Цитат на: dencheto

Не знам! В момента ми е обидно! За после не знам! Ще видим

Абе момиче, като че ли си малко дете да те убеждават с играчки. Аз съм от тея бременните, дето след 5 години забременя. Такава, която виеше от мъка като всяко едно момиче тук пред поредния цикъл и пред това, че не е бременна. Аз също имам преграда в матката и никой не беше сигурен, че ще мога да имам деца, а на мъжа ми му казаха, че никога няма да стане татко. И след такава болка и мъка - как искаш някой да се радва от веднъж на такава новина. Моя брат идва с мен на всички изследвания, нищо че е мъж и няма работа там, но беше до мен и ме подкрепи във всичко, с което се борих. Рева с мен след контрастните снимки и се смя с мен когато разбра, че ще става вуйчо.
Вместо да се пречупиш и да и кажеш, че я обичаш и ще бъдеш с нея - ти се цупиш като бебе, на което са взели играчката. Я си представи дори за минута, че го няма това бебе, че никога няма да можеш да го имаш??? Как ще се почувстваш? Ами ако сестра ти се отчужди от теб и никога повече не сте заедно? Как ще се чувстваш ти, като знаеш, че детето ти има леля, а ти не можеш да го заведеш да я види?
Мъжете никога не осъзнават майчинството в тази сила, с която го осъзнава една жена. И това, че той се радва е добре, но никой не знае какво става в душата на сестра ти. Ако тя обича този мъж силно и истински, за нея болката е още по-силна, защото не може да го дари с дете. А какъв по-хубав подарък за човека, който обичаш от едно дете!!!
Помисли си върху това и не се цупи излишно!

 
   
 

Съгласна съм с Ганка и мисля, че малко преувеличаваш нещата. Наистина е голяма болката, когато с години чакаш бебче, а при някой се получава от един път. Така че просто се опитай да я успокоиш и да бъдеш ти до нея, защото повярвай ми, много боли..............

Съгласна съм с другите момичета, които са ти писали. Мисля, че гледаш много егоистично на ситуацията. Недей да се отдалечаваш от семейството си, защото ще имаш нужда от него. Детенцето ти ще е много по-щастливо ако има леля и баба нали? Сестра ти има нужда от много обич и подкрепа - покажи и че това бебенце ще е част и от нейния свят. Най-добре говори с нея открито и и помогни, вместо да я оставяш сама да се бори с проблема си и свекървата. Помисли, че ти можеш да получиш радост и подкрепа от толкова много хора - сигурно имаш поне 50 бременни/родили приятелки, които да се радват с теб. А сестра ти кой си има да е до нея при ежемесечното разочарование? Дано бързо да решите проблемите помежду си и да се радвате заедно!

ПС: Много добър съвет е да пратиш сестра си тук.

Аз да си кажа мнението: Чисто егоестичен е подхода на Данчето и не го оправдавам. Много ви се кефя на тия новите дето идвате тук, казвате колко огроменнн за Вас /и ние останалите се ангажираме да ви помагаме и подкрепяме/ е проблема да забременеете, после след малко време до около 5 месеца време тръбите на всички, че сте забременяли и искате същото внимание .
Не че не се радвам за всяко момиче, но ... Еми ... не става, драга!

Забременяването е спечелена битка, не война.  Войната ще я спечелиш като ти изреве бебето в родилната зала. За моето присъствие тука съм видяла кви ли не неща, и искренно и от сърце НЕ ТИ ГИ ПОЖЕЛАВАМ!

лейди, ти си пич!  

Благодаря Джам.
Ти също си пич, както всичк знаем!  

Момичета,
след като вчера си написах мнението по постинга на Денчето, се замисли..... Ами да ви кажа честно и сестра й не е права. Съжалявам, че го казвам, но е точно така. Аз лично имам голям брат, който има две страхотни щерки - да са ни живи и здрави - и които аз ама адски много обичам. И никога и през акъла не бе ми минало да не ги поглеждам или да се карам с него заради това, че аз имам проблем, а в неговото семейство тези неща са ставали от раз.
Замислете се, че сестрата на това момиче реагира доста прекалено на тази новина. Ами Денчето също й е сестра - нека пък тя разбере нейната радост и да се стегне. не подкрепям нейната позиция да се заяжда с бременната си сестра или да й подхвърля някакви фразички.
Така че според мен проблема е и в двете. А майката пък не я разбирам грам. Тя какво? Би се радвала само ако тази дъщеря, която има проблем, ли забременее??? Аз недоумявам!

Също и за постинга на Мари!!! Мари, моят съпруг също има брат, на когото му се роди бебенце преди 6 месеца. При нас също са доста сложни отношенията, но аз никога не съм си и помисляла да не го  виждам това дете. Напротив - за мен е удоволствие... Замисли се в каква ситуация поставяш съпруга си и дали това няма да се обърне срещу теб един ден! Казвам ти го, защото аз съм в подобна ситуация...

Също и за постинга на Мари!!! Мари, моят съпруг също има брат, на когото му се роди бебенце преди 6 месеца. При нас също са доста сложни отношенията, но аз никога не съм си и помисляла да не го виждам това дете. Напротив - за мен е удоволствие... Замисли се в каква ситуация поставяш съпруга си и дали това няма да се обърне срещу теб един ден! Казвам ти го, защото аз съм в подобна ситуация...

Извинявай, но познаваме ли се с теб? Колко знаеш за мен, за живота ми, за семейстовото ми? Благодаря, но съвет не съм ти искала.

ПП И, ауу... какво огромно възмущение от мен-чак пък 3 удивителни!

heart говоря от опит - трудно се приема подобна новина. Говоря за сестрата на Данчето. Наистина е много трудно и боли. Но това е на пръв поглед - аз съм убедена, че ще и мине и много скоро ще започне да и се радва. Просто - началото е адски трудно. Пак повтарям не е проблем самата бременност, трудното е факта че при сестра и става от раз, а при нея не. Боли - но това минава много бързо - при мен още след 2 дена, но хората са различни. Данчето трябва да има малко търпение.

Като луда търсих и се рових из нета, когато се появи проблем при сестра ми. Това бебе ще го обичам безкрайно много, въпреки това отначало ми беше много трудно. Признава си - зарадвах се много повече, когато моя близка приятелка след дългогодишна борба ми съобщи че е бременна. Сега вече се радвам и на двете еднакво, но трябва време да се преодолее това !!!

Съгласна съм с Лейди.
Данче, опитай се и ти да разбереш сестра си. Знам, и тя не реагира правилно, но повярвай ми, тя по този начин прикрива своята болка. Знам го от опит. И съм сигурна, че тя не ти мисли злото.
Аз също имам по-малка сестра и тя има две чудесни дъщери, вече доста големи. Много ги обичам и двете, като мои деца. Е, те се родиха преди аз да знам, че имам проблеми и въобще преди да започна опитите за бебе. Но не ми беше лесно, защото аз съм по-голямата сестра все пак. Не съм й показвала никога чувствата си по този въпрос, но честно казано сега мисля, че тя не е в състояние да ме разбере. И сега ме боли като си спомня как на една годишнина от сватбата ни майка ни пожелаваше "скоро и бебе", а сестра ми се обърна и каза: "аз не знам дали някой въобще иска бебе". Знаеш ли колко ме заболя. Замълчах и скрих сълзите си, но никога няма да споделя със сестра ми за нашите проблеми. Просто мисля, че няма да й стигнат до съзнанието.

Здравейте момичета,

прави сте за всичко това, което сте написали на Денчето,
но това, което мисля е, че думите ви трудно могат да бъдат осъзнати от нея. Единствено би разбрал човек, който е минал през този тежък път и е изпитал всичката тази болка, страх, мъка, ужас............безизходица / да не продължавам да описвам..../. Единствено този човек знае какво да каже, колко дъ бъде деликатен, пред кой, как да подкрепя и дава сила...

За това не обвинявайте денчето, тя просто не би разбрала, или по скоро ще разбере, но няма да осъзнае.

Бъдете силни момичета, не се предавайте.

Извинявай, но познаваме ли се с теб? Колко знаеш за мен, за живота ми, за семейстовото ми? Благодаря, но съвет не съм ти искала.

ПП И, ауу... какво огромно възмущение от мен-чак пък 3 удивителни!

Извинявай, не съм искала да те обиждам или пък да ти давам съвет.  

Аз също съм изпадала в такава ситуация. Сестра ми е по-голяма от мен и си има едно дете, аз след почти 2 год брак, забременях, но направих аборт . 3 месеца  по-късно разбрах, че сестра ми е бременна за втори път. Когато научих плаках много , и то не защото сестра ми е бременна, а защото не го научих от нея. Мъчно ми беше, може би от болката която изпитвах, може би от мъка, че тя не ми сподели, а уж сме близки, а може би защото в този момент го нямаше съпругат ми, да ми вдъхне кураж. Аз не и говорех, постъпих ужасно, но не след дълго и изпратих sms, защото ми беше много гузно, и я поканих на кафе. Тя ми каза, че и е много тъжно, но като има време ще дойде. Извиних й се, и сега чакам живот и здраве още един племенник или -чка, и съм много щастлива, и знам че ако е писано ще си имам бебче, но не мога да се сърдя на най-близките ми хора, за моята съдба.

много се извинявам, обаче изобщо не споделям преобладаващото мнение. аз съм в позицията на сестрата на денчето. и аз боря се да забременея от години. и аз съм по-голямата от двете. и при сестра ми се получи почти от раз. аз бях първата на която каза за първата си бременност (преди да каже на таткото дори). еми наистина не се сещам за нещо друго на което да съм се радвала повече. втория път бяхме заедно когато си направи теста и видях първа двете чертички. тя горката се разплака и не можа да се зарадва (мой ред било, не било честно). ако не беше бременна такъв бой щях да и хвърля за тия приказки. толкова и беше криво, че отново тя е бременна а не аз, та трябваше аз да се хваля вместо нея на всички. е как може такова нещо. просто не мога да си предсавя по-нормална реакция от това да се зарадваш че СЕСТРА ТИ е бременна. не проумявам как може да насаждаш вина в някой че той може да има нещо което ти за момента (или дори за винаги) не можеш да имаш. а още по-малко разбирам как можеш да постъпваш така със сестра си. и то докато е бременна. нима тази жена (сестрата) не знае от колко спокойствие и подкрепа имат нужда бременните жени. нима не им стига отношението на околните в транспорта, магазините и т.н. ами трябва и в къщи да го получават от най-близките, от тези от които наистина най-много боли... е ако това е начина да получиш, това което искаш...всички щяхме просто да се посърдим ден-два вместо да ходим по лекари и да търсим проблеми. майката изобщо нямам думи да я коментирам. ако аз бях забременяла преди сестра си и бях получила подобна реакция не знам дали някога щях да забравя или да преглътна. зарадвах се на бременностите на сестра ми (и на двамата ми племенници в последствие) не защото съм много благородна или защото щеше да ми се разсърди ако бях реагирала по друг начин, или не защото не ме боли че аз не мога да забременея, а защото така ми дойде от вътре - нормалната реакция според мен. не е нормално да се сърдиш на сестра ти, че е забременяла когато ти не можеш. не е нормално да се сърдиш на съседката, че кара колата която ти искаш, но не можеш да си позволиш. не е нормално да се сърдиш на някой че живее в къщата която ти си проектирал но няма как да си построиш. ми не може всички да имаме всичко веднага. дай тогава да се поцупиме малко пък да видим какво ще стане - може и нас да ни огрее.

ми не може всички да имаме всичко веднага. дай тогава да се поцупиме малко пък да видим какво ще стане - може и нас да ни огрее.

 

Таня, аз не мисля, че се приема трудно.
Аз забременнях извънматочно 2 месеца след снаха ми.
Нито за момент не са ми минавали подобни мисли, и не съм завидяла за нещо.
Самата тя изкара много тежка бременност.
Тя беше човека, който ми е държал ръката по време на операцията.
В крайна сметка това е детето на брат ми и снаха ми. Моя племеник. Как мога да си помисля каквото и да било негативно.

вижте, аз затова казах, че хора разни.
много от нас тук са в позицията на сестрата, но реагират различно.
аз затова призовах към малко такт и търпение в конкретния случай, с пълното убеждение, че нещата ще се наместят.

все пак, човек една сестра/брат има на тоя свят! за мен това е много силна връзка и не мога да си представя да бъде разрушена с лека ръка...

Евала, Джам!

Всеки си гледа от неговата камбанария, за съжаление и понякога е много трудно да реагираш правилно в такава ситуация. Понякога, ние дето имаме проблеми се озлобяваме срещу тези, дето получават всичко от раз, но пък никой не ни е виновен и затова се борим до край. Трудно е хем да си щастлив, хем да реагираш правилно в една такава ситуация. Но пък в семейството ако не те подкрепят - тогава кой???

Права си Ганке за озлоблението, но не мисля, че тук става дума за озлобление. Просто сестрата не че не се радва, но това още по-остро й напомня за нейния проблем и тъй като явно Денчето не е в състояние да я разбере, предпочита да се скрие и да си изживее сама своята си мъка.
Пък Денчето би могла да се напъне малко и да разбере това, вместо да иска сега и веднага цялото внимание да е към нея и само за нея. Все пак тя сега има повече положителни емоции и майката явно се стреми да помогне на детето си, което страда в момента. Не че е правилно да изолра другото си дете, но явно тя преценява, че то е добре сега.
Много е трудно и за майката на двете в такъв момент да прецени кой има повече нужда от нея.
Само да допълня, че винаги съм се радвала на сестра ми, когато е била бременна и нито за миг не съм й завиждала. Но това не ми е пречело да ми е тъжно за мене и да си изживявам мъката сама и скришно от близките ми. Явно не всеки е в състояние да скрие мъката си обаче.