Момичета, довечера в 19 ч. по ТВ 7 ще има репортаж за семества с нашите проблеми. Нямам по-подробна информация. За съжаление аз не я хващам. Ако може после някой да разкаже.

Нека, който е гледал целия репортаж да разкаже. Аз хванах края , в който Ултра вече усмихната си тръгваше. Явно е имало интервю с Ани, но като забравих да превключа канала и съм изпуснала началото.

Аз гедах, но дали не обърках 7 дни и тв7
Не видях такова предаване, имаше някакво модно дефиле
Разкажете в какво се състоеше.
Дали може да се гледа на запис?

Моля ви, не съдете момичетата толкова строго. Това, че имат задръжки, не значи, че не се борят и не ви подкрепят. Тук, защитен от анонимността е по-лесно да говориш за проблема, но да излезеш и да го заявиш публично е съвсем друга крачка, за която не всеки е готов. Вярно, не е никак смело, но е личен избор. Не трябва да бъде съден някой затова, че иска да запази своя мъничък свят далеч от хорските погледи (защото именно те, а не институциите ги плашат). Иначе идеята е добра - цвете в буркан - въздействащо и поетично. А само като си представих шевствието на празните колички...леле...заседна ми буца в гърлото. Идеята е блестяща между другото, стига да можеше да се организира в съответния мащаб, но това ми се струва трудно постижимо.

ами Рая, тогава да си седим скрити и анонимни и да позволямваме да ни мачкат.

Момичета, нека обмислим първо още веднъж, кое е по-добрият вариант: акция буркан или акция детска количка. Да направим анкета, за да се спрем на едно от двете и после да се броим. Аз съм твърдо за първото!

ами Рая, тогава да си седим скрити и анонимни и да позволямваме да ни мачкат.

Не, Дианче, съвсем нямам това впредвид. Напротив, трябва да се действа по всякакви възможни начини. Но всеки да има право на избор на начина си на протест и всеки да участва в това, за което е готов. И мен ме изненада ниската активност, дори ме ядоса в началото, но после си дадох сметка, че това е симптом, че процесите изискат време и друга обществена нагласа. За начало всеки трябва да се бори според силите и разбиранията си и да жертва толкова, колкото е готов. Винаги ще има едни по-смели и борбени хора и други, на които им трябва малко време за да ги последват. А надеждата ми е, че динамиката на времето постепено ще преодолее стериотипите и ще позволи на хората да гледат с повече толерантност и ангажираност на всеки (било то и "чужд") проблем.

Рая, ние не сме болни от СПИН или от нещо ужасно... Ние сме нормални жени, които искат деца. И трябва всички в тази държава да разберат, че стерилитета е също болест, но не сме прокажени и заразни. Трябва да се разбере, че и ние сме хора, и ние имаме нужда от човешко отношение. Тези, които стоят анонимни - какво ще постигнат? Няма да им се присмиват, няма да ги гледат съжалително ли??? Няма да се получи. И сега ги гледат така... И сега ги съжаляват... Само че ги и мачкат...

Имаше един виц за един поп. Селото се наводнило и водата постепенно заливала всичко. Попът пълзял нагоре по камбанарията и се молил на Бог за помощ. Минала една лодка, но попът бил толкова вглъбен в молитвите си ,че не я видял. Минала втора ,а после и трета...... Накрая попът се удавил. Отишъл при Бог и го попитал -защо твърдиш ,че си добър , а ме остави да умра?
" Ти пожела да дойдеш тук, рекъл му Бог, аз три пъти помощ ти пращах ,но ти не я пожела"

Ганка, заставам зад думите ти на 100%. Но никой не можем да изкараме от анонимност насила. В най-добрия случай ще го накараме да се почуства още по-смачкан и нещастен, затова че му липсва и смелост. Не мога да ти опиша на какви случаи на отношение от близките се нагледах, докато лежах в болницата - беше потресаващо - млади момичета докарани до отчаяние и с насадено чувство за вина от собствените им роднини. Такива момичета имат нужда от подкрепа, от пример и с времето и те ще се включат - когато са готови. Трябва да ги стимулираме, а не да им се сърдим.

Трябва да се разбере, че и ние сме хора, и ние имаме нужда от човешко отношение.

Точно така. Обаче ще минат години, докато обществото не спре да гледа на нас като на "прокажени". Приятелите и близките ни понякога приемат стерилитета като зараза, какво остава за другите, които не са се докосвали до подобен проблем. Не можем да обвиняваме никого, че в това нетолерантно общество, някой иска да запази анонимността си.

Имаше един виц за един поп...

Ние не просто се молим, а сме избрали най-трудния начин - да плуваме сами срещу течението.

Смятам просто, че трябва да бъдем толерантни и да проявим разбиране към тези момичета, които се притесняват да се включат.

Да, прави сте. Но може би аз съм разглезена, защото имам пълната подкрепа от страна на майка си, на баща си, на брат си. Приятелите, с които контактувам не ме гледат като прокажена, а ми помагат. И никога не съм се срамувала да кажа - Да, аз имам проблем, но ще намеря решението. Освен това най-близките ми приятелки минаха по почти същия път като мен, така че знаят какво означава да се бориш за детето си.
Ако чакаме манталитета на хората в България да се промени - няма да стане и след 100 години. Ние трябва да се борим. Аз съм се борила за всяко едно нещо в живота си. И когато мъжа ми каза на свекърва ми, че имаме проблем и тя ревна, направи цирк, въпреки, че имаме осиновено дете в семейството /брат му е минал по този път/ - аз и казах, че никой не е умрял и ще се борим. Няма нужда да се оревава, а да се помогне. Верно, помощ не видях - освен телефони на баячки и врачки, но поне не пречи.
Трябва да се говори, да се помага, не можеш да чакаш да се промени някой, ако не му покажеш пътя. Аз поне така мисля. И не се срамувам от това, че съм имала проблем!

Ние не просто се молим, а сме избрали най-трудния начин - да плуваме сами срещу течението.

Това трябваше да го кажат Ефирчето и Бубата, защото те останаха сами срещу течението...   А аз се надявах, че ще ги подкрепиме...
Обществото сме ние. И ако ние не взимаме отношение към собствените си проблеми, няма кой да го направи вместо нас.
Никого не искам да нападам, нито да съм не толерантна. И аз не съм си сложила табелка на челото с надпис "бъдещ кандидат за програмата инвитро". И аз се притеснявам да се изправя и да разкажа за проблемите си пред близки и познати. Но ако се спотайваме, ще си останеме с проблемите, и ще сме си заслужили и безхаберието и малодушието на институциите.

Мене ме пишете, пък за другите не знам!
Искам само да им кажа, че и мен ме притеснява публичността и хорското мнение, но в крайна сметка чрез сдружение "Зачатие" получаваме толкова много помощ и подкрепа! А сега, когато те имат нужда от нашата подкрепа ние да се скрием всеки в собственната си черупка ли?В крайна сметка това се прави пак за НАС! Не може само да взимаме - трябва и да дадем!

Понеже видях, че говорите за тв7, да поясня...
Бях на пресконференция по повод тази инициатива:
http://zachatie.org/modules.php?name=News&file=article&sid=280
За съжаление на повечето журналисти темата им беше скучна. От мен поискаха интервю заради корема ми, а не защото бях представител на Зачатие. Тъжно е...
Не успях да гледам предаването и се извинявам, че не ви предупредих за него, наложи се да лежа и нямах достъп до лаптопа
Говорих за две неща - пътя по който сме минали, за да имаме дете и проблемите с касата. Журналистката ме предупреди, че ще отреже по-голямата част, защото нямало да е разбираема. Надявам се все пак нещо да е останало.
На пресконференцията също повдигнах въпроса за касата и д-р Щерев разясни на журналистите двете страни на монетата:
- касата ни реже защото приоритетни са животозастрашаващите болести, пък на нея бюджета не й стигнал
- това е престъпление срещу двойките със стерилитет, които нямат никаква вина за финансовите затруднения на касата
Пресконференцията беше организирана от агенция и всичко беше на ниво. Споменавам го, защото прочетох по-нагоре за идея а се ангажират специалисти с организацията.
Ще има конкурс на тема "Има надежда". Следете на първа страница на сайта за подробностите. Можете да разкажете историите си, най-добрите ще бъдат пуликувани в женско списание, т.е. дава ни се възможност още веднъж да популяризираме проблемите си.

Jazzy, за съжаление обществото не сме само ние. Ние сме една частичка.

Спорът е безмислен - различни хора, различни хракатери и разбирания. Само болката със сигурност е еднакво голяма. Но начините, по които я преодоляваме, са абсолютно различни.

Аз също ще дойда за акция Буркан. Само не разбрах: нали още не сме уточнили деня и часа?

Момичета, добавям в списъка в началото на темата името всяка, която изяви желание да участва, но допускам, че ще пропускам , за което се извинявам предварително. моля ви, ако видите, че не съм ви написала, "скарайте" ми се на лични. Мерси!