Дълго мислих, дали въобще да пусна тази тема. Не зная, дали е и допустима за този форум. Ако модовете преценят, моля, да я изтрият.
Не зная, дали с мажот сме само така, но стреса от правенето на любов по график направо ни убива.  И той и аз се чувстваме страшно некомфортно и ... странно след толкова години, но се срамуваме един от друг. Говорхме по темата и пак не стигнахме до никъде. Нали казват, че правенето на любов започва от главата. Не зная, то хем е смешно, хем е трагично, в същото време се чувствам като ученичка  ...
Моля, за помощ, защото може би всяка от вас е минала по този неприятен път. Как преодоляхте вие стреса - в подходящите дни да отидем на почивка, да сменим нещо в обзавеждането на стаята или друго?
Ще съм благодарна за всеки коментар!

в резултат на продължително правене на секс по график,в момента с мъжа ми почти не правим секс.(разчитаме на АРТ-та. )
много сме зле , и не знам докъде ще я докараме така.

Ето ТУК,  ТУК и ТУК  има подобни теми.

Благодаря, Лали!
Къде от притеснение, къде от друго дори не порових да потърся други теми ...
Клио, точно от това се страхувам ...

Момичета и аз искам да споделя същия проблем .
Преди ... фикс идеята да искам бебе - като че ли бях доста по скопойна и до колкото си споням обожавах да правя секс - можех да го правя постоянно, всеки ден и не ми омръзваше, и продължавах да искам още .... тогава си мислех, че нещо не съм добре ...
но от както се опитвам да си направя бебе .... нямам никакво желание за секс ....
едва когато видя + тест за ову, като че ли по задължение и на сила правя секса ...
Нормално ли е това според вас ?!

Момичета, а говорите ли с партньорите за секса по график или грубо казано се правите, че нищо не се случва, че всъщност всичко е нормално? Обсъждате ли го? Навярно да. Не знам за вас, но аз и моя любим въпреки, че понякога не е до шега дори се шегувахме и това ни помагаше. Той например се шегуваше, че щял да се цани при мен на заплата, щото това си било чиста работа (професия) като всички останали и ме кандардисваше за осигуровки и нисък процент данък печалба Знам, че на много момичета тука не им е до шеги, ама...... Непрекъснато сме говорили, много и смятам, че говоренето, комуникацията, обсъждането помагат в изключително голяма степен.
Успех на всички момичета и за бебе, и в отношенията с партньора.

Нина, естествено, че говорим  . Ама притеснението ни е голямо. Аз лично въобще не очаквах проблема да е толкова голям. Никога не сме имали проблеми или задръжки. Смело мога да кажа, че сексуалния ни живот си беше просто страхотен. Докато не се появи този проблем. Само ми погледнете графиката, очевадно е. Знам, че аз трябва да предприема нещо, за да променя нещата. Той също се старае, но не винаги се получава. Предложих му стимулиращи билки, направо се взриви ... едва ли не в очите съм му казвала, че има проблем като мъж. А не е така! Ще се успокоим, но явно трябва доста време и да не мислим за какво правим любов.

Аз се убедих че майката му е спокойствието.Ние я докарахме до там че в дните за зачеване милото ми въобще не можеше да прави секс.Просто не става и това е каквото и да го правиш не става.Вече просто спирам да му казвам кога е момента и каквото стане.Ама ще трябва и да не му казвам кога ми е дошло че сам ми смята дните кога е следващата овулация.

И на нас определено вече ни писна от секса по график. Опитваме се да не му отдаваме голямо значение и да не се задълбочаваме, но.... просто не става така. Явно годините в надежди станаха доста и това се отрази. Да не говорим за други неща покрай секса, които съвсем останаха в забвение...Дано този ад скоро приключи за всички ни.

Мили момичета, просто не мислете "ЗАЩО и с каква цел" правите секс!!! Мислете позитивно и ВЯРВАЙТЕ, вярвайте, че един ден ще видите !!!
Защото самото напрежение от "секса по график" съсипва всичко! Просто се обичайте и правете секс за удоволствие!!!

наистина, отстрани е лесно да се каже успокой се, говорете и всичко ще се оправи. не си бях давала сметка до скоро, но нашия сексуален живот доста пострада след абразиото. отначало, защото ме болеше, после защото моето момче се ужасяваше, че ми причинява болка (още си пазеше спомена милия как се превивах от болки). после и двамата решихме негласно, че проблемите се решават най - добре като се заринем от работа и вечер просто се състезавахме кой пръв ще заспи. докато в един прекрасен момент осъзнах, че ние просто не правим секс. отначало реших, че проблемът е в мен, че вече не го привличам както преди. и избухнах! аз по принцип не съм особено дипломатична когато съм ядосана, та в онзи момент не изневерих на себе си. изкарах един 10 минутен монолог - защо за бога вече не правим секс, никога не го е било да мине седмица дори, а сега... и той започна да се старае (поне да не заспива пред телевизора  ). май едва тогава осъзна, че се заражда проблем. слава богу, мина! съветът ми е - говори с него. не оставяй нещата да се задълбочат. ако самият ти партньор не проявява интерес кога ти е овулацията, няма нужда да му го натякваш. просто и ти се постарай той да не заспива без да ти е обърнал внимание. късмет 

Ох, колко ми е познато.
Знаете ли, мисля, че това с нежеланието за секс е период. Желанието ни за бебе, разбира се често замъглява всичко останало, но е добре да си припомняме, че искаме бебе, точно с този човек. Затова, мисля, че когато настъпят подобни периоди е добре да оставим малко бебеправенето с три, четири месеца. Иначе подлагаме връзката си с партньора на жестоко изтезание.
Няколко месеца едва ли са от кардинално значение. Починете си, отпуснете се, просто си кажете че още няколко месеца няма да има положителен тест. Пък току виж неочаквано се появи втора черта.

Горното се отнася все пак за момичета, които все още не са стигнали до Арт де 

Мда момичета, стигнах и аз до извода - искаме бебе, но не на всяка цена. Не и на ТАЗИ цена - разбита връзка, градена много години. Благодаря ви искрено и сърдечно! Не съм мрънкало, ама на човек си му олеква като има на кого да се оплаче  .

Абе олеква му не толкова като се оплаче, а като види, че има и други като него.

Момичета, аз също реших, че ако цената на бебето е да разбия семейството си и да се отдалеча от мъжа си, нямам намерение да я плащам. Ужасно много искам да имам детенце, но я карам по-леко. Правя каквото трябва, но гледам да не се вманиачавам. В един момент осъзнах, че най-важното за мен е съпругът ми и че го обичам до полуда. Пък ако е рекъл Господ ще имаме и дете. Предстои ми скоро второ ICSI, но сега не го поставям пред себе си като нещо, което трябва да успее на всяка цена. Предишното го направих преди година и половина и неуспехът му ме съсипа. Няма да го допусна отново. Започнах да се помирявам със собствената си неспокойна натура и сега съм в мир със себе си повече от всякога! Желая на всички вас душевен мир!

Мда момичета, стигнах и аз до извода - искаме бебе, но не на всяка цена. Не и на ТАЗИ цена - разбита връзка, градена много години. Благодаря ви искрено и сърдечно! Не съм мрънкало, ама на човек си му олеква като има на кого да се оплаче  .

оххх, незнам какво да кажа!аз пък си мисля, че искам бебе на всяка цена!дори и да се отдалечим с мъжа ми!обичам го, но за сега бебето е по-важно!незнам защо така мисля!

Georgia, много жалко за неуспеха ви. Сигурна съм, че по-спокойното отношение към проблемите е по-добрия вариант. Форсирането просто не води до нищо. 
Мимко, аз искам детето ми да е от него. Ние сме 12 години и повече заедно, наистина минахме през много, надявам се още много да ни чака напред. Естествено ще направим всичко възможно. Основният "двигател" в къщи за решаване на този проблем съм аз (с ваша помощ). Ами ето, че си личи колко съм го напрегнала ... От това никой не печели.

Правя каквото трябва, но гледам да не се вманиачавам. В един момент осъзнах, че най-важното за мен е съпругът ми и че го обичам до полуда. Пък ако е рекъл Господ ще имаме и дете. ...Започнах да се помирявам със собствената си неспокойна натура и сега съм в мир със себе си повече от всякога! Желая на всички вас душевен мир!

Браво,Georgia!Това са приказки на място!За това се боря и аз!Просто не трябва да позволяваме на огненото желание(на всяка цена да имаме дете), да ни изпепели!Любовта дава крила и сбъдва чудеса! :blowingdust:

Любовта дава крила и сбъдва чудеса!

Ей, Баракудке , и аз съм тръгнала са такъв поет да се меря!
Целувки от мен!

Баракудке, искам да се видя дебела и в чудо 
Айде, лека нощ и утре пак на фронта  !

Цунки-мунки!

Здравейте и от мен!
Да се включа и аз по темата.
При нас секса също е от време на време.никакво ама никакво желание нямам за това.А като си спомня преди как бяхме.По всяко време.И при мен желанието за дете е огромно ама ужасно огромно.Макар че сме с мъжки фактор на мъж ми като че ли се спрявя по добре от мен.Все ено че при мен е проблема.
Дано да ми мине,че да не забегне мъжо ми нанякъде.
страх ме е от това че вече съм на 36 и по трудно става зачеването.Разитаме изцяло на АРТ методите.ДРУГИ варианати при нас няма(имам впредвид бебе)
ДО СКОРО!

Говори за здраве. Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е
ненужно. Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред. Бог ще чуе твоите думи и ще
ги превърне в истина.

Много хубаво казано! 

Фани, много си права! Първо трябва да си оправим нашите си "жички". Ако настройката ни не е позитивна, как ще имаме силички да продължим?
Мили момичета, навън е пролет .
Усмихнете се, хванете под ръка момчетата си, разходете се, вижте цъфналите бадеми и се радвайте, че сте заедно и сърцата ви тупкат!