0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: За спането заедно
« Отговор #20 -: Януари 24, 2008, 11:06:31 am »
Цвете, :bighug:


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*

    Mama Plovdiv

  • *
  • 24
  • Доверието е най-ценния капитал!
Re: За спането заедно
« Отговор #21 -: Януари 24, 2008, 11:08:06 am »
Да прочетем мнението и на другите майки. Ели 7 копирам отговорите и от темата ти от форума на БГ Мама.
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=260566.0
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=260482.0
Приятни сънища мили дечица! :P
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: За спането заедно
« Отговор #22 -: Януари 24, 2008, 11:26:12 am »
За мене е допустимо само инцидентно децата да спят при родителите си - ако са болни, ако са изплашени. Но за постоянно не. Вероятно зависи както от детето, така и от нагласата на майката - аз лично никога не съм се изживявала като майка героиня, не смятам, че майчинството е единственото ми предназначение, абсурдно е да "изгоня" таткото - той да не е куче. И макар моите две деца да са имали собствени легла от малки, а после и собствена стая, отношенията ни са отлични, децата ми са здрави и не са наркомани.  :)


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Mama Plovdiv

  • *
  • 24
  • Доверието е най-ценния капитал!
Re: За спането заедно
« Отговор #23 -: Януари 24, 2008, 11:48:30 am »
МОЛЯ-"ИЗГОНЯ" сложено в кавички да не се възприема "КУЧЕ", а доброволно оттегляне.
Аз лично уважавам мненията на всяка майка, но в крайна сметка всеки сам си решава.
*
Re: За спането заедно
« Отговор #24 -: Януари 24, 2008, 11:52:33 am »
Освен това, държа пак да подчертая, че да направиш опит да научиш детето, че си има свое легълце и пространство, както и мама и тако - не означава да оставиш детето да реве до посиняване.
И ако е успокоение, че нямало да спи чак до 7мата си година, а най-много до 2-3тата, тогава който прецени - си спи с бебето. Но аз също не приемам майчинството като някакво жертвоприношение, както и не възприемам семейния живот с деца като нещо, при което някой е необходимо да се оттегля. Нещата са доста по - прости и обикновени все пак :wink:
*

    Мели

  • Д-р Мариела Даскалова
  • *
  • 12161
  • Timeo Danaos et dona ferentes
Re: За спането заедно
« Отговор #25 -: Януари 24, 2008, 12:09:12 pm »
МОЛЯ-"ИЗГОНЯ" сложено в кавички да не се възприема "КУЧЕ", а доброволно оттегляне.
Аз лично уважавам мненията на всяка майка, но в крайна сметка всеки сам си решава.

Разбира се. И аз уважавам мнението на всяка майка, както и на всеки баща, който доброволно се оттегля. И, естествено, всеки сам си решава, няма спор.


"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Димитър Кудоглу
*

    Ganka

  • *****
  • 5926
  • мама и леля на ангелчета
Re: За спането заедно
« Отговор #26 -: Януари 24, 2008, 12:15:24 pm »
Ели, тук препоръчват да поставиш в леглото някоя твоя дреха, за да може да усеща миризмата ти и да не се притеснява, че те няма. Освен това, както ти е казала Цвети, слагането на играчка за спане помага много.
Създаването на детето ми е с участието на бащата, също така и гледането е с него. Детето ми е създадено от любовта ми към точно този мъж и не мога да си представя да го принудя "доброволно" да се изнесе от леглото ни. Това означава да пострадат нашите отношения.
Обещах на Лили:)
 
"... Защото, ако има някаква утеха в трагедията да изгубиш любим човек, тя е в необходимата вяра, че може би така е по-добре.
""Вещицата от Портобело", Паулу Коелю
*
Re: За спането заедно
« Отговор #27 -: Януари 24, 2008, 12:28:48 pm »
Момичета, благодаря за идеите. Ще пробвам с моя фанелка и играчка, пък да видим какво ще каже човчето :wink: Относно нашия татко, няма проблем с него, той е много разбиращ, а и аз съм му обещала , че ще го посещавам в късна доба, като заспи животинчето :lol:   
Прави каквото трябва, пък да става каквото ще!
*

    Mama Plovdiv

  • *
  • 24
  • Доверието е най-ценния капитал!
Re: За спането заедно
« Отговор #28 -: Януари 24, 2008, 12:34:23 pm »
Момичета, благодаря за идеите. Ще пробвам с моя фанелка и играчка, пък да видим какво ще каже човчето Wink Относно нашия татко, няма проблем с него, той е много разбиращ, а и аз съм му обещала , че ще го посещавам в късна доба, като заспи животинчето Laughing 

Това страшно ми хареса! :) И ние сме така. Дори и детенце да си спеше в собственото легло, но в една стая с нас, аз не мога да си представя, да правя любов в присъствието на детето. Но това е друга тема. Едно е сигурно: И спящи децата всичко усещат.
*
Re: За спането заедно
« Отговор #29 -: Януари 24, 2008, 12:34:57 pm »
Ели, не става въпрос толкова дали някой проявява разбиране - естествено, че татакото като родител ще се съобрази с детето си, а по - скоро за това, че когато има начини нещата да са нормални, няма нужда да се правят излишни жертви.
Относно играчката за спане - на запад са много разпространени, аз у нас не съм виждала, но момичетата тук са коментирали, че има в МадърКеър. Мисълта ми е, че са от по-специфична материя - не слагай в леглото обикновена плюшена играчка, не е подходяща за бебе!
*

    kassi

  • *
  • 5258
  • Мама на трима
Re: За спането заедно
« Отговор #30 -: Януари 24, 2008, 12:36:21 pm »
Но аз също не приемам майчинството като някакво жертвоприношение, както и не възприемам семейния живот с деца като нещо, при което някой е необходимо да се оттегля. Нещата са доста по - прости и обикновени все пак :wink:

Подкрепям!!!


София е нашето чудо! Благодаря ти, Наде!
*
Re: За спането заедно
« Отговор #31 -: Януари 24, 2008, 12:39:31 pm »
За мене е допустимо само инцидентно децата да спят при родителите си - ако са болни, ако са изплашени. Но за постоянно не. Вероятно зависи както от детето, така и от нагласата на майката - аз лично никога не съм се изживявала като майка героиня, не смятам, че майчинството е единственото ми предназначение, абсурдно е да "изгоня" таткото.  :)

подкрепям изцяло.
Ние отделихме Деси в нейната стая на 9-10м., една седмица си беше голям зор, преспивахме се по 30-40 мин., но след това свикна и заспиваше за 5 мин. :)
Трябва много търпение, при нас става с песничка, галене ... винаги трябва да има някой в стаята при нея докато заспи.
Сега я взимаме при нас само като е болничка, за да не ставам през 20 мин. да я проверявам, но разпъваме подвижната кошара.
*
Re: За спането заедно
« Отговор #32 -: Януари 24, 2008, 12:52:22 pm »
Сега я взимаме при нас само като е болничка, за да не ставам през 20 мин. да я проверявам, но разпъваме подвижната кошара.

Стефи, местиш и постоянното матраче в преносимата кошара, или?
*
Re: За спането заедно
« Отговор #33 -: Януари 24, 2008, 14:05:48 pm »
Не, постоянната ни е 140/70, а преносимата е 120/60, купих от сгъваемите матрачета.
Но вие ако имате легло за възрастни в стаята на детето няма смисъл да я местиш. Просто при нас няма друг вариант, и за да не спи между нас разгъваме кошарата.
Re: За спането заедно
« Отговор #34 -: Януари 24, 2008, 14:26:33 pm »
Освен това, държа пак да подчертая, че да направиш опит да научиш детето, че си има свое легълце и пространство, както и мама и тако - не означава да оставиш детето да реве до посиняване.
И ако е успокоение, че нямало да спи чак до 7мата си година, а най-много до 2-3тата, тогава който прецени - си спи с бебето. Но аз също не приемам майчинството като някакво жертвоприношение, както и не възприемам семейния живот с деца като нещо, при което някой е необходимо да се оттегля. Нещата са доста по - прости и обикновени все пак :wink:
Абсолютно съм съгласна с това мнение. За мен детето е самостоятелно същество, което като такова има нужда от собствено пространство, има право на собствени нужди и желания. Още когато избирахме апартамент и бебето беше само проект -мечта и надежда, много държах да има отделна стая за него. След раждането още от първия ден вкъщи Мия си спи в собствено легло. Докато се хранеше нощем, което беше до 2,5 месеца и аз спях в нейната стая на специално предвидено за целта легло. Към третия месец я оставихме да си спи самичка. Затова хората са измислили бебефоните. Случвало се е 2 пъти да спя с нея на едно легло и не беше удобно нито за нея, нито за мен -тя се будеше няколко пъти, а иначе си спи до сутринта. Дори спането в една стая я прави по-неспокойна -това го установих на морето. Ще кажа все пак, че тя си е много самостоятелно бебе от самото начало, не обичаше да я гушкат и лигавят, а да й говорят и да я успокояват с думи, музика и т.н. Не съм я учила да заспива сама -тя сама го правеше и така й харесва. Имаше период, в който се налагаше и аз да постоя за малко  в стаята, но беше кратък. И досега я слагам да си спи в леглото, прочитам приказка, казвам "лека нощ" и после я оставям. Това не означава, че не съм ставала да я видя при първото прореваване, когато се е случвало или пък, че не я гушкаме всеки път когато иска.
<br />[link=http:
Re: За спането заедно
« Отговор #35 -: Януари 24, 2008, 14:39:42 pm »
Ние спим и тримата на 1 легло :)Смятам това да продължи докато кърмя нощем, а тъй като за сега не мисля да я отбивам,няма и как да спи в леглото си отделно. Чувстваме се добре тримата заедно :P

*

    mishanta

  • *
  • 7232
  • Не пропускайте профилактика при мамолог! Важно е!
Re: За спането заедно
« Отговор #36 -: Януари 24, 2008, 15:10:51 pm »
Мешко и Цвете подкрепям ви напълно!
При нас е както го е описала Мешко!
Митака си има стая и аз спя там, сложихме един разтегателен дивн!
Но мисля че вече е момента аз да напусна неговите "покои",
защото сме на път да се разделим с нощното хранене!
Няма и да усети, че не съм там, а и бейбифона ще ми е до ухото!
Аз и без друго лягам там след като той одавна спи,
цялата тази организация е за моето спокойствие, не за неговото!

Въпрос на семеен избор е дали бащата да "спи" или не при детето,
това се отнася и за майката, ако има нужда от сън и почивка!
Нашия татко не спи в детската, защото няма да се хване на дивана  :lol: .
Шегувам се разбира се, на другия ден е на работа и трябва да бъде в кондиция!
Той и без друго ми помага достатъчно когато е у дома-къпане, хранене, носене, песни и танци!
 
Благодарение на Вас съм Майка :flower: :flower:
Димитър 07.11.07 и Калина 21.10.09
:heartbeat: :heartbeat:

* Чувствителните хора живеят върху върха на пръстите си, за да не притесняват никого.
Прекосяват живота без да вдигат шум, защото целият шум е вътре в самите тях *


:eat: Рецептурник на майсторките в Зачатие :)
*
Re: За спането заедно
« Отговор #37 -: Януари 24, 2008, 15:16:13 pm »
Не, постоянната ни е 140/70, а преносимата е 120/60, купих от сгъваемите матрачета.
Но вие ако имате легло за възрастни в стаята на детето няма смисъл да я местиш. Просто при нас няма друг вариант, и за да не спи между нас разгъваме кошарата.

Имаме, но мисля скоро да го махна вече, идеята му беше да се ползва от майка ми, която ми помагаше след раждането.
И сега, просто събирам различни идеи, ако се наложи поради разболяване, например, да спим известно време заедно, как би било най-удобно.
*
Re: За спането заедно
« Отговор #38 -: Януари 24, 2008, 15:34:11 pm »
ами ако имате подвижна кошара е добър вариант, поне за мен де, защото при първото боледуване спа при нас цяла седмица (кой да му дойде на акъла да разпъне кошарата :?) и съответно аз не бях мигнала, за разлика от нея и баща й де.
*

    Tamara

  • *****
  • 1662
  • Ако спориш с идиот, вероятно същото прави и той.
Re: За спането заедно
« Отговор #39 -: Януари 24, 2008, 16:45:42 pm »
Момичета, убедена съм, че нито една момче в пубертета няма да иска да спи с майка си.
Но аз лично не виждам нищо лошо в това ако детето има нужда и ще заспи по-лесно да заспи на "голямото" легло. А после си го преместваме.
Преди Марио да навърши годинка си променяше "навиците" всеки  месец. Имаше месец, когато посред нощ съм го возила в количката за да заспи. Имало е много случаи, когато съм се разхождала на ръце с него за да заспи. И всички тези "навици" си изчезваха сами. Наистина моя спи като пънче и като заспи си го местя където искам. Будил ме е по един път на нощ и като цяло винаги съм можела да се наспивам.
№1 - 18 г.
№2 - 13 г.