|
06 February 2013 |
|
Моята история е кратка и поучителна за новаците. Реших (след неоснователни предположения и опасения) да отида профилактично при лекар, занимаващ се със стерилитет и да се консултирам относно мои хормонални изследвания. Нямах идея за сайта, нямах много достъп до интернет, нямах приятелки и познати минали по-този път, които да ме упътят правилно. Една позната ме насочи към една лекарка, която не познавала добре(това разбрах в последствие), но се занимавала със стерилитет. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
Моят „успех” днес навършва една годинка! Синът ми също е едно от бебетата на „Зачатие”, въпреки че повечето от вас не ме познават. Пиша и преписвам това писмо от много време насам, накрая реших да напиша следното: БЛАГОДАРЯ ВИ, МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”! БЛАГОДАРЯ ВИ, CYGNUS, JAM, LALI, LEDENA_LUNA, LITTLE_RABBIT, MIROSLAVA, WILDBERRY И ВСИЧКИ ДРУГИ, ПИСАЛИ ТУК ПО ВРЕМЕТО, В КОЕТО ИМАХ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ВАС. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
Не съм от често пишещите, но Зачатие "има пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни... Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет. |
|
... пълният текст »
|
|
|
Историята на silvanchence |
|
06 February 2013 |
|
Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват! Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
2005 год - започнахме опити за бебе, бях на 24. септември 2006 посетихме за пръв път клиника по стерилитет (на д-р Щерев). Направихме изследвания и излезна много лоша спермограма, подвижност 1-2%, морфология 3%, много малък брой и диагноза олигоастенотератозооспермия. Мъжа ми беше прегледан от уролога в клиниката и му беше предписано лечение 3 месеца с прегнил, мерионал и омундрен всеки ден по схема. След това последва нова спермограма, но нямаше никакво подобрение. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
Аз винаги съм искала бебе,то беше толкова естествено за мен да бъдеш майка,че никога не съм се замисляла че няма да стане веднага.Винаги съм била здрава и не съм имала проблеми но...Заживяхме с мъжа ми на семейни начала 2009г.,отначало той не искаше деца и се пазехме,но ето че в един момент и той пожела детенце...Спряхме да се пазиме и след няколко месеца се появи първия положителен тест януари 2010г.,зарадвахме се но не задълго,още преди да отида на док.прокървих,последваха сълзи,разочарование ,но си казах ,че следващия път ще е наред всичко. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
С написаното искам да дам вяра и упование най - вече на момичетата на 40 и на 40+. Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно, беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
Историята започва съвсем обикновено - 2004-та година прилежно отказах цигарите след връщане от морето и престанахме да се пазим. 6 месеца без резултат ме отведоха при д-р Иван Димитров (тогава практикуващ в 14-та поликлиника). Следене на овулация, таймирани опити – нъцки. Той ми обясни, че мога да направя цветна снимка или лапароскопия (зависело от мен кое да е ... все едно си купувам зарзават на пазара), за да видим състоянието на тръбите. Вече четях форума „Проблемно забременяване” в Дир-а и прецених, че е време да се обърна към клиника за стерилитет. Повечето момичета бяха „разпределени” в три от софийксите клиники – Щерев, Владимиров и Стаменов. Подробно прочетох информация за трите и, честно казано, освен местоположението и различните имена, не можех да открия сериозна разлика. |
|
... пълният текст »
|
|
|
Историята на barbaron0708 |
|
06 February 2013 |
|
1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ - и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години. |
|
... пълният текст »
|
|
|
06 February 2013 |
|
Омъжих се на 23 г. и бях сигурна, че до 30 ще съм родила и двете си деца. Но съдбата бе решила друго. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 г. изпих куп лекарства без да имам направени никакви изследвания. След това решихме да търсим помощ в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред... |
|
... пълният текст »
|
|
|