Моята история е кратка и поучителна за новаците.
Реших (след неоснователни предположения и опасения) да отида профилактично при лекар, занимаващ се със стерилитет и да се консултирам относно мои хормонални изследвания. Нямах идея за сайта, нямах много достъп до интернет, нямах приятелки и познати минали по-този път, които да ме упътят правилно. Една позната ме насочи към една лекарка, която не познавала добре(това разбрах в последствие), но се занимавала със стерилитет.

 

Моят „успех” днес навършва една годинка! Синът ми също е едно от бебетата на „Зачатие”, въпреки че повечето от вас не ме познават. Пиша и преписвам това писмо от много време насам, накрая реших да напиша следното:
БЛАГОДАРЯ ВИ,
МОМИЧЕТА ОТ „ЗАЧАТИЕ”!

БЛАГОДАРЯ ВИ,
CYGNUS, JAM, LALI, LEDENA_LUNA, LITTLE_RABBIT, MIROSLAVA, WILDBERRY И ВСИЧКИ ДРУГИ, ПИСАЛИ ТУК ПО ВРЕМЕТО, В КОЕТО ИМАХ ОГРОМНА НУЖДА ОТ ВАС.

 

Не съм от често пишещите, но Зачатие "има пръст" в сбъдването на моята мечта. Предварително се извинявам за дългия и леко объркан текст , но емоциите са много силни...
Нашата история започна през 2006г., когато с мъжа ми решихме, че вече е дошъл момента за детенце. Не съм си и помисляла, че ще има проблем, макар винаги да съм била с нередовен цикъл. И така минаха шест месеца и нищо. Не бях и чувала за репродуктивни клиники и изследвания, насочих се към гинеколога на приятелка. Той ме прегледа и заключи всичко е наред. Пий дуфастон 6 месеца и ще забременееш. Пих го, но бебе така и нямаше. По това време тъкмо се устройвахме в Италия и нямах време за нет.

 

Искам да разкажа нашата история, за да ви убедя, мили момичета, че чудеса се случват!
     Опитите ни за бебче започнаха още от далечната 2004 г..Пробвахме и пробвахме, но бебе все нямаше.И така една година, през което време аз четях непрекъснато за проблемно забременяване.Тогава още открих Зачатие, откъдето получих в последствие и най-голямата подкрепа, помощ и разбиране.

 

2005 год - започнахме опити за бебе, бях на 24.
септември 2006 посетихме за пръв път клиника по стерилитет (на д-р Щерев). Направихме изследвания и излезна много лоша спермограма, подвижност 1-2%, морфология 3%, много малък брой и диагноза олигоастенотератозооспермия. Мъжа ми беше прегледан от уролога в клиниката и му беше предписано лечение 3 месеца с прегнил, мерионал и омундрен всеки ден по схема. След това последва нова спермограма, но нямаше никакво подобрение.

 

Аз винаги съм искала бебе,то беше толкова естествено за мен да бъдеш майка,че никога не съм се замисляла че няма да стане веднага.Винаги съм била здрава и не съм имала проблеми но...Заживяхме с мъжа ми на семейни начала 2009г.,отначало той не искаше деца и се пазехме,но ето че в един момент и той пожела детенце...Спряхме да се пазиме и след няколко месеца се появи първия положителен тест януари 2010г.,зарадвахме се но не задълго,още преди да отида на док.прокървих,последваха сълзи,разочарование ,но си казах ,че следващия път ще е наред всичко.

 

С написаното искам да дам вяра и упование най - вече на момичетата на 40 и на 40+.
   Всичко започна отдавна - аз бях на 24, а съпругът ми - на 26. Обичахме се и очаквахме своето детенце, но то така и не идваше. Пътя, който изминахме заедно,  беше дълъг и тежък. През всичките тези години бракът ни оцеля, благодарение на обичта, доверието и вярата, че един ден мечтата ни ще се сбъдне. Така и стана. В онези години всичко беше много по - различно, медицината съвсем не беше това, което е.

 

Историята започва съвсем обикновено  - 2004-та година прилежно отказах цигарите след връщане от морето и престанахме да се пазим. 6 месеца без резултат ме отведоха при д-р Иван Димитров (тогава практикуващ в 14-та поликлиника). Следене на овулация, таймирани опити – нъцки. Той ми обясни, че мога да направя цветна снимка или лапароскопия (зависело от мен кое да е ... все едно си купувам зарзават на пазара), за да видим състоянието на тръбите. Вече четях форума „Проблемно забременяване” в Дир-а и прецених, че е време да се обърна към клиника за стерилитет. Повечето момичета бяха „разпределени” в три от софийксите клиники – Щерев, Владимиров и Стаменов. Подробно прочетох информация за трите и, честно казано, освен местоположението и различните имена, не можех да открия сериозна разлика.

1993 година – 27 ноември – сватбата – щастливи и влюбени. Оттогава стартирахме с опитите за бебе. Месец, два, три....... бебе няма. Аз понеже живеехме при свекърите, го отдавах на напрежението и така успокоявах мъжа ми. На следващата година вече бяхме в наше си жилище – нямаше „дразнители” така да се каже и въпреки тава – бебе няма. И се започва ходене по лекари. И както почти всички – тръгваме при кварталните гинеколози и то в Бургас. Следват хапченца – хоромонални някакви, преглед /вагинален/ -  и становище – „нищо ти няма – успокой се и ще стане – млада си”! А да – омъжих се на 19 години.

 

Омъжих се на 23 г. и бях сигурна, че до 30 ще съм родила и двете си деца. Но съдбата бе решила друго. Започнах да обикалям лекарите наред в града, в който живеем. В продължение на 1 г. изпих куп лекарства без да имам направени никакви изследвания. След това решихме да търсим помощ в София. Без да познаваме никой, отидохме в Майчин дом. Сега разбирам колко е било важно да има кой да ти каже къде да НЕ ходиш. Там след една спермограма отсякоха " Донор или осиновяване! Друг избор нямате!" Едва ли е нужно да ви казвам как се чувствахме месеци наред...