Има нещо, което май не е ясно на никого във връзка с последващия имплантирането етап. След дълго чудене аз си изградих собствена теория : интензивно обгрижвана, яйцеклетката се развива, чрез явно насилие /дупчене за икси или микс със сперматозоиди/ се получава и се разива ембрион /по-вероятно с грешен генетичен код или с нещо друго грешно в него, защото процедурата се отдалечава на светлинни години от естественото оплождане/, сетне - делейки се, се имплантира в суперподготвената лигавица, нон стоп се поддържа с ударни медикаменти - прегнил например. Сякаш, както много образно се изрази Литъл Рабит, се шофира на първа скорост при непрекъснато дърпане на ръчната спирачка. Две седмици по-късно започват да се изграждат клетките, които дават зачатъци на органите и именно тогава се изхвърля, защото това би трябвало да е най-късния етап да се включи самозащитата на един добре работещ организъм...Не по-рано, защото се касае само за вълнообразно делене на клетки, за простото създаване на множество клетки, от които едва след двадесетина дена ще започне строежа на отделните органи - сърце, кожа и т.н..... Именно ниското ЧХГ е може би най-верният показател за фаталния край. Като четох един американски сайт, препоръчан ми от Сигнус - "Бета...", установих, че при ниски стойности на този хормон 15-дн.след предполагаемото оплождане /например "25-30-40"/, ужким пак е жента в нормата "бременност", но докторите много се угрижват и хич не дават надежди за развитието на бременността.
Питам ви, знаете ли дали в 30те процента успеваемост при ин витро се включват и тези като нас - установено имплантиране и нататък ...нищо. Щото аз май мисля, че точно така става и аз + Сигнус + ти сме "дали" общо пет пъти плюсчета в графите "успеваемост".
Наталия е.
