Според мен въпроса опира до личния избор. Поне аз съм против секцио, ако няма медицински показатели за провеждане. Все пак след секцио възстановяването е по-дълго, в родилното стоиш известно време без бебчо, а и след това има период мисля от 2 или 3 години в които е желателно да се пазиш от забременяване. А живот и здраве- аз не мисля да чакам толкова 

Солидарна сьм с mini.Както сьм писала вече тук вьв форума миналата година ноември месец правих лапаромиомектомия.Имам и едно дете,родено по естествен начин.Сравнявайки периодите на вьзстановяване сьм твьрдо за раждането.Родилните болки се забравят и отшумяват много бьрзо,докато оперативните дьлго напомняха за манипулацията.Малко сьм притеснена че в момента бебенцето ми е застанало седалищно,може и да се наложи да ми направят секцио,дано се обьрне до ноември.

 Аз също съм За нормалното раждане, ако не е наложително секциото. Поради простата причина,че и аз не искам да чакам 2 години за второ Разбира се, каквото се наложи

Аз пък съм за секцио, особено когато става дума за бременност след стерилитет и при по-напреднала възраст. По-голям е контролът от страна на лекарите при раждането и по-малка е вероятността от усложнения и най-вече бебчо не се мъчи. При мен беше планово секцио със спинална упойка и съм много доволна. Вярно, възстановяването е по-бавно за разлика от нормалното раждане, но не ми се поемаше излишен риск, а и не се знае при разкъсвания при нормалното дали възстановяването не става по-бавно отколкото при секцио. В крайна сметка секцио се прави при показания - голяма част от показанията ги имах - бременност след стерилитет (в частност след ин витро), двуплодна бременност, относително по-напреднала възраст (34) и не на последно място моята лична преценка освен тази лекарите

Морков, умирах от страх да не се наложи да раждам секцио! За радост Мати се объна още в 6 месец и най-голямото притеснение отпадна! Разбира се, ако се беше наложило щях да легна под ножа, но не се наложи! Ако нямаш показания за секцио, не виждам причина да го правиш, още повече, че знаеш за усложнинията, които могат да настъпят при него с бебето! И все пак би трябвало лекаря да прецени и ти да решиш, но аз винаги съм се водила от мисълта, че природата е измислила жената да ражда вагинално и всички механизми, свързани с раждането, са пригодени за това.

Аз пък съм за секцио, особено когато става дума за бременност след стерилитет и при по-напреднала възраст. По-голям е контролът от страна на лекарите при раждането и по-малка е вероятността от усложнения и най-вече бебчо не се мъчи. При мен беше планово секцио със спинална упойка и съм много доволна. Вярно, възстановяването е по-бавно за разлика от нормалното раждане, но не ми се поемаше излишен риск, а и не се знае при разкъсвания при нормалното дали възстановяването не става по-бавно отколкото при секцио. В крайна сметка секцио се прави при показания - голяма част от показанията ги имах - бременност след стерилитет (в частност след ин витро), двуплодна бременност, относително по-напреднала възраст (34) и не на последно място моята лична преценка освен тази лекарите

Напълно подкрепям Cygnus и аз не бих родила със секцио!!!

Абсолютно съгласна съм с Дони, аз също съм за секцио, особено при такива случаи като нашите.
И аз имам коремна операция от извънматочна бременност, ами честно да ви кажа, възстановяването ми беше супер кратко и нямах никакви оплаквания, естествено няма гаранция, че при повторна операция пак ще е същото, но поне долу горе знам какво е.
За мен най-важно е бебето ми да се роди живо и здраво по най-безопасния за него начин, а за себе си и възстановяването не се притеснявам, поне не на този етап.
И това че след секцио се чакат 2-3 г. за повторна бременност са митове и легенди. 1 г. е напълно достатъчна.

Айде и аз да си кажа като прясно оперирана Ако се беше обърнал бебчо и аз щях да се напъвам да си раждам нормално. Категорично бях против операция. Но... в болницата се срещнах с професорката, завеждаща отделението и тя ми обясни някои неща, та ми се наложи да се съглася с нея.
Първо - за мен беше опасно да раждам нормално, защото имам двурога матка и нямаше гаранция, че няма да скъсаме преградата. Освен това бебето не се беше обърнало и нямаше никакви индикации да го направи.
Второ - контракции почти нямаше, оказа се, след като ме отвориха, че съм имала изключително малко околоплодни води, което пък води до риск при едно нормално раждане.
Трето - по въпроса за пазенето и второто дете - след моите притеснения и обяснения, че съм чакала прекалено дълго за това и че искам веднага да почна опитите за второто дете - лекарите тук ми казаха, че 1 година пазене е напълно достатъчна и може да се сметне, че всичко е наред. След обстоен преглед, при който да се види дали матката се е прибрала и дали всичко е в ред - казват дали може да продължиш напред
Колкото до възстановяването - всичко си зависи от организма. Изобщо не е гаранция при кое раждане как ще се оправиш. Единственото нещо при секциото е да се пазиш да не вдигаш тежки неща в самото начало.
Ако има медицински показатели за това - не би трябвало да се притесняваш от секцио. Ако няма - и всичко е наред, т.е. бебето се е обърнало, тръгнало е и т.н. - раждай нормално. Важното е да се доверяваш на лекаря си какво е най-добре за теб и бебо!

Аз съм  за секцио

Морков, да вземем да сложим една анкетка към темата, а?

Морковче, специално за тебе секциото е по-добрия вариянт - предвид предишната ти доста утежнена акушерска анамнеза, соматотипа (строежа на тялото ти), възрастта и ценния плод.

Дони, за какво ти е анкета, тези неща не се решават така.

Аз не съм бременна и принципното ми мнение е следното:
при нормални бременности, млади родилки, добре следена бременност и липса на показания за цезарово сечение - твърдо съм ЗА ЕСТЕСТВЕНО раждане.  Обаче, при проблемно забременяване, проблемна бременност и съответната лекарска преценка - определено ЗА СЕКЦИО.
Преди да започна с продължителните опити за забременяване бях убедена, че няма да допусна секцио, а сега мисля, че ако някога забременея, ще планирам секциоот от самото начало.

Аз няма какво да умувам, за секцио съм. Много ме тревожи избора на упойката обаче. Предпочитам пълната упойка - познато ще ми е усещането. Кажете ми нещо повече за епидуралната.

Ето да кажа и аз като прясно родила.
Големият ми син е роден вагинално, през 1990 не бяхме и чували за епидурални и прочие упойки.Болките бяха несравними, също не можах да получа пълно разкритие и красавеца тръгна да излиза, наложи се епизотомия, отделно имах и вътрешни разкъсвания, хемороиди и пр.Два месеца не можех да си седна на д..то.
При тази бременност, с голяма 12 см миома, въпросът беше спорен.От една страна, миомата, при евентуално секцио, можеше да доведе до загуба на повече кръв, ако беше засегната, от друга страна, двуплодна бременност след инвитро, бебетата бяха напречно и нямаше много избор.Трето, пределната ми възраст от почти 37 години.
Всичко това водеше към планирано секцио, обаче бебе Тони реши да излиза 33 седмица и така се стигна до непланираното секцио.
Тук вече мога да кажа, че се въстанових много по-бързо, и освен болките от прибиране на матката, нямах други оплаквания.Е, остана белег и коремът ми се прибра по-бавно, в сравнение с преди.
Като заключение мога да кажа, само лекар трябва да даде препоръка за или против секцио.При нормална бременност, ако на жената физиката позволява и бебето не е голямо, аз съм за нормално раждане с епидурална упойка.

така че, нека доктор  прецени кое е най-доброто за теб, Морки

 
ема2


П.П И да допълня, явно от спиналната, няколко седмици следраждането имах леки болки в кръстта/те минаха/, и ако се заседя повече или сутрин след ставане, краката си ги усещам малко като изтръпнали.Но и това ще отшуми.
Боровинка, недей с пълна упойка, момента на изваждане на бебето е невероятен, не е за изпускане

Най-обективно мнение имат жените, които вече са раждали, но личното ми мнение е, че въпроса трябва да се обсъди с док и той да прецени кой вариант е по-подходяЩ, съобраzявайки се с всички определяЩи фактори в конкретния случай.
Аz по принцип съм zа естествено раждане, но не иzключвам и секциото като вариант, стига док да каже че има риск zа детето или мене. 

Теди, операцията от миома сега не ти ли казват да е причина за раждане със секцио?

И аз много си умувам по този въпрос - имам коремна операция от миома 2000г. и се чудя сега биха ли ми позволили да родя нормално (е, първо да забременея, де) - сега съм на 33г. Какво мислите?


Сигнусче, ти си друг случай, имаш си 2 и нямаш зор да раждаш догодина пак

Аз също мисля да раждам секцио (планово).С висок диоптър съм -4 (нося контактни лещи от 11 години) и не смея да рискувам.Чела съм,че може да се отлепи ретината от напъните и това да доведе до ослепяване.Дори и 1 на 5000 да става,знам ли ....
  Иначе съм на 22 години (ако това има значение) и мисля живот и здраве да имам поне още 1 дете.Една позната роди секцио и  2 месеца след операцията забременя отново и роди здраво бебче (не че трябва да съдим по нейния пример  )
  По въпроса с упойките- мисля с пълна, а не епидурална, защото ще колабирам от гледката.Предпочитам да заспя и да се събудя с бебче .

Боровинка, Пиера, аз пък исках да съм в час какво става и не исках да проспя точно този момент. С изключение на това, че ми беше студено все едно бях на северния полюс (индивидуална реакция към упойката ми казаха) не мога да се оплача от нищо и не съжалявам че бях с такава упойка.

И аз не исках да проспя и минута от това, което ставаше А и усещането да присъстваш, да видиш бебето си, да чуеш плача му - това си е почти като нормалното раждане А колкото до гледката - пред теб има един голям зелен чаршаф и няма как да видиш какво става, че и да колабираш Чуваш само как си приказват докторите
Само си искай предварително тестване за упойката, че аз направих алергичен шок. На мен ми беше супер горещо и ме сърбеше цялото тяло

Аз съм за ражадане по мнение на проследяващият акушер-гинеколог. Доверявам му се и той преценя кое е най добре за бебето и мен.
Незнам още, но и едното и другото ражадне са много индивидуални. Може и да няма проблеми при естестевното раждане, може и да има и обратоното. Именно затова ходя на косултация при лекар,  за да ме слели и съветва. Аз ще съм секцио, не по мое желание, но според мен е най важното бебето да е добре и да не страда.

Morkovche,

твоята позната не може да се е събудила от спинална упойка, защото при нея просто не се заспива.

Момичета, това, което знам за секцио с пълна упойка е, че бебето трябва да е извадено до 3та минута. Иначе и то бива упоено и това води до усложнения след раждането. За това се практикува спиналната като по-безопасна за бебето. И иначе всичко се чува, но нищо не виждаш защото ти слагат преграда. А усещането да целунеш току-що роденото си бебе е неописумено.

аз съм ЗА секциото и съм напълно съгласна с мнението на Сигнус. аз чаках много дълго моето бебче и не бих искала да го поставям на рискове-макар и минимални.  при мен възстановяването след секцио беше бързо .

аз също като Cygnus (и като повечето гинеколози) съм за секцио при забременяване след стерилитет или проблемна бременност! защото секциото е най-щадящо и безопасно за бебето.

и, момичета, приказките за по-дълго възстановяване след секцио по сравнение с нормалното раждане не са верни! всичко е адски индивидуално. първо, зависи какво е било нормалното раждане - има раждания по 2 денонощия, със зверски болки, с адски разкъсвания или епизиотомии (изкуствено срязване на тъкани, за да излезе бебето) с много шевове, при които възстановяването е много по-дълго и болезнено от секциото!
аз родих секцио и на третия ден след операцията, другите жени ме питаха дали съм раждала, защото съм ходела много бързо по коридорите! на 6-тия ден нямах никакви проблеми, а на 30-тия ден вдигах в къщи 15 кила количка плюс бебе. болка не съм имала грам след операцията.
в същото време, имаше жени с нормално раждане в клиниката, които пъшкаха и сядаха като върху пирони една седмица след това.
 

Мойта братовчедка ражда планирано секцио по желание в "Шейново" и е страшно недоволна от някой си д-р Мишел.Събудила се посред операцията/спинална упойка/ и слушала какво си говорят лекарите.После се възстановила ужасно трудно и отгоре на всичко бебчо беше в "Пирогов" за операция ,след раждането.
Затова си мислех за нормално и док.засега така казва,въпреки,всички проблеми,които имах и годините и тн.Казва,че до 40 можело нормално.,[/color]

Морков, братовчедка ти нещо малко послъгва! при спинална упойка няма "събуждане посред операцията" - ти си си будна през цялото време и слушаш какво си говорят лекарите! възстановяването е индивидуално, вече писах за това, а фактът, че бебето е било за операция в Пирогов, няма нищо общо със секциото.

пълната упойка не е за предпочитане...

Фреши,още на пьрвата консултация при доки говорихме дали ще е секцио или естествено.Тя ми каза че ако бременността протича нормално не е нужно секцио независимо от операцията.Пьрвонаначално си мислех,че за мен по-добрият вариант е секцио,но после се отказах.Няма да мога да вдигам нищо,а и няма кой да ми помага повече от седмица.Епизиотомия ми е правена при пьрвото раждане,единственият проблем тогава беше сядането.Е,тогава бях на 19г.,а сега сьм на 34г.Ти си оперирана отдавна,мисля че няма да е проблем да родиш нормално,но имайки предвид това което казват момичетата,че след продьлжителен стерилитет е по-добре секцио не е за пренебрегване.Скоро ще дойде момента,когато ти и док ще обсьждате този вьпрос !
Ако бебето ми не се завьрти до ноември тогава ще е секцио,но ще искам да е сьс спинална упойка.Искам да го видя и гушна веднага.

Аз също мисля да раждам секцио (планово).С висок диоптър съм -4 (нося контактни лещи от 11 години) и не смея да рискувам.Чела съм,че може да се отлепи ретината от напъните и това да доведе до ослепяване.Дори и 1 на 5000 да става,знам ли ....

В твоя случай диоптърът не е висок и сам по себе си не е показание за секцио (по медицински причини имам предвид, не по желание). По-важно е състоянието на ретината. В България преди раждане бременните с очни проблеми ги пращаме на консултация с очен лекар, за да си каже мнението дали ретината би издържала на напъните при раждане или е по-безопасно да се мине към секцио.

Ми,явно се е объркала ,значи изобщо не е заспивала.Тя мисли,че нещо са наранили бебето и затова е било в болницата,че ако е родила нормално,нямало да бъде.

Възможно е секциото да е било именно заради увреждания на плода, които са налагали бързо да се извади и веднага след това да се оперира. Освен това едно увредено или страдащо вътреутробно бебе не може да издържи процеса на раждане.   

Да се разпиша и аз. Искам да родя нормално. Незнам защо, просто така искам и за такова раждане съм се настройла. Но това при условие, че при мен няма никъкви показатели за секцио. Ако изникне проблем, не мисля да рискувам.

аз също исках нормално, но се наложи секцио. Докторите, които ме бяха оперирали преди 2 години бяха категорични, че даже не трябва да се допусне нормално раждане. Нямаше начин да избирам и съм доволна и от секциото. Доктора беше добър, справи се бързо, възстанових се бързо. Още в реанимация станах до тоалетна.Даже ме изписаха 1 ден по рано по мое желание. Пък и мисълта, че вече имаш бебе, те кара да хвърчиш , без значение нормално или секцио.Само всичко да минава добре за бебетата и майките.

Ти си оперирана отдавна,мисля че няма да е проблем да родиш нормално,но имайки предвид това което казват момичетата,че след продьлжителен стерилитет е по-добре секцио не е за пренебрегване.Скоро ще дойде момента,когато ти и док ще обсьждате този вьпрос !
Ако бебето ми не се завьрти до ноември тогава ще е секцио,но ще искам да е сьс спинална упойка.Искам да го видя и гушна веднага.

Теди, благодаря много за отговора и пожеланията!
Аз не се притеснявам от секциото само по себе си, но едно рязане на матката заради операцията, второ заради първо бебе, та си мисля за после, дано съдбата ме дари с повече деца - как ще ги раждам, затова се притеснявам.

Аз пък за първи път чувам за раждане с пълна упойка А при спинална по принцип може леко да те приспят, но не знам при раждане прилага ли се, на мен ми предложиха при хистерокопията, но аз отказах.

Здравейте момичета,
и аз казах на док., че ако всичко е наред ще се напъна да родя бебока. Имам една операция от извънматочната бременност преди 5,5 години,но не това ме смущава, нито пук приказките за бавното възстановяване след секцио.Съгласна съм, че всичко е строго индивидуално. Лично аз се възстанових много бързо след операцията след извънматочната.Мисля си само, че момента в който усещаш как раждаш така чаканото си дете не може да се замени с нищо друго в този живот. Но все пак каквото докторите решат! Искам да попитам бъдещите и настоящи майки има ли такива, на които през цялата бременност бебето е било само в едно и също положение?Аз карам 28 седмица и досега винаги когато ходим на преглед док. казва, че бебока в с главата надолу. И си мисля може ли и нормално ли е 9 месеца да изкара в това положение? И ако почне да се върти кога е нормално това да стане?

Искам да попитам бъдещите и настоящи майки има ли такива, на които през цялата бременност бебето е било само в едно и също положение?Аз карам 28 седмица и досега винаги когато ходим на преглед док. казва, че бебока в с главата надолу. И си мисля може ли и нормално ли е 9 месеца да изкара в това положение? И ако почне да се върти кога е нормално това да стане?

Не е било през цялото време с главата надолу - просто се е обърнало вече! Коя седмица си?
При вмен и двете деца се обръщаха в 6 месец!

Сега съм в 28 седмица, и забелязвам , че близо от 2,5 месеца бебето при преглед е в тази позиция. Може и да си права и бебока да се е обърнал от раничко в подходящата поза.

Моята принцеса пък все си е поседнала. Върти се , усещам я , но основно си седи седалищно. Дано реши да повиси надолу с главата поне последния месец 

Фреши,на 15.09.бях в"Св.София"на училище за бьдещи родители.Развеждаха ни из родилните зали и стаите,за да ни запознаят с обстановката(аз сьм се насочила този пьт да раждам там).По време на обиколката минахме покрай една от операционните,вратата беше открехната и успях да видя момичето на масата,то спеше.От там сьдя,че секциото и е било с пьлна упойка.Относно това че до безкрай коремната стена и матката не могат да се режат си права.Аз имам сьщите сьображения като теб и затова ми се иска бебето да се роди нормално.Твоите дечица ще си ги родиш нормално,не се тревожи сега за това!

Aз пък съм ги слушала как крещят на "нормалното" раждане и все повече се навивам за секцио с пълна упойка.

Аз това се чудя...какво е това викане...то с викане не става а с напъване.
И двата вида си имат плюсовете и минусите. Аз бях гласена за секцио на 21.09...в 8,30 часа обаче моят синковец реши, че иска по-рано да излиза и в 5,55 часа го родих. След като ме хванаха болките в 4,30 се обадих на докторката с която имах уговорка за секциото..като дойде тя вече имах 6 см. разкритие...сложи ме на системи в 5,00 часа и след по-малко от час бях родила вече Слави. Не съжалявам, че родих нормално понеже веднага видях моето момченце и го гушнах / в Стара Загора секциото го правят с пълна упойка само...няма епидурали и други екстри/

Цитат

Аз това се чудя...какво е това викане...то с викане не става а с напъване.

Цитат

Aaaaa, недей така. Благодари се че си имала леко раждане. На мен само напъването ми беше 4 часа ( да видим няма ли да викаш  ). И въпреки всичко пак съм за нормално, освен ако няма медицински показатели за секцио.

Не казвам, че аз не съм викала...ама с викане не става...само се изморяваш това имах в предвид. С напъване става раждането не с викане и губене на излишни сили

Искам да попитам Мели какво ще ме посъветва секцио или нормално раждане след 4 годишен стерилитет. Имам две коремни операции и една лапароскопия, доказана ендометриоза/лекувана и със Золадекс/, неуспешно инвитро януари месец и все още съм киста на десния яйчник.Юни забременях спонтанно ./Планирах нова операция, защото кистата растеше с всеки цикъл/.Все още в ЖК не сме коментирали нищо по въпроса...

Никой от изброените проблеми сам по себе си не налага секцио по медицински причини. Така че имаш право на избор, разбира се, ако не възникне нещо в хода на бременността. Каквото и да избереш - успех!

Мели, както винаги отговори  бързо, много благодаря!
 

Никой от изброените проблеми сам по себе си не налага секцио по медицински причини. Така че имаш право на избор, разбира се, ако не възникне нещо в хода на бременността. Каквото и да избереш - успех!

мели, а искам да те попитам комбинацията от проблеми не налага ли секцио?
защото все пак на човека трябва да се гледа цялостно, вземат се под предвид всичките му проблеми...

Здравейте момичета!Надявам сте да сте добре!Аз сама избрах да раждам със секцио! Така си мисля че ще е по добре и за бебчо и за мен!А и съм много страхлива...така ще свърши всичко по бързо.Има и  кой да ми помага първите дни и...

Ето пак за секциото,ще се побъркам вече,какво да избера,мненията са толкова противоречиви
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=135444.0

Морки, седи си на д...то ако нямаш показания за секцио - чакай да си дойде нормалното раждане. Ако имаш показания - раждай секцио. И едното, и другото си е риск. Няма как да си сигурна, че това, което си избрала е правилното. Винаги има за и против. Пък ти си седнала и в мамата да четеш за това Аз лично не знам какво бих избрала. Само ще ти кажа баща ми, който е лекар, като се тръшках че ще ме режат каза така - Абе споко бе, така оная ти работа ще е малка, а не като френска капела Това в кръга на шегата де, да не те засегна
Колкото повече наближава раждането, толкова повече ще се шашкаш. Няма как да го избегнеш. Просто приемаш, че и в двата случая периода за възстановяване може да е дълъг. Или пък да си щастливка и да се разминеш леко. Гледай си коремчето и му се радвай и не си пълни главата с такива мисли Целувки

винаги съм била на мнение (и вече го писах в мамата), че по въпроси за избор на лечение трябва да се слуша лекарско, а не аматьорско мнение.
спри да четеш размислите и страстите на разни клявки. хубаво, дала си ни линк към една тема, а знаеш ли колко още такива има в архива?

Морков, няма да чета тази тема, нито която и да е друга от форума, който цитираш. Раждането си е риск. В едни случаи е застрашен повече живота на майката, в други - повече на детето. Ти, която си преживяла толкова много, би ли изложила на малко по-голям риск собственото си здраве, за да намалиш риска за бебето си?

Мели,аз няма да рискувам живота на бебето ми.
Обаче,прочетох в бг-мама,неща,дето страшно ме подразниха,пишат и за инвитрото,че не трябвало да се практикува,че всичко трябвало да е естествено,забременяване,раждане,затова пуснах линка.
Ама,какво ли се ядосвам,няма какво да правя да влизам там.

О, сега ми е ясно, миличка.
Разбира се, всичко трябва да е естествено. И не бива да лекуваме диабетиците. Така де, трябва да ги оставим естествено да си умират.

Хе,хе, много точно казано, Мели. Защо се учудвате бе хора, просто има същества, като свекърва ми, които не могат да приемат как така не можем да забременеем, какви 10%подвижност, какви пет лева...ако жената е в ред /ужасен израз, ама ../ що да не стане бебето. И защо пък след като сестра ми имала стерилитет 5 години, сега и аз да нямам, а нейното момче всъщност да си е в ред?!!  8OАз споделих на моя позната за ин-витрото/изобщо не посмях да и обяснявам, че всъщност е ИКСИ/, което ще правим и тя ме гледаше като извънземна, онемяла и т.в. И пак като че ли нямаше доверие в думите ми, че това е решението на въпроса. Нещо разводних темата, май! Морковче, кураж и успех!

Моми4ета, що така обсъждате само дилемата напълно естествено раждане и секцио? Ми тук последното е наистина само по лекарско предписание, а алтернативата му е или напълно естествено или с епидуралия (така май се превежда) или безболезнено раждане, но с естествени методи на обезболяване - раждане във вода, с топка, в право състояние и тн...
 Пък за крещенето да кажа, 4е като бяхме в клиниката където се роди нашето къщелни4е, сестрата ми обясняваше 4е интезивността на крещене е свързана с произхода, културата на пациентката - африканките например си налагат да крещят, но това било щото те знаели 4 е така се влива кислород в дробовете на родилката и било добре  .

Е, Морки, не си ли запозната Те сега са много модни. Като ходихме да си избирам мястото за раждане и ни показаха такива видове - има една огромна надуваема топка, върху която сядаш и така напъваш, а мъжа ти седи отзад и ти помага с дишането. Водното е - ти си в една голяма вана и така напъваш. Бебето се ражда във водата.
Общо взето доста оригинално и се смята, че са едни от най-удобните начини за раждане.

Каква е тази вода и не е ли изложена родилката на инфекции при това положение? Прекалено екзотично ми се вижда и не толкова естествено.

Дони, да ти кажа честно не съм питала каква е водата, но знам че се практикува такъв тип раждане. освен това се смята за един вид естествено раждане, защото детето остава в позната среда, а и водата помагала да се намали силата на контракциите. Показаха ми само ваната, за нещастие не съм имала късмета, а и идеята да разпитвам с подробности. Само знам, че има такава опция. Общо взето така изглежда предродилната зала, а това в дъното е топката, на която раждаш Имаш възможност да си пуснеш даже музика по избор. Като това, държа да подчертая не е ВИП стая, а обикновена.

спорде мен тва с топките и водата е булшит. доказателство - следващия път като ви заболи корем, пробвайте да седнете на топка или да легнете във ваната, да видим дали ще ви мине болката от това действие. съмнявам се.
така навремето (60-те и 70-те години на миналия век) е била много модна теорията за "безболезненото раждане" - един вид, с техники на дишане и самовнушение няма да усетиш никакви болки. жените са били масово окрилени от тази блага вест, имало е множество курсове за подготовка, и кво - накрая се оказало, че не работи методът и "дайте ми упойка"... няма и как да работи, всъщност...

Гане сега, ако ми кажеш, че и нет е имало в стаята

Джами, не мога да ти кажа дали усещаш или не. Има си всякакви методи, тука са навити да пробват всичко. Аз не мога да кажа дали е така или не, защото даже на училище за родители не можах да отида. Трябваше месец преди раждането да ходя, ама тогава ми казаха, че ще ме режат и нямаше никаква файда от това училище. Иначе наистина се практикуват много неща, даже и акупунктура за безболезнено раждане. Колко върши работа - идея си немам
Дони, за съжаление нямаше. Ма знам ли, във ВИП стаите може и да е имало

Девойки аз за съжаление от опит не мога да споделя. Оба4е тук имаше поредица от репортажи заснети като реалити шоу в едно родилно. И се излъ4ваха действителни раждания при които майката се е съгласила да бъде снимана. Беше си истинско у4илище за родители  (Гане тук вси4ки го посещават по4ти задължително - от техники за дишане при раждане та до изкуствено дишане при нещастен слу4ай с бебето).
Та девойката раждаше във вана, с вода от 4ешмата, без препарати, нормална температура; раждането бе безпроблемно, акушерката "издърпа" бебо директно - майката си бе във ваната - като излезе от водата то си заплака,измиха го и тн. Друга девойка ражда права, държейки се за едни въжета  4естно сядаше от време на време но последни напъни- права, акушерката бе до нея и пое беб4о. Но ако има проблеми- бебе в седящо положение и тн близнаци, им забраняват да избират каквото и да било.
 А ина4е в 4астните клиники си има интернет , ако ти донесат пс-то си има конекция, виж тв-то е 4аст от мебелировката. Даже този, който донесе пиците дето бяхме поръ4али, си влезе директно в стаята с родилката и 2 дневното бебе, никой не се страхува от микробите (ние поне си измихме ръцете в банята заради беб4о, но никои не ни задължи) . Това изграждало имунитета рано, рано, а и новото е, 4е беб4о се къпе 4ак на 3ия ден след раждането, за да не се травмира от разделянето с миризмите на майката итн, беше по4истен все пак, но не и изцяло изкъпан 

 Бе Джами те гримасни4еха, не е напълно безболезнено със сигурност, но  поне не са упоени или не минават под ножа. То тези които избират "естественото" раждане знаят 4е то е с болки, те просто опитват да ги облек4ат поне донякъде.
 Бе вие си се смейте, ама аз в гимназията отка4ах от болки и топла иутия съм си слагала на корема, отпускаше ме,  то и топлата вода мисля отпуска.

Току що гледах по новините, 4е ве4е и в България ще може да се ражда във вода  Не разбрах в кое то4но родилно (но е в София, щото Борисов  се мерна пред камерата). Наистина обяснението за облек4аването на болките е отпускането на мускулите на майката.
БРАВО ! Дано тези, които ще се питаме дали да пробваме, ставаме все по-многобройни 

Вярвам в 1 аг се намира. Да си кажа то като боли дали ще е във вана или
на легло все ми е тая. Въпроса е да мине по бързо 

Да бе, и тук от доста отдавна се практикува, затова и го споменах като алтернативен метод.

Морков4е, нали ти казвам и тук сега има пове4е привърженици на "естественото" раждане, но те под такова разбират- без хирурги4еска намеса (освен ако не се налага разбира се по медицински при4ини). В Elle имаше цяло досие за това, 4е бебето страда при секцио (не ме бийте, цитирам списанието).
Та естественото раждане тук е това по нормален път, без упойки (перидурална или друга) и без разрези; но с евентуално облек4аване на боките пак по естествен на4ин - топки, вода итн.

Ми пишеха, 4е при секцио плода се издърпва брутално и шока между "вътре и вън" е зна4ителен за беб4о, щото става без "нормалното" пътуване от утробата да външния свят. Пък и упойките, колкото и да са добре  дозирани, беб4о можел да ги усети.
Може и да  преувели4ават. Пък и Морков4е имам 4увството, 4е методите на раждане са въпрос на "мода". Сега на мода нали е завръщането, към природата - храненето е био, кърменето е отново най-полезно, мебелировката за интериора напомня за това което се вижда от вън,  облеклото е от естествени материи 
 Но ако аз бях на твое място и раждах в България, също нямаше да избера метод, който е нов за там, тоест няма много практикуващи го  лекари.

Правилно си сложила "нормалното" в кавички. Това е естествено, но не винаги нормално. А дори и когато е съвсем нормално, пак рисковете за бебето са повече, отколкото при секцио, никой не може да гарантира как ще протече раждането през естествените родови пътища.

Упойките няма как да преминат към плода, когато са перидурални. Когато  е обща анестезия, тогава да, но дозата е нищожна, ако изобщо достигне до бебето.

Трябва да се внимава с източниците на информация, особено за такива важни въпроси. Виж, за мода може всичко да се чете. 

Мели, аз не съм за или против, цитирах про4етеното.
Но о4аквах реакция, то и в материала бе така- имаше лекар, който аргументираше за "нараняването" на плода от секцио и упойки , друг, който не бе съвсем съгласен.
 Тези теми, както тази например за кърменето са наистина  винаги много оспорвани и дебатирани , и то от самите лекари, просто отбелязах 4е има тенденции (както в модата  ) и в момента във Франция поне, общественото мнение е за вси4ко естествено (вклиу4ително и раждането).

Ясно, Вярвам, съгласна съм за модата. Затова казах, че трябва да се внимава с източника - един лекар може да твърди и че е водил раждане на Марс в подобно списание, където се търси само читателски интерес, а не научна достоверност (друг е въпросът колко е етично да твърдиш нещо само за да си интересен). А има официални становища - примерно на асоциацията на акушерите в САЩ, на асоциацията на българските акушер-гинеколози и т.н., в които ясно се казва кое е по-безопасно за бебето и това е секциото.

Здравейте момичета!
Отдавна не е писано в темата, но се надявам, че някой би ме посъветвал. Накратко моята история. септември 2009 лапароскопия - прекъсната лява тръба. Март 2010 инвитро. Април 2010 операция от извънматочна /единия ембрион е застанал на мястото където ми е прекъсната тръбата/. Радостното в случая е че има и вътрематочна бременност. След операцията бременността ми протича нормално, възстнавовяването бързо. Вече съм в 34г.с. Дилемата: секцио или естествено. Консултация с 4 доктора и всеки със свое мнение /1 и 2 "каквото решиш"/, 3 - задължително секцио, тъй като ми била скорошна операцията и трябвало да се избегнат напъните, и 4 - естествено раждане, това не било цип на чанта, да се отваря и затваря през няколко месеца 
Е как аз да взема сега решение кое е най-правилното за мен и за малката? Имам чувството че ще полудея вече.
Моля Ви дайте ми съвет.

Привет, Илейни!
Съвет не мога да дам, защото не съм лекар, но ще ти кажа какво стана при мен.
Имам секцио по спешност миналата година април месец на близнаци в 25 г.с. Те така и не оцеляха, но това е друга тема. Тогава аз, в стремежа си да е по-добре за тях, се разписах за секцио. В последствие разбрах, че може би не е трябвало, но.... при свършен факт не се и ядосвах де. Както и да е. Сега - на 27.09. с пукнат мехур пропътувах 400км от Бургас до София /по препоръка на моя лекар да родя в Майчин дом, защото бях в 29 седм/. И като отидох там, всички смятаха, че ще е отново раждането секцио. Но аз бях питала вече и наклоних везните към нормално раждане, с цел по-добре да е за бебето, защото е малко. Учудването ми беше голямо като доктор Дяволов се учуди, че съм ЗА нормално раждане. Не ме изражда той, но на 29.09. родих нормално. Вярно, че беше малко бебето, но пък секциото ми беше преди година и 5 месеца и имаха готовност за спешно секцио.
Лелееее, че съм подробна  Дано ме разбра.
Та ако се съгласи екипа ти на място в болницата - най-добре е нормално раждане. Ако няма предпоставки други за секцио де! А те винаги имат едно наум при подобни случаи и ако се наложи - бързо изваждат бебето с операция! Не го мисли отсега. В болницата на място се взима най-доброто решение! Всичко ще е ОК!
Успех, каквото и да решиш!

Благодаря barbaron0708 ценя мнението ти  Радвам се че въпреки всички перипети вече гушкаш сладкото си бебче

Илейни, решението е просто. Избери си специалист /аз бих избрала лекар на средна възраст, който води много раждания/ и слушай неговите съвети. Иначе ти сама не можеш да решиш този въпрос, а и никоя бременна жена не може.

Пожелавам ти всичко да се нареди както трябва.

Искам да споделя опит на една мацка. 1 раждане естествено, без проблеми, но 22ч контракции.
2 раждане секцио, болки няколко дни.

Така че не знам кой е за или против. И при двете раждания си има плюсовете и минусите и човек трябва да е готов за болката, тя я има и при едното и при другото. Само че при секциото знаеш, че това ще стане след 1ч например и си подготвен, упойка и готово. После малко раздвижване и след няколко дни си забравил.
При нормалното след раждането няколко часа след това си на крак, но ако имаш тежки контракции, болките са нечовешки.

Илейни, след като  чуеш доводите на лекарите, сама избери на кого да се довериш.
Аз самата бях /и съм / твърдо за естествено раждане, но ако има показания за секцио и лекарят прецени - това е съвсем отделен въпрос.
Аз родих нормално първия път и сравнително леко, но имах усложнения с епизиотомията, после операция... Сега докторът ми отказа категорично нормално раждане. И аз ще му се доверя, живот и здраве...
Успех, каквото и да решите!

Благодаря ви момичета за отговорите. Ники при мен проблема не е болката. Това е най-малкото ми притеснение дали ще ме боли 2 часа или 2 седмици. Просто искам да съм наясно и да се подготвям вече психически за това което ми предстои, а не да съм в невидение. По принцип съм ЗА естествено, че ми писнаха вече тия интервенции, то не беше операция на гърдата, лапароскопия, коремна... Е стига толкова. Като ветеран от войната съм вече 

Илейни и на мен ми се ще да родя нормално. Нямам някакви гинекологични проблеми, но заради възрастта ми казват, че било по-рисковано. Избрах си лекар, който по принцип е за нормално раждане, но също така е добър и в секциото. Още при първия преглед ми заяви - Щом си на 40г., нека не рискуваме, а да правим секцио. Обясних, че предпочитам нормално. Каза, че за сега нищо не може да ми обещае, не било невъзможно, имал пациентка родила нормално на 46г. Разбрахме се, че при прегледа в началото на 9 месец ще вземе решение в зависимост от ситуацията.

Момичета,нуждая се от съвет.
Преди 3 години родих по естествен начин и бях сравнително доволна.Изтраях си болките в къщи,получих нужното разкритие и почна същинското раждане.Очакваше се да стане бързо(от думите на лекаря),но не би.То за мен,както очаквах дни да се мъча 2-3 часа ми се виждат малко.
Проблема бе ,че детето тръгваше да излиза и се връщаше.Караха ми се,че не напъвам правилно.
След като се роди бебка доктора спомена нещо за ръчичката ѝ,че била до вратлето и затова не излизала.Това ми бе последна грижа тогава(дори реших,че ме успокоява да не виня себе си),а и ми предстоеше 30 минутен шев и кройка.
Съвсем скоро пак ми предстои раждане и АГ-то ме пита как ще раждам(а я знам като доктор препоръчващ естествения начин),стана дума и за предното раждане и се оказа,че е доста осведомена,а накрая говорейки за трудностите,които съм изживяла ги обясни с това,че „отдолу съм тясничка“ .Аз това си го знаех и преди,но така и не попитах има ли значение.Сега обаче ми минава през ума,че ако пак ще ме шият( най-ужасният момент от цялото раждане)и ще се възстановявам цял месец,то по-добре да ми насрочат секцио.Отгоре на всичко плацентата е предлежаща и четох,че също е условие за секцио.
Има ли някой с подобен проблем и какво можете да ме посъветвате...

Момичета, за такова нещо съвет само лекаря може да даде.
Изберете си лекар при който ще раждате и му се доверете!

Аз от опит мога да споделя. Първото ми раждане на 18год. беше нормално. С 12 часа болки и после 2-3 седмици не можех да седна на д-то си.
Второто раждане на 37год., бременност след ИКСИ и един куп притеснения дали ще го износя и дали ще се роди здравичко, реших че искам до родя секцио. 3 дни след секциото почти нямах болки и се чувствах чудесно.
Ако трябва да раждам 3-ти път бих избрала отново секцио.

Каквото и да решите, успех!

При нормалното след раждането няколко часа след това си на крак, но ако имаш тежки контракции, болките са нечовешки.

Защо да трябва да боли? Има начин хем да е нормално, хем да не се мъчиш - казва се епидуралана упойка. Аз родих нормално с епидурална и никакви болки. Възстановителен период не съм имала - бях си добре веднага след това. Имах слаби болки отдолу точно един ден.

Б.

Боби, ненавсякъде има епидурална в България (в по-малките градове не се предлага тази "екстра"). А и Галя говори за преди доста години.

Илейни, мила, наистина каквото каже доктор, който води много раждания. Аз се доверих на д-р Дяволов и не съжалявам. Но, моят съвет е, ако е възможно нормално раждане, да го избереш. Възстановяването след секцио е доста по-продължително. Секциото си е операция и аз ако имах избор щях да родя нормално. Успех!

Bobbie много добре знам какви упойки има в Бг. Представи си, че имах проблемно раждане и трябваше да изтърпя тези болки, говоря за контракции, много преди 2см разкритие дори.
И не съм първата, която е със силни болки по време на раждане.
Моята приятелка  ражда във Ванкувър, 30ч силни контракции до изваждането на бебето.
Упойката й я сложиха малко преди да роди.
Така че няма как да ти сложат упойка от 1 контракция и ти да си пиеш сладко кафенцето и да си чакаш.
Извинявай, но ме ядоса твоя пост.

Мда, тук съм съгласна с Николина. Често доста некоректно се представя информацията за обезболяване при естествено раждане /не казвам нарочно/. Страшно много жени, между които и мои познати, остават с впечатлението, че едва ли не при първите контракции още, ти слагат епидуралчето и ти си седиш спокойно докато бебето излезе и това е. Не е особено ясно за повечето, че трябва да се дочака 4,5 см разкритие /ако не греша/, че чак тогава да се пристъпи към епидурална анестезия.
А кога и дали ще настъпи такова разкритие, никой не може да каже, освен ако не претендира да е врачка, а не лекар  Последният случай в тази връзка, за който се сещам е Раиска, която си отнесе 12 часа контракции и е докарала до 2 см. разкритие...е на жени като нея опцията епидурал не им е от полза все пак.
Отделен въпрос е, че в БГ, извън няколко големи болници в София, Пловдив, Варна и може би още няколко града - няма анестезиолози обучени и способни да поставят такава упойка. Примерно в Стара Загора /където съм/, секцио се прави масово с пълна, а не със спинална упойка, просто защото няма кой да постави спиналната. Включително и в двете лъскави, частни болници, а тук не е някой забит малък град все пак, в още по-дълбоката провинция...ясно как стои този въпрос 

Умишлено не взимам отношение конкретно по темата "секцио, или нормално раждане", защото според мен това е въпрос на личен избор, медицински показания, лекарска преценка и пр.

Просто исках да обърна внимание на факта, че както се натъртва за прословутото "трудно възстановяване след секцио" примерно, редно е да се каже и как и на какъв етап всъщност, се обезболява естественото раждане. Не някое момиче да попадне в родилното с контракции и да се "охълца" тогава от новината, че трябва да си изтърпи контракциите до нужния от медицинска гледна точка момент, за поставяне на епидурална упойка.

Така че няма как да ти сложат упойка от 1 контракция и ти да си пиеш сладко кафенцето и да си чакаш.
Извинявай, но ме ядоса твоя пост.

Не знам защо те ядосва това. В повечето случаи няма силни контракции преди да станат по-начесто. На мен ми я сложиха при 2 см разкритие, защото контакциите ми бяха на 3 минути и бях със спукани води.  Общо взето баш така стана както казваш, че нямало как да е - сложиха ми упойка и седях и чаках. Ако започнеше да ме наболява си пусках нова дозичка.
 А като стигнах до 10 см ( след 6 часа - общо 8 часа беше всичко до тогава) решиха че ще чакат лекарката още един час и ми казаха да поспя докато дойдела, че тогава да напъвам. И аз общо взето това правих - дремах. Дори пишех из форумите през повечето време, момичетата от темата за бременните могат да потвърдят. Мъжът ми не можа да повярва, че така леко мина всичко, защото очаквал поне изморена да изглеждам, пък аз не бях.

Всички, с които тук съм говорила са ми казвали че раждането им не е било кой знае какво именно заради епидуралнатаи съм учудена, че тук има подобни мнения. Явно проблемът е не какво има, а как го ползват. Кел файда, че ти я дали като се измъчиш преди това. Не разбирам защо го правят. Не ми е ясно от какъв зор ще те карат да чакаш, ако имаш толкова чести контракции.


Б.

Никой не слага упойка "малко преди да се роди" бебето, упойката си има интервал от ... до см разкритие да се постави, защото ако е под определения минимум ще забави разкритието и ще удължи предродилния период, а ако е над определени см разкритието ще въздейства върху периода с изгонването на плода и родилката няма да може активно да участва, а това всъщност е важното в процеса на нормалното родоразрешение
ето тук идва мястото на добрия специалист, да определи правилната доза и точния момент

На мен ми сложиха катетър в гърба, в който течеше постоянна малка доза през цялото раждане. Освен това имах възможност, ако не ме е обезболила да натискам един бутон, така че да получавам допълнителни дози, ако имам нужда. При мен стандартната доза дето върви постоянно  беше прекалено силна и започнаха да ми играят краката, та се наложи да ми я намалят и да ме оставят предимно на моето си натискане.


Боби

Съгласна съм с Мини,и аз постъпих с 4см. разкритие със много леки болки,а на 5см. ми сложиха епидуралната като за 30мин. направих 10см. и участвах активно в раждането

Според мен много зависи от прага на болката на човек и тогава евентуално да се прецени дали има нужда от такава упойка. Мен ме приеха с 5см, като въобще нямах никакви болки дотогава. Пукнаха ми мехура и седях и чаках да ме заболи. Чак на 9см започнах да усещам болка от контракциите и то лека. През цялото време си говорих по телефона с мъжа ми, той дори се чудеше аз ще раждам ли или не.
Когато доктора започна да намества Криси и почнах напъните, тогава започна и по-силна болка, но само за около половин-един час. Мигновенно изчезна и тя, при вида на моето първо малко бебче. Докато гледах него, дори не разбрах какво стана и как изкараха Дани (той се обърна с краката и се наложи да ми срежат шийката да го изкарат).
Мисълта ми е, че не винаги е необходима упойка. Пък и вкрайна сметка това са няколко часа и най-сладката болка на света! Няма значение как ще родиш, дали със или без упойка. Важен е крайния резултат - здраво бебе и здрава майка!

Добре де, ясно, че раждането на дете е супер емоционален момент, може би най-емоционалният в живота на една жена. Но когато обсъждаме чисто медицински въпроси, ми седи доста несериозно темата да се обгръща в романтичен ореол, за сметка на фактологията.

Има и леки естествени раждания, има и доста тежки такива, всяка жена има различен праг на болка, различни страхове относно родоразрешението. Една се страхува от упойки и операция, друга от потенциални усложнения в хода на естествено раждане и съпровождащите го болки...лекарска намеса, за да се извади бебето, ако  се налага с вакуум, форцепс и пр.

В крайна сметка, когато се говори по тези теми, най-важно е да се предостави максимално обективна информация,  на базата на която жените, на които им предстои раждане да си преценят кое и защо предпочитат и  естествено да консултират своите решения и заключения по въпроса с лекаря си.

Лично аз, изхождам от позицията, кои са най-лошите варианти за мен и бебето при секцио и при нормално раждане и на базата на това преценям.  Ако се случи най-доброто – добре дошло. Ако нямам този късмет – поне да съм подготвена какво ме очаква при проблем.  Взимам предвид естествено и индивидуалните си особености. Това при коя жена,  как е минало конкретно – не може да бъде база за изводи и заключения. Всички се надяваме при нас да мине леко и безпроблемно /все едно естествено, или секцио/, ама не всички ги огрява както знаем.
За това считам, че е най-добре тези въпроси да се обсъждат с почти суха фактология, без да се преекспонира нито „страшната”, нито романтичната им страна.

„Сладки болки” – няма. Хора, които биха се насладили на какъвто и да било вид болка, обикновено могат да бъдат диагностицирани от съответните специалисти. 

Има мотивация, която би те накарала да понесеш определено количество физически страдания, така казано – да. Но това трябва да е осъзнат и дълбоко мотивиран избор, а не  да ти се наложи да го преживееш, поради липса на достатъчно информация, или некоректна такава, когато настъпи момента и „няма назад”.

Че всичко се забравя – ясно. Човешкият мозък е така устроен, че да ни защитава от всякакви негативни спомени преживявания.  Но няма нужда нещо „да бъде забравяно”, ако то просто  може и да не бъде преживяно нали?
Та, за да не ни се налага да забравяме каквото и да било, понеже е било тежко и неприятно, най-добре е да сме добре информирани и подготвени какво аджеба ни предстои и как точно се случва.

Пожелавам безпроблемно раждане и здрави бебета, на всички, на които това им предстои! 

Аз едно нещо не мога д аразбера, въпеки че отскоро ме занимава темата. Защо лекарите, на които би следвало да вярваш, че изпълняват дълга си, съветват всички и дори настояват да раждат с цезарово сечение. По-доходно ли е за тях, въпреки че цените с избор на екип са еднакви? Или май ако си избрал екип тогава евентуално може да са искрени и не настояват, защото да родиш по принцип е БЕЗПЛАТНО.
Разбира се има и изключения, но това са ми общите наблюдения.. Също изключвам случаите, когато е ясно че няма избор или има риск за бебето и майката.

При нас тезата ти за лансирането на секциото важи с пълна сила. Предполагам защото е планувано /няма да вдигаш доктора в 3 през нощта, краткотрайно /в най - лошия случай час и половина/ и доста по - скъпо платено. За лекарите е абсолютно рутинна операция.
Аз бях подготвена след усложненията от нормалното си раждане за следващо секцио, но въпреки това отидох на друго мнение. Изчела съм достатъчно за себе си и ще се доверя на лекаря.

Аз пък се чудя какво я бистрите тая тема, че и тука всеки обяснява и се тръшка, че неговата теза е най-правилна.
Има лекар, лекарски екип, той носи отговорност за вас и като сте си го избрали, ще му се доверите. Ако вие разбирахте от секцио, епидурална, спинална анестезия, забременяване и т.н. нямаше да пишете по форумите, ами щяхте да работите гинеколози.
Харесвате си доктор, той е вашия водещ в дебрите на раждането и го слушате. Като завършите медицина, тогава ще имате право на свободни съчинения.
И това за болката - сладка, горчива - и при двете я има. Всеки си знае задните части и колко от това, сладко или горчиво, може да понесе.
Като си намерите доктора, на който се доверявате - питате за всичко, което ви тревожи и заедно с него решавате какво да правите. Ако има риск за вас или за бебето, доктора преценява какво да ви прави, не вие, защото не носите отговорност за себе си.

Ако вие разбирахте от секцио, епидурална, спинална анестезия, забременяване и т.н. нямаше да пишете по форумите, ами щяхте да работите гинеколози.
Харесвате си доктор, той е вашия водещ в дебрите на раждането и го слушате. Като завършите медицина, тогава ще имате право на свободни съчинения.

Не съм съгласна с това. Лекарят може да даде мнение и да осведоми, а аз мога да взема  информирано ( благодарение на него) решение. Това в случай, че съм избрала лекар, на който да вярвам. Ако още не съм, то аз не съм човек без никакъв мозък, че да се доверявам на някого само защото има тапия за нещо. Има добри и не толкова добри лекари и всички го знаем това. Нормално е човек да желае да е по-информиран по въпроса, че сам да си прецени после на кого и какво да вярва.

По тази твоя логика излиза, че този целият сайт е напълно излишен.

Боби

Боби, за да започнеш процедура или да родиш с един лекар, то това означава, че малко или много му вярваш. Следователно си приел, че той е правия. Да, може да вземеш информирано решение, но на масата няма ти да израждаш и ако нещата се объркат, няма ти да станеш и да хванеш скалпела. Прекалено много се изземват функциите на лекарите. Те за това са там, за да си вършат работата. Единственото нещо, което ние можем да направим е да намерим лекаря, който е правилния за нас.
Въпроса за сайта изобщо няма да го коментирам пък, няма нищо общо със секцио и нормално раждане...
Моите двете са секцио. Първия път лекарката ми обясни какви са проблемите при мен и аз се съгласих, че по медицински показатели просто аз няма да изляза жива или бебето няма да оцелее. При второто се оказа, че се е пукнал мехура от някаква инфекция, детето си стоеше високо горе, нямаше никаква родова дейност, предложиха да опитаме нормално, но аз настоях за секцио, защото така или иначе беше ясно, че при не започнало раждане, няма как да стане по нормалния начин, а е напълно възможно плода да страда. Заедно с лекарката го решихме и съответно тя си свърши работата. Така че това кой какво иска не е водещо, водещо е детето да излезе живо и здраво, а на майката да й няма нищо. Раждането не е концерт по желание, а съвкупност от много неща.

Боби, за да започнеш процедура или да родиш с един лекар, то това означава, че малко или много му вярваш. Следователно си приел, че той е правия.

При мен не беше така. Както съм приела, че е права за дадени неща, така си смених мнението за други. След 30та седмица започнах да не се разбирам с лекарката си,защото мнението ми не съвпадаше с нейното, а беше много късно да търся друг лекар и да го разучавам, така че си останах с нея. Аз моята не съм я избирала кой знае колко понеже според мен израждането на едно дете не е като да ми правят четворен байпас, че да е от огромно значение лекаря. Това е мое мнение и никого не ангажирам с него.
А за информираното решение - аз съм си взела сама информираното решение да не и позволя да ми стимулира раждане една седмица по-рано уж по лекарско предписание, ама май беше, за да и е по-удобно на нея. Който иска да се довярява, аз  не мога да вярвам сляпо преди да съм задала един куп въпроси и да са ми обяснени причините за дадено решение.  Не виждам нищо лошо в това.

[ Аз моята не съм я избирала кой знае колко понеже според мен израждането на едно дете не е като да ми правят четворен байпас, че да е от огромно значение лекаря.

Хм, от четворния байпас зависи само твоя живот, а при раждането - твоя и на детето ти. Още по-огромно значение има лекаря тогава.

Аз моята не съм я избирала кой знае колко понеже според мен израждането на едно дете не е като да ми правят четворен байпас, че да е от огромно значение лекаря.

Ма разбира се, как ще е важен лекаря.......

Сиксче, тя май Боби е в Щатите, там верно не е важен лекаря, раждат с акушерка Ама в крайна сметка за какво да ти е важен лекаря, нали може и сама, само дето не е ясно що е ходила в болница, а не е родила в къщи

Никого не ангажирам с мнението си, нито съм седнала да споря кой е по- и най- прав. Когато човек не разбира дадена материя има тенденцията да я мистифицира. Освен при изключителни случаи, лекарите спазват протоколи (с малки отклонения). 10 години съм прекарала работейки по болниците на най-големият медицински център в света,та смятам да съм наясно за какво говоря. Секциото е една рутинна операция, а вагиналното раждане дори не изсиква лекар, ако няма усложнения. Всеки един лекар в родилното си има стоящи назначениия, ако нещо се случи. Ако има усложнния, помощта е еднаква независимо кой  е там в момента. Именно заради това лекаря го няма въобще до последните 15 минутнки и идва "за да го хване да не падне на земята" ( това са думи на лекар, не мои).  Как така тези хора успяват да имат 2.5 пъти по-ниска смъртност при положение, че сестрите действат по протоколите от лекаря?
Това дете да умре поради лекарска грешка в една от най-големите болници в света с трето ниво интензивно за бебета, е просто нечувано. Ако нещо стане, то е от фактори независещи от лекаря.
   
По повод защо съм отишла в болница - ми защото не съм толкова малоумна, че да разчитам, че няма да имам нужда от болнична помощ. Всичко се случва. А и не си падам да ме боли ( ама тук ми обясниха, че съм си измисляла, че съм имала приятно раждане, та явно нещо не съм разбрала).

Така и не разбрах какво толкова ви разгневи мнението ми.


Б.

Хм, от четворния байпас зависи само твоя живот, а при раждането - твоя и на детето ти. Още по-огромно значение има лекаря тогава.

Говоря за обиновено раждане, не за болест при която е съвсем различно. Бременността и раждането не са болест, а и аз  не съм имала никакви утежняващи фактори. Ако имах плацента превия приемерно, тогава щеше да е друго, но в моят случай не е било така.

Б.

добро утро!!!
Аз искам да се вмъкна в тази тема , като вече раждала. До преди да родя страшно много се рових тук и бях изключително притеснена относно раждането. Та исках само да кажа , че вече родилите гледаме по съвсем друг начин на раждането, от не-родилите. Това наистина е много важно събитие в живота. За някои раждането нормално е по-добрият вариант, за други секциото. Но според мен най-важното е да се слушат лекарите, но и вътрешният глас. Защото мен ме караха да родя нормално, въпреки посещението при един очен лекар и приближените ми диоптри до горната граница, въпреки операцията на очините мускули. Не ми признаха медицинското от 2рият очен лекар. Единствено лекарят който аз си избрах за секциото ми каза че с тези показатели единствено съм за секцио. А и в денят на секциото ми се разбра и че съм с тесен таз (преди това никой не сметна цялата бременноста за необходимо да погледне тази подробност.
Та аз искам да пожелая леко раждане на всички , на които това предстои. И наистина и аз съм от тези за които няма спомен от от болката, а и по-скоро бих казала че такава почти (изобщо)нямаше.

Цитат на: mimi26 в Декември 08, 2010, 10:04:42 am

Хм, от четворния байпас зависи само твоя живот, а при раждането - твоя и на детето ти. Още по-огромно значение има лекаря тогава.

Говоря за обиновено раждане, не за болест при която е съвсем различно. Бременността и раждането не са болест, а и аз  не съм имала никакви утежняващи фактори. Ако имах плацента превия приемерно, тогава щеше да е друго, но в моят случай не е било така.

Б.

И аз говоря за обикновено нормално естествено раждане. И точно тогава е от голямо значение лекаря, защото всеки един момет може да се окаже критичен както за теб, така и за детето. След като познаваш в детайли работата си наясно, че за 1 сек.може да станат хиляди неща. Въпрос на стотни от секундата е дори да се реагира по адекватен начин. Радвай се, че не си имала усложнения и не ти се е наложило такава намеса, не ти се е наложило да мислиш, ще оживее ли моето бебе... Но такива категорични изказвания не прави, защото живота е дълъг...

Всеки човек усеща нещата по различен начин и има нужда да се предпази от тях, като за това избира различни варянти. За едни е важен лекаря, за други акушерката, трети не им пука лекаря искат си секциото, четвърти пък като чуят за секцио и сменят и най-голямото светило в медицината за да родят нормално и си избират и най-безизвестният лекар, щом и е обещал това. Ние правим най-доброто за себе си, така както го усещаме, от там нататъка е божа работа. Дори да стане нещо знаем, че сме избрали най-доброто и това сякаш помага на съвестта ни в бъдеще. Аз поне винаги си казвам така: Каквото зависи от мен Господи, аз го дадох. Мерих теглих и реших, че за толкова имам сили и възможност. Сега остава ти да си с мен и всичко да е наред. 

Милички, ако стигна до четвърти байпас, надали ще ми пука вече какъв лекар ще ми го слага 

Боби, ти си микробиолог, доколкото помня, нали? Не Акушер-гинеколог. Както и да е.
В България също естественото раждане се води предимно от акушерка, докторът проверява от време на време положението...евентуално. Очевидно е, че не живееш в България, щом така наивно смяташ, че няма значение кой е докторът. Има, повярвай ми, има огрооооомно значение. Недей да ми сравняваш най-големия медицински център в света с всяка болница, че и в България. Достатъчно примери за некадърни и небрежни лекари има в БГ, че да си говорим тук, как нямало значение. Както и Мими е отбелязала, нещата могат да се обърнат за секунди и само адекватната намеса на лекар, могат да помогнат. Бременността и раждането не са болест, но като всяко друго неперманентно състояние на организма, могат да предизвикат проблем. Не ми казвай, че раждането е нещо, което не може да бъде опасно за здравето на родилката или бебето, защото всички сме наясно, че не е така. Еле пък ти, щом си толкоз навътре, трябва да го знаеш най-добре.
Една жена може да кара перфектна бременност и накрая, в последната секунда на раждането нещо да се обърка. Повярвай - знам. Сестра ми ражда юли месец. Изкара една прекрасна бременност, без грам усложнения, всичко беше перфектно. Отиде да ражда, естествено, дори без упойка. Раждането минало като по вода, извадили бебето, живо и здраво, тя уж добре. Да, ама не. Плацентата е била залепен за матката и се е наложило да я упояват, за да я извадят. Получи зверски кръвоизлив, лежа в реанимация, преливаха й кръв. Лекарката й като излезе беше бяла като платно и си призна колко са се уплашили. Ние да не ти казвам на кой свят бяхме. Как мислиш, дали не беше важен лекаря в тоя случай, а? Дали ако беше при някой некадърник, който не е реагирал мигновено, нямаше да стане нещо лошо...Не ми се иска и да си помислям просто. Да ми е жива и здрава, оправи се и всичко е наред, но знам, че това го дължим на адекватната и навременн намеса на лекарката й. Така че, не ми казвай, че нямало значение кой е лекаря. Има, винаги има!
Ти между другото, скоро стъпвала ли си в БГ болница? А в родилно отделение в такава? Мога да ти разказвам, много......Ма то не е нужно, потърси в гугъл, доста имфо има какво и как се случва в някои болници....

Въпрос на стотни от секундата е дори да се реагира по адекватен начин. Радвай се, че не си имала усложнения и не ти се е наложило такава намеса, не ти се е наложило да мислиш, ще оживее ли моето бебе... Но такива категорични изказвания не прави, защото живота е дълъг...

Както вече казах, аз смятам, че хората имат тенденцията да мистифицират неща, които не са им познати.
За бебето - много е важен неонатологът! Обаче него за съжаление никога не си го избираш.

Б.

Боби, ти си микробиолог, доколкото помня, нали? Не Акушер-гинеколог.

И медицинска сестра съм била почти 10 години.

За кръвоизлива на сестра ти - радвам се, че всичко се е оправило.Не отричам, че лекарката я е спасила. Обаче... кръвоизлив не се третира по различни начини. Всеки лекар ще направи същото.

Хайде да не спорим повече. Разговорът тръгна от там, че аз казах, че не съм избирала кой знае колко лекарката. Трябваше ми да е близо до работата, да има винаги някой да ме приеме като имам нужда, да вдига телефоните през нощта, когато се наложи и да родя в една от избраните от мен болници ( именно заради нивото на неонатолозите там). Според мен болницата е от по-голямо значение, заради следните фкатори - ниво на сестрите, ниво на неонатолозите, какво имат в наличност.
 Аз така съм преценила за себе си и така съм постъпила. Не смятам, че съм била безотговорна, а и все пак това си е мое решение.

Б.

Никой не говори за безотговорност тук. Говорим за собствените си ибори, споделяме мненията си и ги аргументираме с факти.
Не съм съгласна, обаче с ето това ти твърдение - "Обаче... кръвоизлив не се третира по различни начини. Всеки лекар ще направи същото."
Не, не всеки лекар ще направи същото, но не защото не знае протокола или има някаква различност в реакциите при кръвоизлив. Мога да ти разкажа случай за мъртва родилка, именно поради неадекватна реакция от страна на доктора при кръвоизлив след секцио....защото докторът е бил.....хммммм да кажем леко подпийнал и не е спазил нито протокола, нито е направил първото логично нещо, което се прави в такива случаи. Не че не ги знае, едва ли, но някои лекари са небрежни, разбери го. Колкото и да ми е кофти да ко кажа, България не е бяла държава откъм ниво на здравеопазването. Сори, ама това е голата и грозна истина. Нали знаеш лафа - като знам как станах инженер, ме е страх да ида на лекар. Това категорично не е обобщение за всички лекари, държа да отбележа. Но поради липсата на контрол, както е по белия свят, някои си позволяват да бъдат престъпно небрежни и откровено некадърни. Докато това не се промени, винаги ще има огромно значение кой точно е лекаря.
Всички искаме при нас да е като в най-големия медицински център в света или поне като в някой такъв в бяла държава, но засега това са само мечти.

Има хора, които не понасят мнение, различно от тяхното...и започва едно дъвкане и убеждаване - сякаш ще даде резултат. Всеки си има свои виждания и това е.
И кой си ти да кажеш, че твоето правилно е по-правилно...( не го насочвам конкретно към някого )
Боби каза няколко пъти, че не ангажира никого с мнението си.

Аз много исках да родя нормално, но уви. Знаех че трябва да мисля позитивно и все си представях раждането си като това на Боби .  
Изтекоха ми водите ... отидох в болницата с 1 см разкритие, започнаха и контракции. Цяла нощ изкарах, имах контракции на около 5-7 мин. Само това обаче.
След като минаха 10 часа ми сложиха система Окситоцин. За 2 часа контракцийте ми станаха на 1-2 мин, а разкритие само 2 см. Видях че гледат апарата, който записва тоновете, явно нещо не беше наред защото се притесниха, но пък нищо не ми казаха за бебето. Казаха ми, че повече не могат да ме чакат и ме закараха в операционната, след 10 мин видях дъщеря ми.
Гледах моя корем, гледах и тези на съседките ми ( 3 жени се изредиха да раждат на леглото до мен ) и моя беше доста различен. Стоеше високо и някак накриво. Техните кореми при контракциите стояха ниско и централно...без води се вижда доста по-добре как е застанало бебето.

Още от самото начало си бях избрала лекаря, при който ще раждам и нито за миг не съм се притеснявала. Моето раждане беше неговата работа и той си я свърши прекрасно  

Раиска, права си, че всеки си има мнение. Само че, когато има намесени факти, някак нещата са очевидни, или?
Изобщо не става дума дали някой можел да приеме чуждото мнение. Мисля, обаче, че трябва да се придържаме към обективните факти. Дискусията, последвала поста на Боби, не се породи от мнението й, че за нея лекарят нямал значение, а от обобщенията, които тя прави, които аз лично смятам за неверни от фактологическа гледна точка.
За n-ти път се повтарям с тия "факти", ама са важни, да им се невиди. Нали знаеш, когато фактите говорят и боговете мълчат
Надявам се няма обидени и засегнати, ни най-малко не целя подобно нещо. Разискваме си тук едни важни въпроси и си споделяме мненията

Дискусията, последвала поста на Боби, не се породи от мнението й, че за нея лекарят нямал значение, а от обобщенията, които тя прави, които аз лично смятам за неверни от фактологическа гледна точка.

Аз си правя обобщение от моята позиция. Естествено, че при друга ситуация нещата ще са различни. Обаче като някой ми казва, че трябвало едва ли не сляпо да вярвам на лекаря как да раждам, аз не мога да се съглася с това. Всички лекари някой си е избрал, ама фактите са, че поне 15-20% от жените със секцио не са имали нужда от такова. Значи 15-20% от избраните лекари не са си свършили работата като хората, въпреки нашата вяра в тях.  Аз лично смятам, че това често се прави, защото при секцио се правят повече пари, а е и по-удобно. При Раиса не е такъв случаят, защото при нея са чакали, но знаеш ли колко жени лекарят ги е уплашил с нещо понеже не разбират и ги е убедил да правят операция, за която няма нужда. А като някой ти каже, че става дума за живота на детето ти и не спориш, а отиваш и не питаш. Е, аз питам. И това всъщност стана обект на дискусията - каква съм аз, че да имам мнение по въпроса ( според Ганка), след като не съм лекар.  Аз смятам, че след като нещо ще ми се прави на мен, искам да съм напълно информирана, да задавам въпроси и да си създам мнение по въпроса. Пък който иска да вярва сляпо.

Боби, в желанието си да наддумаш всички и да излезеш права вече и не четеш. Сори, ама не съм казала такова нещо. Имай си го правото на мнение, но не сравнявай несравними неща. Едно е навън, друго е в БГ.
И не всички лекари правят секцио, защото така им е удобно или вземат повече пари. Затова и навсякъде казват, че трябва да се говори с лекаря, да се реши заедно с него, защото той е основния фактор, който води цялата процедура и от него зависи всичко да е наред и за майката, и за бебето.
Аз съм рязана два пъти, защото така се налагаше и нито за минута не съм се съмнявала в лекарите - при седалищно придлежание и двурога матка, трудно може друго да се направи. Нито съм ги виждала преди това, нито съм говорила с тях. По простата причина, че тук нямаш много право на избор на такива неща.
И пак казвам - не може ти сам да вземеш решение какво да се направи, ако не си наясно с всичко, но трябва да се довериш на лекаря си, защото не си ти човека, който води раждането или който прави секциото. Ако е така - оставаш в къщи и раждаш сама.
П.С. Това ще ми е последното писано по темата, защото смятам да приложа принципа - по-умния отстъпва

Сиксче, съгласна съм, че когато фактите говорят и боговете мълчат, но идеята ми беше, че всеки си има някакви свои факти върху които гради мнението си.

Аз например не мога да дам отговор секцио или нормално...То си идва според случая.
Е, ако всичко е наред съм за естествено раждане.
Но не мога да се съглася с казването, че възстановяването след секцио е бавно и болезнено. Това си е до човека...ако легнеш да охкаш и пъшкаш - вероятно нещата ще се проточат, но ако се хванеш в ръце става бързо. Аз правех всичко, което щях да правя и без операцията, още на следващия ден. Няма да се кривя, много ме болеше, но се търпи. За една седмица отшумяха всички болки. След месец започнах с гимнастика вкъщи, а от 2 седмици спортувам в зала.

Ганке, защо да нямаш избор тук за такива неща ?

Цитат на: mimi26 в Декември 09, 2010, 09:50:31 am

Въпрос на стотни от секундата е дори да се реагира по адекватен начин. Радвай се, че не си имала усложнения и не ти се е наложило такава намеса, не ти се е наложило да мислиш, ще оживее ли моето бебе... Но такива категорични изказвания не прави, защото живота е дълъг...

Както вече казах, аз смятам, че хората имат тенденцията да мистифицират неща, които не са им познати.
За бебето - много е важен неонатологът! Обаче него за съжаление никога не си го избираш.

Б.

И от мистерии взе да разбираш явно, след като реши, че в поста ми има мистерия. Няма такава, поради простата причина, че точно от лекаря ми зависеше ще имам ли 2 момченца или едно. Но коя съм аз, че да знам какво става при едно раждане, нали не съм била мед.лице   , явно съм кон с капаци и не съм разбрала какво става... но както и да е... и аз като Ганка не мисля вече да се включвам, явно е че мислиш, че си най-разбираща по тези въпроси. Здрава да си, да не ти се налага да разчиташ на лекар.

Но не мога да се съглася с казването, че възстановяването след секцио е бавно и болезнено. Това си е до човека...ако легнеш да охкаш и пъшкаш - вероятно нещата ще се проточат, но ако се хванеш в ръце става бързо. Аз правех всичко, което щях да правя и без операцията, още на следващия ден. Няма да се кривя, много ме болеше, но се търпи. За една седмица отшумяха всички болки. След месец започнах с гимнастика вкъщи, а от 2 седмици спортувам в зала.

Дами след нормално раждане в последващите 10 дни не си спомням да съм си сядала на дупето. Шевовете от епизиотимоята не се виждаха от страхотния оток. Ходех си с Бивацина и леда близо седмица докато започнах да си чувствам частите 
Така, че лесно няма.  Секцио, нормално, тва е. все пак говорим за раждане, не сме тръгнали на кафе
Съгласна съм с Raissa, ако се залежиш, възстановяването е по бавно.

Раиса, аз живея в Германия и тук такива глезотии като избор на екип или избор на вид раждане няма. Отиваш при който е на смяна и решавате по показанията в момента дали си за секцио или си за нормално раждане. Което пък не пречи, ако нещата не вървят, да те резнат веднага. Екипите им имат и база, и техника, и лекари, които се справят със всичко.
Не знам как е при нормално, но в стаята бях с жена, която ражда с мен, по едно и също време. Аз секцио, тя нормално- Аз станах на втория ден и вървях с количка по задължение /първите два дни/, защото неонатологията за недоносени беше в друга сграда. Тя кара до последния ден /престоя е 6 дни/ в инвалидна количка. Майка ми дойде на 10тия ден при нас и ме попита аз дали съм сигурна, че съм след операция. Всичко е до човек и желание за възстановяване.

Опа, момент. Категорично не обсъждам "за" или "против" секциото, понеже смятам така зададен въпроса за глупав и неточен. Аз лично съм "за" такъв вид раждане, който е най-добър за майката и детето.
Разбира се, че човек трябва да се информира, категорично съм за това. Но колкото и да се информираш, в един момент пак опираш до доктора и доверието в него. Информацията, която ще потърсиш откъде ще я вземеш? От комшийката? Надали....Пак ще опреш до медицински източници, било то статии, било то лични разговори с различни лекари. И ако ти самия не си лекар, няма как да си сигурен в собствените си знания и пак ще се наложи да се довериш на някой от лекарите, които си чел или с които си се консултирал. Дано стана ясно какво искам да кажа.
Раиска, няма тука наши и ваши факти, има обективни такива. То затова се нарича "факт". Потърси значението на думата. Виж вече тълкуването им може да бъде субективно.
Боби, именно примерът ти, че някои лекари нарочно препоръчват секциото, подкрепя тезата ми, че е важно кой е лекарят Личната информираност не изключва доверието, напротив, подпомага го

Ние говорим от опита си, базирайки се на него имаме определено мнение. Това исках да кажа, явно все не се изразявам правилно.

Ганке, тук при нас всеки може да роди както пожелае. И за да не започнат някакви безумни спорове - не казвам, че можем да изземем Божите функции !, а че, ако човек реши че иска операция, все ще намери кой да го резне.   

Боби, именно примерът ти, че някои лекари нарочно препоръчват секциото, подкрепя тезата ми, че е важно кой е лекарят Личната информираност не изключва доверието, напротив, подпомага го

И какво трябваше да направя след като след 33-34та седмица започнах да се съмнявам? Нямах време за смяна на лекар, можеше само да си отстоявам това, което съм сметнала за правилно. Тя искаше да ме изражда 1 седмица по-рано на обшщят принцип, че имам гестационен диабет и това е практиката. Нито думе не ми спомена, че това се прави, защото обикновено бебетата на такива майки стават много големи. Нито думичка. Било така с диабета и толкова. Един от ирсковете бил плода да умре и затова. А моето бебе беше по-малко от средното. И какво - да я оставя да насилва раждане по-рано, че ( както ми казаха после сестрите от кабинета) така било по-удобно, защото гледала в Сряда да ходи в болницата. Хмм... Аз си се информихар отделно кое защо се прави и си взех решението да не позволя да го правят, защото увеличава шанса да стигна до секцио.  Който иска да вярва, аз не съм от вярващите.

 Б.

Ама, Боби, ти пак ми доказваш тезата, бе душа Никой не говори тук за сляпо доверие в лекаря, а за това, че е важно кой е лекаря. Сега разбра ли ме какво се опитвам да кажа от няколко поста насам? Ако беше попаднала на правилния лекар, нямаше да стане така Затова тъпо и упорито продължавам да твърдя, че има значение кой ти е доктора. След като смяташ, че няма значение, защо изобщо си избирала лекар за раждането? Защо не се остави на който се падне? Не ми отговаряй, въпросите са риторични. И не се заяждам, в никакъв случай, аргументирам се.
Раиска, аз те разбирам, бе душо! Ама обсъждания в момента казус не е личните ни мнения за вида раждане /макар че това е основната тема/, а за необходимостта от избор на правилния доктор. Да ти кажа, може и аз да не успявам да се изразя добре, но се съмнявам, защото повечето ме разбраха.

  Явно да...не сме се разбрали. Аз говоря принципно, а ти за нещо конкретно. 
Очевидно изтъпявам по цял ден вкъщи .

Та, щом говорим конкретно за избора на лекар - ако става въпрос за БГ, мисля че е добре от рано да се избере израждащия лекар и той да следи бременността. По този начин бременната може да опознае лекаря си и евентуално да го смени.

Ама, Боби, ти пак ми доказваш тезата, бе душа  

Глей ся - аз обясних защо не съм избирала дълго,а и обясних кога смятам, че е важно. Аз за моята нямам съмнение, че щеше да изкара бебето живо и аз да съм добре, а в крайна сметка тове е за което говорех, когато казвах кое е от значение.

 Влезнахме в едни такива дълги спорове без смисъл. Никой никого  не убеждава. Ето на, аз още не съм убедена, че трябва да си вярвам сляпо на доктора, дори и да го бях избирала. Само изхабихме 2 страници писания . В крайна сметка тази тема излиза, че е безсмислена.

Поздрави от мен и нека не се дърляме вече за глупости. Приятно изкараване на празниците!


Боби

Аз ще напиша какво стана с мен, а вие си правете изводи. Първото раждане при мен беше след икси и бях забременяла на 39 г. Казаха ми, че само секцио било за моята възраст. Детето беше обърнато надолу с главата и можех да си родя нормално без никакви проблеми, защото не съм имала проблеми през бременността, освен тези, които сама си измислях докато бях бременна. Според д-р Сигридов моята бременност беше като по учебник. Съгласих се да раждам секцио и при поставяне на упойката в гръбнака след това като се опитвах да ходя нямах чувствителност на стъпалата и в началото стъпвах като баба докато тръгна да ходя нормално. Родих 2008 г. юни, но още имам проблем. Като полежа или поседя и стана губя чувствителност в една част на стъпалата. Това е и причината да не шофирам от тогава... След второто секцио, което беше през април тази година се лекувам няколко пъти от е коли.. Направих и пилонефрит. Днес отново съм пуснала изследвания. Според нефроложката белята е станала от катетрите, които поставят след секциото през целия следващ ден. Минаха точно 8 месеца и не съм се излекувала. Надявам се да се оправя, но си мисля, че най-доброто е нормалното раждане, стига да няма много накъсвания..

ако човек реши че иска операция, все ще намери кой да го резне.   

Там е работата да не си търсим кой да ни резне, а просто да говорим с лекаря си и заедно да вземем решение кое е най-добре за нас и за бебето.

Абсолютно съм съгласна с Ганка. Преди 11 години родих нормално без упойка и всичко мина добре. Остана само моето лично негативно чувство за ужасната болка и години след това си мислих че ако раждам някой път ще бъде задължително секцио единствено заради болката. След като забременях определено търсих лекар който да ми направи секцио без много много да пита... Но попаднах на човек, който откровено ми каза, че нямам никакви показатели за да ми бъде направено секцио и няма смисъл да ме реже. Доверих му се - все пак той е лекаря. Та родих втори път нормално, но със упойка. Всичко мина чудесно дори и болката не ми направи кой знае какво впечатление. Според мен лекаря е този който трябва безпристрасно да прецени как да се ражда ние не трябва да се бъркаме.

Туто, то аз родих нормално, с епидурална упойка, епизиотомия, а и катетър ми слагаха (по време на раждането, после - не). Не съм имала никакви странични ефекти от упойката, но и аз като Лидия бая зор видях със сядането после, та се наложи мъжът ми да купува детски пояс за плуване. 

Туто, то аз родих нормално, с епидурална упойка, епизиотомия, а и катетър ми слагаха (по време на раждането, после - не). Не съм имала никакви странични ефекти от упойката, но и аз като Лидия бая зор видях със сядането после, та се наложи мъжът ми да купува детски пояс за плуване. 

На мен ми слагаха катетри през целия следващ ден. А болка си имах, защото това си е операция. Да не говорим, че аз имах ужасно главоболие от упойката, което продължи почти 5 дена и много нисък хемоглобин. При първото раждане ми вливаха кръв.

последните две страници ме провокираха да напиша нещо и аз...
Тааааа...според мен Боби е си е права от нейната гледна точка.Аз разбирам мнението и по този начин...жените са раждали сами по камъни и ливади...обаче по същото това време не са могли да се излекуват от апандисит/примерно/...
 Боби е сигурна,че в този момент ще получи необходимото внимание и това в нейната страна е така...
 Тук,ние в БГ за огромно мое съжаление искаме винаги предварително да сме си опекли работата с някой "наш" доктор,защото имаме силни притеснения да не ни оставят да вием като вълчици по коридорите без да ни обърнат никакво внимание.Е даааа,такава е горчивата истина занашите болници и отношението към пациентите...
  ИИИИИИИ,СМЯТАМ,ЧЕ ТЕЗИ ПОСЛЕДНИ ДВЕ СТРАНИЦИ НЕ ДОНЕСОХА НИКАКВО ПОЛЕЗНО СТАНОВИЩЕ СЕКЦИО ЛИ ДА Е ИЛИ НОРМАЛНО
  Ето и моето именно по този въпрос.Недостатъка на секциото е ,че резнат ли ви матката веднъж,колкото и добре да се зашие ще остане "възел".Това по-късно може да осуети едно повторно забременяване.Заставам зад думите си с две ръже ,защото именно д-р Стаменов ми го каза по повод премахване на миомен възел с коремна операция,а това е идентично от гледна точка на двете интервенции


 Аааааа,не ми хареса едно от изреченията по-горе,че когато раждаш отговаряш за два живота,а при байпас само за себе си.Това ми прозвуча като обвинение в престъпление.Истината е,че всеки има право на лично мнение и избор...Не можеш да обвиниш една майка ,че извършва престъпление като не кърми бебето си,защото това е въпрос на личен избор

 Благодаря за вниманието и нека всяка от нас вземе най-правилното решение за себе си и всичко да мине по мед и масло!

Аааааа,не ми хареса едно от изреченията по-горе,че когато раждаш отговаряш за два живота,а при байпас само за себе си.Това ми прозвуча като обвинение в престъпление.Истината е,че всеки има право на лично мнение и избор...Не можеш да обвиниш една майка ,че извършва престъпление като не кърми бебето си,защото това е въпрос на личен избор

Дидон, кърменето и раждането нямат нищо общо. От кърменето не зависи нито твоя живот, нито на бебето - ако не кърмиш, има АМ. Докато при другото, може да се получи фатален изход, ако не се проведе правилно.
Освен това, тази тема по никакъв начин не може да се отговори дали да е секцио или да е нормално и точно това се опитахме да кажем - всичко зависи от общото състояние на плода, на родилката, от лекаря и от анамнезата. Така че трябва да намерим правилния лекар за нас и това сигурно го казвам за шейсети път. От лекаря зависи как ще протече едно раждане.

Аз да ви кажа, от самото начало на темата /понеже я изчетох цялата/ наистина не разбирам какво толкова има за обсъждане, особено пък да се формулира така въпроса. Все едно да напишем: "Да родиш, или да родиш?" - все ще е някак, няма вечно бременни
Ние, обсъждайки или не с лекаря си, можем да решим да раждаме по някакъв начин, пък в крайна сметка - ще родим както можем и го наложат обстоятелствата. В този ред на мисли, никак не е зле да имаме под ръка добър и компетентен лекар, пък дано не се налага да си доказва уменията в екстремна ситуация - било в родилна зала, било в операционната.

"При мен беше еди как си" - може да се споделя, като информация по тези въпроси, но в никакъв случай не може да бъде аргумент за заемане на категорична позиция, кое било по-добро, кое било по-важно и пр.

"При мен беше еди как си" - може да се споделя, като информация по тези въпроси, но в никакъв случай не може да бъде аргумент за заемане на категорична позиция, кое било по-добро, кое било по-важно и пр.

абсолютно вярно!
ИИИИИИ,какво значи правилния лекар...всеки си го избира по различни критерии...
ИИИИИИ,не сте ли чували една негласна,или може би гласна истина,че е мноооого по-ценно да си намериш близка акушерка,от колкото лекар

Аааааа,не ми хареса едно от изреченията по-горе,че когато раждаш отговаряш за два живота,а при байпас само за себе си.Това ми прозвуча като обвинение в престъпление.Истината е,че всеки има право на лично мнение и избор...Не можеш да обвиниш една майка ,че извършва престъпление като не кърми бебето си,защото това е въпрос на личен избор

Явно като си чела, не си чела както трябва. Къде в поста ми срещма думичката "отговаряш"? Хайде прочети пак иииииииииии тогава се изкажи.

Не бе, Мини, ти не си разбрала нещо - важна е акушерката, не е доктор Даскалов дето ти е помогнал и те е изродил
Темата е от безсмислена, по-безсмислена...

Иииии, хайде сега всички дружно да се ориентираме къл някоя ливадка, да родим натурално така, дето се вика
Без да се заяждам, но да попитам, къде се твърди, че именно д-р Стаменов е последната инстанция по всички въпроси свързани със забременяване и раждане? Значи щом нещо го е казал той, значи е меродавната истина? И ся какво стана, открихме нова причина за стерилитет - възел след секцио

последните две страници ме провокираха да напиша нещо и аз...
Тааааа...според мен Боби е си е права от нейната гледна точка.Аз разбирам мнението и по този начин...жените са раждали сами по камъни и ливади...обаче по същото това време не са могли да се излекуват от апандисит/примерно/...
 Боби е сигурна,че в този момент ще получи необходимото внимание и това в нейната страна е така...

Именно. И през ум не ми е минало, че гинеколог се избира, за да ти обърне внимание. Съжалявам, ако съм обидила някого, но според мен това му е на него работата и не очаквам, че е реално никой да не ми обърне внимание, когато раждам. Мен честно казано повече ме бъркаше анастезиолога колко е кадърен, ама при него нямам избор. Идва който е на смяна.  Освен това тук ( не знам как е в Бг), ако зараждам през нощта няма да дойде моят лекар и без това, а който е на смяна т.е. аз пак нямам 100% право на избор, колкото и да ми се иска. Човек избира това, което е сметнал, че е важно. За мен беше важно тези, от които зависи да викат лекар, когато ТЕ преценят, да са на ниво, защото ако те изпуснат нещо, лекарят ми няма и да знае, че трябва да дойде. Интересуваше ме също  неонатолозите да са на ниво,ако нещо стане в бебето и анастезиолога да е на ниво, че да не ме осакати за цял живот. Всички тези неща се избират, като избереш болницата, а не лекаря. Поне тук е така. Нито един от тези хора не мога да избера сама. Тук не работят в екипи. Всеки си е за себе си.

Боби

И ся какво стана, открихме нова причина за стерилитет - възел след секцио

Не знам дали е "възел", но има синдром на Ашерман.http://www.zachatie.org/index.php?option=com_content&task=view&id=829&Itemid=17
 Затова и се говори за стерилитет след кюртаж ( и това дето тук ни ядосва - след аборт). Същото може да стане и след секцио. Не знам какъв е прцента, но знам, че след кюртаж не е малък,нещо от сорта на 25% май беше. Има по-леки и по=тежки случаи и при тежките се получава безплодие. От тях 80% могат в последствие да има деца, но 20% не могат.

Мен специално заради няколкото кюртажа при миседите ме гледаха, за да видят дали това не е спомогнало за стерилитета.

Б.

при мен мисля,че точно това беше проблема...имах два кюртажа по желание преди години...и след това се отчиташе т.н. уплътнение на стената на матката...

...няма да цитирам по-горни мнения,но искам да кажа че с рогата напред нищо не се постига и именно за това българина е на това дередже...Половината от горните постове бяха чиста проба заяждане без да носят никаква стойност...  никой не съм нападнала конкретно,защото за мен форума не е война и биене в гърдите,колко съм прав...а споделяне...

ИИИИИИ,не сте ли чували една негласна,или може би гласна истина,че е мноооого по-ценно да си намериш близка акушерка,от колкото лекар

Чували сме, чували сме  Когато едно естествено раждане върви без усложнения, то се води от акушерката обикновено, лекарят е "на разположение" така да се каже, ако се наложи спешна намеса. Но си зависи и от болницата все пак. В частните клиники /както е споделила Мини/ пък, естествените раждания се водят от избрания лекар най-често, не от акушерките с които той работи. Наистина е въпрос на процедура, според избраната болница и нуждите на родилката.

Все пак didon, позволи ми да отбележа, че при едно планово секцио /както се очертава при мен/ изборът на лекар и анестезиолог, е много по-важен от изборът на акушерка. Поне аз не знам да има акушерки-хирурзи все още

Абе, то е желателно всички работещи това да си разбират от работата всъщност и да не се налагаше предварително да си "избираме", да се "подготвяме" и "да се сближаваме" с когото и да било. Ама разликата между "желателно" и "реално" в България -  поне за момента е големичка.  В случая на Боби конкретно, недоразумението /според мен/ възникна от това, че в държавата в която тя живее и здравната система и процедурите и болниците и каквото се сетите още "стоят" доста по-различно, отколкото при нас. В държавата, в която живее Ганка - също. И естествено при тях "изборите" са с един акцент, при нас в България с друг, защото обстоятелствата са различни.

Хубав ден на всички!

Аз си мисля, че всички много добре знаем за какво говори Боби, ама някои предпочитат да се правят на "ущипани моми"
Изобщо не трябва да ни е работа и да ни занимава това да си намерим "най-добрия лекар за раждане". Трябва да се чувстваме спокойни да родим където и да е и при който и да е.
Боби, пожелавам си да мине малко време и тогава всички да сме от твоята страна - да можем да кажем не е важно при кой лекар раждаме.
Но, докато това стане не е нужно тук да се дърляме и да прехвърляме от пусто в празно.
Момичета, много се отплесна темата, моля ви да пишем по същество.

То по същество в тая тема отдавна не се пише, поради простата причина, че темата е безсмислена и грешно формулирана.
Иначе, по принцип всички знаем за какво говори, Боби. Обаче на "ощипани госпожици" не се правим ние, а тези, които забравят къде живеем. Нека не се правим на луди и си признаем, че въпреки, че не е редно, тук в БГ НИ СЕ НАЛАГА, щем не щем, да се интересуваме, да си избираме и т.н. лекари, акушерки и всякакви други....

Сиксенс, изобщо не ми се спори.
Сама си написала, че тук ни се налага да се интересуваме и да избираме, значи темата не е безсмислена, нали така?
Аз мога да говоря от личен опит - не съм избирала. Отидох при лекар, който не познавам и, въпреки че ме попита как искам да родя аз казах - Както Вие прецените.

Аз не споря. Темата е безсмислена, защото е неправилно формулирана - "секцио или нормално раждане" - не мисля, че това винаги е въпрос на избор, да не говорим, че когато все пак е, отново опира до лични възгледи и възприятия. Но ние не това обсъждаме в момента.
А това, което се дискутира в последните 2-3 страници изобщо даже не е по темата. Аз писах и по-назад, ама както винаги няма кой да прочете, затова ще си позволя да се повторя - коментираме изказването на Боби, че няма значение кой е лекарят, който води раждането, независимо дали е нормално или секцио. Та това няма хич общо с темата дали, или.
А това, че ни се налага да избираме и да се интересуваме, значи именно, че е важно кой е доктора, за да сме мааалко по-спокойни за нашия и на бебето ни живот. И отново няма общо с темаата, понеже както вече казах, не е толкоз просто да решим как да родим. Темата би била полезна, ако участниците в нея просто описваха своя опит, без да се опитват да формират мнение за или против даден вид раждане. Както Jbrul по-назад каза, личния опит не е аргумент, а просто помощ. Ако беше озаглавена - "разкажете как мина вашето раждане", тогава можеше да се намери някаква полезност. Ама "или, или" е просто безумие.

Jbrul i Kроки...точно това е истината...иииии именно това ме подразни,че всъщност тези,които живеят в белите страни,нямат никаква вина за нашето положение...
Хубав ден!

Влязох в тая тема защото мен наистина ме интересува въпросът "секцио или нормално раждане". Исках да разбера защо след дългогодишен стерилитет и инвитро се препоръчва секцио? защото е по-безопасно за бебето ли  и как при различни момичета е минало възстановяването, и кога виждаш бебока и т.н. Наистина от първите няколко страници ми се изясниха доста неща. От там нататък просто стана такава боза че нямам думи. Има няколко известни акаунта дето съм забелязала че са на "всяка манджа мерудия" и общо взето ползват форума за надприказване и надцакване с  останалите момичета които споделят и обменят опит. Ясно се откроява тенденцията да са винаги отгоре и да са с последното мнение. Много ми е странно ако някой намира дадена тема за безсмислена защо влиза в нея и започва безспирно да спами? Защо не си направи отделна тема "Надговаряне" и там да отприщи цялото си красноречие?

P.P. Естествено че и моя пост е чист контраспам,  но по същество не е по - различен от много други - далееееч не по темата 
Естествено че ще последва реконтра спам, на който обаче няма да отговоря, така че да не се напъват напразно.

 

 

 На мен никога не са ми препоръчвали секцио. Дори на лекарката начина да ме уплаши като не спазвах точно диетата си ( нали имах гестационен диабет) беше, че ако продъжавам така ще свърша със секцио. А имам дългогодишен неизяснен стерилитет, освен това имам няколко помятания, а и родих на 35.

Аз например въобще не разбирам какво общо има начина на забременяване с раждането. Не, нека се поправя - знам, че няма нищо общо. Опасностите при раждане не са по-различни от естествено забременелите момичета, ако само начина на забременяване е различен. Друг е въпросът, че при много от нас често има и други проблеми и тогава вече може би е различно. Но да се препоръчва секцио на общият принцип, че си имал стерилитет ми е много странно.  


Боби

П.П. Раздвам се, че се върнахме пак на темата 

Помня, че някъде в по-предните страници съм писала секцио или нормално. Тъй като аз съм раждала и по двата начина, и двата пъти след ИСКИ и двата пъти близнаци и двата пъти преждевременно.
При нормалното се случи така, че имаше спукан мехур, инфекция, бебетата бяха много малки, имах разкритие и решиха да ми сложат система и след 22ч контракции и няколко напъна родих двете си дъщерички. След няколко часа вече влязох да се изкъпя, на сутринта се прибрах и много бързо се възстанових. Имах няколко шева.

Вторият път решихме да е секцио, за да можем максимално да пощадим децата, родени в края на 7 месец, 30 г.с., т.е. по лекарски причини и мой избор. Два дни не знаех на кой свят съм от болка, на 3 се изкъпах и започнах да броя по колко пъти ставам, на 4 ден станах 7 пъти и даже  отидох в Неото да видя Марти и Йо и да занеса коластра (дойде ми на 2 ден след секциото).
На 6 ден се прибрах и лека по лека се възстановявах. Не мога да кажа, кое е по-добро за мен. Важен е крайния резултат. Но определено при нормалното раждане ме болеше много повече, имам предвид контракциите, напъните и т.н.

Дано съм била полезна.

dessi-kk 

 
Най-накрая да прочета нещо по темата.
Моят лекар от ЖК например се изказа че щом е ин витро е по различно,относно самата бременност и раждането.Така и не разбрах защо го каза,но аз мисля че след самото забременяване разлика в бременноста не би трябвало да има.Или греша?

Моят лекар от ЖК например се изказа че щом е ин витро е по различно,относно самата бременност и раждането.Така и не разбрах защо го каза,но аз мисля че след самото забременяване разлика в бременноста не би трябвало да има.Или греша?

Не грешиш разбира се, а мислиш трезво и логично.  Има значение самата бременност, а не начина на забременяване. И аз не знам за какво го казват. Аз всъщност забременях точно един месец преди планирано ин витро и съм го споменавала пред моят лекар, (който щеше да прави ин витро-то) и той също така не разбра каква е връзката.
Някои излизат с теорията, че понеже толкова трудно е станало забременяването и не искат да поемат никакви рискове. Според мен те не би трябвало да поемат рискове с ничие бебе. Може ли да се каже, че ако някоя жена е забременяла лесно и естествено, значи с нейното бебе може да се рискува? На мен ми звучи абсурдно.


Б.

Начинът на родоразрешение - няма пряка връзка с начина на забременяване.
Връзка имат други неща. Как протича бременността, общото състояние на майката, хронични заболявания, състояние на плода...все неща, различни от механизма на зачатие.
Остава едно впечатление, че ако бебето е "ин витро", едва ли не непременно се налага секцио и лекарите настояват за това, само защото зачеването е, чрез АРТ - което не е вярно. Просто в повечето /не всички/ случаи, родилките минали през АРТ имат съпътстващи заболявания, услужняващи общотото им състояние, често са в по-напреднала възраст, често бременността е многоплодна и протича с рискове и усложнения, поради което се избира и вариантът секцио, като по-щадящ и сигурен и за бебето/бебетата и за майката. Ако една бременност си протича съвсем нормално и нито майката, нито бебето имат някакви проблеми и няма медицински показания за секцио, едва ли лекар който си държи на името ще ви каже, че "трябва секцио, защото е ин витро". Та в този ред на мисли, ако искате естествено раждане и няма медицински причини за обратното - няма причина да се отказвате от този вариант.

Бъркат се малко нещата със заключения, че естествено заченатите бебета и майките им биват неглижирани един вид и с тях се поемат рискове и няма такова чудене дали секцио, или естествено, пък за забременелите чрез АРТ - има "трептене" по въпроса, само заради начина на зачатие.
Простата истина е, че в български условия - стриктно си следят бременността именно жените с репродуктивни проблеми, те са контингент на добрите специалисти и те четат, питат и се интересуват в пъти повече кое, как и как ще е по-добре и защо.
Момичетата забременели без проблеми, най-често се осланят на кварталния гинеколог от ЖК-то, бременеят си без страхове, въпроси и истерясване и едва ли някоя от тях ще седне да чете в тази тема /или в този форум изобщо/ и да ги мисли като нас нещата. Което е съвсем разбираемо. Сега, че кварталният гинеколог неглижира всичко и всички на общо основание и не е от най-компетентните е съвсем отделен въпрос.

Малко извън темата,но в контекста на това, което Жбрули ...
...четох вчера списанието Hallo и там имаше скромна статия за инвитрото,прираста в БГ и т.н ... и ето още една грешна представа за инвитрото именно подхранвана и от неграмотни журналисти. Там има такова изречение
     " ...в БГ повече от 270 000 семейства не могат да имат  собствени деца..." и статията продължава с темата за инвитрото...И после след подобни не добре подбрани думи идват "доброжелателите"

Сигурно се досещате какво имам предвид.На тези двойки/и ние сме от тях/ им се помага,лекува се стерилитета им с инвитро процедури.Това значи ли ,че децата им не са техни...
  Извън темата е,но някак намерих сходство с това "като си забременял инвитро трябва да раждаш секцио..."

Ауууу ,не знаех ,че ние "ЛЕКУВАМЕ" стерилитета с ин витро
 
не обръщайте внимание на подобни глупости и не се учудвайте,та такива ги чуваме и от лекари  ,какво остава за журналиси.
 А сега и по темата :когато една двойка се водят неустановен стерилитет и нямат заболявания защо всеобщото мнение на лекарите от ЖК е "ТВЪРДО СЕКЦИО"?

А сега и по темата :когато една двойка се водят неустановен стерилитет и нямат заболявания защо всеобщото мнение на лекарите от ЖК е "ТВЪРДО СЕКЦИО"?

Защото са лекари от ЖК-то  Една такава спори с мен, че не съм се изследвала за тромбофилия, а за хемофилия и твърдеше, че такова нещо "тромбофилия" нямало. 
Отделен въпрос е, как бих могла да страдам от хемофилия, като съм жена...та такива ми ти работи. Сама се сещай колко са наясно какво е "ин витро" и как трябва да се ражда в този случай.

Всъщност, да, ин витрото е точно вид лечение на стерилитета.
По другия въпрос - съгласна с Jbrul. Няма медицинска причина да са на такова становище, но така им е по-лесно явно, знам ли ги. Малко са лекарите от ЖК, които имат представа от нещата и не дрънкат глупости на килограм.

АРТ процедурите са точно лечение на стерилитета...

Двойките със стерилитет не са БОЛНИ за да се ЛЕКУВАТ,поне така мисля аз!
Както и да е!Много се отклонихме от темата.Хайде да се включи някоя мама която е раждала секцио да каже как е,че мен вземаха да ме разубеждават вече 

Дидка, ми върни се в началото на темата и я попрочети - вътре си пише - и естествено раждали са писали, и със секцио. Едно с едно ражданията не си приличат.

Дидка, защо стерилитета да не е болест, напротив, болест си е - хашимото какво е, ендометриозата какво е, варикоцелето какво е и т.н. и т.н. И защо като не е болест искаме от МЗ да ни финансира...
Тази тема малко се измести и стана от типа "не е така.. ама и незнам как е"...

Двойките със стерилитет не са БОЛНИ за да се ЛЕКУВАТ,поне така мисля аз!

"стерилитет" е състояние на организма и означава неспособност за възпроизводство на поколение. тъй като е нормално за организма да може да се възпроизвежда в определен диапазон от възраст, когато някой организъм не може да се възпроизвежда, то това е отклонение от нормата, иначе казано - "болест".

стерилитетът като състояние се предизвиква от най-различни причини - всичките от които са "болести". имат си имена на латински и фигурират в Международния класификатор на болестите.

много хитове прочетох в тази тема и все от един потребител. дали не е добра идея първо малко да се пообразоваме, преди да коментираме?

Начинът на родоразрешение - няма пряка връзка с начина на забременяване.
....
Ако една бременност си протича съвсем нормално и нито майката, нито бебето имат някакви проблеми и няма медицински показания за секцио, едва ли лекар който си държи на името ще ви каже, че "трябва секцио, защото е ин витро". Та в този ред на мисли, ако искате естествено раждане и няма медицински причини за обратното - няма причина да се отказвате от този вариант.

ще си позволя да не се съглася.

това е многократно обсъждано и въпреки, че много народ подскача от този израз, съществува в медицината понятието "ценен плод". бременността може да си протича супер перфектно, но лекарите знаят, че винаги има вероятност нещата да се объркат в последния момент и идеалното да стане фатално. та ако една супер перфектно протичаща бременност е в резултат на 10-тото поредно инвитро и след 15 години стерилитет - силно се съмнявам, че някой лекар ще тръгне да рискува с естествено раждане. защото, ако не дай Боже нещо се обърка, тази жена друга бременност е твърде вероятно да няма.

има пряка връзка между начина на зачеване и избора на родоразрешение, нека не се заблуждаваме...

Цитат на: Jbrul в Декември 20, 2010, 23:18:31 pm

Начинът на родоразрешение - няма пряка връзка с начина на забременяване.
....
Ако една бременност си протича съвсем нормално и нито майката, нито бебето имат някакви проблеми и няма медицински показания за секцио, едва ли лекар който си държи на името ще ви каже, че "трябва секцио, защото е ин витро". Та в този ред на мисли, ако искате естествено раждане и няма медицински причини за обратното - няма причина да се отказвате от този вариант.

ще си позволя да не се съглася.

това е многократно обсъждано и въпреки, че много народ подскача от този израз, съществува в медицината понятието "ценен плод". бременността може да си протича супер перфектно, но лекарите знаят, че винаги има вероятност нещата да се объркат в последния момент и идеалното да стане фатално. та ако една супер перфектно протичаща бременност е в резултат на 10-тото поредно инвитро и след 15 години стерилитет - силно се съмнявам, че някой лекар ще тръгне да рискува с естествено раждане. защото, ако не дай Боже нещо се обърка, тази жена друга бременност е твърде вероятно да няма.

има пряка връзка между начина на зачеване и избора на родоразрешение, нека не се заблуждаваме...

 

Ама къде ще са болни пациентите със СТЕРИЛИТЕТ, нищо им няма, объркали са се. Хммм, интересно, тогава защо се наричат пациенти.., сигурно някаква грешка има. Ама то пък от друга страна, защо пък се лекуват, от какво, като не са болни? И както Стефи правилно отбеляза, защо тогава искаме МЗ да ни финансира?

Съгласна съм с Джам. Не при всички бременности ин витро е така, но при голяма част - е. Но и въпросните жени никога не ходят само на ЖК и изобщо не разчитат на случайни лекари да им следят бремеенността, нито пък да ги израждат. Е, изключения винаги има, но в общия случай нещата стоят точно така.

Цитат на: jam в Декември 22, 2010, 15:38:25 pm

Цитат на: Jbrul в Декември 20, 2010, 23:18:31 pm

Начинът на родоразрешение - няма пряка връзка с начина на забременяване.
....
Ако една бременност си протича съвсем нормално и нито майката, нито бебето имат някакви проблеми и няма медицински показания за секцио, едва ли лекар който си държи на името ще ви каже, че "трябва секцио, защото е ин витро". Та в този ред на мисли, ако искате естествено раждане и няма медицински причини за обратното - няма причина да се отказвате от този вариант.

ще си позволя да не се съглася.

това е многократно обсъждано и въпреки, че много народ подскача от този израз, съществува в медицината понятието "ценен плод". бременността може да си протича супер перфектно, но лекарите знаят, че винаги има вероятност нещата да се объркат в последния момент и идеалното да стане фатално. та ако една супер перфектно протичаща бременност е в резултат на 10-тото поредно инвитро и след 15 години стерилитет - силно се съмнявам, че някой лекар ще тръгне да рискува с естествено раждане. защото, ако не дай Боже нещо се обърка, тази жена друга бременност е твърде вероятно да няма.

има пряка връзка между начина на зачеване и избора на родоразрешение, нека не се заблуждаваме...

 

jam , абсолютно уместен коментар.
В цитираното от мой пост, визирах случаи, в които все пак жената е по-млада и изключае стерилитета няма други проблеми, бременността е протекла добре, след 1-2 опита ин витро...не най-тежките случаи естествено. Че при такава "постановка", ако майката настоява и лекарят прецени, че рискът е приемлив - принципно може естествено раждане, немалко случаи има такива. Лично аз съм привърженик да е секцио и без бебето да е ин витро, просто заради по-малкия риск, ама това никого не интересува де...

Умишлено не се спрях на това, което ти написа и което е факт. Не за друго, а защото от "медицина и целесъобразност", нещата ще се обърнат на спор, "защо пък секциото да е по-щадящо и безопасно, като природата е съвършена и естественото е най-добро..."и пр. И във фаза-2 "защо децата се делят на по-ценни и по-малко ценни" - пак много емоция ще стане и малко мисъл и факти. Няма да е първата такава тема