Нашият уж помага, а все е на работа. Памперси е сменял 5,6 пъти, но ако му кажа го прави. В събота и неделя води малкия на разходка с количката, вечер го забавлява за малко и това е. вярвам, че като порасне малко ще се занимава повече с него.
Така е при нас.

Хехе, и нашия уж помага, ама и той все на работа. Памперси сменя, не му се прощава в това отношение. Иначе си имат само мъжко време двамката - като се къпят вечер. Това си е негово задължение. Освен това вечер той го храни. Иначе събота, неделя, като си е в къщи - става с него, занимава го, храни го, само аз да поспя още малко. Сега ни никнат зъби и нощем не можем да спим. Плаче малкия, неспокоен е и се налага понякога по 20-30 пъти да се става. Та се сменяме и ставаме и двамата. Не мога да се оплача Винаги може и още, ама както казва перефразирано Мечо Пух - колкото толкова

нашият татко помага, не мога да се оплача - колкото му е във възможностите, с това негово работно време до 8 вечерта и почти всеки уикенд.
като се върне, веднага се захваща с Марти (е, понякога мрънка, че все за него се падали вечерните колики и хленчове, ама аз му предложих тогава да се сменим и аз да тръгна на работа, та той бързо подви опашка).
единствено до скоро се опъваше да къпе, щял да го изпусне, но като ми натежа момченцето, сега той къпе, аз поливам само.
има си специалитет - той чисти най добре нос, уши, пишле, подсушава след баня. разнасянето на ръце вечер също е негова специалност.
изобщо, както си делим всички домашни дейности, така е редно да делим и грижите за детето, мисля аз...

Ееее, вашите татковци са много напреднали в бебегледането
Поради това, че се кърмим, на мен се пада честа да ставам нощем както и да го слагам да спи. Иначе, къпането го правим двамата. Един път се бях разсърдила нещо и му казах сам да го къпе. Изкъпа го. Значи можело. Само, че никога няма да му дойде на ума да му подсуши между пръстчюетата на краката, ушичките и подобни дреболии.
В събота и неделя ги гоня двамката от спалнята в 7:30, а аз ако съм късметлийка, успявам пак да заспя 
Голям веселба беше първите дни, след като се прибрахме от болницата. Аз, с високо кръвно, ръцете ми треперят от стрес, сменям памперса,  таткото стои до мен и го чака, а после тича да го хвърли. Ама на всеки памперс. Голяма картинка бяхме. Сам сами. Сега ми е смешно, но тогава щях да си пукна от страх. Аз никога не бях сменяла памперс в живота си, пък и с толкова малки бебета съм си нямала вземане даване.

Абе не са чак толкова Може и още Ама ако няма помощ - просто няма как да успеем. Ние сме си самички тук и няма друг начин. Иначе при нас касата в Германия плаща до 10 посещения на акушерка, та тя помогна доста и от нея научих много неща. Иначе - да са живи и здрави приятелките с деца, че са ме карали да помагам. От тях научих доста, та ме топли още тоя опит. Иначе и нашия не се сеща за разни дребни неща, ама като кажа и покажа и той след това ги прави.
В интерес на истината за къпането ми показаха нещо, което много ми улесни живота. Продават едни стойки и можеш да ги ползваш почти до годинка. Родих се с нея Слагаме го във ваната, той спокоен, пляска си, къпе се без да ти пречи на кръста и да ти тежи на ръцете
П.С. Ето за това говоря

Тази снимка много идилична  ми се видя. Трябва да се разтърся и аз за нещо такова, че ние сме в ситуация: татко го държи, аз къпя и кръста ми отмалява.

Сега се сетих нещо. Да не се оплакваме, че татковците не помагат. чета в разни норвежки форуми, как някои татковаци недоволстват за това, че законът позволява само майката да си стои в къщи със заплата, а за него са запазени само 6 седмици от майчинството. Някои татковци направо смятат, че те могат да се справят много добре с ролята на майка и искат да вземат майчиството вместо майката. Дано не го обясних много объркано, но работите са стигнали толкова далеч, че скоро ще се приеме закон, в който парите ще се наричат не пари за майчиство, а родителски, и за жената ще бъдат запазени само 3 седмици преди раждането и 6 седмици след раждането. Останалото време ще се дели между двамата.
Ами ако те не могат да се разберат? Аз изпадам в ужас, като си помисля, че мъжа ми би могъл да иска аз да ходя на работа, а той да гледа малкия. От тази гледна точка, даже се радвам, че той не е такъв. Обаче има и мъже, които направо се борят за това. Организирали са групи, сега и закон ще приемат. Брррр...аз искам да съм мама, а не да родя и хайде на тръстиката

Пишете, пишете, момичета, да има какво да чете нашия татко довечра след работа.
За протокола : памперс още не е сменил, не знае как и не иска.
Иначе помага в храненето, стерилизацията на шишетата, преваряването на водичката, къпането и т. н. дейности. Но помощта му е пасивна - чака задача - изпълнява я (къде с мрънкане къде без), но не му работи мисълта кое да направи и как да направи, трябва да му се каже всичко. При вашите помощта активна ли е ( с взимане на решения) или пасивна (в очакване на команда)? Другото, което понякога ме ядосва е, че все гледа да се измуши - я пред компа да отиде, я пред телевизора... Но има напредък

Дони, аз заявих, че това дете не съм си го правила сама и няма и да го гледам сама. Така че трябва да има активна помощ. Той си знае, че вечер има задължението да даде шишето и да го изкъпе. Също така той го слага да спи. Няма такива филми като - компютър или телевизор, когато трябва да се справи с малкия. Освен това се случва примерно ако не съм наготвила, защото не е имало с какво или пък не ми е останало време - той да се занимава с това. Мие чинии, готви, чисти. Имаме уговорка, че няма чисто женски или чисто мъжки задължения. Единствено не ми разрешава да вдигам тежко, заради операцията. Памперси сменя от първия ден в болницата. Освен това се налагаше да превежда и някои неща ги знае и по-добре от мен. Така че - тук кръшкане няма

Нашият чака задачки. Не мрънка, а ги изпълнява, но самоинициатива??? Нееее....
обаче както писах по горе, веднъж го зарязах да къпе малкият сам, беше се справил отлично. А сега в неделя, без да му казвам, изведе Александър на разходки две (2), пусна пералнята и изпразни миялнята. чак го питах дали има температура , но явно някаква муза го беше хванала.
Друг път обаче, като ги оставя да се гледат, нашият татко си настанява синчето до бебе си и се изляга да си гледа телевизия. Малкият си ритка и маха с ръце, но на мен идеята ми е да се поопознаят малко.

Нашият татко беше по-активен в началото. Да си призная първия памперс в къщи той го смени и първатат нощ той става да храни с биберона, че аз бях умряла за сън, той ми показа как да ползвам термометъра при запек. Той доста пътува, но когато си е в къщи вечер той къпе детето, ако тя се събуди от сън с рев в часа за ядене и не съм приготвила шишетата и помпата, той ги приготвя; в събота или неделя я извежда понякога сам за да мога аз да свърша малко домакинска работа или да поспя, понякога я храни той, редуваме се в носенето ако детето реве продължително и даже 1-2 глади дрешките и. По принцип много мрази да глади. Готов е да готви, дори чисти, ама да глади и да мие съдове не обича. Макар че, като скръцнах със зъби, че искам винаги след вечеря да се измиват съдовете за да ми е празна и чиста мивката за миенето на шишетата, и това започна да прави.

Нашия татко нали го нямаше до скоро та не е помагал много-много, но сега си е вече тука и помага при къпането - полива, бута количката/ което не държа да прави/ като сме на разходка, като бях болна извежда децата, помага повече с каката: води я на пеене, на у-ще, взима я, когато е на занималня и осъществява същесвения родителски контрол, който бещете трябв да осъществява според мен! Или поне при нас е така! Според него аз съм " мека Мария" и отстъпвам много / говорим за Лора/, но ефакт, че от него тя има повече респект!

Нашият татко помага предимно за къщната работа. Чисти, щото обича да е чисто, а къщата е много голяма за сам човек да я поддържа.Готви, пазарува.Понякога сменя памперси,През нощта не става, няма нужда, бебетата не плачат, а ако се будят за хранене, аз си ги кърмя.Понякога, ако са кисели, ги държи.Не ги къпе, откакто са се родили, сама си ги къпя и много рядко се случва някое да ми плаче, докато къпя другото.Той пътува често и аз съм сама с баткото, който дори и да помага, все пак си е тиин и други мисли са му в главата 
Когато имам някъде да ходя сама, ги гледа той, ама това е много рядко.
Само имаме спорове за излизането, защото той все  е против да излизам с колата и с децата.Иначе общо взето нямаме много спорове по отглеждането.
Разбира се има още какво да се желае, но аз не съм от този тип жени  :witch:да изискват прекалено...може би е грешка

ема2
 
 

Аз в желанието си да накарам и мъжа ми да усети що е това да си татко/родител/ отказах всякаква помощ, която майка ми и кой ли не ми предлагаше. Реших да останем двамата само с бебето и да видим какво ще става, но като гледам от сега какъв е дървен философ за някои неща усещам, че борбата ми ще бъде трудна.
Иначе не мога да се оплача, добре съм го дресирала до тук.Мие, пере, готви, чисти, пазарува, но нали си е Дева пустото му заяждане на моменти за глупости ме кара направоооооооооооо да .
Опитвам се сега 1-2 преди раждането да му чета разни неща, които аз чета, за да влиза малко в час, но резултата е че винаги се изкарва по-умен от написалите книгите и почва да ме учи, което накрая ме кара да се отказвам от опитите ми. Но за гледането компромис никакъв няма да направя.Колкото детето е мое толква е и негово и ще му се наложи да се научи на всичко, без къременето де
Скоро ще видя какво точно ще стане на практика.

  Това беше готино