказно, защото съм възрастна първескиня/с голяма разлика между ражданията/ и херпес,че и астма.
Исках вашите мнения тука, защото на вас ви вярвам.На други форуми нямам доверие.Но мисля че вече ми обяснихте всичко и взех решение за себе си.
-
Пуканка, защо не посетиш някоя лекция за раждането със секцио в училищата за бременни?
На мен много ми помогна това да знам какво точно ще се случи, обяснено ми в подробности и на разбираем език от компетентно лице. и аз съм голяма паника, но отидох да раждам напълно спокойна и мисля, че лекциите за раждането допринесоха за това.
Ами аз изчетох доста, и всъщност колкото повече четох, повече ме хвана шубето.Най-ме плашат разказите, как жените са с епидурална примерно и в един момент упойката й минавало действието и следвали ужасна болка и писъци, а операцията още не е свършила.И не един такъв случай прочетох.
точно това имах предвид - не чети разни истории по форумите. аз отидох на лекция (само че за естествено раждане, но то е все е дно - има и за секцио), водена от акушерка с дългогодишен опит, която ми обясни в пълни подробности какво се случва с мен и бебето по време на раждането, какво точно правят акушерите и лекарите с теб, защо го правят и т.н. гледахме разни графики нарисувани, пластмасови тазове и минаващи през тях парцалени бебета - може да ви звучи малко глупаво, но аз мисля, че е много полезно да си наясно какво е това нещо раждането извън емоционалния аспект на разказите за врещяши и детящи с нокти стените раждащи жени.
Информирай се избирателно, само с полезната информация :wink:
Jam, абе има си хора, които в определени ситуации наистина изпитват парализиращ страх. Някои от игли, други - от друго. Аз, да ми кажат утре да ида пак да раждам - отивам, но да седна на зъболекарския стол настава малък ужас - ръцете ми се вледеняват, устата ми трепери и сърцето ми ще изкочи (а хич не съм някоя разглезена лигла).
Не трябва да се преекспонира със страха разбира се, но когато го имаме против волята си и всякаква логика (както в случая на дългоочакваната бременност) трябва да намерим начин да го контролираме. за мен това става с информация и доверие в лекарския екип.
-
Пуки, нека аз да ти кажа, секциото не е по различното от лапаротомията която си преживяла. Аз ги имам и двете и мога да направя обективно сравнение. Само дето след секциото стимула е 100-кратно по-голям да се вдигнеш на 10-я час още :wink:
-
Лекциите незнам, но може би анестезиолога ми трябва да каже дали има риск от пристъп на астма ако съм в съзнание.То това е най-сериозното което може да ми се случи от притеснението.От болка не ме е страх много защото съм притръпнала вече и изживявала и по-болезнени манипулации и операции.Проблема ми е по-скоро психологически.Обезболяващите после ще са важни за да слезе кърмата по-лесно и бързо, а аз на кърменето много ще държа,както и бебето да е при мене постоянно и никакви АМ.
-
Пуки, нека аз да ти кажа, секциото не е по различното от лапаротомията която си преживяла. Аз ги имам и двете и мога да направя обективно сравнение. Само дето след секциото стимула е 100-кратно по-голям да се вдигнеш на 10-я час още :wink:
Ей това ми трябваше Стефи.Майтап работа значи и все едно комар ме ухапал. :lol:Значи само първото ставане от леглото ще е гадно. Благодаря ти.
Остава да реша вида упойка с анестезиоложката и вече няма да го мисля.
-
Пуки, при мен също го имаше този страх, че ще усещам нещо. Че ще усетя хладината на инструментите, кога точно ще ме срежат и т.н. Как ще си говорят екипа, а аз ще съм безпомощна и ако стане проблем ще съм съзнание и так далееее. Всъщност всичко става толкова бързо, че докато чакаш да те "срежат", вече ти викат "Честито". Аз имах усещания, че ме бутат, но без грам болка. След като извадят бебето и те почистват ти е малко досадно, но пак ти казвам болка няма.
-
Аз родих със спешно секцио, при това с пълна упойка (епидуралната не ме хвана). Сигурно никога няма да ме напусне чувството на липса от първата прегръдка с бебето. :( Толкова дълго бях чакала да чуя първия му плач, да го прегърна веднага, след като се появи на бял свят, да го кърмя в първите минути. Уви,не било писано.
За мен само човек, който никога не е лягал на операционна маса, може да си пожелае секцио. Нито е леко, нито е безболезнено, нито е по-добро за бебето. Забравя се, преживява се, но е операция. А, както каза моят лекар : Лека операция няма.
-
Нито е леко, нито е безболезнено, нито е по-добро за бебето.
първото и второто твърдение важат с пълна сила и за вагиналното раждане. третото твърдение е спорно.
-
Да, аз съм примера. Естественото ми раждане беше десетки пъти по-тежко от коремната операция от извънматочна, която си е като едно секцио. 22 часа контракции от Окситоцина/май така се казваше/ през 5 минути, накрая никакво разкритие, насила спукана вода и за капак 40 шева. Забравя се като видиш резултата, но не е по-лесно в никакъв случай ако не си късметлийка и раждането не върви като по учебник да ти се спукат водите в къщи и след два часа бебче да излезе само. :D
-
Ами може би аз съм такъв случай. Именно защото бях лягала на операционната маса пти това с пълна упойка, и въпреки всичко не можех дори да си помисля за нормално раждане, изпитвах абсолютен ужас, страх за бебето, абе направо си изпадах в паника само при мисълта да ми се случи.
Знаех какво ме очаква, отидох без капка страх в операционната и излязох с най-идиотската усмивка, бях толкова щастлива, толкова доволна, летях...
Болката я знаех, очаквах я и не беше нищо ново, знаех кога ще мине, какво да правя, за да ми е по-леко. Дай боже да стигна пак до раждане дори няма и да се замисля :D
-
White, не че ще те успокоя, но не бива да се терзаеш за това, което евентуално си пропуснала. Аз родих по естествен път, родих като циганките - някоя и друга по-силни контракции, разкритие за няма и час, възможно най-лесното и леко раждане, два часа след това бях на крака и си подреждах багажа в болничната стая. Въпреки това, когато бебето излезе и ми го показаха, не можех да реагирам, не усетих онова блажено щастие от първта прегръдка, което описваш, бях неадекватна - вероятно смесицата от силни емоции, адреналин, очакванията ми за нещо по-дълго и сериозно като раждане..., та чак акушерката ми се тросна "целуни си бебето де". И ето, будна бях, не бях преминала през тежко раждане, не се бях мъчила, исках си много бебето, и аз съм го чакала, емоционален човек съм, но уви, не ме заляла тази вълна от щастие веднагически. Важно е това, което даваш на момченцето си като усещане сега, всеки един ден, важно е, че се е родил жив и здрав, а това, което те терзае - недей, няма смисъл.
А такива дискусии по темата секцио - ествествено раждане винаги са ми се стрували нелепи. Няма как да направим генерален извод кое е по-леко, безболезнено и безопасно, защото всичко зависи от индивидуалния случай и работата на лекарите е именно да изберат най-подходящия вариант за всяка една пациентка.
Има естествени раждания с много тежки усложнения, където възстановяването е по-дълго и трудно отколкото след едно секцио. Има и такива, които минават като по учебник, каквото беше моето и аз, точно като Стефи бих изпитвала абсолютен ужас, само че, ако знам, че ще ми направят секцио.
-
White, и аз като Цветенце ще ти кажа да не се терзаеш за нещо пропуснато. Аз имах шанса да си я целуна, а после 6 дни само я гледах през прозорчето на кувиоза... И мен не ме заля онази невероятна любов, за която сме чели. Може би, защото в този кратък миг, в който целуваш бебето си за пръв път те заливат толкова много емоции, че в целия вихър не успяваш да почувстваш нищо. Или по-скоро не знаеш какво точно чувстваш. За мен много по-невероятна емоция беше, когато за пръв път видях и чух как малката точица пулсира вътре в мен жадна за живот.
Не съм имала никакъв страх от секциото, вероятно защото не съм имала друг избор. Още преди да успея да забременея, знаех, че ще раждам секцио и бях свикнала с тази мисъл. Иначе преди това съм си мислила, че искам да изживея раждането изцяло с всяка една контракция и т.н.
-
Не съм изобщо компетента по темата, но ми се струва, че тези, които са бременни в момента, трябва ежечасно да отправят благодарности към Бога, че ги е удостоил с висшата милост да изпитат и страховете, и радостите на бременността, която включва и раждането, естествено. Засега мисля за това само, но не и за раждането, защото то ще се случи, ако Онзи горе пожелае това да се случи. Никога не съм стигала до тези седмици и просто им се радвам. А и като знам колко много момичета тук години наред се борят да бъдат в това положение, ми се струва твърде тъпо да вземем да преживяваме евентуалните проблеми на раждането, и то на глас. Никога не мисля за лошите варианти и те не се случват. Болка има и при много други неща, тази при раждането едва ли е най-болезнената болка, защото е физическа болка, все пак. Когато плаче сърцето ти и душата ти, тогава наистина боли. Така че, да се стегнем, да не се оплакваме за глупости и да благодарим, че сме бременни, все пак! Пожелавам го и на всички момичета, които чакат толкова дълго вече това щастие: Душка, Ози, Мимка, Евро, Ефирчето, Всичко_Възможно, Баракудката, Луната и един куп други, които няма да ми стигне времето да изброявам. Точно заради тях избягвам да пиша каквито и да е подробности и детайли, свързани с бременността ми. Малко деликатност не пречи!
На всяка ще се случи това щастие, просто е въпрос на време!!!
-
Евалата адашче по ник !
Няма кво повече да се добави !
Всяка дума си е на мястото !
И да искаме няма как да сме като слоновете,
да се кара по 22 месеца...няма място :lol:
Все някога ще трябва да излезе :wink:
(http://img230.imageshack.us/img230/993/0050liefshaasjedf1.gif)
-
Много се притеснявам да пиша по теми за раждане точно тук. Още по-малко да чета, че някой се притеснява и страхува. Признавам си, преди да разбера що е това стерилитет имах такива притеснения, но след всичко, което преживях като очакване, неизвестност, отчаяние, интервенции и процедури, мога да кажа, че да се страхува човек от някаква физическа болка, още повече от тази, свързана с даряването на нов живот, е просто несериозно, особено на фона на историите и борбата, които продължават да водят или са водили всички в този форум. Притесненията ми бяха съвсем в друга посока - дали се развиват добре, всичко нормално ли ще протече за тях, здравички ли ще са, добре ли ще се грижат за тях в първите им часове, дали съм направила и правя всичко възможно за най-добрия им старт ... Физическата болка изобщо не съм я отчела като фактор, който би ме притеснил, отделно, че такава при мен нямаше почти никаква. Избрах най-добрия и човечен доктор на света да направи секциото, много от момичетата тук го познават :)
Съгласна съм с всяка дума на ДиваРоза и аз!
И пожелавам тези родилни трепети на всяко едно момиче тук и здрави и красиви бебета!
-
напълно съм съгласна и аз! толкова бях щастлива от факта, че съм бременна, че дори преносвайки детето си, не посмях да изпитам страх от раждането! само исках да стигна до него...
вярата в лекаря ми даде сили да премина през това с максимална концентрация и спокойствие.
аз мисля, че жените сме така създадени. да се мобилизираме до край в периода "даряване на живот"! затова винаги на бременните казвам "Наслаждавай се!"!
-
теми за раждането се пускат от време на време. пускат се и други - как да избираме имена на децата си, таблички за познаване пола на бебето, как да запазим гърдите си хубави след кърмене и т.н. накрая винаги завършат със спор, с обвинени в неделикатност, с обидени от обвиненията и т.н.
Имах едно предложение, ще го повдигна пак - не може ли питането в тях да се пренасочва от модератор към съответните седмични или темите на бременните. Така и хем ще е по-пригледен подфорумът и няма да бълва с тема за всяко отделно нещо в стил бг мама.
А такива въпроси ще има, от по-смислени, до напълно безмислени.
Освен ум и съзнание, имаме и тяло. Колкото и дълга и болезнена, и трудна да е била борбата, когато успеем няма да ни бъдат спестени умората, изтощението, желанието да излизаш и се срещаш с хора и други емоции, свързани с отглеждането на детето. Все нещо от тези аспекти се обсъжда. Колко пъти, например, се е обсъждало в седмичната тема как нечие дете е болно, или му избиват зъби и майката е вече на ръба на изтощението и няма никакви нерви. Но все пак затова именно са седмичните теми. А не да се пусне отделна тема "детето ми 5ти ден му избива зъб, не издържам вече".
-
Някога,1993 година,като тръгнах към болницата,баба ми ми каза "хайде,цял свят е родил,и ти ще родиш!"
И бях спокойна и уверена,че всичко ще свърши бързо и точно.бях на 19г.
След 17 часа контракции,пълно разкритие,болки и пищене, 3 системи окситоцин и изтекли насила спукани води беше направено спешно секцио.
ами как не -4,100кг и 54см. син родих!с пълна упойка,а бебето видях на сутринта.
знам,че някои раждат големи бебета и по нормален път-аз не можах.дори главата му не беше навлязла в таза.
И ако живеех около 100 години по-рано,когато секциото не е съществувало -родилките като мен са умирали.
Ние сме живи и здрави и до днес.И ако пак ми се случи да забременея - хич не ми пука какво ще е раждането-стига пак и двамата да сме живи и здрави!!!!
ами то не може без малко зор,де!
И,да,забравя се всичко. 8)
Бъдете по-смели,помислете само как го приемат това жените,които се молят да забременеят от ГОДИНИ!!!!
-
Относно емоциите-момичета,обичта не идва веднага!Чак когато прекарате няколко безсънни нощи край креватчето му,когато видите как се усмихва именно на теб,и се ГРИЖИТЕ за детето си-тогава го обиквате.
Тогава то става твоето бебе.За което си готова и правиш всичко!!!
Защо не обичате по същия начин всички бебета?!Защото не тях сте къпали и преобличали.не с тях сте влизали в болницата.не за тях сте стояла будна през нощта и не тях сте кърмила.Тоест - не сте положили никакви грижи за тях.Просто така сме устроени.
Малкият принц го казва същото.Има много рози -цели градини пълни с тях.Но моята е специална-онази,която поливах и засланях от течението.Затова я обичам.
-
Обещах да разкажа за раждането си със секцио и намирам късче време да го направя.
Искам да ви кажа,че нямаше по-щастлив момент от този - нищо,че беше секцио и нищо,че и аз съм привърженик на естественото раждане.Емоциите бяха само положителни и цялото това нещо бликаше от щастие.
И така -рано сутринта в 5 часа бях тръпнеща пред вратата на приемното в Тина Киркова. Ранната сутрешна суета на акушерките около мен ми създаде усещането за нещо познато-операция..поредна. След като ми сложиха абокат, катетър и система,започнах да треперя от студ. След малко мина любимия ми анестезиолог,който ми даде кураж и ме пита готова ли съм.И още как. След това в операционната- стара,стара -колкото света.Все едно гледах лазарет от 20-те години.Но след като на вратата се появи фигурата на любимия ми Док,се почувствах отново безкрайно сигурна и повече от очакваща. Акушерката беше мила и красива, анестезиолога сложи майсторски упойката ...Изобщо всичко вървеше по мед и масло.Вървеше и любимото ми Радио 1. Док и лекарката,която му асистираше си бъбреха весело с анестезиолога,ние със сестрата тананикахме "I am a woman in love" на Барбара Стрейзънд и докато се усетя,пеейки, Док каза на анестезиолога да побутне бебето отгоре,че стои под гърдите ми. След това видях лилаво розово телце,което ръцете на Док държаха и думите му,някак си като в сън - "Честито, Теди,момиченцето ти!" Това ли беше?Толкоз бързо?! Анестезиологът ми я показа.Не можех да я гушна,понеже ръцете ми бяха разперени и заети с апарати за кръвно и системи. Но я целунах и поздравих с добре дошла. След което ми я отнесоха и се заеха с мен.
Вече ми липсваше и нямах търпение да ме зашият и да я видя пак. След като бързичко свършиха и с мен,ме отнесоха да ме видят нашите. Мъжът ми подскачаше от радост,целунахме се и ме отнесоха да реанимирам.
Е,трябва да ви кажа,че това беше най-гадната част.Цял ден трябваше да пия вода и да спя,а аз бях толкова превъзбудена и щастлива и нямах търпение да си видя бебето пак,а те ме караха да се възстановявам. Нямах и помен от главоболието,за което говорят повечето родили секцио,нито от болки някакви. Изобщо не спах,говорих цял ден по телефона. Никой не дойде да каже нищо за бебето и направо издивях без нея и поне някой да беше дошъл да каже- бебето ти е добре,грижат се за него.Това беше най-мъчителното.
На втория ден щом съмна се надигнах и станах сама. Кроснех из стаята и чаках сестрите да дойдат да кажат нещо за бебчето ми. Когато най-после се появи дежурната акушерка-аз вече се бях раздвижила сама и попитах къде е бебето и къде мога да я видя.
Няма да повярвате,че в 10.30 ч. бях пред вратата на помещението с бебетата редом с майките,които си ги чакаха за кърмене.Видях я и се успокоих.
След това беше едно дълго чакане да ни настанят във въпросната стая ВИП,която няма нищо общо с ВИП.Но това е въпрос на друга тема. След което вече бяхме двете.
В заключение ще кажа,че раждането секцио си е раждане. Пожелавам на всички да бъде толкова щастливо,бързо и перфектно изпълнено като моето. И възстановяването мое ви желая.Изобщо от момента,в който ми връчиха бебето,забравих за операцията и за пазене. Чувствам се пълноценно родила и пълноценно грижеща се за моето бебе.
-
Теоха, много ме развълнува разказа ти ...
Радвам се, че си добре и ти и беба. Наслаждавай се на майчинството, заслужаваш го!
(http://dl2.glitter-graphics.net/pub/706/706302a0i7stmhrs.gif) (http://www.glitter-graphics.com)
-
DivaRoza - :bighug:! Желая ти леко раждане и щастлива среща с мечтата ти!
-
Съгласна съм с вас!
Само едно мога да ви кажа:Когато отидох да раждам,на лицето ми
имаше усмивка от единия край-до другия!Бях най-щастливата жена!
Не мислете за раждането,мислете само за прекрасното създание което
ви предстои да родите!Няма нищо по хубаво от този момент,да видиш бебенцето и
от вътре да си казваш:"Това е моето бебе"или както в моя случай"Това са моите бебенца!"
Като си помисля/както казва Cygnus/какво преживях само и само да си имам дечица,
как бих могла да мисля за болка или нещо друго?При мен също нямаше кай знае каква болка,за по един час два дни,това беше болката!
Но бих изтърпяла и най жестоката болка ако се наложеше!
Успех ви желая на всички,на които предстои раждане!