Здравейте мацки, пуснах темата и в бг мама- синът ми е на почти 5 месеца и все още сме само на кърма. Първите месеци  си сучеше през ноща и след като приключеше го връщахме в легълцето му. Но от около месец тези сукания прераснаха в спане заедно. Като се опитаме да го върнем в леглото започва пищене и рев до небесата  и така 2 седмици. На третата със съпруга ми вдигнахме ръце и аз се преместих с малкия в детската стая и вече 10-на дни спим прегърнати    За всички това беше едно решение за добро наспиване и удобство, но доста ни тревожи въпроса, как след време ще го учим отново малкия да си спи сам в собственото леглото. Всички ни казват, че може до 7 годишната му възраст да я откараме в едно легло и т.н.  Споделете, моля, какво е мнението ви и опита, който имате!

Здравей Ели7. Аз приветствам идеята за спане с малките. Има бебета и деца, които са по-чувствителни и обичат компанията. Моята дъщеря е на 2 год. и 3 мес. и все още спи с мене на спалнята. "Изгонихме" таткото в другата стая. Тя вече говори и като я помоля да спи в нейното креватче казва, че я е страх. Не знам дали е до свикване или характер, но в крайна сметка най-важното е да са ни спокойни децата. И моята още от бебе покрай кърменето и гушкането се настани до мене. Важното е обаче таткото да свикне с мисълта, че бебето е с предимство. Разбира се има деца, които още от бебета спят в друга стая-германците например, още от раждането изолират детето в отделна спалня. Не зная кой е прав и кой не, но не вярвам, че българката ще подложи на жален плач бебчето си, заради някакво правило. Пък и при мама е толкова сигурно и топличко

Аз съм много против това спане заедно. Всеки си има собствено легло и така трябва да се свиква. В крайна сметка и двамата имат еднакво място в сърцето ми и не мога заради единия, да карам другия да страда, камо ли да изгоня бащата на детето си в друга стая.
Спи се в собствено легло от раждането, слагам го при нас само в крайни случай. Вече и сам си иска да си спи в собственото легло. Всичко е до глезене, а не е от страх. Така заедно нито аз се наспивам, нито той.
Гушкането го правим във всякакви други часове на деня, но спането си е спане и е в собствено легло, без да си мешаме възглавниците

И аз съм против! Родителите имат собствено легло, собствени отношения (не ми се струва нормално родителите да нямат минути на покой, време за разговори, интимни моменти, уединеност в собственото си легло!), детето също трябва да свикне, че има собствено легло, където през нощта се спи.
Когато кърмех нощем - просто ставах и отивах в стаята на детето, сле кърменето я приспивах обратно в нейното легло. Разбира се, имало е моменти, когато сме я взимали в нашето по някаква причина, но това е било инцидентно - впечатленията ми са, че тогава нито детето, нито ние се наспивахме добре, може би защото отначало свикнахме всеки да си спи в леглото. За мен това е най-разумното и естествено поведение. Това да научиш детето си да спи в собственото си легло, не означава да го оставиш да се дере от неистов плач - всеки, с много търпение, трябва да открие верния за него и неговото бебе начин как да стане това. Естествено, ако е вече на 2 години, например, ще е вече доста късно и трудно да се научите, така че според мен трябва да премахнеш този навик отсега.
В случая, не мисля че става въпрос за каквито и да е правила, а за вредни и полезни навици.

Аз също съм за спането отделно, макар че с бебетата спяхме до 5-6 месец на спалнята заедно, защото ми беше наистина много трудно да ставам по няколко пъти на нощ да кърмя.След 6 месец, като ги отбих, ги отделихме в тяхна си стая.Сега ги взимам при мен само, когато са болни.Не е имало проблеми, бързо, бързо свикнаха.
Моя приятелка с три дечица, все още спи с най-малкото, в детската стая, защото нито едно от децата не иска да заспи без нея.Баткото е на 9 години и реве до посиняване, ако тя не е в стаята.Това е така, защото тя не намери сили да го отучи, докато бяха малки.
Така че, хубаво е докато са малки да свикнат да спят сами.

А за гушкане време има повсяко друго време

Аз съм спала с малката само първият месец ,но  е опасно ,трябва да се спи многооо лекооо и никакакви одеала и завивки да няма .
Аз неразбрах връзката със спането заедно и с  националностите българи и германци ?Всеки си има  своите гледни то4ки и сам ре6ава как 6те възпитава децата си  и колкото по рано се отдели детето толкова по лесно 6те е за в буде6те и таткото не трябва да се изолира според мене и трябва да си спи с мама, а детето да си има свои собствен кът .

А както казва ема 2 за гу6кане и галене  имаме  цял ден на разположение 

Аз също съм против спнето зедно с бебето/та. Трябва да си знаят легълцето.
Отитайте се да го отучите от сега, защото по-натам ще е по-трудно.

моето човече спи при нас, по здравословни причини. баткото спеше първите 3 месеца, докато го кърмех и нощем на три часа, после леглото му беше точно до нашето, виждаше ме но беше отделно, а по-късно беше в другия край на стаята без зрителен контакт.

Важно е в мислене как и дали ще ни е трудно "после" да не пропуснем "сега" да накараме децата си да се чувстват обичани.
против съм оставянето на бебе да "се нареве" после защо ни нямали доверие, защо н споделяли, защо взимали наркотици... ами ти го остави от бебе да се убеди че колкото и да реве и да те търси полза няма, пък после...децата не помнят много неща, дори такива които ги хормират като хора...
по принцип съм за отделното легло но  децата са различни и не трябва да е на всяка цена и т.н.

Кой тук говори да го оставяш да реве???? Аз не бих оставила детето си да реве и да се къса от рев, но трябва да се знае, че то си има място за спане и аз също имам такова. Т.е. всеки от нас има личен периметър, който не е желателно да се нарушава. Тук няма никакво значение нацията. Да не говорим, че живея в Германия и не съм видяла да оставят дете да реве и да се тръшка докато посинее. А са най-дисциплинираната нация в света. Не отхвърлям детето си с това, че не го лиготя нощем и да го прибирам при мен да спи. Когато се кърми не е проблем, но след това е въпрос на глезене вече. Колкото до това дали му обръщаш внимание или не е въпрос на вътрешно разбиране на майчинството, а не въпрос на спане при теб.

съгласна...
но децата имат нужда да им казваш че ги обичаш на техния език и както те имат нужда, ако ти се падне такова дете, което има нужда от постоянното ти присъствие, особено за да се отпусне да се наспи и става страшно...
 всичко си е до детето, имам пред очите си двама сина и двама племенника съответно на 11,7,4 и 0 години - толкова са различни и толкова какви са те и как се чувстват обичани е най-определящото в отношенията с тях и възпитанието им...

Така е, права си. Моя син ми показва сам кога иска да е с мен и да се гушка и кога има нужда от лично пространство. Това не нарушавам никога. Когато усетя, че има нужда - естествено, че няма да го оставя да се тормози в леглото си сам. Но не бива да се прекалява.

Ако сега не го отучиш, после няма да можеш .
Ние си спим заедно, няма по хубаво нещо за мен от това.

Ох  момичета, съвсем се обърках То е ясно, че най-лесно и нормално е всеки в леглото си...Обаче, примерно вчера рева на почивки почти час и не щя да си спи в леглото. Накрая го взех и си спахме заедно, но цяла нощ беше неспокоен, будеше се промрънкваше, сука сигурно 10 пъти, все едно ме проверяваше до него ли съм...А все още нищо не мога да обесня, защото сме само на 5 месеца. Теоретично и на мен са ми ясни нещата, ама нещо практически не мога да се оправя  

Eli7, предполагам че ще се включат момичета, които практически са се справили с такава ситуация. Моята дъщеря се отказа сама от нощното сукане на втория месец и някак си по - лесно и за теб и детето е да се знае кога се яде, кога се спи, къде се спи и т.н. Сукането по 10 пъти на нощ определено не е от глад, а от навик, но със съвет как да се отучете от това не мога да помогна, защото не съм изпадала в подобна ситуация.
Но малко за заспиването мога да предложа - явно бебето ти има нужада от някакво успокояване и сигурност, за да чувства комфорт нощем. Защо не пробваш с някаква играчка, с която да свикне и да му стане любима, и да се използва само за сън. При нас чудесна работа върши една такава, от специална много мека материя е (не е плюш!), много нежна и удобна за мачкане, стискане и гушкане - започнах да я предлагам вечер и детето свикна с нея. давам я само нощем, а ако случайно попадне при него през деня по време на игра - веднага се лапа пръста като за лягане - явно има навикът, че с играчката се спи. С нея се дъщеря ми се чувства много спокойна, ставала съм свидетел как нощем се разбужда и разплаква в просъница, докопва играчката, гушка я и мигом се успокоява и унася.
Другото, което правех в началото, е да галя леко челцето, без да пея, говоря, просто леко я галех и в същото време давах играчката да се гушкат.
Сега просто я слагам в леглото, давам Ги - играчката , намалям силно осветлението и единственото, с което не сме се справили е, че иска да съм в стаята, докато заспи - не осъществяваме никакъв контакт, все едно не ме забелязва, но тръгна ли да излизам - веднага се сърди, та сега се борим полека лека и с това.
Други  майки са писали, че пускат нежни приспивни песнички.
Изобщо - опитвай различни неща, все нещо може да проработи. И не се отказвай, като не стане от първата или втора вечер, трябва много упоритост и търпение.

При нас почти е невъзможно да спим всички заедно, просто няма място  . Когато им писне в леглата през деня ги слагам на нашето и ги забавлявам, или пък ги местя в другата спалня и така. Но за спането заедно и аз съм категорично против. Както и спането на майката с детето в другата стая, за да се наспива таткото. Това е моето лично мнение! Не знам защо се приема, че майката не работи вкъщи ?? В това отношение не мога да се оплача, мъжът ми ставаше наравно с мен, за да ги храним. Но това е друга тема.

Искам съвет по въпрос коренно различен на поставения в темата. Кога мога да отделя близнаците в тяхната спалня? Аз мисля, че вече са готови, защото да не се хваля много, но имат режим. Баня в 20.30, хапване в 21.00 и по леглата. Рядко има мрън-мрън, и то ако има е от страна на гальовника Хриси . Нощем не се будят и не се налага да ставам? Всъщност ще задам въпроса си така: Каква е ползата от ранното отделяне? Под ранно имма предвид на тримесечна вързаст. Благодаря ви предварително.

каси, според мен спокойно можеш да ги отделиш - Симона беше отделена в своята стая може би около 3 седмици, преди вашата възраст сега. Всъщност не отделена, а аз се преместих в своята, защото първия й месец майка ми спеше при нея (а аз идвах нощем да кърмя), а втория й месец аз и таткото се редувахме да спим при нея, след което просто я оставихме да спи сама.
Ползата за мен е, че е нормално ти и таткото да си спите отделно, сами във вашето легло, във вашата стая.
Ако при децата няма проблем да си спят в своята стая - не виждам каква полза би имало да са във вашата. Колкото по-рано се научат кое е тяхното местенце за спане, толкова по-добре.

Наистина е трудно на тая възраст....
Ние сме на толкова! Имаше период седмица може би, когато като се събудеше вечер да яде и заспива! Като я сложа в кошарката и се събужда и се започва на пресекулки стани легни, в продължение на часове! Това уморява и мен, и татко й, защото имаме 1 стая! Тогава се принуждавах да я вземам при нас в леглото за да можем да спим всички! Да, но аз пак почти не спя! При всяко мърдане се събуждам да не я завия през глава, баща и да не я притисне!!!
По Коледа и Нова година ходихме на гости и като смени обстановката забрави за тези "нощни желания". Слава богу сега си спи в кошарата! Въпреки, че още сме на кърма, по-спокойна съм като си спи в леглото и мога и аз да си почина!
Мисля, че това не е въпрос до разглезване на детето а до нагласа! Всеки както се чувства добре!
Мисля, че лятото особено като стане мн топло ще е още по-трудно!  

Ползата за мен е, че е нормално ти и таткото да си спите отделно, сами във вашето легло, във вашата стая.
Ако при децата няма проблем да си спят в своята стая - не виждам каква полза би имало да са във вашата. Колкото по-рано се научат кое е тяхното местенце за спане, толкова по-добре.

Цветенце, благодаря за мнението. При нас дилемата е другата стая, а не нашето легло, защото те не спят при нас . И по-точно ние ще се преместим в другата спалня, те ще останат в голямата да се ширят . Чудех се дали на 3 месеца разбират къде спят, тоест дали са сами в стаята? 

каси, разбрах те, че имаш предвид да ги отделиш в отделна стая.
Според мен пробвай и ще видиш как е. Щом не се будят и не ги храниш нощем, съвсем спокойно можеш да пробваш да ги отделиш.
Нали това е идеята - децата да разбират, че си имат тяхно си место за спане, отделно от това на мам и татко.