Новата кампания #40причини акцентира върху важното значение на фертилността за Европа
БРЮКСЕЛ, 6 ноември 2017 – Днешният ден отбелязва старта на кампанията #40причини и началото на втората по ред ежегодна Европейска седмица на фертилността – чиято цел е да постави проблемите на фертилността в Европа на челно място сред приоритетите на обществото и политиците. Кампанията #40причини се свързва с 40-тата годишнина от зачеването на първото инвитро бебе в света, което е станало на 10 ноември. Четири десетилетия по-късно, много европейски граждани все още нямат необходимия достъп до лечение на стерилитет, а много от тях дори не са наясно с възможностите за това. Много европейци срещат трудности да говорят открито за стерилитета поради огромната стигма, която обгръща този проблем. Поради това, фертилността не стои на челно място в дневния ред на държавите и политиците, а трябва да бъде там. Тази година Европейската седмица на фертилността ще запознае европейските граждани с фактите за фертилността, като същевременно призовава за по-голяма информираност и подкрепа за политиките в държавите-членки за справяне с неравноправния достъп до лечението на стерилитет в Европа.
Европейската седмица на фертилността 2017 идва в момент, в който фертилността на Европа страда.
Целевата раждаемост в Европа трябва да бъде 2,1 деца за всяка жена, но според последните проучвания тази цифра е средно около 1,58 деца за жена, а в държави като Италия и Гърция е едва 1,4. Това означава, че до 2080 г. се очаква работещото население в ЕС да намалее с около 40 милиона души. Последствията, които тези цифри могат да имат за Европа, са тревожни. Намаляването на раждаемостта в съчетание със застаряващото население означава, че за Европа има опасност от загуба на икономическа, културна и обща международна сила през следващите 50 години.
"Сега е моментът да започнем да говорим за фертилността", казва д-р Рой Фаркурсън, председател на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (www.eshre.eu). "Трябва да започнем този жизненоважен разговор, за да премахнем стигмата и да дадем възможност на жените и мъжете да споделят своите чувства и нагласи. Трябва да работим заедно – специализираните общности на лекарите и организациите на пациентите - за да насърчим откровения диалог за фертилността и медицинската асистирана репродукция."
Европейската седмица на фертилността, проведена за първи път през 2016 г., се създаде, за да хвърли светлина върху рядко дискутирания проблем с фертилността в Европа. Миналата година Fertility Europe се фокусира върху преодоляването на стигмата и тишината, които заобикалят стерилитета в Европа. Тази година организацията има за цел да привлече вниманието на Европа, като продължи темата и изтъкне редица причини, поради които фертилността има значение.
Кампанията #40причини ще започне с видео, показващо реалните причини за необходимостта от внимание към фертилността в Европа. След това Fertility Europe ще публикува #40причини защо фертилността има значение, базирани върху цифри и научни факти. Причините ще бъдат публикувани ежедневно във Facebook и Twitter.
###
Информация за FERTILITY EUROPE
Fertility Europe е асоциация на пациентските организации от Европа, свързани с фертилността и проблемите на стерилитета. В ЕС стерилитетът засяга повече от 25 милиона души. Като отваря вратата към откровения и продуктивен разговор по темата, Fertility Europe цели да разруши стигмата, заобикаляща стерилитета и да допринесе за открит диалог в цяла Европа.
За връзка с Fertility Europe:
www.fertilityeurope.eu
Facebook: Fertility Europe
Twitter: @FertilityEurope
Instagram: @FertilityEurope
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Сдружение „Зачатие“
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
www.zachatie.org
Facebook: Сдружение Зачатие
Twitter: @zachatie
Много или малко са 30 години? Точно толкова са изминали от първия успешен инвитро опит в България. Представяме ви Таня Златинова – майката на Илияна, първото бебе у нас, заченато с помощта на този метод. Заповядайте на 9-ти юни в Плевен, където ще се проведе 13-тото поред издание на Деня на Репродуктивното Здраве, организиран от Сдружение Зачатие под надслов „30 години инвитро в България – минало настояще и бъдеще“, където ще се срещнете с водещи специалисти у нас, специализирали в областта на репродуктивната медицина.
Таня, кое Ви липсваше най-много в онова време, преди 30 години?
В личен план – най-вече това, което липсва ужасно много на една млада и омъжена жена - да има своя рожба и да бъде майка.
Преди 30 години липсваше също така достатъчно информация, избор на клиники, опит в България именно в тази сфера. Липсваха и пациентски организации, които да подкрепят двойките с проблеми в забременяването.
Колко време продължи периода, в който да гушнете собствена рожба беше само мечта?
За мое щастие, този период не беше много дълъг. Приблизително около една година и няколко месеца.
Как приемаше обществото преди 30 години, че някой дълго време няма деца?
Признавам, че не се гледаше с добро око на жените, които не могат да имат деца.
Кои са най-неприятните епитети, които сте чували по адрес на бездетните семейства?
Най-грозният епитет, който съм чувала, се отнасяше до жената в семейството. Думата, която съм слушала най-често да се споменава беше „ялова“. За съжаление 30 години по-късно този епитет все още не е изчезнал от речника ни.
Пазихте ли в тайна от познатите си че имате репродуктивен проблем?
Не, никога не съм крила от близките си. Не съм се чувствала виновна за проблема, затова и не смятах, че това е нещо, което трябва да пазя в тайна.
Как разбрахте за съществуването на метода “инвитро”?
Бях след операция от извънматочна бременност. Оказа се, че ще имам проблем да забременея отново. И така, 6 месеца по-късно споделих с моя приятелка. Тя ми каза за съществуването на някакъв „експеримент“ и така се озовах в Ендокринологичната болница. Там вече бях запозната с всички подробности за метода.
Кой Ви насочи към д-р Ватев?
По това време д-р Ватев беше биолога, сформирал този екип. Намерих го в болницата.
Как приехте идеята да се подложите на нещо, за което няма нито един пример за успешен резултат у нас?
Да ви призная честно, не мислих много, много. Съгласих се веднага. Чувствах се по-скоро развълнувана, отколкото притеснена от предложението на лекарите.
Как приеха близките Ви решението да се подложите на “инвитро”?
Не им разказах предварително какво започвам. Казах им след като вече бях бременна.
Как се чувствахте по време на самата процедура?
Бях много напрегната, но и много щастлива от факта, че имам възможност да бъда част от този експеримент. Притесненията, дали всичко ще е наред с бременността и с бебето, предполагам, че изпитва всяка една бъдеща майка.
Кога и как разбрахте, че опитът е успешен? Как се почувствахте?
След връщането на оплодения ембрион в мен, д-р Ватев направи теста за установяване на бременност. И се оказа, че чудото е станало. Бях най-щастливият човек на Земята, никога няма да забравя това усещане.
Кои са най-неприятните въпроси, които са ви задавали след като се роди детето?
Неприятни не знам… Но най-глупавия въпрос, който ми беше задаван е как ще обясня на Илияна, че тя НЕ е мое дете… Надявам се, че в днешно време на никой не би му хрумнало да каже подобна глупост .
Мислили ли сте някога да скриете от детето си, че е заченато с помощта на асистираните технологии?
Никога и през ум не ми е минавало да крия този факт.
Кога й казахте, че точно тя е първото инвитро бебе в България?
От много малка знаеше. Често й пусках видеокасетата със запис от раждането. Когато стана време да тръгне на училище й обясних, защо е зачената по този начин.
Какво според вас е различното отпреди 30 години и сега?
Много неща са се променили оттогава до днес. Технологията е много по-напреднала, лекарите са с много по-голям опит, има голям избор от клиники и специалисти, хората са много по-информирани.
Какво искате да кажете на д-р Ватев?
Това, което винаги съм му казвала – „Да си жив и здрав и още дълги години да помагаш на хората. Техните мечти се сбъдват в твоите ръце. Ти се не само доктор, ти си човек с голямо сърце и винаги ще заемаш специално място в моето семейство. Благодаря ти, че те има“
Какво искате да кажете на всички лекари у нас, посветили се на това да помагат на двойките, страдащи от стерилитет?
Едно голямо благодаря от името на всички, които имат нужда от тях. Да продължат да се развиват и да помагат да се сбъдват мечти.
Какво искате да кажете на жените, които имат репродуктивни проблеми?
Мили жени, не спирайте да вярвате и мечтаете. Чудеса стават. И ние с Илияна сме едно живо доказателство за това.
Пожелайте нещо на Сдружение Зачатие:
Бъдете живи и здрави! Приемете поздравления за усилията, които полагате в подкрепата за двойките, страдащи от стерилитет. Благодаря ви за вниманието и за това, че ме накарахте да се върна 30 години назад и да изживея всички усещания наново.
www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен
Д-р Йосиф Димитров е роден в Гоце Делчев. Завършва медицина в Санкт Петербург, Русия. Работи като главен асистент в Университетска АГ болница „Майчин дом” в клиниката по "Фетална медицина". Един от внедрителите на метода за оплождане "ин-витро" в България. Има над 50 публикации в наши и международни списания. Специализирал е в клиники в Киев, Прага, Харков, Болония, Виена и др. Квалификация в ехография, мамография,лапароскопия и хистероскопия, стерилитет, колпоскопия, ехографска диагностика и мониторинг, контрол на раждането, гинекологична ендокринология, въведение във флуоцитометрията, мамология. Като главен асистент в катедра Акушерство и Гинекология на Медицински Университет – София, Д-р Димитров преподава в продължение на 12 години в курсовете по стерилитет и инвитро оплождане. Член на ESHRE, PGDIS, ARSM и др. През 1995 г. основава своя клиника Ин витро център "Димитров" София.
Д-р Йосиф Димитров, oткога работите в областта на репродуктивната медицина?
От приблизително 30 години. Още като студент по медицина имах изявен интерес към специалността, участвах в кръжока по АГ и бях в потока по акушерство и гинекология в 6-ти курс. Още преди да завършва, аз вече бях решил, че ще специализирам именно това, както и стана. Интереса специално към репродуктивната медицина дойде с работата в областта.
Разкажете ни как започна всичко!
През 1982 г. постъпих в Института по Ендокринология на Медицинска Академия – София, в клиника по Физиология и патология на женската гонада, след спечелен конкурс. Вече около 5 години бях работил като акушер-гинеколог, но в клиниката ми хареса по-специфичната материя – хормоналните промени в женския организъм, зависимостта на женската гонада от правилното функциониране на другите ендокринни жлези и тяхната хормонална продукция. Провокиран от това, че мога да съм полезен в една толкова специфична насока, предизвика и желанието ми да се развивам като специалист, но и като лекар, който може да помага.
Защо избрахте тази област на медицината?
Защото начините за стимулация на овулацията ми се сториха интересна материя. Вече се бяха появили и първите ехографски апарати и, макар и трудно, можеше да се наблюдава нарастването на фоликулите в яйчника, овулацията и т.н. В клиниката много се работеше върху яйчниковия поликистозен синдром, изучаваха се причините за възникването му, лечението и други. Тази материя много ми хареса и аз продължих да се развивам в тази област. Тогава вече се бяха родили първите IVF бебета в Англия, след което този клон от науката в света започна да се напредва скоростно . При поликистозните яйчници, а и не само, често извършвахме операции и разглеждахме отстранената яйчникова тъкан под микроскоп, постепенно изучавахме как изглеждат зрели и незрели яйцеклетки. Следяхме всички публикации по въпроса, в лекциите и упражненията, които водехме на специализиращите лекари в медицинска академия вписахме и темата IVF, така че полека-лека се подготвяхме за подобна процедура и в България. Десет години след раждането на първото в света IVF бебе Луиза Браун през 1978г., се роди и първото българско IVF бебе Илияна. Аз бях лекуващ лекар на майката, Таня, когато се подготвяше за IVF процедурата. Редно е да отбележа и екипът, с който работехме тогава. Това бяха Д-р Щерев, сега вече професор Щерев, Д-р Лачев, Д-р Янков и аз. Искам да отбележа и един друг интересен факт. Две седмици след раждането на Илияна се роди и второто бебе, заченато с IVF в България, - Христо, но родителите просто не пожелаха това да бъде огласено.
Какво си мислите, когато отивате на работа?
Отивам на работа с удоволствие. Обикновено мисълта ми е ангажирана с това какви процедури трябва да се извършат в този ден.
А когато приключи работния Ви ден, коя мисъл Ви държи буден?
Нещата не приключват само с един преглед или манипулация. Това е един сравнително дълъг процес. Той започва с подготовка на жената за IVF, изваждане на яйцеклетки, ембриотрансфер и очакване на резултат от самата процедура. Често работният ден свършва,но мисълта за нашите пациентки, как да се помогне, може ли нещо още да се направи, продължава и след като заключа клиниката.
Кое затруднява работата Ви най-силно?
Не бих казал, че е затруднение, а по-скоро изискване на самата професия – винаги трябва да сме в крак с новостите. Желаем да работим с най-новата апаратура и най-добрите консумативи, за да постигнем максимален успех с процедурите.
Кой е пациента, когото няма да забравите?
Не са една или две пациентките, които човек не може да забрави. Както знаете, при процедурите няма 100% успеваемост, но на една от жените правихме 3 процедури IVF и трите бяха успешни. При нея стоте процента не бяха мит, а реалност.
Кое Ви доставя най-голяма радост в професията?
Да видиш радостта в очите на пациентите, когато разберат, че дългоочакваната бременност е настъпила, а момента, когато човечето се появи на бял свят, е най-голямото удовлетворение.
Защо продължавате да работите в България?
Обиколил съм много страни и съм събеседвал с чуждестранни колеги. Обучавал съм се в Австрия, Италия, Русия, Украйна, но никога не съм искал да напусна България. Обичам страната си и до днес не бих искал да я заменя с друга.
Какво е постижението на световната медицина, което искате да видите реализирано и у нас?
Не са едно или две постиженията в световната медицина, но желанието ми по-скоро би било свързано с бързата интеграция на най-новите методики в съвременната българска медицина.
Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и безусловна политическа подкрепа?
Достъпност на инвитро процедурите до всички семейства и – както в Израел – да могат да се направят толкова опита, финансирани от държавата, колкото самите семейства желаят, като, разбира се, се спазват всички медицински показания и противопоказания.
За финал пожелайте нещо на сдружение "Зачатие".
Да продължават да подкрепят двойките с репродуктивни проблеми, така както успешно го правят от много години. Благодарение на тези жени вече не е срамно да се каже, че една двойка има проблем. Това „жигосване” в обществото вече е преодоляно. Но медицината не може без човещина, без разбиране, без подкрепа. Именно това дава Зачатие. Повечето от тези жени дотолкова са навлезли в материята и имат медицински познания, че правят нашата работа още по-лесна. Благодарим Ви, че ви има и помагате!"
Темата на Денят на Репродуктивното Здраве 2018 е „30 години инвитро в България – минало, настояще и бъдеще“. По този повод „Сдружение Зачатие“ ви среща с Илияна Тирилова – първото бебе у нас, родено с помощта на този метод. Илияна живее в САЩ от 2002 година, а днес е 30 годишна, красива и щастливо влюбена в приятеля си Майкъл, млада дама.
Как се чувствате от факта, че в България сте известна като “Илияна Тирилова- първото инвитро бебе”?
Да призная, като дете не бях особено щастлива от този факт. Сега, като по-голяма се чувствам горда от това, че съм първото инвитро бебе в България. Благодарна и изключително щастлива съм, че страхотни лекари, като д-р Ватев, са успели да помогнат на майка ми да изпита невероятното чувство да бъде майка.
Кога разбрахте, че сте зачената с помощта на асистирана технология?
Имам чувството, че винаги съм го знаела. Не си спомням точния момент, в който съм разбрала. Майка ми ми разказваше, че веднага щом съм пораснала достатъчно, за да мога да го разбера, ми е казала. Дори сме гледали записа на раждането ми редовно хахаха…
Чувствала ли сте се някога “различна” от връстниците си, заченати по “нормален начин”?
Никога не съм се чувствала различна. Бях си едно нормално дете като всички останали. Не мисля, че някой трябва да се чувства различен, само защото е заченат с помощта на медицината.
Чували ли сте някога неприятни изрази за себе си?
Единственият израз, който съм чувала е „бебе - епруветка“, но това беше в училище, когато бях още дете. Признавам, че не бях особено щастлива като ме наричаха така.
Кога научихте на кого сте кръстена?
И това е нещо, което винаги съм знаела.Много съм горда с факта, че нося името на един, не само невероятен лекар, но и прекрасен човек, д-р Ватев, когото много обичам.
Спомняте ли си първата среща с д-р Ватев?
Д-р Ватев често идваше на гости в родния ми град Рила. В главата ми се а запечатал момент как веднъж вкъщи дойде един висок и строен мъж с бежево дълго манто… Вероятно това е първият ми далечен спомен за него.
Кога за последно се срещнахте с него?
Последно се видяхме когато си бях в България, преди четири години. Но въпреки разстоянието ние поддържаме редовно връзка.
Какво бихте искали да му кажете сега?
Искам да му кажа същото, което ми казах и през далечната 2002 година, когато заминавах за Щатите. Тогава отидох при него, за да си направим снимки и на една от снимките написах „ Чичко доктор Ватев, благодаря ти, че ме има!“. Сега бих допълнила само „Благодаря, че и теб те има! Обичам те!“
Какво искате на кажете на хилядите “инвитро” деца у нас?
Искам да им пожелая да бъдат много здрави. Никога да не се чувстват по-различни и да помнят, че са едни от най-желаните бебета на света.
Какво ще пожелаете на Сдружение Зачатие?
Искам първо да благодаря за проявеното внимание и интереса към мен. За мен е голяма чест да бъда по някакъв начин част от това уникално събитие - Ден на Репродуктивното Здраве. Бъдете здрави! Обичайте се и продължавайте да помагате и да вярвате заедно с всички! На добър час!
www.zachatie.org/drz2018
Ден на репродуктивното здраве
9 юни 2018, 11 ч.
Зала Плевен
Областна администрация
Плевен
Проф. д-р Илия ВАТЕВ е роден на 11 декември 1947 г. в Плевен. Ръководител на Катедрата по биология към Медицинския университет в София и на лабораторията по ин витро оплождане. Той е създателят на българския метод за ин витро. Специализира в Париж по имунология на бременността и по линия на НАТО в университета в Болоня. Има над 100 публикации в България и в чужбина. Съавтор на три учебника по биология и паразитология. През 1988 г. става носител на наградата на Световната здравна организация за интелектуална собственост и за изобретения в областта на експерименталната ембриология. Пионер в разработването и приложението на техниката ин витро оплождане у нас и в Югоизточна Европа. Днес е управител на Медицинския център “Технобиос”. Носител на орден Стара планина І степен заради заслугите му в развитието на българската (баща на техниките за ин витро оплождане у нас) и световна репродуктивна медицина
Проф. Ватев, откога работите в областта на репродуктивната медицина?
Имах късмет още през следването си да ме приемат за кръжочник по биология в едноименната катедра на Висшия медицински институт, София. Още акад. Методи Попов, основателя на Катедрата (и съосновател на първото българско висше медицинско училище, на което през м. ноември ще честваме 100-годишнината) бе станал световно известен с проучванията си върху репродукцията на клетъчно и организмово ниво. Именно в лабораториите на неговите съвременни последователи навлязох във физиологията и експерименталното взаимодействието на половите клетки извън организма.
Разкажете ни как започна всичко.
Поради това че съм роден през декември и че съм тръгнал по-рано на училище завърших семестриално рано, работих кратко в провинцията, кандидатствах и на 24г възраст бях приет за асистент в любимата ми катедра. След години на неуспешни експерименти с различни бозайници, успяхме да наблюдаваме началните етапи на in vitro оплождането при три различни вида и при човек през 70 -те г. на м.в.. (подробности - в CV то ми на invitro-art.com).
Защо избрахте тази област на медицината?
Тази област ме привличаше отрано, тъй като тя е доста различна от класическата медицина, лекуваща различните заболявания. Безплодните пациенти са физически здрави, а когато им помогнете да имат рожба сте поставили основите на нов живот (може би нещо по-велико от лекуването на болест)!
Какво си мислите, когато отивате на работа? А когато приключи работния Ви ден, коя мисъл Ви държи буден?
Утешавам се с планове за следващия уикенд!
Кое затруднява работата Ви най-силно?
Пациентите, на които са дадени фалшиви надежди при предишни посещения на изцяло комерсиално-насочени АРТ-центрове.
Кой е пациента, когото няма да забравите?
Майката на Илияна - първото ни "ин витро" дете: Таня Тирилова
Кое Ви доставя най-голяма радост в професията?
Честото поемане в ръце на току що роденото бебе, заченато в резултат на моите усилия.
Защо продължавате да работите в България?
По време на най-активните ми години имах възможността да специализирам дългосрочно и да работя във водещи световни центрове по асистирана репродукция по всичките пет обитавани континента - голяма част от хилядите родени чрез новите технологии "мои" деца са извън границите на България (виж списъците на научните ми публикации). У нас съм, защото все още обичам лично да извършвам процедурите за "ин витро" оплождане и тъй като бях първия, с времето, да научавам че някои от "моите" деца са завършили образованието си и на свой ред чакат деца!
Какво е постижението на световната медицина, което искате да видите реализирано и у нас?
Само такова, добре проверено с времето и без да бърка дълбоко в същността на човешката природа.
Какво бихте променили в репродуктивната медицина в България, ако имахте неограничен финансов ресурс и безусловна политическа подкрепа?
Веднага бих организирал напълно БЛАГОТВОРИТЕЛНА програма за асистирана репродукция за български семейства и брачни партньори, като желязното условие за да се спазват честно показанията за прилаганите методи ще бъде експертна комисия от наши и чуждестранни доказани специалисти, сменящи се често на ротационен принцип.
За финал пожелайте нещо на сдружение "Зачатие".
Да сте живи и здрави за да продължавате благородната си работа, за която най-важоно е обективността (макар че трябват и спонсори, но в нашта област те обикновенно искат нещо в замяна!?).