Мели,чудесно си го казала,това за "просташко-ориенталскиа етап",в които се намира страната ни по тази тема ,е абсолютно вярно!И всашност защо да е "ДЕЛИКАТНА" темата за безплодието,а например за СПИН,Диабет и т.н.т да е нормална?!Никои не те гледа"КРАВЕШКИ",ако те оперират от апендикс,например....?А ние,здрави,прави хора в разцвета на фисическите и емоционалните си потенциали...но дават ли си другите сметка,че нас ни болят душите?Определено,трябва да се говори непрестанно за това,аз вече го правя,при наи-малкиа намек,започвам да обяснявам за клиниката,за лечението ит.н.т.И ми е някак си по-леко!Какво беше:"наи-добрата защита е нападението!",иначе казано,запуши устата на невежите с нормално,научно обосновано обяснение!
На това се научих тук,в Йoханесбург,кадето се говори и се знае много по тези вапроси!

Здравейте!Темата е интересна и реших и аз да се включа...Мисля,че в съзнанието на българина още е много силно "селското" начало.Не ме разбирайте погрешно-няма нищо лошо да си роден на село Там е работата,че просто манталитета ни е такъв-определя го и цялата ситуация в държавата .Може да имаш две висши,но да си принуден да живееш при родителите си незнайно докога..Съответно роднините са си напъхали носа в личния ти живот и няма мърдане.Младите хора нямат самостоятелност=>нямат самочувствие=>нямат спокойствие.Сблъсквайки се проблема "безплодие" те изпитват срам.Защо?Защото не мога да оправдая очакванията на мама,татко,леля,баба и т.н.Защото ще се говори зад гърба ми,че съм "бездетна","ялова"   и т.н.Разбира се на първо място е нашето желание да имаме детенце,но сме безсилни.Безсилни сме и съответно,като споделим проблема си ставаме уязвими на хорските приказки.Малко са тези,който наистина разбират проблема,защото в крайна сметка не сме толкова много тези,които неможем да забременеем.Дори имам чувството,че сме много малко.Аз като вървя по улиците имам чувството,че съм единствената,която не влачи дете със себе си...Нямате ли и вие такова чувство?Дори мисля,че се знае повече и се говори за предпазването от нежелана бременнност,като много по често срещан "проблем"...Вкоренено е в съзнанието на хората.че който не може да има деца е "половин човек" и винаги,ама винаги се шушука зад гърба му.Ей за това се правя,че няма нищо.И без това никой не може да ми помогне,защо да им давам тема за разговор на поредното "кафенце"..."Ох,знаеш ли,тя горката е бездетна.."Настръхвам.Нямам намерение да убеждавам целия свят колко ме боли и как темата не е срамна.Само знам,че откакто се сблъсках с това станах много повече Човек от преди.За добро или за зло.И съм много съгласна с това,че темата "стерилитет" е "тъмна Индия" за докторите!Знам от личен опит Всеки се спасява поединично-чете "Зачатие" и действа ! Предлагам всеки да даде адреса на сайта на гинеколога си Ми да се образоват хората!

Много си права Ели за нашата ориенталщина. Мисля си, че проблемът е, че много хора смятат безплодието за проблем, който ние сами сме предизвикали. Много ме заболя, когато след като споделих с една колежка за резултатите от хормоналните ми изследвания, направи следния коментар: значи проблемът не е защото си си поживяла. Направо не можах да реагирам. Явно повечето хора смятат, че щом не можеш да забременееш, то е заради лек живот в миналото ти. И през ум не им минава, че проблемите може въобще да не зависят от тебе или от половинката ти. Именно затова не смеем да споделяме и крием проблема си от обществото.

Mila ne moge takuw 4owek da ti e priqtel,ako ti beshe priqtelka shteshe da se opita da te uspokoi,da ti pomogne,no ne i da ti narqkwa neprekusnato za problema.A i ti kato se uspokoish wsi4ko shte si dojde na mqstoto.Prosto sledwashtiqt pat kato ti se obadi prosto q otregi.

Моята "бивша"свекърва(не че бях женена-СЛВА БОГУ, но се ОЧАКВАШЕ) стигна с наглостта си до там че ми обясняваше че ако пия противозачатъчни хапчета после моге и да не мога да имам деца,пък тя много искала да стане баба.Тогава аз бях на 22,а тя на 43.Коя нормална жена иска да стане баба на 43?После пък ми досаждаше с идеята,която по късно осъществи да ме заведе на зъболекар да ми прегледал зъбите,че ако съм имала някои кариес можело да ми изпопадат, и да се сетя по време на бремеността да ходя по зъболекари.Тя не разбираше,че синът и просто не ставаше за баща на децата ми защото имаше проблеми с алкохола.И така веднъж просто ми писна и и казах,че от мен деца няма защо да чака и първо трябва да рехи проблема на нейното дете, чак тогава да се меси в чугди съдби.Разделих се с въпросния"бъдещ"баща и нахалната му майка.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА "СВЕКЪРВИЩАТА" СИ ДА ВИ СЕ МЕШАТ В НЕЩАТА!!!!!!!!

Здравейте!  
 Изчетох всичко написано по-горе и мога само да кажа че съм минала през всички тези неща и аз. Понякога се питах преди защо все на мен се случват всички тези неща но вече не се сещам да си задавам този въпрос защото сама си отговорих. И все пак ще ви разкажа една история която ми се случи пролетта. Една вечер отивах до магазина (който се намира в края на блока). По принцип никога не минавам зад блока но тогава незнам защо реших така. Почти се беше стъмнило а и беше доста студено. Спомням си че бях облечена с ватиран дебел анцунг и шушляково яке. Както си вървях и изведнъж чух детски плач все повече усилващ се. Една балконска врата се отвори и на терасата беше избутано едно плачешто сладко момиченце. Майка му с такава злоба гледаше детето че настръхнах цялата. След като го избута, с такава сила затръшна вратата че едвам не премаза ръчичките на момиченцето. А то беше около 2-3 годишно с руси буклички, пухкави бузки и огромни красиви очи. Дете като от картичка. Беше се залепило за стъклото на вратата и плачеше неудържимо. А майката след като наказа по този начин наследника си (като го заключи на студа на терасата си) демонстративно напусна и стаята. Видях всичко защото беше вече почти тъмно и в стаята беше светнато. Прибрах се вкъщи отначало бясна и разказах всичко на майка ми исках да звънна в полицията но тя ме разубеди. После плаках дълго сама.Какво толкова лошо беше сторило това дете че да заслужи такова наказание    Помислих си че ако беше мое никога нямаше да постъпя така а щях да го гушкам и да му обясня ако е сторило беля.  Как може на такива "животни" които заключват децата си по терасите и в килерите господ да им даде деца а на нас тези които без дъх оставаме от желание да имаме поне едничко, не? Каже те ми?   Това не е справедливо!!!!! Никога няма да забравя това момиченце. Очичките му пълни с болка и сълзи и босите крачета на студа на терасата.   Съжалявам но това ме покруси до дъното на душата ми и трябваше да споделя. Това ме нарани повече от колкото подмятанията на приятелите или познатите. Тях мога да разкарам и ще си реша проблема но на това детенце неможех да помогна.  

Винаги чета с интерес какво пишат момичетата тук и определено съм мислила много по въпроса как може да се избегне нещо такова. Минах през много такива кризи. Обичам си повечето приятелки, които са с деца и на 2 от които съм кръстница даже. Открих даже, че всички, на които държа са с мен и не ми задават тъпи въпроси. А тези, които опитаха отрязах с това, че по пощата не се забременява. Все пак мъжа ми работи 3 години в чужбина. Единствено неразбиране и проблеми срещнах от страна на свекърва ми. От което ми стана по-болно. Ние сме хем с мъжки фактор, хем аз имам двурога матка. Понеже се оженихме за 6 месеца познанство и решиха, че съм бременна. Питаше ме на лягане и ставане като ям нещо - Да не си бременна??? В деня, в който направихме първата спермограма на мъжа ми и един мил доктор ни каза, че той няма шанс да има деца, при това андролог!!!!, мъжа ми се върна в къщи и каза на техните. Молих му се да не го прави, защото няма да има положителен резултат. Оказах се права. Свекърва ми, която все пак е медицинско лице, ревна като магарица. Вместо да се опита да помогне натовари още повече и двама ни. Резултата беше - съвети за баячки, за билкари и тем подобни съмнителни лекари. Пострезултат - мъжа ми отказа всякакво ходене по лекари. И подпитване от нейна страна по-нататък какво става с нашите изследвания. Ужас и безумие! Благодаря на Господ ли, на чудо ли, че баща ми и майка ми подходиха като нормални хора към това. Къде със смях, къде със съвет - баща ми все пак е гинеколог по професия. Приятелките ми - дойдоха с мен на контрастната снимка, на хистеросалпингографията, реваха с мен като не можех да ставам от болка. А другите - казах, че ми е трудно да съм типичната моряшка съпруга - мъжа ми на рейд, а аз да му покажа бебето Така че - не обръщайте внимание или казвайте, че не ги засяга. Кураж, търпение и ужасно много сила се иска за това, което ние правим!
Малко съм многословна, ама като ти тежи

Оох! Сигурно няма човек с нашите проблеми да не е преживявал безброй подобни случки! Тимата за психологическия вампир е моя, така че няма да се повтарям. Само ще припомня с две думи друга случка, която може би съм разказвала и друг път тук. Срещам един познат, с когото не сме се виждали от 10тина години, ама и преди само здрасти сме си казвали, в аптеката, на опашка. Той ме разпита как съм, що съм,омъжена ли съм, имам ли деца/този въпрос задължително слева/. На последното отговарям с "не" и толкова. И той изведнъж започна да ми разказва как неговата жена не можела да има деца и една баба и казала да вземе овчи л...на, да ги накисне в една кофа и да клечи над нея!!! Това- на опашката в аптеката - умрях права! Човешката простотия няма граници!
Мели, страшно си права, но не отчиташ факта, че и сред вашите редици има "мърша".  Може и да се повтарям, но пак ще го кажа за да се обоснова.
Личната ми лекарка ми каза, че понеже аз съм била единствен случай /подготвях документи за програмата на здравната каса за ин-витро/ нямало нужда да губи време, да се рови и да чете кое как става и къде трябва да се отиде. Като имало други с моя проблем/а при нас е мъжки фактор/ щяла да го праща при мен да ме пита!!!  
То за мен беше ясно, че така си мисли, ама да не го беше казвала поне!
Славоа на Бога, че поппаднахме на вас и след толкова години тръгнахме в определена посока и лутането спря!

Здравейте момичета,
И аз съм една от вас - дълго време чакаща да забременее, с неясни гинекологични и хормонални проблеми. И мен ме боли от това, че мечтата ми сякаш все повече се отдалечава. Болката понякога се усилва от това, че виждам как край мен все повече хора успяват да имат деца сякаш без усилия... Но знам, че всеки си има по някаква болка, някаква тъга, за която никой друг не подозира.

Колкото и да съчувствам на всяка една от вас и да виждам и собствената си болка, ще подкрепя напълно мнението на Василена. Да, трябва да разсъждаваме философски - не можем да изискваме от света да се преструва, че децата не съществуват или че никой не им се радва. Това, че нашите приятели споделят с нас радостта си във връзка с децата, едва ли е признак за дебелащина и едва ли някой нарочно бърка с пръст в раните ни. Това, че някой ни подарява дамските си превръзки, е просто защото не му е хрумнало, че може да ни нарани. Имам приятелка, която наскоро беше зарязана от гаджето си по отвратително долен начин. Сега обаче тази приятелка на всяка втора дума иска да й се съчувства, и какъвто и проблем да й споделя казва "абе нали не си останала сама", т.е. нищо ти няма. Буквално се принуждавам пред нея по никакъв начин да не употребявам думните "ние", "той" или "приятелят ми". Сигурно и за нея всяко споменаване на него е демонстрация от моя страна и нарочно бъркане в нейните рани. Просто за всеки човек неговият проблем е най-болезнен.

Мили дами,
разискваната тема ми е доста позната. Преживяла съм намеци, подмятания, директни въпроси и т. н. от "доброжелатели" и роднини.
Съветът ми е да сте търпеливи, "коне с капаци" в такива ситуации, още повече, че след като забременеете, в което вярвам искрено, хората няма да спрат да говорят. Сега съм бременна. Не един и двама ми казват, че дълго сме го чакали това бебе. Аз си го пускам покрай ушите и не се тормозя с техните думи. Не вярвам, че мога да променя хората. Ако започна да ги ограмотявам, рискувам да не ме разберат правилно и да предадат думите ми грешно на други интересуващи се. И да чуя от трети лица неверни факти. Например 7-годишната дъщеря на брата на мъжа ми ме попита: "Вярно ли е, че ти си била бременна няколко пъти преди, а чак сега ще имаш бебе? Чух тати да казва това." Аз    само й казах, че не е вярно. Как може да говори неверни неща   . Преглътнах, но споделих с мъжа ми. А иначе роднините му са искрено доброжелателни, но невежеството по темата е поразително. Свекърва ми, която има 3 деца и 3 аборта по желание, не знае елементарни неща като овулация например.
Не си губете времето и енергията да се занимавате с такива хора. Бъдете твърди!

Мила ,аз съм нова тук ,но си позволявам да ти дам съвет ! По -добре е да и кажеш в очите ,че не ти е приятно да говорите на тази тема и се надявам ,че ако е достатъчно грамотна ще престане ! Аз така правя ! Казвам и ако не им изнася -да се спасяват !!!

Ау момичета да ви се оплача ......... ПОЧВА СЕ!
Ето омъжих се преди три седмици и вече пред мен не се говори за ядене, не ми се дава да правя нищо, само ми се хилят всички и ме гледат в корема, само ми набутват разни кисели работи и ме тикат с кой каквото яде. Май ще психясам, ако се продължи в същия дух. Онзи ден обаче се накарах на мъжо на бабата. Ми викам й "вие кво си мислите, че Никола като ми вдигна булото да ме целуне в Ритуалния дом и аз в този момент заченах"
Кошмарът предстои!!! Колко беше хубаво като знаеха малцина за това, че правим бебе. Еееееееех минало свършено.

Добре дошла в света на семейните двойки

Здравейте!  
 , не? Каже те ми?   Това не е справедливо!!!!! Никога няма да забравя това момиченце. Очичките му пълни с болка и сълзи и босите крачета на студа на терасата.   Съжалявам но това ме покруси до дъното на душата ми и трябваше да споделя. Това ме нарани повече от колкото подмятанията на приятелите или познатите. Тях мога да разкарам и ще си реша проблема но на това детенце неможех да помогна.  

Starlet, това което си разказала разкъса душата ми  ,  как е възможно да има такива родители. И аз съм била свидетел на подобни сцени, които ме карат нощи поред да не спя. Най-тъжното е че тези дечица израстват в такава нездравословна среда и след това цял живот носят този товар, а ние - тези които гледаме и плачем с нищо не можем да им помогнем. Това е нещо, което непрекъснато ме кара да се чувстват тъжна и да си задавам въпроса, защо, защо, защо и най-вече защо не мога да помогна с нещо, да променя нещо. Ако имаше начин да можем да променим и да помогнем - това щеше да е най-хубавото нещо в живота...

Starlet, това което си разказала разкъса душата ми  ,  как е възможно да има такива родители. И аз съм била свидетел на подобни сцени, които ме карат нощи поред да не спя. Най-тъжното е че тези дечица израстват в такава нездравословна среда и след това цял живот носят този товар, а ние - тези които гледаме и плачем с нищо не можем да им помогнем. Това е нещо, което непрекъснато ме кара да се чувстват тъжна и да си задавам въпроса, защо, защо, защо и най-вече защо не мога да помогна с нещо, да променя нещо. Ако имаше начин да можем да променим и да помогнем - това щеше да е най-хубавото нещо в живота...

Моята се къса и сега като си спомня за това. Но мисълта ми е че никой от приятелите или близките ми та дори и непознати, досега неможа да ме нарани с приказките или поведението си както тази случка. Може и някой да ме помисли за дебил заради следващите ми думи, но не ме интересува кой какво мисли за мен от обкръжаващия ме свят. Зачитам единствено мнението на хората които са ми ПРИЯТЕЛИ в истинския смисъл на думата останалите са ми просто познати. Но дори и тяхното мнение не винаги зачитам ако счета че не са прави от моя гледна точка. В повечето случаи на хората им е трудно да се поставят на наше място немогат да си представят какво е и съм склонна да простя донякъде точно заради това. Който не го е изпитал, той не е разбрал както има една приказка. Но като видя лошо отношение към дете граничещо с жестокост незнам направо не се събирам в кожата си. Е пробвах опитах да се поставя на мястото на тази майка и само стигнах до извода че е за лудница тая. Простете грубият ми език.

Да се включа и аз. Писала съм много пъти по този повод. Направи ми впечатление, че хората не се различават много по приказките и постъпките си. Аз например получавам като "подарък" вече 2 пъти от един приятелки превръзки. Е какво да се прави-знаят, че има пробем. Аз ги приемам превръзките, все пак ги ползвам все още. Но имам "приятели", с които нямам желание да се виждам точно поради непрекъснатите подпитвания: "Какво става?" или: "Много съжалявам, че не стана и този път!" ... Е аз нямам нужда да ми се пили на главата непрекъснато за този проблем. Казах на едната ми приятелка, че не ми е приятно непрекъснато да говоря по този въпрос, защото се товаря допълнително. Ще видя какъв ще е ефекта. Ако продължава-просто няма да се виждам с нея. Все пак на всички нас ни е нужно повече спокойствие. Ами това е за приятелките. А свекървата имаше 9 годишен стерилитет с дъщеря си и сега "бяга" от проблема като от чума. Прави се на "ударена". Аз не се виждам с нея и просто смятам да забравя за съществуването и. Коментарът на свекървата по повод инвитрата(или икситата незнам точно) на дъщеря и бяха: "То не трябвало въобще да и се бият инжекции." Ами тя забременя след поредната процедура и лежа в майчин дом в патологична бременност(многоплодна). Роди едно дете, но така и не разбрах защо толкова много се срамуват от това. Когато и казах, че синът и има проблем, тя направо ме прекъсна, каза нещо друго и буквално избяга- стана от масата и отиде някъде и не се появи 30 минути. После се върна и все едно нищо не беше чула. Затова предпочитам да стоя далеч. От тях не съм получила никаква помощ, а и няма да получа.

момичета ,да ви кажа и аз от своя страна какво правя в такива случаи ! Вече с три  от моите приятелки не говоря ! Дори не вдигам телефона когато видя че са те ! МАкар че те не са ми намеквали даже за проблема ми !  Аз сама си казвам на всички ,че не мога да забременея ! Не чакам някой да ме попита ! Така ми е по -лесно ! А що се отнася до свекърва ми -тя не е човека който да ми казва какво да правя или да ме обвинява ! Тя също се е омъжила на 17 но за разлика от мен 7 години е нямала деца а аз родих първото си на 19 ! Така че съм и казала да посъветва синът си че ако непременно иска дете да ходи да си търси друга жена -аз няма да се сърдя ! Имала съм пет лубовника досега и от всеки имам аборт ,само от синът и не мога да забременея вече 6 месеца ! Болно ми е че е така ,защото много го обичам но не мога да ритам срещу ръжена -божа работа ! Лекарите казват ,че и на двама ни всичко ни е на ред но не се получава и това е ! Аз се чувствам превъзходно ,нямам нито течения ,идва ми като по часовник ,не съм изпадала в стресови ситуации и не зная за какво да се хвана та да оправдая стерилитета ни ! НО е факт ,че станах доста агресивна спрямо подобни подмятания и не си поплювам с "приятели ",които се правят на интересни ! Тегля им по една М.............  и продължавам напред с нова надежда !! Успех момичета и не се тормозете  заради чуждата глупост .

Пет лУбовника с пет аборта - не е много за хвалене.
И не се ли замисляш, че тук може  да е причината за стерилитета.