Здравейте момичета,
Чета ви от доста време писала съм няколко пъти,но сега реших да разкажа моята история.
Нашите опити за бебче започнаха през май 2003 година,първо 6 месеца опитвахме и нищо не стана,тогава реших да отида на лекар за обикновен профилактичен преглед,откриха ми киста на левия яйчник 7см два месеца се тъпках със лекарства но тя изобщо не помръдна,накрая се стигна до лапароскопия-отстраниха ми кистата,запазиха ми яйчника,но за съжаление се оказа че това е шоколадова киста и съответно имам ендометриоза(никога не съм имала нито един от симптомите на ендометриозата) при лапароскопията се установи че нямам сраствания нито запушени тръби.Започнах лечението със Золадекс 6 месеца-изкарах всички странични ефекти които може да се получат,но ги изтърпях.Последната ми инжекция беше на 08 август 2004,а цикъла ми се възстанови на 14 октомври,в края на ноември отидох на преглед отново имах киста но на другия яйчник,която слава богу изчезна от самосебе си,и така през известно време ходя на прегледи но не сме предприемали нищо по сериозно като изследвания до момента.Аз живея в чужбина и тук по друг начин процедират,моя доктор всеки път ми казваше че е рано за изследвания,но ето вече стана една година от безуспешни опити и вече започваме с изследванията,ужасно се притесниявам и страхувам,какви ли  неща не ми минават през главата,опитвам се да не се отчайвам и да се боря колкото и дълъг и безкраен да ми се вижда понякога този път на борба,понякога се чувствам доста уморена от приказки от рода все един ден ще стане-А колко ли ми е писано да чакам? Възхищавам се на момичетата които се борят от много години и намират сили ,защото на мен понякога ми се струва че ще откача.Радвам се че ви има,от вас научавам много.Извинете ме за дългия и може би объркан постинг,но имах нужда да споделя.
Дано тази борба да свърши скоро за всички нас.

Желая ти успех мила Sunnyflowers!
Положението не е толкова страшно при теб и с малко помощ скоро ще бъдeш щастлива!
 

Здравей, слънчогледче/слънчево цвете!

Разбирам много добре положението ти. Първо искам да те поздравя за разумния ти подход към целия проблем: след 6 месеца си направила общ профилактичен, направила си необходимото за ендометриозата и сега ходиш регулярно да те следят за нея. Това са действия на един разумен човек, който полага грижи за здравето си. Не си се оставила на "съдбата" или течението, а си се погрижила.

Съжалявам, че си се борила с ендометриозата, тя е много коварно заболяване, ето- при теб е била без симптоми. За да те окуража, ще ти кажа, че има жени в тези форуми, които са забременели след ендометриоза.

Отделно от ендометриозата правили ли са ти някакви други изследвания? Посещаваш ли специалист по репродуктивно здраве? Би трябвало да са те насочили към спермограма на мъжа ти най-напред и после има редица изследвания, които могат да се направят при теб за изясняване на положението. Имаш само 2 постинга като регистрирана, не съм ти прочела постингите като нерегистрирана. Извинявай, ако вече си обяснила, а аз те питам пак. Тук, в "Зачатие", има много материали и почти всички теми на стерилитета са покрити напълно.
Ако ти тежи това, че си в чужбина и ти е трудно да комуникираш напълно с лекарите, можеш да ми пишеш на лични. Аз също съм извън България, за добро или зло.
За чакането една година и страховете ти-според мен всеки минава през такива. С времето постепенно се свикава донякъде със страха. По-гъвкавите започват да търсят план Б, по-упоритите се насочват към асистираните технологии, по-страхливите си остават страхливи с години и животът им така си минава. Бори се със страховете си! Знам колко е тежко, представям си какво си мислиш, представям си колко черно изглежда всичко, ако бебенцето не се появи. От въпроса "каква жена ще съм без деца" до "защо да живея тогава"...Когато си свалиш "страхливите очила" обаче, нещата никога не са чак толкова зле и чак толкова мрачни.
Това е от мен. Стискам ти палци да се справиш нацяло с ендометриозата и скоро да имаш една лека и успешна бременност.
Мари

Здравей Слънчогледче

Искам и аз да те окуража  При всички е различно, но за мен най-трудният период беше този, който описваш ти - много страхове, малко информация за собственото ни репродуктивно здраве, много въпроси. След като се заехме с разни изследвания, вече се чувствам много по-спокойна - знам, че правя това, което трябва.
За въпроса кога е рано и кога е късно да се потърси лекарска помощ, от основно значение е възрастта. Аз лично споделям подхода - директно към проблемите, ако има такива. Мисля, че ще е добре да направите поне основни хормони за теб и спермограма за половинката ти - дето се казва, добре е да се направят и за обща информация за здравето ви.

Успех и ще чакаме да пишеш по-честичко тук

Благодаря ви момичета,хубаво е когато има хора около теб които ти помагат и подкрепят.

Мари,Признавам си че съм доста страхлив човек,но се опитвам да го преодолея,но никога досега страха не ми е попречил да следя здравето си и да се грижа за него,от както се помня винаги съм ходила на редовни профилактични прегледи.Лапароскопията я правих в България както и лечението ми протече там,след това заминах за чужбина и продължих вече тук да се следя и преглеждам.Не са ми правили никакви други изследвания.Доктора ми тук при всеки преглед казваше че е рано за изследвания,както и за спермограма докато не направим година опити поне след лечението ми,но ето че тя се изниза и ще започваме всички възможни изследвания,като разбира се ще започнем от спермограмата.Единственото което са ми правили когато дойдох тук и което задължително го правят всяка година това е цитонамазката.Сега съм в период на страхотно напрежение какво ли ще покажат всички тези изследвания,казвам си ще се боря докрай няма да се предавам и дано да успея.Объркана съм и наистина ми е тежко.Дано всичко излезе нормално и наред,но колкото и да неискам да съм песимистично настроена,нещо все отвътре ми казва че ще излезе проблем отново-дано поне е решим.
Благодаря ти Мари-аз съм чела почти всички твои постинги и тук и в проблемо забременяване в дира и за мен ти си от онези момичета на които се възхищавам за бобреноста им.

Благодаря за окуражителните думи и на теб FreshBreeze,приятно ми стана и обещавам че вече по често ще пиша.Аз също съм на принципа директно към проблемите ако има такива,но както споменах по нагоре тук докато не мине известен период от време не искат да правят изследвания,та затова до сега карах само на профилактични прегледи за да се следя поне.

Благодаря и на теб Лита-дано си права че с малко помощ ще се оправя.

Вие сте силни и борбени дано и аз стана и преодолея страха.
Аз май попрекалих със писането извинете ме,но ми е приятно сред вас.

Погледни си личните.