Изкуствено оплождане (инсеминация)
Публикувано на: 09.01.2007г.

Изкуственото оплождане (инсеминацията) е термин, който означава набор от техники на поставяне на спермата в женската полова система. Такива инсеминации могат да включват вътревагинална, вътрецервикална, вътрематочна инсеминация, вътрефалопиева (във фалопиевите тръби) и интраперитонеумна инсеминация, където спермата се поставя близо до изхода на Фалопиевите тръби и яйчниците.
Най-широко използваните техники е вътрематочната инсеминация, последвана от вътрецервикална и вътревагинална.
Инсеминацията може да се направи със сперма на съпруга (автоинсеминация) или със сперма от донор (хетероинсеминация).
На какви пациенти се предлага автоинсеминация ?



Съществуват подбрани групи от пациенти, на които се препоръчва донорство на сперма.

" Мъже, които са неспособни да еякулират поради някакви причини. Това е класически признак. Причините за неуспешна еякулация включват диабет, множествена склероза, нарушения в гръбначния стълб и обратна еякулация, където спермата се изхвърля обратно в пикочния мехур вместо в уретрата. Обратната еякулация може да се дължи на диабет, травма или операция на пикочния мехур или страничен ефект от някакво лекарство.
" Мъже с нисък брой сперматозоиди, лошо качество на спермата или антиспермо антитела.
" Мъже, които желаят замразяване на тяхната сперма за възможно бъдещо използване поради вазектомия, химиотерапия или радиотерапия за рак.
" Жени с умерена ендометриоза.
" Жени с враждебна среда във влагалището или лош цервикалeн секрет.
" Двойки с необяснимо безплодие.
" Някои клиники по безплодие може да предложат инсеминация на HIV отрицателни жени с специално приготвена сперма от нейния HIV положителен съпруг/партньор.


Оценка на двойките, на които се препоръчва инсеминация


Докторът разгледжа клиничната картина и прави вътрешни изследвания. Съпругът дава проба със семенна течност за анализ за да се провери присъствието или отсъствието на антиспермоантитела. Някои клиники по безплодие приемат двойки за лечение само ако и двамата партньори имат отрицателен тест за СПИН, хепатит В и хепатит С. Жената може също да бъде изследвана за имунитет срещу рубеола.
Докторът може да препоръча хистеросалпингография, лапароскопия или Hy-Co-Sy преди инсеминацията за да се провери за запушване на тръбите. Прави се и кръвен тест за овулация.


Какви инсеминации се прилагат?



Вътревагинална (интравагинална) инсеминация

Това е един много рядък метод, но все още има приложение при двойки, при които жената има редовна овулация. Използва се ако мъжът не е в състояние да еякулира в дамското влагалище, но е способен да еякулира по-други начини, например чрез мастурбация и количеството и качеството на спермата са добри.

Определяне на момента за вътревагиналната инсеминация

Точното определяне на момента на инсеминацията е много важно. Инсеминацията трябва да се извърши около момента на овулация. Предсказването на овулацията като се предсказва покачването на LH хормона е по-точно от измерването на базалната температура или изследване на цервикалния секрет. Инсеминацията се извършва около 24 часа след покачването на хормона.

Процедура на вътревагиналната инсеминация

Съпругът събира семенната течност в стерилен буркан, след което изтегля цялата проба в спринцовка. След това съпругата поставя семенната течност във влагалището използвайки собствена спринцовка за инсеминация. Трябва да се внимава да не се инжектира въздух във влагалището. Най-голямото предимство на тази процедура е удобството да бъде извършена в домашни условия и единствения разход е за теста, с който се определя овулацията и за стерилните буркан и спринцовка.

Успеваемост на метода

Степента на успеваемост е от порядъка на 5-10% за даден цикъл.



Вътрецервикална (интрацервикална) инсеминация

Вътрецервикалната инсеминация може да бъде препоръчана ако жената не овулира редовно и се нуждае от лекарства за стимулиране. Мониторингът на цикъла чрез ултразвук или хормонален кръвен тест са важни за да се провери развитието на фоликулите и състоянието на матката (ендометриума); спермата трябва да бъде с добро количество и качество. Не трябва да има враждебна среда във цервикалния канал. Тази процедура се извършва, когато двойката не може да си позволи предпочитаната вътрематочна инсеминация.

Определяне на времето за вътрецервикалната инсеминация

Когато преобладаващият фоликул достигне 18 мм или повече и ендометриумът е добре развит, се поставя инжекция с hCG и инсеминацията обикновено се извършва около 36-44 часа по-късно.

Процедура на вътрецервикалната инсеминация

Вътрецервикалната инсеминация е сравнително проста процедура и отнема около 5 мин за изпълнение. Пациентката лежи върху гинекологичен стол, доктор или медицинска сестра поставят разширител във влагалището, семенната проба се вкарва в маточната шийка с пластмасов катетър. Понякога се поставя гъба или предпазна капачка преди да се извади разширителя за да се запази спермата близо до маточната шийка като се махат оттам след 6 часа.

Успеваемост на метода

Успеваемостта на метода е от порядъка на 5-10 % за даден цикъл.



Вътрематочна инсеминация

Вътрематочната инсеминация е най-широко използвания метод за изкуствено оплождане със сперма от съпруга (автоинсеминация) Той е сравнително по-прост и по-евтин от ин-витро оплождането. Вътрематочната инсеминация е ефективна при подбрани групи пациенти. Внимателното подбиране на пациенти за този вид инсеминация е е много важно за постигане на успешен резултат.

Вътрематочната инсеминация има по-голям успех от интравагиналната и интрацервикалната, защото се поставя сперма с добри качества близо до Фалопиевите тръби и ако се комбинира със стимулация на яйчниците, то тогава ще има повече от една яйцеклетка за оплождане.



Интрафалопиева и интраперитонеумна инсеминация

Интрафалопиевата и интраперитонеумната техники за инсеминация не са широко използвани методи. Процедурата е по-агресивна и няма никакви доказателства, че резултатът е по-успешен в сравнение с вътрематочната инсеминация.

Процедура

Стъпките са подобни на вътрематочната инсеминация до самата инсеминация. За интрафалопиевата инсеминация, обработената сперма се инжектира в едната фалопиева тръба, използвайки специален пластмасов катетър. За интраперитонеумната инсеминация, обработената сперма се инжектира през влагалището във перитонеумната кухина близо до входа на фалопиевата тръба, използвайки специална игла. Процедурата обикновено се изпълнява с ултразвуков водач.





Превод: tedy_g
източник:www.ivf-infertility.com